Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ

Колкото повече се отдалечаваме от Средна Европа, особено в посока
югоизток, толкова по-несигурни стават нашите познания за първоначалните
форми на домашните животни. Стремежът на балканските страни да повишат
рентабилността на своето животновъдство чрез внос на племенни животни от
Средна Европа, е изместил старите местни породи и съществуват оправдани
опасения, че същите скоро ще бъдат кръстосани до неузнаваемост с по-модерни
развъдни форми или пък съвсем ще изчезнат. Затова публикацията за една от
породите кучета от Средните Балкани, дори и като кратко съобщение ми
изглежда оправдана, въпреки че от гледна точка на броя, не мога да се позова на
кой знае колко голям материал. Аз самият обаче издирих тези кучета от местата
на естествената им среда на развъждане, купих ги от непосредствените им
собственици, отгледах ги в Царския зоопарк в София и сам продължих да ги
развъждам, така че успях добре да ги опозная по отношение на форма на тялото
и характер, за да мога да направя едно достатъчно сигурно описание.
Най-напред срещнах породата при каракачаните, овчари-номади, чиито
летни пасища са разположени високо в планината Родопи, и които може би са
идентични с друг стар етнос срещан в страната - арумуните. Те отглеждат
кучетата , за да охраняват, а не да завръщат големите си стада от овце. Районът
на разпространение се простира със сигурност и извън пределите на Родопите
върху останалите централнобалкански планини, може би навсякъде там, където
се отглеждат грубовълнестите и с дълги опашки овце от типа цакел. Независимо
от това голямо разпространение, аз искам да избера немското наименование за
тази порода кучета по името на животновъдите и собствениците, при които най-
напред срещнах особено красиви и некръстосани екземпляри , а именно
каракачаните. Това име – като име на едно номадско племе – означава по-малко
обвързване с тясно ограничено , установено пространство, а освен това
обозначението „ каракачанско куче” се използва и в България.
Преди последващо решение за научно обозначение на породата, трябва
най-напред да се направи кратко описание на признаците. Както показват
снимките, при каракачанското куче става въпрос за големи животни (около 60 см
височина при холката), със стройна, но силна фигура, мека, копринена и леко
навита козина (на гърба с дължина около 10 см), която в областта на плешките
може да се сгъсти като грива и да се удължи (12,5 см), при главата обаче и
краката остава сравнително къса , съответно 0,8 см и 1,5 см; ушите са висящи, не
прекалено големи, покрити на места с по-къса, на места с по-дълга козина (4-7
см), опашката е нежно извита с красива крайна част (с дължина на космите до 22
см). Като цвят срещнах само „черни” с бели петна по кожата и такива на черно-
бели неравномерни петна, но не и червеникави или пък жълтеникави на цвят
кучета. В подкрепа на тези наблюдения нека послужат и някои от най-важните
размери, взети от черепите на две кучета, отгледани в Софийския развъден
район. Става въпрос за баща и дъщеря, последната едва на 1 ½ години.
                                                   ♂       ♀
                                                  мм     мм
Базиларна дължина BP                  203    172
Дължина общо AP                        234    197
Дължина на мозъчен череп ON    115,5    101
Дължина на лицев череп NP          125    101,5
Базикраниална ос BSs                 55,5     49
Базифациална ос Ss P               148,5     124,5
Опистион – среда чело                 112     93,5
Среда чело – простион                 133     117,5
Ширина чело                              76,5     57, 5
Ширина на скулите                      132     110,5
Ширина на небцето                       72      63


Характерът на каракачанските кучета съответства на тяхната употреба за
пазачи и надзиратели на стадата. Спрямо непознати те са напълно неподкупни и
много агресивни, и когато за първи път се сблъсках с тях, бях много щастлив, че
се бях качил на кон. Техните стопани обаче едва ли биха си и мечтали за по-
верни помощници, които при добро третиране се отличават с абсолютна
преданост, но и с едно действително сърдечно дружелюбие; едни много добри
ползвателни качества, които могат да се разгърнат напълно само в тяхната
естествена среда, при значителна необвързаност и свобода. Стайни кучета те не
са в никакъв случай. При моите надзиратели, които имаха малко стадо овце на
село или пък при познатите ми от София, които имаха такива кучета за пазачи на
вилите им в планината, нашите новородени малки каракачански кученца бяха
много търсени и много бързо разпродадени. Това между другото е и
доказателство, че тази порода е малко разпространена в равнинната част на
България и при нас досега няма почти нищо известно за нея. Щефаниц изглежда
е чул нещо за тези кучета в България по време на войната, но това , което е
написал за тях не е ясно и недвусмислено.
От психологическа гледна точка заслужаващо внимание е отношението на
каракачанските кучета към техните най-близки родственици – чакала, вълка и
лисицата. Аз имах щастливата възможност да наблюдавам взаимоотношенията на
тези три диви форми една към друга както и към кучето, а така също и по време
на техния растеж и развитие като млади животни. Такива възможности днес в
Европа се предлагат единствено само на Балканите.
Кучетата и лисицата произхождаха от една и съща област в Родопите, бяха
и на почти еднаква възраст. При това мое пътуване аз ги купих и трите заедно,
още като малки вълнени топки. Чакалът беше роден по същото време в градината
и откърмен от една котка , а вълкът дойде малко по-късно като подарък от
провинцията, но също в млада възраст.
Докато кучетата не обръщаха почти никакво внимание на чакала, между
тях и лисицата се оформи близко приятелство. Малката лисица „Лиско” се
отличаваше с едно обезоръжаващо и мило нахалство, тичаше на свобода из
градината , играеше си с хора и животни. Това добро разбирателство между него
и каракачанките се запази дори и тогава, когато и тримата бяха вече израснали и
вече не обитаваха един и същи заграден участък. Кучетата , макар и с пъти по-
големи и по-силни от него, дори и сега разрешаваха на Лиско да прави с тях
каквото си иска. Рано сутрин, веднага след като биваше пуснат, Лиско се
отправяше през градината към своите големи приятели. Много по-впечатляващо
бе държането на кучетата спрямо младия вълк, който може би поради носталгия
към майка си, се чувстваше изключително самотен и нуждаещ се от компания.
При всяко доближаване обаче, той бе отблъскван и хапан от малките кученца, на
големина колкото него, и затова съвсем скоро се наложи да разтрогна тази
нерадостна общност.
Неприязънта във всеки случай бе толкова очевидна и вкоренена , че би
трябвало да става въпрос не за една индивидуална особеност, а за породна
особеност на поколения наред, отглеждани за защита от вълци, кучета. Вродено
ми изглеждаше и отвращението към нашийника и въжето. Още съвсем рано аз
опитах да приуча „Кара” и „Качан” на повод , те обаче буйстваха така отчаяно,
скимтяха, обръщаха очи и се търкаляха по земята още в момента, в който усетеха
първото дърпане, че се наложи, поради липса на време, да се откажа.
От всичко изброено дотук - телесните признаци и характера - става съвсем
ясно, че при каракачанските кучета става въпрос за особено типични
представители на една породна група, която обозначаваме като овчарски кучета,
към която , за да назова някои съвсем сигурни форми, причисляваме напр.
пиринейското куче, бернския зененхунд, куваса и абруценхунд. Тези кучета -
помежду си и в сравнение с каракачанското – отчасти толкова много си приличат,
че човек, поне докато липсват подробни измервания, не може със сигурност да
каже, каква систематична стойност трябва да бъде присъдена на отделните
форми. Това породи ли са или отчасти само подпороди?
Каракачанското куче във всеки случай бих искал да приема и тълкувам
като порода и да го нарека Канис Фамилиарис Балканикус.

Обобщение

Каракачанското куче (Канис Фамилиарис Балканикус) принадлежи към
породната група на овчарските кучета. На външен вид то най-много прилича на
абруценхунд и ландзеерския тип нюфаундлендер. Разпространението му се
простира вероятно върху всички централнобалкански планини.
Превод: зооинж. Р. Духовников.

Баси, човека 38-ма година говори за развъждане  и селекция. Отгледал, че и развъждал каракачански кучета с научна цел.  Систематизирал, описал, обобщил, сравнил ...
Докторе, къде може да се намери преведен целия труд на д-р Петерс?
Благодаря ти предварително!
Поздрави

Това е целия текст на публикацията. Забелязахте ли как автора е доловил основни моменти в развитието на животновъдството у нас и колко злободневно звучи тезата отстоявана от Петерс за съхраняването на местните поороди. И хора, замислете се това е 1938 година! Болшинството от българския народ се радвал на гумени галоши тогава. От моя баща знам че по това време е било гордост да имаш такива!

Направо дежа вю!
За жалост май българският народ не се е промени особено от 1938 година насам. Отново някой друг ни казва къде са ни проблемите, и отново нищо не правим по въпроса. Като общество де.

Нали виждате че някои наши люде се опитват да оплюят и умаловажат работата на Петерс! А сама по себе си тази публикация може да реши редица проблеми и дилеми относно името и автентичния тип на кучето пазач на стада по нашите земи!

"Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле" - манталитет.

Надявам се повече хора да прочетатат статията и да проумеят че нещата могат да стават много по лесни след като вървиш по вече прокарана просека! И най накрая да се счупи тоя стереотип бре Вано!

Нищо му няма на българския народ Рекс, народ като народ! Черно, бяло и различни нюанси. Ти си прогледнал, опитай да просветлиш и други вместо да ги заклеймяваш. И то се случва! Виждам как все повече развъждачи и фенове на породата се насочват в правилната посока. Колкото до тезата че винаги чужденци са ни оправяли- ами ако си израснал сред разкош да речем не го оценяваш, случва се постоянно. Някак си човек не обръща внимание на неща които го заобикалят, докато за външни тези неща може да са чудо. Един възрастен каракачанин ми разказа веднъж как един от фамилията им купил кон от българи. Коня бил едър, доста по едър от кончетата на семайството. Та собственика бил много горд с придобивката си и всички тайничко му завиждали. И така докато дошло време са есенния преход към беломорието...

Алекс не знам, може и ти да си прав. Фактите обаче говорят друго - на хората, които искат да дадат международно признание на българската автохонна порода овчарски кучета всеячески се пречи. Създават се всякакви хибриди и чудовища, само и само някой друг да каже - ето, аз го направих. Факт.
И друго си мисля - пиниза е сам да оцениш това, което имаш. Не някой друг да дойде и да ти каже. А това, че в България има хора (най-вече в МАКК), които знаят какво е КК и точно затова се стремят да го съхранят и развият като порода, е повече от радостно.

За това разпространявайте, хора. Аз лично се сещам за няколко заблудени хора, които с друга литература не можах да им отворя очите. Надявам се поне с тази статия да успея да ги накарам да се замислят.

Още един път едно голямо "Благодаря" на г-н Вучков за ценното четиво.

Към  Рекс- задавал ли си си въпроса какво ще ни донесе това международно признание?? На мене ми малко прилича на мушица дето се стреми към светлината на огъня!! Та не е ли точно комерсиалната идея това която загроби толкоз много други породи?!?! Не е ли това мотива на някои хора да произвеждат мутанти и да ги предлагат на лаиците за повече пари? А за това дето всеки сам трябва да се усети- (http://s52.radikal.ru/i137/1402/3f/b3738e46f44d.jpg)
 длъжни сме да помагаме!  ;)

Алекс, идеите зависят от хората, които ги поддържат. Добра идея може да бъде изопачена, може и да успее. Зависи от носителите. Така мисля аз.
За просветлението мнението ми е следното - човек сам се определя от коя страна да застане. Сега особено когато информация в нета дебне отвсякъде, всеки може да си направи сам изводите кое е правилно и кое - не. Всичко е предоставено - въпрос на желание да се прочете. Тук за разлика от повечето платформи няма вътрешен форум с ограничен достъп - това беше една от основните идеи като се създаваше. Да е достъпно за всички, които имат желание да четат и пишат.
Относно лаиците - да четат, да се интересуват. Изборът на куче е много сходен с избора на кола. Като си купуваш кола нали си прецизираш няколко критерия - за какво ще я ползваш най-вече. От там идват решенията за мотор, мощност, тип купе и в крайна сметка ти се избистря марката. Същото е с породата.
В тази връзка до голяма степен проблема идва от това, че много хора си купуват кучета, които не им трябват. Дори самите животни да са породни и кръвни.

На скоро прочетох едно интервю на Джоко Росич, силно впечатление ми направи мнението за малдите българи хукнали по света да си търсят "сполука". Той смята че това е един вид очистване, и този който е останал е истински патриот и българин защото е останал въпреки трудностите тук. Тези избягали от трудностите- ами прав им път, те и без това не биха били полезни. Та мисля че това и в нашия случай важи. В подкрепа на казаното от теб но не и в разрез с казаното от мен.  :cheers:

Споделям мнението на Алекс :cheers:

Алекс, това е абсолютно невярно.  :smile:
Има български младежи, които учат в Кембридж, Оксфорд и в много други реномирани университети. Както и такива работещи млади хора, които са на много добри позиции в средния и високия мениджмънт на много сериозни компании. Ако те не биха били от полза, аз не знам кой.
Не мога да разбера защо отварянето към света се приема като родоотстъпничество. При всички случаи теорията ти е супер погрешна. Не мога да приема, че всички мързеливци, тарикати, ганьовци и интересчии са патриоти и родолюбци. Само защото са тук. Абсурдно е.

Отделно като си говорим за трудности, като човек който ако не се лъжа е живял "аброуд", предполагам много добре знаеш какво е да се докажеш в една среда, която гледа предубедено на теб като на "източноевропеец". И да си по-добър от това, което се очаква, за да успееш. Башка са културните различия, езикова бариера, носталгия и т.н. Ей тва е да ти е трудно, а не да се оплакваш в кръчмата на петата ракия, колко гаден бил живота в България. Мерси от такива млади хора.
Може би понеже е родоостъпник, живеещият от десетилетия в Канада български бизнесмен Игнат Канев със собствени средства построи нов корпус на университета в Русе миналата година?! И това не е единичен пример.
Човек е такъв, какъвто е. Без значение дали е тук или в чужбина. Това, че някой не  е излизал от родното си село през целия си живот, не го прави патриот по дифолт. Ама хич даже.

Хора да не пълним темата с размисли и страсти за болежките на нашето общество! Не че е маловажна темата но все пак тук дискутираме статията на Петерс. ;)

Нека админа премести или изтрие спама. Щото темата си е злободневна но и наистина не на място. Но е интересно да я продължим в контекста Каракачанско куче разбира се. Що се отнася до д-р Петерс- поклон пред труда и трезвата и обективна оценка!

"Характерът на каракачанските кучета съответства на тяхната употреба за
пазачи и надзиратели на стадата. Спрямо непознати те са напълно неподкупни и
много агресивни, и когато за първи път се сблъсках с тях, бях много щастлив, че
се бях качил на кон. Техните стопани обаче едва ли биха си и мечтали за по-
верни помощници, които при добро третиране се отличават с абсолютна
преданост, но и с едно действително сърдечно дружелюбие; едни много добри
ползвателни качества, които могат да се разгърнат напълно само в тяхната
естествена среда, при значителна необвързаност и свобода"- Невероятно, този човек е формулирал най важното, това което ме доведе в МАКК и това което прави тази порода такава! Не пълната зъбна формула, или дължината на космената покривка а характера, това е КК! И благодарение на развъждачите като Дънди, Абориген, Миро Маринов, Седефчеви други които ползват кучето по предназначение то все още съществува. Така че не ни е нужно признание на породата от разни институции като FCI за да я има а е нужно работещо животновъдство в България!

[ftp]https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10202390948313324&set=gm.720362554662781&type=1&theater[/ftp
нещо от днес в подкрепа на предния ми пост

(https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/t1/q88/1507934_10202390948313324_1765803376_n.jpg)

И тук човека би бил щастлив ако е на кон. Същото което споделя и Петерс при първата си среща с работни каракачанци!

Така е.Не го отричам-кучето е овчарско.Там му е силата.Но 5 кучета пазят 300 овце,за примерно 60 000лв.Мои 3 кучета пазят база с техника 6 000 000 лв.Вечер охраняват район от 80 дкр.И щом пази овце-каракачанско-куче пазач,щом пази дом,техника,двор-то не е в естествината си среда.Всички тези приказки за естествена среде,за хищници,за еко равновесие са жив ташак!Каракачанското куче е куче пазач-БОДИГАРТ,ПАЗВАНТ,ПАДАР-това е.Такова сме го ползвали ние,тиквите от полето,такова ще си остане.Затова аз не селекцеонирам кучета-маникени,затова аз държа на злобарите.Със цялото ми уважение към животновъдите-те си го ползват кучето за пазач на животните.Ама Каракачанското куче-куче пазач на стада,селскостопанско животно и т.н-без мен.Това е най-широко скроеното куче.Затова го селекционирам.

само се върни в началото на темата и прочети това което д-р Петерс е написал, там не пише нищо за милиони левове ...  :cheers:

Моите уважения BQLA ROZA, притеснявам се само дали това е сериозно изказване или се шегуваш? Разбира се всеки от нас има гледната точка, за която не би могъл да бъде съден! Дали не са прави зевзеците, дето се заяждат, че „балкана ражда хора, а полето – тикви”, незная?  Приемаме го като самоирония, хипербола, но и като тема за размисъл!

Роза, за злобарите знаеш, че съм им фен и аз и съм съгласен с теб, ама за другото не знам до колко си прав...
Може да се ползва за много работи КК, разбира се, ама силата си му е в стадата, не мисля, че има за какво да се спори, нали заради тях е създадено.
Една лека кола, спортна да речем, може да я товариш като бус и да я ползваш за превоз на товари и най-вероятно ще върши там някаква работа но пак ще си е най-добра в гонките. Както и с буса ще можеш да се състезаваш но няма да може да се мери със спортната кола, а ще си е силен в превоза на товари.
Много неща стават за много работи но в една работа са най-силни и най-добри, защото за нея са създадени :smile:

А кой казва че чобанските не са "злобари"?? Айде одете при Миро в Змейово и вземете овца та да си спретнем курбан! Ама не зная кой ще е курбана, овцата или агресора?!

Просто казах, че и аз харесвам злобари, а не че работните не са такива  ;)
Даже при тях май има повече и по-злобни от тия дето не са работни. Или поне са по-корави като цяло, така си мисля. 

Браво на Дон Краси! Много точно сравнение!

Разбира се че Каракачанеца има основна роля да пази! Така го е видял и Петерс - вижте той самият казва че кучето е пазач! Пазач основно на стадата, но и на собствеността на сайбиите си! Така е написано и в съвременния Стандарт на породата. Така че не мисля че има отстъпване и в направление "ползвателни качества", така както и в екстериора от 1938 г. до днес в съвременното развъждане на МАКК!

В тоя ред на мисли... КК е пазач без значение на какво. Не е ли така? Дали ще охранява стадо или ще охранява имот/ имущество, не е ли все тая?
Аз или нещо не съм доразбрал или всички твърдят едно и също, ама го казват с други думи...  :smile:

Отново излизаме от темата, а тя е статията на Петерс. Относно за какво се ползва КК - ами кой за каквото иска да си го ползва и селекционира. Стандарта на породата е достатъчно демократичен, ако мога така да се изразя :)

Използване на породата: Пастирско куче за охрана, за компания, дворно куче.

Не е ;)
Има разлика и в дължимото поведение и в реакциите и т.н. Но затова ще си говорим като се видим някой път "фейс ту фейс", че вярно много избягахме от темата :smile:

Първо да изкажа благодарности за превода и споделянето на статията!
Относно ползването на КК то се каза а и го има в стандарта-куче пазач на стада и имущество.Петерс казва нещо интересно ако сте обърнали внимание:
"...едни много добри
ползвателни качества, които могат да се разгърнат напълно само в тяхната
естествена среда, при значителна необвързаност и свобода."
Поне това на мен ми направи впечетление.

Това ли е целия труд на каската или има още, и превода е само малка част?