Предание за приказливия овчар

[Kastello]

Предание за приказливия овчар

На високият бряг на една река, далеч от завистливите хорски очи живеел овчар с малкото си стадо. Дървената колиба и подгърбеният навес за овцете били неговата крепост. Сутрин той подкарвал смирените животинки на паша по тучните горски поляни, свирел с овехтялата си пищялка и сърцето му се радвало на планинските прелести. Когато стадото се сбирало под сянката на някоя чепата слива или върба да пладнува, овчарят сядъл, разтварял кожената си торбица, изваждал из нея комат хляб, пресно сиренце и главица лук - хапвал и благославял скромната си трапеза.

И тъй като нямало жива душа из тез пущинаци - той се научил да си приказва с дърветата, с камъните с бистрото поточе със старото си полусляпо куче, като че си говори с човеци. Когато не свирел с пищялката той говорел ли говорел до забрава. Случило се един път по тия места да минат турци - разбойници. Като плячкосали крайните къщи на близкото село те се оттеглили към планината. Нещеш ли пътят им ги отвел до самотната кошара на нашият овчар. Когато наближили колибата вече се било стъмнило. Вътре мъждукала свтлината на огнището и се чувал неясен разговор. Разбойниците били единадесет на брой водени от страшен и беззъб главорез. Кучето не ги усетило и не известило овчаря, а той залисан в собствените си приказки и хабер си нямал какво зло се е запътило на среща му.

- Спрете - прошепнал главатаря - петима да минат от едната страна на къшлата, петима от другата, пък аз като най - ербап ще влезна през вратата!

Така турците се разделили и се приготвили за нападение на овчарската колиба. Вътре овчарят си връзвал цървулите и си говорел:

- Вързах пет, сега още пет, та като грабна Щърболан та в реката!

Като чули това разбойниците, едните от едната страна помислили, че овчарят е вързал петима от техните, сега ще върже другите пет, че като грабне главатаря, ще го метне в реката. Така си помислили и другите петима, така си помислил и щърбавият главатар. И тъй като едни други не се виждали в тъмнината, хукнали всички в различни посоки та да ги нестигне тази нечиста сила от колибата.

А каква била работата. Приказливият овчар сам на себе си говорел, че като вързал единия цървул с него връзвал петте си пръста на крака, като върже и на другия крак ще върже и другите пет пръста. Пък Щърболан била строшената на гърлото калена стомна с която всяка вечер слизал до близката река за студена водица.