КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ Официален стандарт на породата Приет на 10.08. 2005г. от Държавната комисия по породи животни към Министерство на земеделието и горите на Република България.
Синоними: Овчарско куче, Чобанско куче, Вълкодав, Влашко куче, Тракийски молос, Karakachan Dog, Karakatschan Hund, Chien Karakatchan, Thracian Mollos,
Автори на стандарта: В. Динчев, С. Седефчев, А. Седефчев, С. Стоев - 14.01.2000 г. (с изменения)
Произход: България
Дата на публикуване на първия оригинален стандарт: 26.06.1991 г. “Тракийски университет” - Стара Загора
Използване на породата: пастирско куче за охрана, за компания, дворно куче.
Класификация на FCI: група 2, секция 2.2, без изпитания за работни качества.
Кратък исторически преглед: Каракачанското куче е една от най-старите породи кучета в Европа. Типичен молос. Създадено да охранява стадото и имота на стопанина си, то не се колебае да влезе в бой с вълк или мечка и да защити семейството му и него самия от всякаква опасност. Неговите предци започват да се формират още в 3 хилядолетие преди Христа. То е потомък на кучетата на траките, най-старото население по българските земи и прочути животновъди, описани от Херодот като най-големия народ след индийския. Съществена роля при оформянето на каракачанското куче са изиграли прабългарите, довеждайки своите кучета при преселението си от Памир и Хиндукуш.
Името си това куче дължи на каракачаните, пастири - номади с тракийски произход, които са запазили благодарение на консервативните си животновъдни традиции някои от най-старите форми домашни животни в Европа - каракачанската овца, каракачанския кон и разбира се каракачанското куче. С това име то е описано в произведенията на някои от класиците в българската литература като Йордан Йовков, Георги Райчев и Йордан Радичков. За него пише и Х.Б. Петерс през 1938 г. в немското киноложко списание. Първия изследовател на породата е д-р Тодор Гайтанджиев, който още през 70 - те години предлага приемането на стандарта й.
Смелостта и чувството за собствено достойнство на каракачанското куче, съчетани с изключителната му вярност, го правят незаменим приятел и помощник.
Общ изглед: Масивно куче. Хармонично развито с добре свързани части на тялото. Видът му излъчва сила и внушава респект. Мускулатурата е мощна, костите са масивни, но не груби. Изключително непретенциозно.
Важни пропорции: Дължината на тялото е равна на височината при холката + Х%
- при мъжките кучета Х = 4 - 10 %
- при женските кучета Х = 6 - 15 %
- височината при лакътя = 52 - 55 % от височината при холката
- дължината на муцуната = 43 - 45 % от дължината на главата

Фиг.1
Поведение: Гордо, властно, недоверчиво към непознати, смело и интелигентно куче. С твърд, уравновесен и независим характер. Лаят на каракачанското куче е характерен - дебел и плътен.
Глава: Мозъчен дял: Черепът е широк и масивен, горния профил е леко заоблен, челната бразда е плитка, окципиталният издатък е слабо забележим. Надочните дъги са слабо развити. Осите на муцуната и мозъчния дял са успоредни.
Стоп: Забележим, но не рязък.
Лицев дял: Муцуна: Масивна, разширяваща се към основата, по-къса от черепната част. По посока на носа едва видимо се стеснява и завършва тъпо.
Носна гъба: Голяма и добре пигментирана. Ноздрите са широки.
Устни: Дебели и прилепнали. Горната покрива долната. Добре пигментирани.
Челюсти(зъби): Челюстите са силни. Зъбите са 42 на брой (20 в горната и 22 в долната челюст). Големи и бели, правилно подредени. Захапката е ножична или клещовидна.
Очи: Малки, дълбоко и косо поставени, като латералните ъгли стоят по-високо от медиалните. Тъмно или светло кафяви, в зависимост от цвета на косъма. Ръбът на клепачите е тъмно оцветен. Погледа е мрачен и самоуверен. Излъчва интелект и твърдост.
Уши: По-скоро малки, ниско поставени, с V - образна форма, висящи, плътно прилепнали към черепа. Покрити с къси и гъсти косми.
Шия: Къса и мощна. Здраво свързана с главата и трупа. Поставена под ъгъл около 30о към линията на гърба. Кожата не образува висящи гънки с изключение на слабо развит гердан разположен надлъжно по вентралната част на шията.
Тяло: Горна линия: Хоризонтална, права.
Холка: Добре развита, дълга и мускулеста.
Гръб: Прав, широк и обложен с масивна мускулатура.
Поясница: Средно дълга, широка, добре замускулена. Открояваща се над линията на гърба.
Крупа: Средно дълга, широка, леко наклонена. Заоблена и мускулеста.
Гръден кош: Дълбок и широк, но не бъчвообразен. На дълбочина достига най-малко до лакътя.
Долна линия и корем: Коремът е мускулест и стегнат, леко прибран.
Опашка: Поставена не много високо. Достига до скакателната става, но се среща и вродено къса. Покрита с дълги и груби косми. В спокойно състояние виси отпусната или с навит на кука край (фиг.2). В движение или при възбуда се повдига над гръбната линия навита сърпообразно или на колело (фиг.3).

Фиг. 2

Фиг. 3
Крайници: Предни крайници: Прави, успоредни по между си, масивни.
Рамо: Дълго и широко. Здраво свързано с трупа. Покрито с масивна мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е около 105о.
Лакът: Плътно прилепен към гръдния кош.
Подрамо: Дълго, с масивни кости.
Карпус: Здрав и широк.
Метакарпус: Леко наклонен. Широк и здрав.
Лапа: Голяма, закръглена, със сухи и прибрани пръсти, сводеста. Богато окосмена. Възглавничките са еластични и тъмни. Ноктите са дебели и здрави, за предпочитане тъмни на цвят.
Задни крайници: Паралелни по между си, мощни, с леко изправени ставни ъгли.
Бедро: Средно дълго, широко. С масивна мускулатура.
Подбедро: Дълго, широко и мускулесто.
Скакателна става: Широка и суха. Ъгълът на тибио-тарзалната става е около 140о.
Метатарзус: Средно дълъг, масивен, леко косо поставен.
Лапа: По - издължена от предната, със сухи и прибрани пръсти. Често се срещат един или два допълнителни пръста. Богато окосмена.
Алюри: Крачката е свободна и широка. Предпочитан алюр е пружиниращия тръс.
Кожа: Плътна, еластична и прилепнала. Не образува гънки, с изключение на слабо развит гердан, разположен надлъжно в долната (вентралната) част на шията. Носната гъба и видимите лигавици са черно пигментирани, а при рижо-белите кучета в кафяво.
Косъм: Качество на косъма: По отношение дължината на косъма се различават два типа:
дългокосмести - с дължина на покривните косми по тялото над 12 см.
късокосмести - с дължина на покривните косми по тялото, шията и крайниците до 12 см.
По шията, холката, крупата, задната страна на крайниците и опашката космите са дълги и груби. Покривните косми са прави и твърди. По главата и предната страна на крайниците космите са къси и прилепнали. Има добре развит подкосъм.
Цвят на косъма: Окраската е двуцветна или трицветна, петниста. Предпочитат се големи, ясно ограничени тъмни петна на бял фон или големи бели петна на тъмен фон.
Ръст: Мъжки: 63 – 75 см.
Женски: 60 – 69 см
Тегло: Мъжки: 40 – 55 кг.
Женски: 30 – 45 кг.
Недостатъци: Всяко отклонение от гореизложеното следва да бъде считано за недостатък, който ще бъде санкциониран в зависимост от степента на изявата му.
- недостатъчно масивна и широка глава
- заострена муцуна
- неизразен или силно изразен стоп
- силно изпъкващ окципитален издатък
- изпъкнали или кръгли очи
- високо поставени, или неплътно прилягащи уши
- депигментация
- дълга или прекалено къса шия
- изразен гердан в областта на шията
- тесен или плитък гръден кош
- мек гръб
- шаранов гръб
- ниско поставена опашка
- криви крайници, О - образна или Х - образна постановка
- силно наклонени или изправени метакарпуси
- остри или изправени ставни ъгли
- черна маска
Елиминиращи недостатъци: - сходство с други породи: кавказка овчарка, средноазиатска овчарка, шарпланинец, лендзир и др.
- горночелюстна прогнатия
- долночелюстна прогнатия с отстояние над 3 мм между резците
- флегматичен темперамент
- плашливост (страх)
- немотивирана агресия
- едноцветна окраска
- права опашка
- мек и/или къдрав косъм
- липса на подкосъм
N.B. Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума
Промени в стандарта са направени и приети на работна среща на МАКК на 05.08.2017г. в гр.Пловдив.