kara ti shte mi otgovorish li kak predlaga da se obediniat bok ? na vano mi se vidia dosta neseriozno predpolagam che ne e chak tolkova zle strategiata im za obedinenie ...imali niakoi izvyrvial tozi pyt ,az dosega samo razceplenia sum vijdal ,mai samo makk imat napravena realna krachka v tazi nasoka
vano ima li sluchai karakachandjia da mine v bok organizacia ,obratnoto e fakt .i zashto spored teb e taka ?
Първо - незнам да има човек, който от МАКК да е отшъл при БОК, ако изключим началото - все пак в началото доколкото знам всички са били в един клуб Каракачанско куче с председател Д. Драганов. Тука има хора които са присъствали на тези събития и могат да кажат каква е била причината и какво точно е станало, че се е случило това разцепление.
Питаш защо според мен е така ли? Ами явно в МАКК са намерили това което търсят. Всеки си има някакви възгледи и начин на работа. Ако те не съвпадат с "линията" по която работи даден клуб е нормално да не е удовлетворен и да потърси промяна.
Vano, От МАКК няма хора преминали към клуб за БОК.
А ето историята с началото на разцепленията накратко. "Национален клуб Каракачанско куче"(София) започна да се разпада още на втората си година. Причината бе опитите на председателя Д.Драганов да налага авторитарно собственото мнение за породата върху всички членове. Заради това, че каракачанеца Горан бе обявен от председателя за идеал на породата и бе поставен на логото на НККК напуснаха първите хора измежду които и Вальо Точката. Ние с брат ми несъгласни с действията на Драганов напуснахме през 1995г. след изложбата на българските породи в Плевен. Направихме тази стъпка поради ред причини. Някои от които:
- Оказа се, че записаното от нас каракачанско куче Китан ще се оценява на изложбата в Плевен 95 не като такова,а под
ново име "Българско пастирско куче".
-Второ: на същата изложба Д.Драганов представи книжката "Българско пастирско куче". Месеци по-рано на сбирка на клуба Драганов и Миро Арсенов поискаха от нас фотоси на каракачански кучета за да илюстрирали с тях книжка в която щяли да публикуват клубният стандарт за Каракачанското куче на НККК. Идеята бе добра и дадохме снимки. Та на въпросната изложба в Плевен Митко Драганов и Тони Тояганова бяха изкарали за продажба вече готовата книжка носеща заглавието "Българско пастирско куче". Бяхме меко казано неприятно изненадани, както от заглавието така и от текста казващ че вече нямало КК, а БПК. За капак снимките не бяха надписани с авторите си, което означаваше, че авторите на текста си приписват авторство и на снимките. В допълнние в началото на снимките се мъдреше реклама на р-к Горан, което пък създаваше впечатление в читателя че следащите кучета са също от този развъдник.
- Трето: за CACIB София 1995 излезе брой на списание Моят приятел КУЧЕТО. Та в него Драганов бе публикувал частта от текста на книжката с описанието на породата БПК. Статията бе илюстрирана от снимки на каракачански кучета. Публикуваните там снимки на Китан и негови кутраци са наши. Автор на останалите е Стефан Василев. Но Драганов най-нагло се беше написал като автор на фотографиите илюстриращи текста му. Това е не само неморално, но и в нарушение на Закона за авторското право.
- Четвърто: Драганов още тогава прокламираше, че Каракачанското куче трябва да единствено черно-бяло и с остроклиновидна глава за да се отличавало от шарпланинеца, кавказката овчарка и средноазиатската овчарка. Не веднъж сме спорели с него по този въпрос. Дори още пазя в архива си една негова скица, как трябвало да изглежда главата на КК гледана отгоре - остър ъгъл. В качеството му на председател на националният клубза породата(признат от БРФК)се опита да наложи авторитарно собственото мнение за клубна политика. Тези които не бяха съгласни напуснаха. някои останаха.
Както се видя впоследствие в този клуб остана само един мега развъдник носещ името Горан на Драганов. Другите членове на клуба нямаха свои клубове, а отглеждаха с договор кучета на р-к Горан. Така че процесите на преименувания, авторитарност и разцепление започнаха от действията на Драганов в оглавяваният от него Национален клуб Карак.куче.
В тези първи години Ст.Попов все още беше един от тези, които отглеждат каракачански кучета. НКБОК бе основан и съдебно регистриран години по-късно, когато тогавашният председател на БРФК Кушлев започна да се заиграва успоредно и с Попов въпреки, че по тогавашният устав на БРФК във федерацията можеше да членува само един клуб на породата(НККК на Драганов). Оттам тези действия на Кушлев и Драганов тръгна политиката разделяй и владей. И тя ни докара до сегашното положение.
След като напуснахме НККК ние започнахме да работим за оригиналното каракачанско куче заедно с колегите от Ст Загора. Действахме извън структурите на БРФК и въпреки техните действия. Така постепенно се стигна до клубовете на КК в Перник и Ст Загора, а по късно и до МАКК като структура която да обедини хората, които искат да съхранят породата в нейната автентичност.