Уважаеми членове на форума за каракачанските кучета,
Привет на всички! Използвам случая да взема отношение по отворената тема за местните породи селскостопански животни.
Репортажа в Бразди по БНТ излъчен на 27 февруари от 2010 и по повод внесения законопроект за изменение и допълнение на закона за животновъдството. В него има много недоразумения, но най-фрапиращото е записаното в параграф 56 на внесения законопроект, където вносителите (МЗГ и ИАСРЖ) правят следното предложение:
В чл. 4, ал. 1 се създава изречение второ:
„Местните (автохтонните) породи селскостопански животни и създадените породи в страната съгласно приложението, са собственост на държавата.”
1. Създава се чл. 15а:
„Чл. 15а. Правото на сертификат за породите животни съгласно приложението към чл. 4, ал. 1 принадлежи на държавата. Сертификатите за съответните породи се издават на министъра на земеделието и храните.”
Изказванто на доц. В.Николов в репортаж по предаването Бразди, възбуди някои допълнителни мисли и разсъждания, които искам коментирам.
Искам да споделя още нещо, което на пръв поглед и от първо гледане на материала не може да се забележи, тъй-като темата е спицифична и човек трябва да е "вътре" в нещата за да ги разбере, а и да разбере двете становища. За какво става въпрос?
Доц. Николов, прави една финна манипулаци на общественото мнение, което не може да се забележи от неспециалисти, а дори и от специалисти които не са в течение на сегашното състояние на проблема. Той казва така:
"- В момента няма развъдна организация, която да е обхванала всички собственици на дадената порода животни, в това число и за маришките овце"
Ще отговоря най-напред за Маришките овце, а след това ако е необходимо и за другите породи.
В сдружението за Маришките овце, към настояшия момент членуват 65 овцевъди с които се извършват активна развъдна дейност. Действително извън рамките на нашето сдружение има овцевъди които не са членове на сдружението поради следните причини:
1) Някой от тях са на преклонна възраст над 70 години, поради което не е възможно да участват активно в развъдните мероприятия. Така например при маркиране на животните се изискват физически усилия каквито ми е съвестно да изисквам от възрастните хора.
2) Други овцевъди не искат да им се маркират овцете и агнетата с марки, което прави невъзможна идентификацията на овцете (въпреки, че тя е задържителна). Странно но е факт. Как да се започне развъдна работа с такива овцевъди?
3) Някои овцевъди собственици на Маришки овце нямат развъдни навици и затова не са подходящи за за развъдна дейност.
Досега, за 20 години Ние не сме върнали нито един овчар който иска да развъжда Маришките овце или членува в нашето сдружение, но ставайки член, той поема известни задължения, които трябва да спазва. Общо взето се опитваме да работим с всички които имат желание и са готови да спазват нашият правилник за радвъдна дейност с Маришки овце.
Овцевъди, които не са членове на сдружението ние обикновено ги държим под наблюдение, тоест контактуваме с тях каним ги на наши събирания, изложби, събираме от тях данни чрез анкета, даже се разменя разплоден материал, но те не са в състояние да извършват развъдна дейност. Как тогава тези хора ще се съберат и ще си направят развъдна организация?
Така че коментар на доц. Николов е провокативен, и няма нищо общо с действителността. Доц. Николов по твърде умел начин манипулира общественото съзнание, като провокира чувството на хората за справедливост и демокрация.
Той в репортажа казва така: Ами ако има други овцевъди които отглеждат Маришки овце и те решат да си направят своя асоциация, и ако сертификата е притежание на нашето сдружение и не им го дадем? Това са глупави разсъждения, които са провокативни и нямат нищо общо с действителността и объркват още повече хората.
Освен това защо трябва МЗГ за 1 порода селскостопански животни да дава разрешение на няколко развъдни организации, особено на такива малобройни породи, като каракачанската, дъбенската овца и т.н., особено като се има предвид че развъдните организации са юридически лица с нестопанска цел в обществена полза?
Да, има такива случаи в които за една малка порода съществуват няколко развъдни организации, но това за това е виновно МЗГ и ИАСРЖ и означава липса на компетентност и далновидност от страна на правителствените структури. Даже ИАСРЖ в близкото минало е инициирало създаване на паралелни развъдни организации, с което работата особено с местните породи се усложни, затрудни и няма развитие при нито една местна порода.