Шерин
Newbie
Posts: 6
|
 |
« on: February 17, 2009, 14:33:44 PM » |
|
БЯС (Rabies, Lyssa)
Бясът е остра заразна болест, засягаща всички бозайници и човека. Почти винаги завършва със смърт. Причинителят й е вирус. Доказана е наличността на два типа вирус, единият от които причинява "буйния бяс" и се разпространява главно чрез хищници, а другият, причиняващ т.нар. "паралитичен бяс", се разпространява чрез кръвосмучещи прилепи. Вирусът е невротропен, т.е. локализира се в клетките на главния и гръбначния мозък, където образува специфичните за него "телца на Negri " . Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и слюнката, както и в някои вътрешни органи (далак, бъбреци). В редки случаи той може да се открие в кръвта или млякото.
Болестта се наблюдава най-често при хищниците (кучета, котки, вълци, лисици), тъй като техният темперамент и начин на живот улеснява предаването на инфекцията от едно животно на друго чрез хапане.
В България, като резултат на въведената 1949 г. ежегодна ваксинация на кучетата, бясът е почти ликвидиран, но имайки предвид огромния брой на скитащите бездомни кучета в страната, опасността от избухване на инфекцията е повишена в настоящия момент. Наличността на трайни източници на вируса в природата също създава сериозни затруднения в борбата срещу бяса от ветеринарномедицинско и здравно гледище.
Заразяване
Източниците на инфекцията отделят вируса чрез слюнката, като това отделяне започва още към края на инкубационния период т.е. преди появата на ясни клинични признаци. При котките заразяването може да се осъществи и чрез одраскване.
Вирусът може да преминава през здрава лигавица, но не и кожа. Предаването му чрез храната или млякото е изключителна рядкост.
По-лесно животните или хората се заразяват, когато ухапването или замърсяването е станало в по-богато инервирана област на тялото (в областта на ноктите на пръстите, по главата, шията - при човека).
Инкубационният период е различно дълъг в зависимост от количеството на инокулирания вирус и близостта на раната до централната нервна система. Обикновено той продължава в рамките на 2 седмици до 3 месеца.
Стадии
При кучетата бесът се проявява най-често в две форми: буен и тих бяс. При буйния бяс могат да се различат три стадия:
• Начален, характеризиращ се с промяна в настроението (редуване на весело с меланхолично); халюцинации, сърбеж, промяна във вкуса, гласа, хидрофобия, както и силно слюнотечение.
• Възбуден стадий, протичащ за около 3-4 дни и характеризиращ се най-вече с агресия, насочена главно към други животни и по-малко към хора. Кучето се нахвърля без да лае. През този период се наблюдава парализа на ларингеалните нерви, поради което кучето добива дрезгав глас или пък го изгубва напълно.
• Паралитичният стадий е с продължителност около 3 дни. Най-напред се парализират долната челюст, глътката и езикът, а накрая настъпва парализа на задницата и опашката, поради което животното започва да се влачи. Смъртта настъпва на 6-8 ден, поради пълното изтощение на организма.
При тихия бяс стадият на възбуда липсва. При котки, лисици, а и при човек, болестта протича по същия начин. Наблюдавани са извънредно редки случаи на оздравяване, т.е. не е безопасно ухапването на човек или животно от куче, което в последствие е останало живо.
Диагностика
Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, характерната клиника и откриването на "телцата на Negri". Съмнителните за бяс животни не трябва да се убиват, а да се поставят под наблюдение в продължение на 15 дена - срок, в който настъпва паралитичния стадий у болните. Появилото се вече заболяване не се поддава на лечение.
Диференциална диагноза
Тетанус, Гана, Епилепсия, Пастьорелоза, Листериоза чужди тела в гърлото, незаразни енцефалити и енцефаломиелити.
Лабораторна диагноза
Тестове
Идентификация на агента
• Изследване чрез имунодифузионна проба в агаров гел
• Директна имунофлуоресцентна микроскопия (микроскопско изследване) Хистологичното изследване на срезове от амониеви рога, малкия или продълговатия мозък при 95% от случаите на бяс показва наличие на няколко негриеви телца в протоплазмата на ганглиевите клетки в близост до клетъчните ядра.
• Имунохроматогравски тест за откриване на вируса Anigen Animal Genetics, Inc. Той идентифицира наличието на вируса в слюнката при живи или мозъчен хомогенат при вече мъртви животни.
Проби
Пробите - цели трупове от умрели кучета или само главата от едрите породи - се транспортират опаковани.
Профилактика
Ваксинацията при кучетата е задължителна.
Веднага след ухапването е най-добре раните да се третират, за да се предотврати развитието на инфекцията. Преди всичко трябва да се остави да изтече свободно кръвта от раната, а след това да се промие с дезинфектант (1% калиев перманганат, йодна тинктура), като веднага след това животното се подлага на слединфекциозна ваксинация, не по-късно от 4-5 дена след ухапването.
Бяс при хората
Човек се заразява при ухапване, одраскване или олигавяне със слюнката на животно, болно от бяс. Различават се две разновидности на вируса: уличен и див. Дивият вирус е високопатогенен. Отделя се със слюнчения секрет на болното животно. Клиничните симптоми при човека започват след инкубационен период от 30 до 40 дни. В някои случаи той може да бъде по-къс: от 7 до 12 дни, или да продължи до една година. Колкото раната е по-близо до главата, толкова инкубационният период е по-къс. При човека бесът протича за около 2-5 дена. В началния период се наблюдават оток и зачервяване на входната врата, придружена с болка и сърбеж, главоболие, безсъние, емоционална лабилност. През възбудния стадий болните са тревожни, изпитват страх от смъртта (танатофобия), дразнят се от шум, имат зрителни и слухови халюцинации. Смъртта настъпва в следствие на парализа на дихателната мускулатура. Лечението се провежда с противобясни ваксини и серуми. При съмнение за бяс терапията трябва да се започне незабавно. Всяко отлагане може да бъде фатално. Слединфекциозните присаждания дават добри резултати. Случаи на оздравяване от самосебе си не са известни.
Профилактика при хората
Основна профилактика на заболяването е имунизацията. Тя може да е профилактична или лечебна. Профилактичната имунизация се прави на рисков контингент – горски работници, работещи в служби за бездомни животни, ловци и други. Лечебна имунизация (от 3 до 5 приема на имуноглобулин) се прави на всички ухапани, одраскани, олигавени от кучета (неимунизирани домашни), котки (улични), безстопанствени кучета, лисици, вълци, чакали и други. Единственият начин за предотвратяване на смъртен изход е лечебната имунизация, която е препоръчително да се направи през първия или през следващите два до три дни след ухапването.
Прави се и профилактична имунизация против тетанус, както и хирургична обработка на раната.
При ухапване от животни, болни от бяс се наблюдава 100% летален изход, ако не се предприемат необходимите мерки (лечебна имунизация).
Съвети за нашата сигурност
1. Ако попаднете на малко диво животинче, което има вид на болно или на умиращо или е необикновено „питомно" и не се бои от вас, не го пипайте. Това се отнася особено за прилепите и лисиците. Ако някое диво животно нахълта в лагера ви и се държи свирепо, избягвайте го. Унищожете го, като внимавате да не ви ухапе, или го хванете в капан, без да го пипате. Предайте го на най-близките санитарни власти. И най-важното, не пипайте диво животно, което не се плаши от вас, скита денем и ви позволява да се приближавате до него. Вероятно то е болно от бяс.
2. Ако ви ухапе някакъв див бозайник, задръжте го (най-сигурно е да го убиете) и веднага го предайте на най-близките санитарни власти, болница или дивечов пазач.
3. Ако имате основания да подозирате кучето, което е ухапало вас или някой ваш познат, направете всичко възможно да го задържите (в някой гараж или нещо подобно), без да се опитвате да го пипате, и веднага идете за лекар. Не позволявайте историите за това, колко неприятно е лечението със серума, да ви отклонят от намерението да потърсите медицинска помощ. Серумът не е нищо в сравнение със самата болест. Бесът не е като някои други вирусни инфекции, той не може да се лекува в домашни условия и не минава с времето. Ако сте изложен на опасността от тази болест и не ви лекува лекар, има голяма вероятност да умрете!
Бяс има и той е около нас
За това говорят случаите на Бяс сред диви и домашни животни в нашите градове.
През октомври тази година д-р Христо Христов, директор на РВМС-Шумен обяви подадените сигнали за две бесни лисици в Шумен и в кв. "Дивдядово”.
Сигналът за лисица в Шумен е подаден и на 28 октомври от Димитър Христов, който намира дивото животно убито в двора на къщата си на ул. „Пловдив“ 36а.
Според него лисицата е умъртвена от кучето му, което било ваксинирано против бяс. Другите му животни – куче и котка – не били ваксинирани, но към момента не показвали признаци на болестта.
Вторият случай в кв. "Дивдядово" е на същата улица, където през лятото бяха убити три бесни лисици. Този път заразеното животното влязло в частен двор, захапало тримесечен пинчер и побягнало.
Стопанинът успял да отърве кучето, след което го завел за ваксинация, но на 28 октомври кучето полчинало. Изпратена е проба в Диагностичния ветеринарно-медицински институт в София, откъдето е потвърдена диагноза бяс.
София е застрашена от разпространение на бяс сред уличните кучета, предупредиха от Националната ветеринарномедицинска служба. Опасността възникна, след като бясна лисица нападна домашно куче в кв. "Владая". Инцидентът станал на 1 август. Всички животни в квартала са били под карантина и са били ваксинирани.
Шест лисици, заразени с бяс на територията на Белоградчик
На 7 ноември ветеринарите предупредиха, че има опасност от разпространение на болестта сред животните.
Нов случай на лисица с диагноза бяс е потвърдена след изследване в централната лаборатория в София, бе съобщено от Районната ветеринарна служба в Белоградчик,
Лисицата е намерена в село Вещица. От десет изследвани лисици шест са с диагноза бяс, три са с негоден материал за изследване и една не е заразена. Първият случай е в село Салаш, където лисица влиза в къщата на Георги Петков, който я убива. Убити лисици има в селата Салаш, Граничак, Боровица, Дъбравка, Вещица и Белоградчик.
Инструктаж е направен с кметските наместници, които информират населението в района за нетипичното поведение на заразените лисици -през деня те влизат в къщи и стопанства, което не е характерно за тях, тъй като ловуват през нощта.
|
Dilber MC Theme by HarzeM