Привет! Имайки предвид, че предмет на нашето внимание е Каракачанското куче, едно безспорно аборигенно животно, може би са допустими някои по-нестандартни подходи. Ясно е, че в кошарата изтърсака е имал несравнимо по-малки шансове от по-едрите си сестри и братя и вероятно трудно е оцелявал при този естествен подбор, често подпомаган от овчаря с голямата тояга
. В България, обаче, за киноложка дейност може да се говори едва в последните 20-25 години - срок, твърде кратък за да имаме самочувствието на специалисти в която и да е порода. Истинско щастие е, че въпреки човешката (на места доста агресивна) намеса, това великолоепно куче се е съхранило и до днес. Относно изтърсаците имам предвит трудно обяснимия факт, че не рядко на пръв поглет непредставляващи никакъв интерес кучета произвеждат изключителни расови екземпляри имащи всички породни характеристики. Може би това на пръв поглет дребно, но любопитно, борбено, адаптивно,гледащо с широко отворени очи света и понякога изключително агресивно налагайки се над останалите кученце, е събрало в себе си онези желани за породата качества. А защо не и да ги предава в концентриран вид. Всичко е биология, знае ли човек? Извинете за многословието
. Това е моето лично мнение.
Dilber MC Theme by HarzeM