ЛАЗАРИЦА - Йордан Радичков, 1982 г.

[STARTER]

Откъс:

"... Макар че и от куче до куче има разлика като от земята до небето. Какво същество например беше майката на Шаро, щом си спомня за нея, и изпадам в умиление. От каракачани я взех, овцете пазеше по-зорко от човек. Какъв живот сме си живели с нея, ни пряка дума съм й казал, нито пък тя нещо е направила напряко през живота ми. Истински приятел, другар и съратник на човека... Когато Шаро се роди, ей толкова малък беше, колкото една ръкавичка. Вукадинов ме съветваше да го хвърля, докато е още сляп. Как, викам аз на Вукадинов, ще хвърля това беззащитно същество! Ами че той е от сой, виж майка му, каракачанката! Туй куче ще ме храни мене, ще видиш! Храни куче - да те лае! - дума Вукадинов... Помня, че когато работехме на асфалтобазата, аз пращах парите си все вкъщи и било по човек, било с писмо препоръчвам да се гледа добре кучето и изобщо от всяка една страна икономисвам, а Вукадинов всяка вечер ходи на къмпинга - недалеко от асфалтобазата имаше къмпинг, та си пиеше там парите на шуменско пиво, и с една чехкиня даже се закачи, и тя му строши бая пари. А аз ни шуменско пиво, ни чехкиня! То иначе не може и да бъде... Кога нашийника купувах, исках да е от най-хубавата стомана, и с остри шипове, да е нашийник, достоен за вълкодав, той, Вукадинов, и тогава ми направи упрек, че вместо да дам пари за някоя полезна работа, като пиво или чехкиня, троша ги за кучешки нашийник... Вукадинов от кучета не разбира, той само сган държи в двора си, предимно мелези, все на синджир! Никакво внимание и никаква сантименталност! Затова и кучетата му го връщаха тъпкано: ако конекрадец влезе в двора му, кучето веднага прави съюз с конекрадеца, ако крадец на кукуруз или на гъски влезе, то мелезът с крадеца прави съюз и потъва в гробно мълчание. Не бих могъл да кажа, че при нас с Шаро е имало подобен случай. Крадците издалеко заобикаляха къщата ми, защото знаят, че Шаро е нащрек, не влиза той в съюз с тях! Дори и свраката прехвърча издалеко, една трънка не смее да задигне от оградата, а право на Вукадиновата ограда каца. Че той Вукадинов почти няма и ограда, свраката отмъкна тръните от целия му двор!... Добрите стари времена, добрите стари времена!... Отлетяха добрите времена! Где го доброто старо време, когато човекът, като говори с кучето си, все едно че говори с бога, кучето го гледа право в очите, всичко разбира, само че не може с думи да го изрази. Кой гледа куче сега, или бога, всеки гледа телевизия! Ей, Шаро!... Аз спомени разказвам, разнежен в дървото, а той пет пари не дава за моите спомени, върти си опашката на колело и с празни работи се занимава!..."