Бялото куче

[DonKrasi]

Ето нещо и от ман с извесни съкращения

............

Тръгнах аз към шосето да чакам някакъв автобус.На първата полянка над реката имаше стадо овце.Един овчар водеше това стадо отпред,а друг седеше на земята с три тенекиени гюма.Две големи и рунтави кучета бяха изплезили езици наблизо-едното беше черно,а другото-бяло.
-Здрасти,земляк-реших да спра при овчаря.-Как е работата?
-Здрасти,здрасти! Па що,работата си е работа.Не е като лежачката.
Той се усмихна.Аз седнах при него.
-Вода ли носиш в тия гюмове?
-Тц. Само у реката че ги разладим.Оти ако са топли млекото че прокисне.
-Вярно,времето си е горещо.
-Оно и времето си е горещо,ама и млекото ич не е ладно.Вечер като го измуземе-врело е!
-Сутрин и вечер ли ги доиш?
-Па иначе как?
-И колко горе-долу са всичките?Имат ли триста?
-Па требе да са толко.
-Стотина литра сигур събираш на ден?
-Днеска сто,утре сто и десет,те така.
-Значи триста овце по два пъти на ден ги доиш.И всеки ден.От къде пръсти за толкова работа,бе човече!
-Е па иначе как?
-Поне кроткили са, докато ги доиш?
-Па некои са кротки.Ама има една-че се сдере да рипа,кога я пребараш.Со си столо че те степа земята!И у котело три пъти че завре ногата...
Извадих цигари,почерпих го и запалихме.
-Ама тия песове са страшни.Същински вълци!
-Тие ли?Тие цета не са цета,да ти кажем.Они са бетер мачки.
-Ааа...Щом си им турил синджири на шиите...
Черното куче лежеше по настрана; то се надигна и се отдалечи още.Бялото си остана, където си беше.
-Тие синджири съм ги турил,оти на них требе да има по клечка.
-Защо им е клечката?
-Оти ако нема клечка,оно че далдисва по зайците.
-Тоя белият сигурно сам си е свалил клечката.Да не му се мотае.
-Па он друга работа нема.
-Как се казва?
-Сашо.
-Като си чу името,кучето мръдна опашка и наведе глава напред.
-Страшен пес е тоя Сашо,не ми разправяй ти.Вълците пред него са като палета!
-Мани го бре!Кога види вуко,оно че се нагньете у колибата при мене!А вуци си има.Не е като да нема........................
...
-Требе и они да са били такива...като мойте цета.
-Сигурно-викам.-Ама те,вълците,и без това скоро няма да дойдат.Пък и да дойдат,какво толкоз?Ще сдавят седем-осем овце,голяма работа!
-Он че сдави пет,вуко,па петдесет че се нагньетаю у търнако.Оди после ги найди,да си пропцуеш и младините,и старините...Цета требе за вуко,цета!...Ама сега нема цета.
-Аз така като ги гледам тия твойте псета,виждат ми се лъвове,съвсем сериозно.
-Тц.Нема сега цета.Ей го,кога беше,тамо лежат еленьете,тия наште цета минаваю покруй ньега и ич ниче да лавне.У лебо се гледа.И у помията.
Аз се засмях,шопът продължи замечтано:
-Ярловчене имат цета.Нашите са се помияре.Они,ярловските цета, са бетер глистави вуци.С такива шипльове на гръдите.И мечката от них бега!Па са и учени,тие ярловски цета-нема на човек да далдисва.
-Добре де,защо ярловските ги бива,а пък твойте не струват?
-Тие,наште цета,са скопени.
-Така ли?Че защо?
-Па да не одат по бесовица.
-Аха...Е,може тогаз...Но вие сте сгрешили,като сте ги скопили.
-Па я не съм ги скопил,они такива си беа...Тоа чернио,по си го бива.Сигур ножчето не го е фанало как требе.Он се настрана оди.Ама Сашо е...
Шопът извика два пъти: "Сашо,Сашка!" и бялото куче пропълзя съвсем близо до нас.Гледайки го нежно,моят нов познат продължи:
-Тие наште цета са се помияре.Наместо у гората,окото му се у торбата.
-Ами вземи,че ги разкарай,щом са такива.
-Що каза?
-Разкарай ги,викам.Махай ги,щом не са зли.
-Па оти че ги манем?
-Нали сам казваш,че не ги бива?Вземи си от ония,ярловските,щом са толкова зли и научени.
-А тоа?
-Кой?
-Те тоа.Нашия Сашо.
-Ами застреляй го.Разкарай го.Дай аз ще ти го застрелям.
Шопът ме погледна извънредно учуден.Голямата му уста си остана отворена и той много дълго ме зяпа със светлите си очи.
-Баджанак,-каза най-сетне,-тури на едното блюдо на кантаро сите ярловски цета,а на другото те тоа,нашио Сашо,па них сите ги пиши фръкнале!Да се мочам аз на ярловските цета!
 Той пак започна да гали бялото куче,после го плесна по дебелата шия и спеченото му лице постепенно си върна хубавата бавна усмивка.
-Защо не му сложиш пак клечката на синджира?
-Па снощи се опитах да му вържем,ама не дава.Че ми сдере ръцете.
Сашо най-гальовно триеше муцуна в ръцете на своя стопанин.
-Он за клечката е много ербап.Ама види ли вуко...
Посмяхме се още малко,хвърлихме угарките и аз станах.Кучето се сепна от движението ми и избяга малко встрани.
-Хайде,приятна ти работа.Аз полека-лека ще се прибирам.Дали ще мога да хвана някакъв автобус?
-Па рейсове има.И коли на върволяк минаваю.Сега е лесно.
-Да...Хайде,довиждане!
-Всичко най-хубаво!
Овчарят стана.Вързани на синджири,тенекиените гюмове издрънчаха.
-Па кога ти случи,отбий се на къшлата млеко да пинеш.Оно си е убаво,пресно,направо от цицката.
 Както си бях тръгнал,поклатих глава и му махнах с ръка още веднъж.Той извика на кучето:
-Сашо!...Ей,Сашка!
Спрях се до един орех и се заслушах в гласа му.
-Саше,Саше...Сашок!...
Белият пес отиде при него и се потърка в краката му.Опашката му пъргаво се въртеше в знак на смъртна вярност и неизказана нежност.Аз продължих към шосето........................................................................................ Това е.Сега изчезвам,няма да ме има 10-12 дни,ако ви хареса като се върна може да намеря и други разкази.За сега поздрави и доскоро                                                                                                                                                                                   ...