Човекът

[DonKrasi]

..............................................
  Човекът,разбира се,имаше нужда от другите и често прескачаше в село.Той свиреше и там-в кръчмата,за сватби и на седенки,-а тъй като беше весел и разговорлив,нямаше кой да не го кани.
  Това му създаваше грижи,защото овцете трябваше да остават сами.В балкано имаше вълци и те нощем връхлитаха към кошарата.Едрите,верните песове-то се знае-някак се оправяха с по един или два вълка,като ги усещаха отдалеч,лаеха силно и ги прогонваха.Но понякога вълците идваха в глутница и тогава трагедията бе неспасяема.
  Пет или шест в група,гладни и решени на всичко,вълците не се съобразяваха с нищо и диво нападаха.Те не се интересуваха от железните шипове,щръкнали върху кучешките нашийници,изскачаха като сенки от всички страни,страшните им челюсти клопваха-късаха кожи и чупеха кости,-кошарата се изпълваше с лудото блеене и с миризмата на кръв.
  Кучета,които бяха посрещали глутница,после не можеха да се справят и с един вълк.Ставаха някак особени.Вместо лай,виеха още като му доловят миризмата.Свиваха опашки между краката и се натискаха изнервени при овцете.
  Човекът беше разбрал всичко това и ги сменяше.Отглеждаше нови,още по-едри и злобни,хранеше ги богато и им ковеше нашийници.По този начин работите вървяха все пак нормално-но до явяването на глутница.След страшната нощ и новите кучета ставаха непригодни.С една дума,само той беше надеждна защита на стадото.Старата пушка от баща му,която съвсем не признаваше глутници.Даже един изстрел в нощта беше достатъчен и зверовете изчезваха.
  Те бяха двечките му магически вещи-пушката и кавалът.Но можеш ли всяка нощ да оставаш в кошарата?Песните на другарите в кръчмата,кикотът на момите из село...Ти стой всяка нощ при овцете,та да ги пазиш от вълци.
  Човекът понякога просто рискуваше.Не всякога идваха вълци.Калпави или добри,кучетата все някак там лаеха,да се чува.Завъди вече по три и по четири-цели самуни изяждаха,-слизаше в село да нощува и-тъй.Но-до следващото явяване на жестоката глутница.
  Завареше ли кръвта по поляната,труповете на петнайсетина овце,разтрепераните си,изподавени кучета,той викаше лудо и псуваше всичко,проклинаше дявола,бога и себе си-след това месеци не помръдваше от кошарата.
  Нещата се промениха случайно(той даже не беше и мислил това),когато един ловец веднъж мина с вълчетата.Те бяха две,носеше ги в торбата си като котки.Къде,какво,как ги намери?-ловецът седна при него и му разказа.Попаднал на диря в гората,намерил леговището и котилото.Нямало я вълчицата ето-прибрал ги.
  -Два звяра по-малко-каза ловецът.-Пък и пара дават за тях,ти нали знаеш.
  Той постоя при овчаря,пушиха по цигара и се разговаряха.Разправи му как някой си опитомил така два вълка и ги научил да пазят овцете.Слушал от дяда си за това,дядо му бил виждал тези два вълка с очите си.
  Овчарят се смя на историята,после извадиха вълците-бебета от торбата и се заиграха върху тревата.Те бяха,вълчета,пухкави и смешни като кутрета.
  -Аз да знам,че е истина...-каза замислено овчарят.
  -То си е истина-каза ловецът.-Нали ти казах,дядо ми ги е виждал с очите си.
  Овчарят поиска вълчетата от ловеца.Ловецът му каза че струват пари.Овчарят помисли,даде му пастърма,две агнешки кожи и сирене.Сделката стана.На изпращане веселият овчар каза:
  -Ако рече да се опитомяват найстина,за Гергьовден имаш и едно агне от мене!
  -Да доживеем до Гергьовден-каза ловецът,като надигна толума със сирене и помириса още веднъж пастърмата.-Вместо два вълка,пастърма и сирене.
  Намести товара на рамо,на другото пушката,махна с ръка и си отиде.
  Голяма игра падна с двете вълчета.Накрая те заспаха в ръцете на овчаря-веднага след като се налокаха с мляко.Той им го бе сипал,затоплено,в една от кучешките съдини.На сутринта пак,на обед и вечерта също-заредиха се дни на игра и очакване.
  Може ли вълк да опитомяваш?Нали той козината си само мени?Ти си луд,някой ден скъпо ще ти излезе!Те нека да порастат,ти тогава ще видиш...
  Така му говореха в селото,често така мислеше и самият той.А вълчетата си растяха,скачаха като луди отгоре му,ближеха му ръцете и скимтяха.
  Човекът хващаше муцуните им,ушите-понякога дълго се вглеждаше вътре в очите им.Виждаше своето чувство отразено.Беше ги кръстил Пано и Гюро-и двете бяха мъжкарчета.
  -Ей...-казваше им понякога той,като ги гледаше вътре в очите.
  Те се учудваха и кривяха по детски глави.Като че искаха да му кажат:"Какво има?Нали все така всичко е в ред помежду ни?"
  Свикнали да лежат край овцете,Пано и Гюро не обичаха особено да се отделят.Живееха си наоколо като кучета,чакаха си храната с търпение и познаваха своя стопанин дори по гласа на кавала.Към другите хора,които срещаха с него,бяха студени,но безразлични.
.............................................
.............................................
  Дойдоха щастливи дни за човека.Той беше ги оставял сами някоя вечер,като ги дебнеше отдалеч.Те си стояха,както обикновено-легнали край кошарата,до овцете.Веднъж се реши и за цялата нощ-сутринта го посрещнаха весели и верни.
  Сега вече човекът си слизаше в селото,когато поиска.Нощуваше спокойно и спокойно се връщаше в планината.Неговите два вълка бяха на поста си.Понякога-като идеше сутрин от село-свирваше им още от потока и те пристигаха на минутата.Скачаха отгоре му,ближеха му ръцете-опашките им трепереха от радост.
  Така вървяха нещата.Денем човекът и вълците бяха все заедно,неразделни.Нощем те вършеха тяхната работа при кошарата,той-своята в село.Беше се стигнало и до сватба.На връх Гергьовден ловецът получи две агнета.
  -Две бяха вълчетата-каза му овчарят,-нека две бъдат и агнищата.Не едно,както ти бях обещал.
  -Аз ти казах-засмя се ловецът.-Каквото съм чул от дядо ми,все е излизало истина.
  Овчарят му каза за сватбата,покани го и се прибра у дома си.
  И ето,дойде тази паметна сутрин...
  Човекът беше изкарал вечерта и нощта като пред сватба,малко се беше успал и сега отиваше към кошарата,по-късно от обичайно.
  Когато стигна до потока,свирна.Пано и Гюро не дотърчаха.Свирна повторно и една лоша мисъл засенчи очите му.
  Забърза нагоре,излезе по ратлината задъхан.
  Питомните му вълци го срещнаха едва до кошарата.Целите във кръв,неузнаваеми,издребнели-гледаха го унило и тъжно.
  Те пак се опитаха-естествено-да се умилкват,но всичко това този път не им идваше отраки.Приклякваха като куци,вървяха несръчно...
  Човекът хвана главата си и се затича напред.Той видя кръв по поляната,след това две от овцете изкормени.
  Изрева страшно човекът.Запсува всичко и себе си-затича се презглава към кошарата.Изнесе пушката и докато я пълнеше,виеше.
  -Ах вие ли?!-угласяше той цялата дива околност.-Ах,аз ли?!...
  Пано бе клекнал на пет крачки от него и го гледаше уморено.Когато трясъкът се заблъска в баирите отсреща,той само се тръшна встрани и умря мигновенно.
  При следващия изстрел Гюро като чели се опита да скокне нагоре-той скачаше тъй още в игрите си като бебе.Получи се едно малко надигане като от бърза въздишка,след това и неговото дълго тяло се сплеска върху тревата.
  Човекът псуваше и нареждаше-тъй тръгна да доразгледа белята.
  Само две от овцете бяха удушени-тези,които видя отначало.А кръвта беше много и водеше към гъстака в дерето.
  Човекът тръгна по нея и още до първия храст видя трупа на един вълк.На пет крачки от него-още един.На още десет крачки-трети.
  Той се затича надолу из дерете,двапъти падна и стана.Вълчите трупове бяха пет-на всички гърлата разкъсани.
  Човекът се върна нагоре и спря гологлав пред кошарата.С разгърдена риза,с издрано от камънака лице погледна към Пано и Гюро.Омазани в собствената си кръв,озъбени за последно върху тревата,те не можаха нищо да кажат.
  Той не се хвърли да плаче и ги целува.Той не издаде никакъв звук.Само взе пушката,хвана я с двете ръце,вдигна коляно и я счупи.
  Пусна пърчетата на тревата,хвано по същия начин кавала.Счупи и него-хвърли парчетата настрана.
  После той тръгна нодолу,без да се обърне назад.След малко се скри към потока и изчезна.
  Никой не видя повече този човек.Нито овцете,нито момата,която щеше да става невяста.Нито приятелите му в кръчмата и по балкана,които скърбяха за неговия кавал.
  От всичко остана само една песен-за стадото,овчаря и вълците.Но тя беше толкова тъжна,че се пееше от Коледа на Гергьовден.
............................................
............................................