Не Спори С Ламята - Йордан Радичков

[Mad Max]

Една нощ из селището се разнесоха трясъци, придружени с викове “Стой!”, “Дръж!” и други заканителни възгласи. После по улицата се зададе ламята, яхната от трима братя. Те бяха чевръсти момчета, извънредно пъргави, и хванали ламята веднага щом тя задигнала ябълката им.
- Дай ябълката, ламьо! – викаше гневно първият брат.
- Няма да я дам! – казваше му ламята.
- Море, ще я дадеш ти! – казваше вторият брат.
- Няма да я дам! – държеше ламята на своето.
- Ще я дадеш и хоро ще играеш! – заканваше се третият брат.
Но ламята си знаеше своето:
- Няма да я дам!
Тримата братя преминаха с ламята през селото, излязоха в полето и се загубиха.
Няколко дни наред чувахме, че стигнали чак до планините, но ламята все не искала да даде ябълката. Някои казваха, че братята ще успеят да си вземат ябълката, а други твърдяха, че няма да успеят, защото къде се е чуло и видяло ламя да даде ябълката.
Но това бяха само предположения. И ламя, и братя изчезнаха, мина лятото, дойде есента, почнаха да падат дебели слани, заваля сняг. Тъкмо заваля сняг и в селото отново се появиха тримата братя с ламята.
- Ще дадеш ти ябълката, ламьо! – викаше първият брат.
- Няма да я дам! – казваше му ламята.
- Ще я дадеш ти, ще я дадеш – казваше вторият брат.
- Няма да я дам! – държеше ламята на своето.
- Ще я дадеш и хоро ще играеш! – заканваше се третият брат.
Но ламята си знаеше своето:
- Няма да я дам!
Попитах момчетата: “Как е момчета, трудно ли се спори с ламята?”, а най-големият брат каза:
- Мани, мани! Остави, че сума думи издумахме, ами заваля сняг и ни измръзнаха ушите.
- Измръзнаха ни – потвърдиха другите братя.
- Да ви измръзнат! – каза ламята.
- Ти не се заяждай, ами дай ябълката! – каза големият брат.
- Няма да я дам! – каза ламята.
Братята обаче не се отказаха от своето, вързаха ламята пред къщата си и винаги щом някой от тях минеше край нея, я питаше няма ли да даде ябълката и ламята казваше, че няма да я даде.
По-късно те престанаха да си говорят с ламята, ами само се спираха пред нея, поглеждаха я въпросително в очите, а тя казваше:
- Тц!