Атила, доверие няма, защото ... няма достатъчно основание да има доверие. Каква основа е поставена, при положение че от една страна говорим за селекция на автохтонна порода – национално богатство и собственост на народа, а от друга стандарта на същата тази порода принадлежи на ... няколко физически лица? Като тяхна частна собственост. И който стандарт, както станахме свидетели неотдавна, търпи промени от притежателите си по ... тяхно усмотрение. Преди това патента, даващ право за селекционна работа със същата тази порода, е бил собственост на част от същите физически лица. И дали нещата, поставени на тази плоскост обединяват хората около една идея, а и до колко те я приемат за своя? При положение, че постоянно „виси” хипотетичната възможност техните кучета утре да отпаднат от променените рамки на стандарта или най-малкото да бъдат поставени в неравностойно положение.
И същевременно продължава да витае някаква бяла тишина относно стандарта, написан от д-р Тодор Гайтанджиев. Кога ще види той бял свят? Кога ще стане обществено достояние как е описано в него овчарското куче на българина? Колко си прилича/различава то от съвременния си брат, описан в по-горе посочения стандарт, актуален към днешна дата? Никакви официално афиширани усилия в тази посока, за жалост. И то при положение, че осветляването му е от изключителна важност за породата ...
По отношение на БОК и преливането на кръв. Дали това има връзка с факта, че в регистъра ви има доста кучила с са вписани едно-единствено или най-много две кучета? Или пък с казуса „чипиране” или по-точно масовото не-чипиране на кутрета? По тези въпроси има изписани не един или два поуста не от кой да е, а от бивши (вече) членове на МАКК, които години наред алармираха, че по този начин се губи проследимост. И се създават предпоставки породни животни да „потъват в нищото” и утре да бъдат използвани за всякакви цели, каквито намерят за подходящи новите им собственици. В тази светлина кучета като Верен Калин са си абсолютно верни на породата, тъй като реално посочват каракачанското куче като първоизточник на БОК и разкриват онтогенезата на новата порода. За разлика от сигурно многобройните му съпородници и съпороднички, които „работят” под чуждо име (и под чужд флаг).
Пак нещо се правиш на неразбрал само и само да ужилиш МАКК. Взе да ти става навик да гарнираш писанията си с тенденциозно лъжливи твърдения.
Доверие няма, защото всеки гледа света от своята камбанария.
Склонният към шмекерии смята, че всички са шмекери и изначално няма доверие на никой. И обратно - коректния човек поначало гледа с доверие на другите. И колкото повече недоверчиви хитреци остават на територията, толкова по недоверчива става средата. Което отравя отношенията в цели общности и обществото.
Ники, на стари години си се взел да агитираш като пръв поклонник на Национализацията. Направо е срамно и ретроградно.
Очевидно в последно време много взе да ти пречи факта, че
една порода не е собственост и дело на народа въобще, а на група хора, които я развъждат, селекционират и съхраняват. Пречи ти и, че стандарта на тази порода си има конкретни автори, които са си направили труда да изследват породата, да я опишат в стандарт и да защитят с имената си написаното пред Държавната комисия по породи животни към МЗХ. Очевидно ти пречи също, че има Закон за авторското право и сродните права, който защитава авторите на произведения в сферата на изкуството и науката.
Закона е публично достъпен и човек с претенции за образованост като теб би могъл лесно да види какви права обхваща и не би хвърлял лъжливи пролетарски обвинения към автори. Тезата, че създадено нещо от някой, автоматично е на всички, е комунистическа отвсякъде! Чудя се от къде ти идва да прокламираш този неокомунизъм при положение, че вече минаха цели 29(двадесет и девет) години от падането на БКП от власт и от премахването на чл.1 от Конституцията за върховната роля на Партията.
Това че един или група лица са свършили или вършат нещо, което е оценено като значимо и е част от цялостното достояние на нацията, не е основание да се насажда лъжи и омраза срещу тези лица. Или пък труда им да се приписва на неопределеното абстрактно - "народа".
Този филм вече са го прожектирали в тази държава комунистите. И заради същия филм работни, иновативи и свестни хора бяха заклеймявани като кулаци, чорбаджии-изедници и пращани в Белене. Като благодарност заради това, че са свършили конкретна работа.
За да схванеш давам пример. Романа "Време разделно" е създаден от писателя Антон Дончев и заради значимостта си е възприет като част от националното ни достояние и богатство. Но това не го прави притежание на народа по смисъла на Закона. По закон никой освен Антон Дончев
няма право да издава, променя или използва романа за създаване на друго произведение. За да бъде създаден филма по романа, автора Дончев е трябвало да даде своето разрешение на екипа. И екипа не е абстрактното "народа", а конкретни хора, ангажирали се да създадат нов творчески продукт на базата на творбата на Дончев. Същевременно
всеки от народа може на воля да използва романа по същество за четене, колкото си иска пъти. Може да го ползва и за подпиране на кухненската си маса и дори за подпалка. Но всеки от народа не може да пренаписва романа и да го обявява за свой. Нито пък да го ползва за създаване на пиеса, филм, компютърна игра и т.н. без да има разрешение от автора Антон Дончев. Според твоята логика, този Дончев е голям изедник и мръсник, щом иска да се разпорежда като частно лице с националното достояние.
И за да стане съвсем ясно дори и за крайно незапознат със законите и фактите(какъвто ти не си), уточнявам за пореден път:
1. Стандарта на Каракачанското куче
е създаден от екип автори в периода 1991-2001г.
2. Авторите на стандарта
не са автори или собственици на автохтонна порода. Те са автори на стандарта.
3. Според Закона за авторското право и сродните му права Стандарта, като
произведение не може да се променя, изменя или използва от други лица за създаване на нов авторски текст или документ без изричното разрешение на авторите.
4. Авторите
не са забранявали Стандарта да се ползва по същество в селекционната работа от развъждачите на породата Каракачанско куче.
5. В допълнение авторите са
предоставили право изрично и безвъзмездно Стандарта да се ползва от членовете на МАКК в селекционната работа с породата. Като това е вписано още в устава.
6. Стандарта като описание на автохтонната порода Каракачанско куче
е приет от оторизирания държавен орган - Държавна комисия по породи животни към МЗХ през 2005г.
7. Сертификатът за порода
е издаден по силата на българското законодателство(Закона за новите сортове растения и породи животни) от Патентно ведомство и е собственост на държавата Р.България(Закон за животновъдството,2010г.)
8. Стандартът е претърпял дребни корекции през 2017г.
след обсъждане и съгласуване между авторите и членовете на МАКК на изрична работна среща в Пловдив на 05.08.2017г. Това е единствена корекция за срок от 17 години от написването на официално признатия стандарт от Държавна комисия по породи животни към МЗХ.
9. Стандартът е така направен(включително и с последните корекции от 2017г.), че
нито едно чистопородно каракачанско куче не остава извън неговата рамка.
10. В нарушение на Закона и
без знанието и разрешението на авторите Стандартът и части от него са използвани за написване на три нови версии на стандарт от БККзаБОК, МОКК и НОКК. Авторите имат пълното право да потърсят санкции по Закон за нарушителите.
Ники, следващият път като те засърби жилцето да жилиш прочети внимателно горните точки и не пиши измислици. Това се отнася и за останалите, с които се надъхвате взаимно срещу "лошите" от МАКК.
Относно опита ти да хапеш на тема Гайтанджиев.
Стандарта на д-р Гайтанджиев е част от неговия архив, предоставен от семейството на Гайтанджиев на зооинж.В.Динчев. Желанието и на двете страни е архива да бъде издаден в книга-сборник. През годините са правени няколко опити да се ангажира издателство с този проект, но неуспешно. Стандарта и други материали от архива имащи отношение към каракачанското куче бяха показани на членовете на МАКК на изрична работна среща на 18.06.2016 в Равно поле. Тя бе обявена предварително във форума и бе открита за всеки любопитен. Ако ти е било важно-да си дошъл, чул и видял и нямаше да ти витае "бяла тишина". Ако пък ти искаш да финансираш издаването на книгата с архива на д-р Гайтанджиев, то ще имаш благодарности от всички любители на българските породи - Каракачанско куче, Лудогорско гонче, Барак, Трицветно гонче, Жълтоалесто гонче и т.н.
И да стигнем върху опита ти да напишеш нещо за БОК. Да, има невписани кучета от кучила при КК. Същите са потънали -кое умряло като кутре, кое утрепано като по-възрастно на кошара, кое лаело в нечии селски двор. Тези кучета ако са повлияли, то е било минимално и то върху аморфната чобанска популация. Която автоматично не влиза в породен регистър на МАКК.
И тези кучета според теб са big проблем, но хич не било проблем другото, очеизвадното, когато развъждачи на КК активно съдействат на развъждачи на БОК да се размиват разликите между КК и БОК. Когато активен развъждач на Каракачанско куче напълно съзнателно продава разплодник или кутре на активен развъждач на БОК е СЪУЧАСТНИК в процеса. Когато развъждач на Каракачанско куче съзнателно запложда БОК кучка принадлежаща на активен развъдчик за БОК също е СЪУЧАСТНИК. Това че в БОК издават родословие на кученца от такава връзка като БОК, само документира нарушението. И това няма нищо общо с генезиса на БОК зародил се преди три десетилетия, а има общо със съвременния опит за подмяна и фалшификация. Кучета като Верен Калин не показват генезиса на БОК, а документират
криворазбраното съвременно партньорство между развъждачи на КК и БОК .Това се нарича
да подливаш вода на себе си и на колегите си по кауза. И този процес на размиване на белези пречи както на Каракачанското куче, така и на БОК. И не е нужно много акъл за да се проумее.
Dilber MC Theme by HarzeM