Нашите кучета

[vano]

Изложбения ринг май не влияе само на Траян.Погледни тазгодишния календар на МАКК.Там повечето снимки са от изложби.
Има само 2-3 кучета с навъртяни опашки.

Абе така е, но пък Зара е пълна негова противоположност в ринга , тя е по-голям непускист и средата не и влияе, което потвърждава правлиото че всичко си е индивидуално и се дължи вероятно на гени. Защото и двете кучета се отглеждат при еднакви условия, на места където се чувстват уверени се държат на 99% еднакво, но в непривична ситуация са пълна противоположност. Ако някой си е правил труда да проучи носенето на опашката, кога, къде и как, ще е интересно да сподели

[SIMBEN]

Много се задълбахме в опашките, но няма лошо, нека се говори повече по теми където битуват различни мнения. Хубавото е, че според мене все повече се осъзнава необходимостта от дори и повърхностни познания в области като генетика, физиология, анатомия и т. н. Там се крият отговорите на много въпроси свързани с ежедневните ни проблеми относно кучетата.
Кучето говори с опашката си, то изразява чрез нея моментното си състояние и намерения. Кучетата си разбират този език и сигнали. Този език го разбират или поне са длъжни да разбират и хората, които работят и се занимават с кучета. Той никак не е труден макар и до известна степен индивидуален за всяко куче. В тази връзка смятам, че кучетата родени с опашки са изтеглили дългата клечка.
Вано, колкото по-дълго живееш с кучетата си, толкова повече ще започнеш да разбираш какво ти казват с поведението си. Сигурен съм, че 90% от връзката между човека и кучето се осъществява по време на разходката или съвместната им работа когато са работни. В това съм се убедил лично, в моя случай са разходките.
Но да се върнем на опашката, това, че тя играе важна роля при извършването на сложни движения, което не е маловажно за работното куче да оставим, искам обаче да споделя нещо, което някои хора трудно ще приемат. Чрез опашките си кучетата комуникират по между си дори когато не се виждат. Кучетата имат изключително обоняние и често душат въздуха, така те откриват при нужда местоположението на други кучета, които познават. Всяко куче има специфична миризма, която се отделя в основата на опашката, космите на опашката поемат тази миризма и когато кучето маха с нея тази миризма се разнася във въздуха. Ако това не е от полза при работните кучета, здраве му кажи. Всички знаем как протича срещата при две непознати кучета и как тази неизбежна церемония протича по съкратената процедура при кучета, които се познават. Подушването отзад  е неизменна процедура.

[kennel Vucho]

Така е Оги - другата основна роля на опашката освен прякото и отношение към движението на кучето, е ролята и при комуникацията на индивидите в групата. Проявата на йерархична позиция на отделния индивид в групата, както и демонстрация на подчинение или доминантност. Не сте ли се замисляли защо няма гуджути вълци? Нима в тяхната популация не е възможно да се е проявила тази своеобразна малформация? Или пък просто такива индивиди биват отстранявани от другите членове на групата защото са различни, или пък остават загадка като повефение спрямо останалите?

[Zahari]

Не само опашката играе ролята за разпознаване на куче с куче.Другото средство за разпознаване е изпражнението и урината,дори и да нямат опашки,дори и да не се виждат или доближават те разчитат всичко необходимо им по-горното като,възраст,пол,разгонена ли е женската и т.н.

[vano]

Малко се отплеснахме, въпроса на Станислав беше каква е причината едни кучета постоянно да са с навити опашки, докато други при покой да ги спускат свободно.

[SIMBEN]

Наско, напълно логична е при вълците подобна комуникация особено по време на лов. Те си изработват стратегия и действат като смазана машина. Няма как да не знаят разположението си един спрямо друг в тъмното по време на акция. Използват много умело и посоката на вятъра и какво ли не.
Аз за гуджи вълци не съм се замислял, но съм се замислял защо нито при вълците, нито при дивите кучета не се среща тежка обемна и широка муцуна. При положение, че при тях това е много важен инструмент за оцеляване така да се каже. Иска не иска през няколко дни задължително влиза в употреба иначе е загубен. Вълка не си играе, когато напада той напада не да подчини или да доказва превъзходство, а за да убие и това е от както съществува.
Интересувам се защото част от КК ги определяме жаргонно вълчи тип. Малко по-леки муцуни, заострени и леко издължени, въобще цялата глава като форма напомня вълчата, разположението на очите и т. н.
Имам при мене такива и наблюденията са ми, че при битка, зависи от възрастта и противника разбира се, но тези получават по-малко поражения отколкото нанасят. А когато ги оставя да се закачът както се казва, опъват назад до край устните и поемат по-лесно въздух докато държат с предните кучешки зъби. Другото започва да пръхти и рано или късно започва да отпуска иначе не му стига въздуха. Естествено всичко зависи от силата и опита.

Вано, не съм виждал кучета с постоянно навити опашки. Това означава да са в непрекъснато напрегнато състояние..........

[vano]

...

Вано, не съм виждал кучета с постоянно навити опашки. Това означава да са в непрекъснато напрегнато състояние..........

Ела да ти ги покажа - 2 броя в нас. Ако са прави опашките им са на гърба. Може би не са възбудени само когато лежат, знам ли?

[SIMBEN]

Супер така са по-готини, какво те притеснява. 

[trayko.asenov]

Момци, бре много сте се активизирали за един уикенд! Човек да не ви остави за ден два 

[kennel Vucho]

По въпроса за обемите на на муцуната, и обяснението което даваш Оги, въобще не мога да се съглася! Това е въпрос който ми е слабост и съм правил доста измервания на популацията на Каракачанците именно с тази цел - да се види разликата чисто морфометрично в двата типа глави - молосоиден и лупоиден тип. Но да твърдиш че едва ли не кучетата с леки глави са подбори бойци от кучетата с по-тежки глави е доста несериозно. Първо - при кучето силата на захапката идва от ширината на главата - колкото повече е обема на дъвкателните мускули толкова е по силна захапката. Второ - каракачанското куче е пропорционално развито. Това ще рече че кучета с по тежка глава, распективно с по груба костна система са по едри и по тежки като цяло. Не говоря за тежките влажни кучета от рода на някои алтернативни организации!!! И накрая - категорично против  съм че две кучета с подчертано доминантен характер ще бъдат равностойни в схватка ако разликата в теглото е около 7-8  или повече кг. Това категорично не е вярно, и мога да посоча много примери!
Но нека да се върнем на повдигнатия въпрос касаещ сравнението между главата на вълка и главата при Каракачанското куче, Оги не се подлъгвай от общата визия на клиновидната форма при главата на вълка! Това не означава че вълка е със слаба, изострена муцуна подобно на доста от клиновидните глави, които могат да се срещнат днес в популацията на каракачанското куче! Да, при вълците главата и муцуната оформят клин, но размерите на този "клин", въобще не могат да се сравнят като измерения със кучетата с клинообразни глави, които се срещат днес! Какво имам предвид - да вземем за пример измерванията на мъжки вълк, с живо тегло 40 кг. Дължината на черепа му (подчертавам на черепа, а не на главата!) е 26,2 см, ширината на черепа - 14,5 см. Веднага правим препратка към измерванията при мъжки каракачански кучета от две различни линии "Мечо Караборун" и "Китан" с подчертана разлика по отношение на масивност и  големина на муцуна и глава. При мъжките кучета от линията на Мечо Караборун главата е подчертано клиновидна с типично лупоиден тип - средна стойност за дължината на главата 25,8 см, средна стоност за ширина на главата 13,3 см. При мъжките кучета от линията на Китан с подчертано по-тежка глава и масивна муцуна с по-скоро правоъгълна форма - средна стойност за дължина на главата 27,3 см, средна стойност за ширина на главата 14,3 см.  Нека всеки сам сравни стойностите с тези на вълка.
Уважавам достоинствата и на двата типа глави характерни за каракачанското куче! Казвал съм го многократно - еднакво ме впечатлява излъчването на Караман от Триград и този на Шаро Пепеленовия! Но проблема е че при целенасочената селекция в посока "подчертан клин", все повече ще се срещат кучета с прекалено нежни глави и по слаба костна система! И все повече ще е резонен въпроса - "Къде са старите кучета?"

[vano]

А защо трябва да се работи целенасочено към определен тип глави? Целта не е ли да се съхранят типовете на отделните линии?

А като се спомена за биткаджии, какво можем да кажем за така наречените кашовци, чувал съм че нямат задна в това отношение, а главите им са определено "пили" както биха се изразили видни кинолози

[kennel Vucho]

Вано, виждам че някои от привържениците на т.нар. лупоиден тип глави в миналото, са налагали единствено и само този тип. Страхувам се че едно такова "залитане" днес, може да се окаже пагубно върху популацията като цяло. Слаби, лековати кучета, с прекалено нежна костна система и дребни зъби не олицетворяват породния тип на каракачанското куче. Те нямат необходимата сила, от там и достатъчния кураж, да противодействат на вълка или мечката.

По отношение на Кашо - далеч съм от мнението че Кашо беше "пила" - нищо подобно! Кучето беше с много здрава челюст - и горна и долна. Това че главата му беше по-дълга, не може да го класифицира към т. нар. "Пили", защото муцуната му беше доста обемна. Същото мога да кажа и за Вежди, и за Спартак и т.н. Освен това борбените качества са комплекс от физически и психически характеристики. А Кашо и неследниците му ги имаха в пълен комплект - достатъчно здрава костна система, подчертано голям зъб, силно изразена доминантност.

[Habits]

Извинявам се, понеже въпроса ми остава ей така, а пък питам не за първи път, някой има ли отговор?

Малко се отплеснахме, въпроса на Станислав беше каква е причината едни кучета постоянно да са с навити опашки, докато други при покой да ги спускат свободно.

[vano]

Вано, виждам че някои от привържениците на т.нар. лупоиден тип глави в миналото, са налагали единствено и само този тип. Страхувам се че едно такова "залитане" днес, може да се окаже пагубно върху популацията като цяло. Слаби, лековати кучета, с прекалено нежна костна система и дребни зъби не олицетворяват породния тип на каракачанското куче. Те нямат необходимата сила, от там и достатъчния кураж, да противодействат на вълка или мечката.
...

Не мисля че под лупоиден тип глави, налаган от Драганов (защото явно него се има предвид ), се е целяло налагането на слаби, леки и прекалено нежни кучета с дребни зъби. Доколкото съм запознат с кучетата с които е работил май само Злия Мечо е с по-слаба костна система, но пък не бих казал че има малки зъби

В момента не виждам да има такава тенденция. Даже напротив - повечето се хвърлят на по-едрите кучета с по-масивни кости и големи глави и ако може да не са черно-бели

[kennel Vucho]

Вано, визираш основоположниците на линии в развъждането на Драганов или техни синове и дъщери, но самия стереотип на селекция, води до проблема за който говоря. Факт е че кутрета още в кучилото са обявявани за брак, само защото са с по тежки муцуни е показателно. Да не казвам че многократно това е изтъквано от него като недостатък при възрастни екземпляри. Това във времето ако продължи (а се радвам че не продължава) до нищо добро няма да доведе.