Спомних си като бяха малки Чакър,Балабан,Киприте,Сербез,Китан какви мераклии бяха да ходят с овцете.
При тия които останаха при нас е така и до днес.
Подсещаш ме като докарахте Кипра на Влахи /точно копие на Люта/.. И Кольо я остави веднага в козарската кошара.. Тя я обиколи цялата и я одуши, после легна и зачака да се върне стадото. Като се върнаха.. Аз отидох да помагам на Тодур да подойваме козите, вие бяхте захванали нещо на овчарника. Гледам я, всяка коза близваше по муцуната и отиваше при следващата, а Тошо ми викаше - Глей що прай кучето! Голем стокар ще стане от него, помни ми думата. Зарадва се, мерак му стана. Аз продължавах да я гледам.. Оние гяволи я мушкаха с рогата, а тя дори не квикна.. Продължаваше търпеливо да ги обхожда.. Една по една. Покланяше се, подушваше ги и ги целиваше.
Накрая си легна между тях. Питах да докарам ли синджир, да я вържеме.. Тошо я погледна и рече - Зарежи, тя няма да бяга, не виждаш ли. Докарай й ядене само. Нахраних ги и дойдох оттатък.
На следващата сутрин тръгна с козите все едно там се беше родила! Стокар куче! Сигурна съм, че ако сега само мине през Влахи, през същата тая кошара - ще разпознае козите които беше галила ония дни..
Dilber MC Theme by HarzeM