Нашите кучета

[kennel Vucho]

Нека уточним нещо най-напред. Това че кучето е с "неестетични" уши не означава че е непородно, и обезателно трябва да се изключи от разплод! Тук смятам че трябва да сме абсолютно наясно с това! После - това че на някой не му харесва куче със счупени/счупено или прекалено големи уши, и той по собствено усмотрение купира едното, или и двете уши, си е негов проблем който никой, по никакакъв начин не може да му забрани. Още повече че тази овчарска традиция продължава и до днес при повечето работни екземпляри. Проблема е по скоро в представянето на такъв екземпляр на изложба, защото съдията няма как да оцени постановката и големината на ухото при двустранно купиране. Такива кучета биха получили по ниска оценка при класирането в класовете, и това собствениците трябва да са наясно още преди да изведат кучетата си на изложба. Особено това трябва да важи при двустранното купиране на ушите, тъй като по никакъв начин съдията не може да прецени постановка, големина и т.н.
Конкретно към написаното от no member - Не знам кой го е написал това че "събирането на два недостатъка НЕ го затвърждават в поколението", но това категорично не е вярно. Факт при селекцията е че при отбора по фенотип, ние правим косвен отбор по генотип. Така че ако съберем два генетично обусловени недостатъка (независимо дали става въпрос за уши, зъби, или характер), то в поколението вероятността да се съберат отново същите гени, отговорни за проявата на конкретния недостатък е много по висока! Същото нещо важи в пълна степен и за желаните селекционни признаци. no member, мисля помниш Канза на Суат че беше с едро счупено ухо, внучката и - Малката Канза, която добре познаваш, беше с прилепнали уши, но пък инбредното куче по старата Канза - Мечо, което умря при Тошко, прояви недостатъка на баба си. Така примери за събирането и проявяването на генетично обусловени недостатъци при нашите кучета могат да се дадат доста, и подобно твърдение считам че е нелогично и необосновано.
По отношение към отправения въпрос лично към мен - Да, аз съм купирал, купирам, и ще продължавам да купирам по едно ухо - лявото, защото считам че традицията за това е традиция, и трябва да се подържа. Считам че купирането по стара овчарска традиция на едното ухо на Каракачанското куче, добавя особено очарование към излъчването на тази порода, и и придава специфичен облик.

[rex]

Добре де, след като традицията е такава, като са такива нагласите, като такава е практиката и тя се приема и одобрява - защо в Устава пише*, че това е наказуемо и не следва да се прави?
Личното ми мнение е, че има породи, за които купирането на уши е наложено в следствие наблюдения от практиката и кучето наистина работи по-добре така - предпазва се от наранявания, запарвания и т.н. Като за опашката важи същото - мазоли, рани, тръни и бодли, т.н.
Наистина не разбирам защо се залагат такива правила и ограничения, след като е ясно че първоначалната идея е те да не се спазват?  

* Чл. 64, ал. 4, буква д) - " ...при забранена намеса за корекция на кучето /положението на опашката, ушите и др./ ..."

[kennel Vucho]

Според мен има разлика при формулировката на "традиция" и "умишлено подвеждане на съдия". Говоря за едностранно купиране на ухо. При двустранното купиране е ясно че е направено под естетични подбуди - недобра постановка, разкъсани ушни миди, или лично предпочитание на собственика. Такова куче се санкционира при оценката по време на изложба,  но, това няма как да се тълкува като задължително опит за подвеждане на съдията,  защото той по презумпция санкционира такъв екземпляр.

[kennel Vucho]

Освен това ако трябва да сме до край коректни в съжденията точно цялостното купиране на ушната мида няма как да се отнесе към "опит за корекция на кучето". Съществуват други козметични оперативни техники във ветеринарно-медицинската хирургия за корекция на постановката на ушите при различните породи. Това вече е проблем. Слава Богу ние с нашите кучета чак до там не сме стигнали. Пример - оперативна корекция на постановката на ушния хрущял при някои териери.

[Ariman]

Друго се изясни, в хода на така оформилата се дискусия, в подобни пирамидални структури, когато ръководния орган с неговите звена, не съблюдават спазването на конкретно правило или толерира конкретни действия, то няма как да се сърдим на членовете, тъй като те са продукт на проблема, а не самия проблем(образно казвам проблем).

[kennel Vucho]

Само че "пирамидалната структура " в този случай не е облигатен тоталитарен орган, който цели някакво перфектно свръхпроизводство, под зоркия взор на "ръководството ". Идеята е да имаме сдружение на доброволни начала на различни развъдчици, с различен "развъден почерк" и една цел - съхраняването на една древна порода със специфичен облик и ползвателни качества. Единственото за което компромис не се допуска е отклонение от възпретия метод на чистопордното развъждане.

[Ariman]

Значи какво излиза, стига да не мелезира, всеки може да си прави каквото иска и сметне за добре и никой не може да му каже нищо. Здраве да е, но това пак препреща към въпроса на rex:

Добре де, след като традицията е такава, като са такива нагласите, като такава е практиката и тя се приема и одобрява - защо в Устава пише*, че това е наказуемо и не следва да се прави?
Наистина не разбирам защо се залагат такива правила и ограничения, след като е ясно че първоначалната идея е те да не се спазват? 

* Чл. 64, ал. 4, буква д) - " ...при забранена намеса за корекция на кучето /положението на опашката, ушите и др./ ..."

Давам пример, за разбиранията ми за същността на процеса по селекция, ако един ден някъде заема поста ОРД:
- куче с липсващ зъб, камо ли огледална липса, камо ли огледална липса на горна и долна челюст;
- куче с къдрав косъм,
- куче с 2 или 1 купирани уши,
- с купиран опашка и прочее други отклонения от описаните в стандарта и устава на организацията(независимо коя) и Законите на РБ, няма да бъде вписано в родословната книга, няма да влезе в разплод и няма да бъде допуснато дори до оценка на изложба.
И в крайна сметка не казвам нищо по различно от това, което и вие сте разписали.Просто бих го спазвал.
 
А системното нарушаване ще бъде санкционирано и нетолерирано. Защото, в крайна сметка си задавам въпрос защо ми е човек, който НЕ спазва елементарни правила, които Света на кинолози и билози е измислил? Днес няма да спазва правила за ушите и опашки, добре, но след като този човек има склонност принципно да не спазва правилата, как да бъда сигурен, че утре няма да наруши и праивлата за чистопородно разъждане...

В духа на дискутираните въпроси се замислям също, че не съм нито чул, нито видял КК да бъде изследвано за някакви конкретни заболявани(типични за породата, генетични) да не говорим дори за снимането за дисплазия и каква е въобще честотата на това заболяване. Но просто, явно говорим за различни нива в кинологията като цяло.

[kennel Vucho]

Демек с две думи -  всичко живо с отклонение - брак! Тогава ще останат има няма 50тина пълновъзрастни животни, които обаче ще носят тези недостатъци в себеси прикрити в собстените си геноми. Нещо май бъркам понятията - стандарта е рамка която е изведена от съвременното състояние на популацията и представяща един идеален екземпляр, вписващ се в тази рамка. Една цел, към която трябва да се стреми развъдчика в своите развъдни решения. Стандарта сам по себе си не бива да се разглежда като безкомпромисна гилотина - що е извън него - рязане. Поне ние не искаме да бъде така. Винаги пречупваме тълкуванието по отношение на някои недостатъци,  след като се вземе предвид ценността на даден конкретен екземпляр. Знам че вече е банално но наистина - Изхожда се от застрашеността на породата като цяло! Логиката на Гилотината би била приложима при една голяма популация, далеч прехвърляща границата на застрашеност. Тогава би било много по лесно всичко - и съдене, и селекция, и нямаше да има компромиси и сърдити. За съжале ние не разполагаме с размера на получилите статут на комерсиални породи. Така че не всичко е черно и бяло - трябива да се вглеждаме и в сивите нюанси.

[no member]

Конкретно към написаното от no member - Не знам кой го е написал това че "събирането на два недостатъка НЕ го затвърждават в поколението", но това категорично не е вярно. Факт при селекцията е че при отбора по фенотип, ние правим косвен отбор по генотип. Така че ако съберем два генетично обусловени недостатъка (независимо дали става въпрос за уши, зъби, или характер), то в поколението вероятността да се съберат отново същите гени, отговорни за проявата на конкретния недостатък е много по висока! Същото нещо важи в пълна степен и за желаните селекционни признаци. no member, мисля помниш Канза на Суат че беше с едро счупено ухо, внучката и - Малката Канза, която добре познаваш, беше с прилепнали уши, но пък инбредното куче по старата Канза - Мечо, което умря при Тошко, прояви недостатъка на баба си. Така примери за събирането и проявяването на генетично обусловени недостатъци при нашите кучета могат да се дадат доста, и подобно твърдение считам че е нелогично и необосновано.

Първо едно важно уточнение: този пример касае инбридингово животно и е нещо, което е приемливо. Все пак има снимки на Мечо и Карауз и всеки може да прецени. Не говорим за затвърждаване на признаци чрез повишаване хомозоготността. А в подкрепа на моето твърдение мога да дам други примери. Да не говорим пък, че от две лоши кучета си излизат и добри душици. В крайна сметка никой не знае как се унаследяват посочените признаци при все че гените се комбинират на случаен принцип.

[kennel Vucho]

Основно правило в развъждането - Добро с добро, дава Добро.  Много по умни хора от нас са го написали. А това как се унаследяват гените и проявените от тях признаци е ясно - доминантно или рецесивно. И в двата случая при фенотипна проява на даден признак, обусловен от генетична последователностите,  при комбинация и от бащина и от майчина страна, е ясно че той ще се появи и в потомците. А това че понякога се получават изненади   и в лошия и в добрия смисъл, е по скоро въпрос на случайност.

[trayko.asenov]

Започнахме от резнатите уши и стигнахме до това, че е позволено подобно дело с оглед намалената популация. Имам усещане, че се въртим в един омагьосан кръг, от който или не искаме или няма да можем да излезем. Иначе принципно чичо Мишо е прав, но това няма да промени ситуацията.

[Ariman]

Демек с две думи -  всичко живо с отклонение - брак! Тогава ще останат има няма 50тина пълновъзрастни животни, които обаче ще носят тези недостатъци в себеси прикрити в собстените си геноми. Нещо май бъркам понятията - стандарта е рамка която е изведена от съвременното състояние на популацията и представяща един идеален екземпляр, вписващ се в тази рамка. Една цел, към която трябва да се стреми развъдчика в своите развъдни решения. Стандарта сам по себе си не бива да се разглежда като безкомпромисна гилотина - що е извън него - рязане. Поне ние не искаме да бъде така. Винаги пречупваме тълкуванието по отношение на някои недостатъци,  след като се вземе предвид ценността на даден конкретен екземпляр. Знам че вече е банално но наистина - Изхожда се от застрашеността на породата като цяло! Логиката на Гилотината би била приложима при една голяма популация, далеч прехвърляща границата на застрашеност. Тогава би било много по лесно всичко - и съдене, и селекция, и нямаше да има компромиси и сърдити. За съжале ние не разполагаме с размера на получилите статут на комерсиални породи. Така че не всичко е черно и бяло - трябива да се вглеждаме и в сивите нюанси.

Развъждате от 25 години, не от вчера, не започвате и от утре. Имали сте цялата налична популация в ръцете си, но не е прилагана гилотината и защото не е, и всеки си е правил каквото реши, сега 25 години след това недосатъците са си същите, а някои от тях даже затвърдени, това е цялата работа.

Казвам го, не защото си съгласен с мен, Трайко, но определено доста добре си разбрал ситуацията.

[kennel Vucho]

Само факта че от изброените на пръстите на двете ръце основоположници, днес имаме материал за работа и продължаме развъждането при това строго чистопородно е сериозно постижение като структура! Всичко останало са празни думи!

[trayko.asenov]

Това е страхотно и никой не го отрича. Но просто не е достатъчно.

[kennel Vucho]

С недостатъци, с предимста,  важното е че ги има! Наследници на същите онези легендарни песове, наследници които почти не се различават от предците си, а да не кажа че някои ги превъзхождат. И още по важното без допускане на кръстосване с други породи! Освен това  - сегашната популация е под контрола на сдружение на амбициранни да запазят тази порода развъдчици! Да малки сме, скромни изложби правим, имаме малък регистър на породата, издаваме скромни родословия, но правим нещо заедно, като организация! Коя е организацията която запазва аборигенните кучета на Кавказ? Къде мажем да видим специализирани изложби само на чистопородни животни? А на Туркмения? Аз поне  не знам такава! Като изключим отделни развъдчици които са капки мед в кацата с ...... И просто въпрос на време да се говори за тези кучета в минало време.  А иначе сериозно развъждане - световно. Ние не искаме така! Така че Моля критиките ей така за уплътняване на времето,  да ги насочвате в някоя друга порода, или пък структура! Ние каквото можем правим, то времето показва кой какво е сътворил!