В. Динчев
|
 |
« on: August 19, 2008, 15:52:03 PM » |
|
Представеният тук с известни съкращения материал, беше публикуван в списание "Животновъдни науки"
ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ ЕКСТЕРИОРА НА КАРАКАЧАНСКОТО КУЧЕ. 1. ЕКСТЕРИОРНИ ИЗМЕРВАНИЯ
Венелин Динчев, Васил Николов* Международна асоциация “Каракачанско куче” * Аграрен университет - Пловдив
Липсата на традиции в областта на кинологията у нас е попречила да бъдат изучени, стандартизирани и систематизирани българските породи кучета. И досега в Международната федерация по кинология (FCI) не е регистрирана нито една наша порода. Същевременно традициите в основни отрасли на животновъдството са способствали за развитието на уникално по своята същност куче – каракачанското (Динчев, 1988). Първи научни сведения за Каракачанското куче дава Peters (1938) в публикувана в Германия статия посветена на него. Приблизително в този период (1948), у нас д-р Гайтанджиев се опитва да прокара идеята за нуждата от възраждане на породата, но тя не среща разбиране. Необходими са още няколко десетилетия за да се осъзнае потребността от съхраняване на генетичното разнообразие на Планетата, в това число и на породите като частица от генетичния фонд (Николов, 1999). Започват да се търсят пътища за възпроизводството и на аборигенната домашна фауна (Хинковски и др., 1984;), предлагат се конкретни мерки за нейното съхраняване (Николов и Стоянов, 2002; Инструкция...2003). Наред с това се разбра, че кучетата не са само атрактивен спомен от миналото. Специализираните породи за охрана на селскостопанските животни намират сигурно място в новите природосъобразни технологии в животновъдството (Green и Woodruff, 1990). Въпреки ограничеността на научна информация през 1999 г. Dintchev, предлага стандарт на каракачанското куче, а през 2003 е публикувана и селекционна програма за породата (Динчев и др, 2003). Това, както и други публикации в популярната преса, обаче се оказа недостатъчно за да спрат спекулациите относно статута на тази стара българска порода, които дезориентират част от кинофилската общност. Необходимостта от по- обширни познания за породата ни накараха да си поставим за цел да проучим историята и съвременното състояние на Каракачанското куче, което ще ни позволи да доразвием разработения стандарт и селекционната програма и ще постави селекционната работа с тази ценна автохтонна порода на научна основа. Целта на настоящето изследване е да се направи проучване и анализ на някои основни екстериорни измервания при Каракачанското куче.
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ Обект на проучванията бяха 60 мъжки и 54 женски каракачански кучета, от различни райони на страната. Бяха снети 1745 измервания (1454 екстериорни измервания и 291 измервания на дължината на космената покривка в различни топографски области). Измерванията бяха направени по класическите методи, с точност до 0.5 cm. Бяха измервани само завършили растежа си, типични представители на породата, отличаващи се по екстериор и етологична изява от сходните породи – кавказка овчарка, средноазиатска овчарка, шарпланинец, гръцко пастирско куче, турските пастирски кучета, карпатското пастирско куче, крашки овчар и др. (Динчев, 2001). Данните бяха обработени вариационно статистически.
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ Резултатите от направените екстериорни измервания при мъжки и женски индивиди са представени в табл. 1. Видно е, че по голяма част от измерванията Каракачанското куче притежава висока вътрепородна вариабилност, характерна за примитивните породи кучета. Въпреки, че коефициентите на вариране не са много високи, при някои признаци като обхват на китката, дълбочина и обхват на гърдите при мъжките и дължина на муцуната, широчина на главата, широчина и дълбочина на гърдите при женските, разликата между минималните и максималните стойности надхвърлят 50%. При други измервания, като височина до скакателната става, разликата е над 75% и дори над 100%, както е по отношение на широчината на гърдите при мъжките индивиди. За отбелязване е фактът, че в сравнение с Каракачанското куче неговият близък родственик– Туркменският алабай от Централна Азия, демонстрира значително по-малко вариране по всички основни признаци като височина при холката, дължина на главата, височина при кръстеца, дължина на муцуната, обхват на гърдите и др. (Калинин и др., 1992). Подобни са различията на Каракачанските кучета и със Словашкия чувач (Smyczynski, 1981). Различията в консолидацията по отношение на екстериорните измервания вероятно се дължи на различното ниво на селекционната работа провеждана с породите. Важна отличителна особеност на каракачанското куче е дължината на главата и отношението на височината при холката към нея. Така например при шарпланинеца дължината на главата при мъжките животни е средно 25.29 cm., а при женските – 25,0 cm (Antić и Milosavljević, 1951). При Каракачанското куче средната дължина на главата при мъжките индивиди (27.3 0.16 cm) е по-голяма от тази при женските (24.50.26), като разликата между половете е достоверна (Р<0.01). Съотношението на височината при холката към дължината на главата формира индекс, който при шарпланинеца е 2.74 за мъжките и 2.5 за женските кучета, а при Каракачанското куче е съответно 2.49 за мъжките и 2.54 за женските. Екстериорният профил по отношение на направените измервания на главата на Каракачанското куче е представен на фиг. 1. От нея е видно, че освен по дължина на главата мъжките индивиди превъзхождат женските по всички измервания. Разликите са от 9.5 до 17.0%, но са недостоверни. Най- малка е разликата между половете по отношение на широчината на главата, а най- константен и при двата пола е обхватът на черепа. Като цяло черепът на Каракачанското куче е мезоцефален с известна тенденция при някои екземпляри към скъсяване и приближаване до брахицефалния тип. Освен по дължина на главата мъжките и женските каракачански кучета се отличават достоверно и по височините на тялото- при холката и при кръстеца. По отношение на първото измерване Каракачанското куче значително отстъпва на Кавказката овчарка, при която височина при холката е 75,6±4,1 cm за мъжките и 73,5±0,7 cm за женските животни (Андрианова и др., 1992). Интересен е фактът, че при Каракачанското куче достоверно свързана с пола (P<0.05) се оказа и височината до скакателните стави. От измерените височини недостоверна е само разликата във височината до лакътя, въпреки че при мъжките животни тя е 10.1% по- голяма, отколкото при женските. Следва да се отбележи, че това е едно от малкото измервания, при които варирането при мъжките и женските животни е сходно- разликата в CV е 5.2%. Подобна е разликата във варирането само по отношение на дължината и обхвата на черепа и малко по- висока по-отношение на обхватите на гърдите и на китката. По всички останали измервания разликата във варирането при мъжките и женските животни е от 16,4 до 41,3%, като по част от признаците (главно на измерванията на главата и височините) по значително е варирането при женските, а при други (главно измерванията на ушите, широчините и обхватите) при мъжките. От представения на фиг. 2 екстериорен профил по отношение на височините на тялото е видно, че за разлика от други сходни породи, каракачанското куче не е надстроено. При мъжките животни височините при холката е 0,7% по- голяма от тази при кръстеца, а при женските разликата е 0,5% в полза на последната. Както би следвало да се очаква мъжките и женските кучета достоверно (P<0.05) се различават по коса дължина на тялото и широчина на гърдите. Като цяло мъжките индивиди имат по- широко, по- дълбоко и по- удължено тяло (фиг. 3). Тялото на Каракачанското куче е по- късо от това на Кавказката овчарка, като същевременно по обхват на гърдите мъжките кучета от двете породи практически не се различават. По данни на Андрианова и др. (1992) косата дължина на тялото при Кавказката овчарка е 79.0±4.4 cm за мъжките и 76.0±2.8 cm за женските, а обхватът на гърдите при мъжките е 84.2±5.1 cm. В сравнение с Кавказката овчарка при Каракачанското куче е по- малък и обхватът на китката, като разликата при мъжките животни е 7.4%, а при женските – 6.7%. По отношение на това измерване при каракачанското куче разликата между половете е 8.0% и е недостоверна. Недостоверни, макар и по - големи (фиг.4.) са разликите и по другите по- важни обхвати- на черепа и на гърдите. Каракачанското куче се отнася към породите със среднодълъг и дълъг косъм (табл. 2), при които сравнително рядко се наблюдават типични късокосмести животни. Половият диморфизъм по дължината на косъма е ясно изразен (фиг. 5). Разликите между мъжките и женските животни по дължината на косъма в различни части на тялото са от 1.0 до 39.6%, като в три топографски участъка -в прехода между главата и шията, в областта на холката и на кръстеца разликите са достоверни. На почти всички топографски участъци, с изключение на дорзалната третина в основата на ухото и по вентралната част на опашката космите са по- дълги при мъжките кучета, а на споменатите два участъка разликата в полза на женските е съответно 0.1 и 0.6 cm. Следва да се отбележи, че дължината на покривните косми при каракачанското куче значително надвишава предвидената в стандарта за шарпланинеца (Tadić,1990), но варирането е изключително широко. Коефициентът на вариране по дължина на косъма в различни топографски участъци при женските животни е от 14.9 до 23.6% а при мъжките от 15.3 до 34.9%, като разликите между максималните и минималните стойности достигат до три пъти.
ИЗВОДИ Това първо у нас проучване на екстериора на Каракачанското куче позволява то да бъде отнесено към групата на кучетата със среден и над средния ръст, със здрави кости, със среднодълъг и дълъг косъм, при които сравнително рядко се наблюдават типични късокосмести животни. Черепът на Каракачанското куче е мезоцефален при някои екземпляри с известна тенденция към скъсяване и приближаване до брахицефалния тип. За разлика от други сходни породи, каракачанското куче не е надстроено. По голяма част от направените измервания половият диморфизъм е добре изразен. В систематиката на Международната федерация по кинология – FCI Каракачанското куче би трябвало да се причисли към ІІ група, Секция 2 – догообразни, подсекция 2.2 – горски тип (правилното е планински тип).
ЛИТЕРАТУРА 1. Андрианова, Н., и др., 1992. Отечественные породы служебных собак. Санкт-Петербург, 287 с. 2. Динчев, В., 1988. Българското каракачанско куче. Природа, БАН, 6: 52 - 55 3. Динчев, В., 2001. Световна енциклопедия на кучетата. КК Труд, София, 527 с. 4. Динчев, В., В. Николов, А. Седефчев, С. Седфчев, С. Стоев, 2003. Селекционна програма за Каракачанското куче, Контраст, Богомилово, 52 с. 5. Инструкция за водене на развъдната работа при съхраняване на местните (автохтонни) породи в България, 2003. МЗГ, ИАСРЖ, СД Контраст, София, 40 с. 6. Калинин, В., и др., 1992, Отечественные породы служебных собак азиатского происхождения. Патриот, Москва, 191 с. 7. Николов, В., 1999. Екологични аспекти на селекцията. II Аспекти на селекцията, Животновъдни науки, 3-4: 118-122. 8. Николов, В., Б. Стоянов, 2002. Методика за разработване на инструкция за развъдната работа при съхраняване на автохтонните породи говеда. СД “Контраст” Богомилово, 29 с. 9. Хинковски, Ц. Ц. Макавеев, Й. Данчев, 1984. Местни форми домашни животни. Земиздат, София, 155 с. 10. Antić, S., S. Milosavljević, 1951, Prilog poznavanju planinskog ovčarskog psa Srbije, SANU Zbornik radova, knjiga XIII 11. Dinchev, V., 1999, Standard of the Karakachan Dog. Bulgarian Journal of Agricultural Science, V.5; №3: 542 – 545 12. Green, J.S., R.A. Woodruff, 1990. Livestock Guarding Dogs: Protecting Sheep from Predators. Us Department of Agriculture, Agriculture Information Bulletin 588, Washington DC, USA. 13. Peters, H., 1938, Der Karakatschan Hund, Zeitschrift für Hundeforschung, XIII, 55 – 62 14. Smyczynski, L., 1981, Psy – rasy i wychowanie, Panstwowe Wydawnictwo Rolnicze i Lesne, Warszawa, 451 р. 15. Tadić, M., 1990, Jugoslovenske Rase Pasa, Nolit, Beograd, 158 р.
Таблица 1. Екстериорни измервания при мъжки каракачански кучета: 1. Дължина на главата 27.3 2. Дължина на муцуната 11.3 3. Широчина на главата 15.0 4. Широчина на муцуната 8.34 5. Обхват на черепа 50.9 6. Обхват на муцуната 29.6 7. Дължина на ухото 13.2 8. Широчина на ухото 9.1 9. Дължина на шията 19.8 10. Обхват на шията 50.1 11. Височина при холката 67.9 12. Височина при кръстеца 67.4 13. Коса дължина на тялото 71.1 14. Дълбочина на гърдите 34.1 15. Широчина на гърдите 24.4 16. Обхват на гърдите 84.5 17. Височина до лакътя 36.0 18. Височина до скакателната става 18.9 19. Обхват на китката 13.7
Екстериорни измервания при женски каракачански кучета: 1. Дължина на главата 24.5 2. Дължина на муцуната 10.2 3. Широчина на главата 13.7 4. Широчина на муцуната 7.3 5. Обхват на черепа 44.9 6. Обхват на муцуната 25.3 7. Дължина на ухото 12.0 8. Широчина на ухото 8.0 9. Дължина на шията 19.3 10. Обхват на шията 47.0 11. Височина при холката 62.2 12. Височина при кръстеца 62.5 13. Коса дължина на тялото 66.9 14. Дълбочина на гърдите 30.7 15. Широчина на гърдите 21.0 16. Обхват на гърдите 73.2 17. Височина до лакътя 32.7 18. Височина до скакателната става 16.7 19. Обхват на китката 12.6
Табл. 2. Топографски различия в дължината на космената покривка (cm) при Каракачанското куче
При мъжки каракачански кучета: 1. Дължина на косъма в прехода между главата и шията 12.9 2. Дължина на косъма в дорзалната третина в основата на ухото 9.8 3. Дължина на косъма в областта на холката 15.9 4. Дължина на косъма в каудалната част на подрамото 12.3 5. Дължина на косъма по гърба 10.5 6. Дължина на косъма в областта на кръстеца 15.7 7. Дължина на косъма в каудалната част на бедрото 20.5 8. Дължина на косъма в каудалната част на метатарзуса 6.0 9. Дължина на косъма по вентралната част на опашката 20.5
При женски каракачански кучета: 1. Дължина на косъма в прехода между главата и шията 11.4 2. Дължина на косъма в дорзалната третина в основата на ухото 9.9 3. Дължина на косъма в областта на холката 13.0 4. Дължина на косъма в каудалната част на подрамото 8.81 5. Дължина на косъма по гърба 8.87 6. Дължина на косъма в областта на кръстеца 12.3 7. Дължина на косъма в каудалната част на бедрото 19.4 8. Дължина на косъма в каудалната част на метатарзуса 5.9 9. Дължина на косъма по вентралната част на опашката 21.1
|