Предлагам отворен с-ма, в която всеки е добре дошъл стига да спазва общи правила. Без управителен орган.В решенията да се вземат от всички.
Всеки проблемен казус да се решава по с- ма на референдумите. Един административен скретар на заплата от членски внос.
Сашо, как виждаш това да работи практически? И ако е било практически възможно като принцип на управление защо не го наблюдаваме да се използва. Тежнението по референдумите е една нова мода за вземане на решения. Въведе се в последните години от политиците предимно с популистки мотиви. Хем хората си мислят, че те решават, хем елитите ги водят за носа с подходящи рекламни кампании. И в крайна сметка елитите получават резултата, който искат, а народа гледа тъпо в деня след референдума. До тук не съм очарован от проведените референдуми, у нас и по света. Печели популизма, а не разума. От Брекзит та до референдума на Слави - хората даваха гласовете си не с разум, а с емоции предизвикани от пропагандни центрове. И след рефрендума имаше отрезвяване и замръзнали физиономии. До тук с рефрендуми се взеха решения, които са стратегически грешки. Изключваме Швейцария, защото онова там е съвсем друга "бира".
Ама нали едни от упреците към Управителния съвет бяха, че не трябвало да е чак така отворена организацията за нови членове, Трябвало да има цедка, изпит едва ли не за пригодност. Как така сега искаш напълно отворена система.
Ако се замислиш, какво ще рече организация без управителен орган. Това е тяло без глава. Впрочем тези термини се използват и за организациите.
Админ.секретар на заплата от чл.внос. Ами и сега да бяхме назначили такъв, но дали нужното увеличение на чл.внос(за да поеме заплатата му) ще се хареса на членовете? Ами този секретар също е човек и ще получава критики. На-добре да го заменим с изкуствен интелект, за да е безпристрастен. Ама и това няма да хареса на всички, защото пак няма да бъдат удволетворени всички искания. Пак ще има недоволни.
Нужно е да отбележа, че в законодателството няма възможност за регистрация на референдумна форма на НПО.
Но нека разиграем хипотеза. В едно такова сдружение получават покана за участие в браншова среща за обсъждане на законодателни промени свързани със запазването на генетичните ресурси. Срещата е след седмица, а потвърждението трябва да се изпрати до 3 дни.
1. Кой ще е този който ще иницира референдума. Ще трябва ли предварителен референдум за да се реши кой иницира съществения референдум?
2. Къде и кога за тези 3 дни ще се съберат ВСИЧКИ за да гласуват?
3. Кой ще брои гласовете?
4. Кой и къде ще публикува резултата?
5. А какво става ако недоволните от резултата го оспорят?
6. А ако изгубилите референдума, решат, че ще се отделят за да си правят свои референдуми?
И цялата тази протяжна процедура за едно просто потвърждение за участие. А ако се изисква решение в рамките на деня? А ако няколко дни подред се изискват решения които са функция на предходното и на реакция на външни институции?
Вижте, света е измислил едни проверени управленски схеми. Включително в НПО. Членовете на изборно Общо събрание избират кой да осъществява оперативното ръководство за мандатния период. мандата по закон може да е до 5 години. С опция за нов мандат след това или с такава за избор на съвсем нови лица на въртележка. Това работи ефективно. Никой не е спрян ако счита че има способности и сили да се кандидатира и да бъде избран да управлява "дружината". Въпросът е има ли реално хора, които искат да поемат отговорност за общите дела? Впечатлението ми е , че по-скоро не. Ще е радвам да ме опровергаете.
Dilber MC Theme by HarzeM