Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/103972.jpg)

Страници от тази книга:
(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103972/144741.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103972/144742.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103972/144743.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103972/144744.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103972/144745.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103972/144746.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103972/144747.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103972/144748.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/103969.jpg)

Страници от тази книга:
(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103969/144733.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103969/144734.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103969/144735.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103969/144736.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103969/144737.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103969/144738.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103969/144739.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103969/144740.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/103007.jpg)

Роман за Исабел Кастилска.

"Никой не вярваше, че ми е предопределено величие."
Исабел Кастилска
Тя е сред най-прочутите и противоречиви кралици в историята – смелата владетелка воин, която заедно със съпруга си Фернандо Арагонски обединява една разпокъсана страна, защитницата на вярата, чието властване полага основите на Инквизицията, мечтателката, изпратила Колумб да открие цял един нов свят.

Исабел е още млада, когато с брат ѝ са изведени от дома на майка им, за да живеят под бдителното око на своя полубрат крал Енрике и неговата сладострастна кралица интригантка. В кралския двор Исабел се озовава в огромна опасност, защото неволно се превръща в пионка в заговор за свалянето на краля от трона. Заподозряна в измяна и държана в плен, тя поема по опасна пътека, докато на седемнайсет години ненадейно не се превръща в наследница на голямото кралство Кастилия.

От бляскавите дворци на Сеговия до бойните полета на Гранада и натежалите от интриги градини на Севиля, "Обетът на кралицата" ни пренася в бурното изковаване на една нация и в сложното за разгадаване, запленяващо сърце на жената, преодоляла всички пречки, за да се превърне в Исабел І Кастилска.

Страници от тази книга:
(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103007/142681.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103007/142682.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103007/142683.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103007/142684.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103007/142685.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/103007/142686.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/prdimg/27443/presledvane-na-diva-ovca-haruki-murakami.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/68248.jpg)

Отвъд пределите на възможното

Загадъчно племе, суператлети, най-великото състезание, което светът никога не е виждал
"Родени да тичат" е приключенски епос, изпълнен с невероятни герои, смайващи атлетически резултати, последни постижения на науката и най-вече – с вдъхновение. В началото стои един прост въпрос: Защо ме боли кракът? В търсене на отговора Кристофър МакДугъл открива племето на най-добрите бегачи на дълги разстояния в света, изучава техните тайни и ни показва, че всичко, което сме мислели, че знаем за бягането, е погрешно. Индианците от племето тараумара живеят изолирани в една от най-суровите местности в Северна Америка – Медните каньони в Мексико. Тараумара владеят едно непознато изкуство. От векове те практикуват техники, които им позволяват да пробягват по няколкостотин мили без почивка и да надбягат всеки, било то елен или олимпийски маратонец, като в същото време изпитват удоволствие от всяка крачка. Тараумара притежават свръхчовешки способности, желязно здраве и вътрешно спокойствие, което ги прави неуязвими за болестите на цивилизацията. С помощта на Кабайо Бланко, тайнствен отшелник, който живее сред индианците, авторът не само разкрива тайните на племето, но и сам се превръща в суператлет, тренирайки за предизвикателството на живота си – състезание на 50 мили през Сиера Тараумара, в което племето се изправя срещу група американци: професионален маратонец, красива млада сърфистка и… един босоног феномен. Духовитото и наситено повествование на книгата на Кристофър МакДугъл ни отвежда от високотехнологичните лаборатории на Харвард през слънчевите долини и снежни върхове на Северна Америка, където все повече бегачи достигат предела на възможностите си, чак до Медните каньони. "Родени да тичат" е от онези редки книги, които не само занимават ума, но и вдъхновяват тялото. Тя ни помага да осъзнаем, че щастието буквално е в краката ни и че всички ние сме родени да тичаме.
Кристофър МакДугъл е бивш военен кореспондент на Асошиейтед Прес. Бил е сътрудник на списанията "Ескуайър", "Ню Йорк Таймс Мегъзин", "Аутсайд", "Менс Джърнал" и "Ню Йорк". В момента е редактор на списание "Менс Хелт". Живее в Пенсилвания и не спира да тича.

Страници от тази книга:
(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/68248/74914.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/68248/74915.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/68248/74916.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/68248/74917.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/68248/74918.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/68248/74919.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/66460.jpg)

"Не вярвам, че човек не би могъл да стане един от другите."
Илия Троянов
В този литературен репортаж за България не става въпрос само за България, а за един от най-бурните и завладяващи епизоди на световната история. Това, което преди години ме накара да напиша тази книга, беше митът за революцията от 1989 г. Той се отнася за света между Берлин и Владивосток, сферата на влияние и власт на една могъща империя. Чрез примера на България исках да разбера какво се е случило през 1989 г. и в последвалите я години. В изпълнените с ентусиазъм есенни дни на 1989 г., в които народът развяваше по улиците флагове и знамена, свещи и плакати с убеждението, че е взел хода на историята в ръцете си и няма да го продаде на безценица, бяха създадени нови понятия: пурпурната революция, нежната революция, карамфиловата революция. Французите говорят за revolution négociée, Дарендорф създаде понятието революция. Казано накратко, революция без революция или нека добавим още едно понятие: фиктивна, нагласена, менте революция.

Илия Троянов е роден в България през 1965 г., семейството му емигрира през 1971 г. в Германия, където получава политическо убежище, израства в Кения, пише на немски език, през 1999 г. остава за пет години в Индия, живее в Германия, в Южна Африка, в Австрия. Не се е установил трайно на никое място.
През 1997 г. е отличен с литературната награда на издателство „Бертелсман“; получава наградата на името на фон Шамисо през 2000 г., става носител на наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата през 2006 г.; удостоен е с Берлинската награда за литература през 2007 г. Книгите му са превеждани във Великобритания, Испания, Норвегия, Полша, Франция.
Автор е на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „По пътя на Ганг“, „Събирачът на светове“, „Номад на четири континента“, „Щурият глобус“, "Стичането. Пътят към всички култури“ (в съавторство с Ранджит Хоскоте).

Страници от тази книга:
(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/66460/61527.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/66460/61528.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/66460/61529.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/66460/61530.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/66460/61531.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/66460/61532.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/43546.jpg)

Книгата на Артьом Драбкин "Аз убивах с Т-34" е изключителна със силата на автентичността си.
В нецензурирани спомени бивши командири на танк Т-34 откровено споделят как безжалостно са унищожавали врага, използвайки не само оръдието и картечниците, но често и газейки противника с веригите на танка.

Същевременно не са премълчани редица нелицеприятни теми, старателно избягвани в съветската мемоаристика за Втората световна война:

    за некадърните военачалници, жертващи подчинените си в безсмислени атаки
    за нерядко лошото взаимодействие с авиацията и артилерията
    за немалкото случаи, когато съветската авиация бомбардира собствените си войски
    за третирането на немските военнопленници, завършващо понякога с разстрел
    за мародерствата и вземането на трофеи
    за пиянството на бойците и обзавеждането на командирите с ППЖ

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/45796.jpg)

Битката за Атлантика е най-високотехнологичното сражение, което се води през Втората световна война. Кошмарът за съюзниците са „вълчите глутници“ на Карл Дьониц. Те принуждават Великобритания и САЩ да насочат всичките си усилия за борба срещу германските подводници. От 1943 година нататък новите усъвършенствани радари на съюзниците и специалните групи за борба срещу подводници преобръщат ситуацията.
Точно тогава Хитлер назначава гросадмирал Дьониц за главнокомандващ Крийгсмарине – германския военноморски флот. Новата длъжност го изстрелва сред върхушката на Третия райх. Гьоринг, Химлер и част от висшия генералитет водят тайни преговори със съюзниците за сепаративен мир, за да хвърлят всички сили на вермахта срещу настъпващите съветски армии. Гросадмиралът не се вписва в тези задкулисни игри.
Битката за Атлантика вече е загубена, а с нея и войната. На 30 април 1945 година във Фленсбург, последното незавлядяно кътче от Германия, Дьониц получава шифрограма от Берлин: „Фюрерът ви определи за свой наследник.“ Изборът е съдбоносен за гросадмирала: да даде знак за операция „Регенбоген” – самопотопяването на германския флот в случай на капитулация – или да спре безсмисленото кръвопролитие...

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/57286.jpg)

През тъмните средни векове в студените степи на аварска Панония се ражда момче, което ще направи България велика! Той е законотворец, обединител и завоевател. Той е кан Крум! Фигурата на владетеля изпъква ярко с качествата си на воин и с чисто човешките емоции, които носи в себе си. Тя е жива, пластична и реална. На базата на неизвестни досега исторически факти, романът пресъздава многопластовото и многоцветно платно на България в края на VІІІ и началото на ІХ век; връща ни към корените за произхода на прабългарите и хвърля светлина върху събитията, които ще направят държавата ни фактор на световната сцена.

"За кан Крум се знае и малко, и много, ако сравним известното за другите български владетели от епохата на метежите през VІІІ в. Наистина, кан Кардам е първият, който забелязва потенциалната сила на славяните и пръв протяга ръка за тяхното приобщаване. Няма почти нито един известен от изворите факт, който да не е намерил художествена интерпретация в романса на Кармен Мишу. Това го прави исторически обоснован и поражда доверие у запознатия със събитията читател във всички вариации на художествената измислица.
Много логично и убедително е описано израстването на бъдещия кан в обкръжението на аварския каган. Така внезапната поява на Крум в Плиска и последвалите събития, които го извеждат до върха, намират лесно обяснение в логически издържания разказ. Голяма сполука е образът на Алки, поставена в основата на Крумовия път към властта. Жените – Ирдиз, Алки, Оя, Угрине, Севта – са представени с много емпатия, но и с подчертан индивидуализъм. Светът на мъжете е по-константен – воини, държавници, с изключение на Крум, който е вкаран в чисто човешките измерения с неговите пристрастия, любови и фанатичната му ненавист към предателството. Това мотивира издадените от него закони. Чудесно е разработена поантата с развалата на властта. Историята не познава самодържец, който да не е изкушен в една или друга степен от нея.
Твърде пестеливо и, колкото да е странно, убедително вкарвате мистичното и езотеричното, с мяра, която кара дори скептичният читател да приеме разказите, които могат да се възприемат и като съновидения или материализация на мисли и въображение.
Като професионален историк, трудно чета истории, чийто край и общата фабула на разказа познавам, но в случая бях заинтригуван и четях с интерес развоя на събитията и особено на личните драми."
Проф. Георги Бакалов

Страници от тази книга:
(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/57286/61936.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/57286/61937.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/57286/61938.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/57286/61939.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/57286/61940.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/prdimg/18414/medichite-krystnicite-na-renesansa-pol-stratyrn.jpg)

Книга за фамилията Медичи, която става една от най-влиятелните в средновековна Европа. В нея има папи, крале, меценати и престъпници, властвали в Италия, Франция и Испания. С много любопитни факти е проследена съдбата на изключителни личности като Лоренцо Великолепни, папа Лъв Х, Катерина (с която се свързва Вартоломеевата нощ) и Мария Медичи.
Това е история за власт, пари и амбиции, разказана увлекателно и интригуващо, с вещина и задълбоченост. Семейната история на Медичите е изпъстрена с коварство и кръв, с предателства и победи, с унижения и възходи. Представителите на рода достигат до най-високите етажи на властта в Ренесансова Европа и познават най-големите падения в морален и политически план. В различни периоди от съществуването си фамилията дава на световната история папи, кралици и дукове.
Започнали като търговци и банкери, скоро Медичите решават да разширят сферата си на обществено влияние, като се включат и в политическия живот на Флоренция. Възходът на им съвпада с разцвета на Ренесанса и се свързва с покровителството на най-големите италиански творци във времето на небивал възход на науките и изкуствата.
В лицето на Козимо де Медичи родът се сдобива с първия си владетел на града държава. В продължение на шейсет години, докато е под управлението на Медичите, Флоренция се превръща във водещ център на хуманистичното познание. Тук се раждат и развиват таланта си гении като Донатело и Брунелески, Ботичели, Микеланджело и Леонардо, насърчавани и предразполагани от хора като Лоренцо Великолепни.
Представители на рода по-късно са меценати и на други прочути художници като Веласкес и Рубенс.
През 1743 г. последната представителка на рода Медичи, Ана Мария Луиза, оставя завещание, в което се разпорежда всички "галерии, картини, статуи, библиотеки, бижута и други ценности" на Медичите "за благото на народа и за стимул на любопитството на чужденците нищо да не бъде отчуждавано или изнасяно извън столицата или територията на великото херцогство Флоренция".

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/47146.jpg)

Ежедневието на антикваря често е изпълнено с превратности. Новите неприятности за Василий Смолин започват след един опит за грабеж. Бягството през тайгата му помага да разкрие тайна, свързана с дръзко и жестоко престъпление, останала неразкрита дълги години. Нощувката в запустяло село го среща с въоръжени до зъби престъпници, а почивката в отдалечения град Куруман му поднася букет от изненади, едната от които - истината за последния Великден на руския император.

Признатият майстор на съвременната остросюжетна проза Александър Бушков прекарва много време в изучаване на търговията с антикварни предмети, преди да поеме новото предизвикателство - серията "Антикварят". След бестселър успехите на популярната му поредица "Пираня" в Русия и чужбина, не на последно място и в България, руският автор ни потапя в съвършено нов свят, за който никога не сме подозирали. Този свят съществува и си има свои правила, тънкости, неписани закони и кодекс на честта.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/46612.jpg)

През 1993 г., след неуспешен опит да покори K2, алпинистът Грег Мортенсън попада в едно крайно бедно селце в планинската верига Каракорум. Трогнат от добрината на местните жители, той обещава да се завърне, за да построи училище. „Три чаши чай“ разказва за неуморните усилия на Мортенсън да спази дадената дума. През последвалото десетилетие той построява не едно, а над 130 училища - главно за млади момичета - в труднодостъпните области на Пакистан и Афганистан, откърмили талибаните. Местните хора го боготворят, под негово ръководство сговорно работят християни и мюсюлмани от различни секти и течения. Отвличан от талибани, заплашван от консервативни мюсюлмански молли, както и от собствените си американски съграждани след 11 септември за работата си в ислямския свят, Грег Мортенсън продължава мисията си да пропагандира мира... училище по училище.
Сравняват Грег Мортенсън с големи хуманитаристи като Алберт Швайцер и Майка Тереза. Два пъти е номиниран за Нобелова награда за мир - през 2009 и 2010 г. Получил е над 50 награди за приноса си към човечеството, сред които наградата на Червения кръст за хуманитаризъм, наградата на Американската национална асоциация по образование за борбата си за човешки права, най-високата награда на Пакистан - Звездата на Пакистан - за хуманитарната си кауза в тази страна, наградата „Бенджамин Франклин” за неуморните си усилия да защитава мира по света и много други. Тринадесет престижни университета са му присъдили почетната титла доктор хонорис кауза за приноса му към човечеството.
Какво му е толкова забележителното на този тих, скромен и сърдечен човек, за когото говоренето пред публика е истинско изпитание? Грег няма университетско образование, нито особени дарби, няма успешна кариера или забележителни постижения, преди да посвети живота си на една невъзможна мисия.
Грег води съвсем обикновен живот на средностатистически американец, работи в болница като медицинска сестра, а голямата му страст е алпинизмът. Животът му поема в съвсем различна посока, когато след неуспешен опит да покори K2 се загубва по пътя си обратно и попада в едно отдалечено планинско селце в Северен Пакистан. Селяните от Корфе го посрещат гостоприемно и той остава там, докато възстанови силите си. Грег е поразен колко суров е животът на планинците, лишен от всички удобства на цивилизацията (в цялото село има само един мускет от колониално време, с който ловуват), и в същото време колко по-спокоен и щастлив е той в сравнение с живота на западните им събратя. Един ден Грег Мортенсън пожелава да види как учат децата в селото, без да знае, че тази негова прищявка завинаги ще промени живота му.

"Тук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората - почитан гост, при третата – член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко - дори да умрем."
Хаджи Али, старейшина на Корфе, Каракорум, Пакистан

"Вдъхновяваща история... доказателство, че дори един обикновен човек, стига да притежава нужната комбинация от характер и решителност, е в състояние да промени света."
Том Брокоу, NBC

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/49951.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/51924.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/46077.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/56172.jpg)

Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака. Едно по едно ще оскубя пред теб перата на моята гарга, душата си, докато от нея остане само малка бучка пръст, замесена със сълзи, кръв и пот. Ще ти разкажа борбата си, за да ми олекне; ще смъкна от себе си добродетелта, срама, истината, за да ми олекне. Ти как създаде "Толедо през време на буря"? Също такава, с тежки облаци, прорязана от жълти мълнии, отчаяно и непреклонно бореща се със светлината и тъмата, е и душата ми. Ще я видиш, ще я претеглиш изпод витите си вежди и ще я оцениш. Помниш ли онази тежка дума, която казваме ние критяните? "Където не сполучиш - върни се; където сполучиш - върви си!" Ако не съм сполучил, дори само час живот да ми остава, ще се върна, за нова атака; ако съм сполучил, ще отворя земята, за да дойда да легна до теб.

Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода или смърт", "Последното изкушение", "Рапорт пред Ел Греко", които стават световно известни. Въпреки това той не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки.На родения на остров Крит писател, занимавал се страстно, макар и освободен от догматиката, с християнска вяра, църквата отказва погребение според християнските канони. Последен покой Казандзакис, починал от левкемия по време на болничен престой във Фрайбург, Германия, намира в Ираклион, в родния му Крит, където е погребан . На надгробна плоча са изписани неговите думи: "Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!"

Хубава тема :cheers:
Ето малко интересни книги и от мен :smile:

(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15425-qs6yree6nfampm99kz6a.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15426-xz2rj18p4mq756px9mrh.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15427-kab65axhyae6f9f1yp6h.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15428-fsb14wtgbrcckz8a48ha.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15429-6wnf2hmks7a3x3h5m897.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15430-97jmxza2n4nerzba8gkj.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15431-wrqwsff5rtwrf799qhmz.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15432-d6f3kna3rj1ma9sbbe7e.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15433-g6ymwkebeqff9yqr81ws.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15434-r9ezqrg26cr59d7e2nr5.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15435-ady2ky8rpgnbysq5acs4.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15437-1qm356rbg477ecy59mjr.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15438-7ktnzz29bzbsqfdr1fc4.jpg)
(http://online.photoalbum.org/photos/medium/15439-2142mjpf6eep4wwk24fm.jpg)

Сори за това мазало със снимките,пак нещо съм сгафил :hmm:

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/42139.jpg)

Когато историята се отрича, ампутира и забравя, единствено художествената литература може да разсее заблудите. Нужен е роман, голям роман, който да разкаже за арменския геноцид, който много нации дори и днес упорито отказват да признаят. През пролетта на 1815 година арменският народ се превръща в жертва на планирано и организирано със съвсем ясна цел клане: пълно унищожение. Това е дефиницията на геноцида. Виновниците – членове на турското правителство, което е съюзник на Германия през Първата световна война – биват осъдени задочно на смърт за действията си. Години по-късно част от тях получават своите присъди, но от тайнствена „терористична“ организация, наречена „Немезида“ – по името на гръцката богиня на отмъщението. Но паметта на милион и половина арменци – изселени, изтезавани, изнасилвани, избивани, остава осквернена от покрилото я було на мълчанието. Авторът Жилбер Синуе е роден в Кайро от баща египтянин и майка французойка, чиято баба е гъркиня. Така бъдещият писател израства в мултикултурна среда, възпитала в него дълбоко разбиране и толерантност, следи от които намираме във всичките му книги. Учил при йезуитите, в Ливан и в Париж, той започва да пише текстове за песни на Клод Франсоа, Жан-Клод Паскал, Далида и Жан Маре. След 1986 година се посвещава изцяло на литературата. До днес е написал над двайсет романа, есета, художествени биографии, удостоени с най-големите френски литературни награди и преведени на десетки езици. Жилбер Синуе е историк и романист. Именно като такъв решава да разкрие в романа си „Ереван“ чудовищната истина за историческите събития, за които и до днес се пише и говори съвсем малко.

Браво, Краси! Вече се замислям дали да не ти предложа някоя от моите книги на обмен за твоя.. Например, бих ти предложила "Тай Пан", ако не си я чел, пък ти да ми изпратиш "Земя на мамутите"  :naughty: Какво ще кажеш?

(http://bg1.msrv.store.bg/prdimg/19630/beliu-pushilkata-dzhek-london.jpg)

Известният роман на Джек Лондон "Белю Пушилката" е карал много поколения да тръпнат от главозамайващите преживявания на един журналист-неудачник, потеглил по примамливите пътища на Клондайк. Клондайк е магическа дума, която означава не само приключения, но и сурово приятелство, непоколебим характер, любов. Преминавайки през невероятни изпитания в търсене на златни находища, Белю открива истинските стойности на живота.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/38100.jpg)

"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора."

"... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял живот, за това съм кроил планове цял живот. Аз и само аз съм наследник на тази империя. И ще стана шогун. И ще основа една династия. Вече всичко е възможно благодарение на Марико-сан и странния варварин, който се появи от източните морета. Марико-сан, твоята карма е била славно да умреш и вечно да живееш. Анджин-сан, приятелю мой, твоята карма е никога да е напуснеш тези земи. А моята карма е да стана шогун..."

Джеймс Клавел (1924-1994) е един от стоте най-големи писатели на XX век според класацията на "Модърн Лайбръри". Романът му "Шогун" е част от така наречената азиатска сага заедно с "Търговска къща", "Тай-пан" и "Цар плъх".

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/41668.jpg)

Съдията Ди, главен герой на холандския писател, разкрива мистерии в "Ди Гунан", "Златното божество" и "Загадката на лабиринта". Източният детектив не е измислен от Хюлик. Той е чиновник, живял в Древен Китай между 630 и 700 г., запечатан в старинните хроники като мъдър и справедлив управник. На китайски криминална загадка е "ан", тъй че заглавието "Ди Гунан" означава буквално "Криминални загадки, разрешени от съдията Ди".
Робърт ван Хюлик е холандски дипломат, световноизвестен специалист по история на Древния изток, колекционер и ерудит. Дарбата му да твори замайващи повествования го нарежда до такива майстори на жанра, като Артър Конан Дойл, Агата Кристи, Джеймс Клавел.

Ми по принцип може,но специално "Земя на Мамутите" и "Борба за огън" не са мой,съквартиранта ми ми ги беше давал да ги чета.Навил съм се да ги търся и да си ги купя,ама по-нататък като свършат изпитите,че сега си имам за четене достатъчно :biggrin:
Колкото до твоята книга,аз си падам само по такъв тип,като тия дето съм качил,все за животни и/или природа става въпрос,други книги не чета,не ме грабват просто.А грабне ли ме веднъж някоя книга-чета я за норматив,примерно по "Белият зъб" толкова се бях захласнал,че с мъка ме вдигаха дори за да ям,не можех да отделя очи от книгата.От него и от "Дивото зове" мога да ти рецитирам наизуст като стихотворение   :lol:

П.П. А щях да забравя,падам си и по ловни разкази,а от българските автори съм фен на Йордан Йовков и Елин Пелин,някакси са ми по-земни,по-народни ако щеш.Техният стил най ми допада,за българското село за истинския живот в най-чиста форма,отрудени хора,стока,кучета....абе въобще "на село" както се казва,идилия,която ме омагьосва :smile:
Опааа,пак се отплеснах,айде бягам че лекциите ме чакат,а никак не ме запленяват като по-горе посочените книги :biggrin: по-късно ще пиша пак ;)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/30274.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/31716.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/35317.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/36668.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/38970.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/27948.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/9438.jpg)

Понятието "Параграф 22" е създадено от Джоузеф Хелър в този роман -един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те.
В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети. Параграф 22.
След излизането на романа това префинено и ужасно определение е употребявано много след излизането на романа. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на противоречията в "развитото общество".
Неизбежно съпоставят всички книги на Джоузеф Хелър след "Параграф 22" с нея. Ала когато му казват, че после не е написал нищо по-добро, той отговаря просто: "Защо, кой друг го е направил?"

(http://bg1.msrv.store.bg/prdimg/3590/ako-niamash-ogledalo-pogledni-syseda-si-katia-nikolova.jpg)

Турските пословици са едни от първите в света, които са събрани и публикувани още през 1074 г. Махмуд Кашгари съставя в Багдат първия турски речник Diwan-I Lugatit Turk, в който включва и 290 пословици. Сред тях са например "Един гарван зима не прави" (не губи надежда от едно нещастие), "И петте пръста не са еднакви" (отхвърляне на утопията за човешкото равенство) и много други.
Турските пословици се отличават и с голямо тематично разнообразие - за лъжата и истината (На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат), за бедността и богатството (Лудият и богатият каквото си щат, това правят), за приятелите и враговете (Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен враг) и т. н. В тях се долавя ирония (Парите пари печелят, юнакът лозе копа), с нотки и на примирение (Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил); здравият разум надделява над фатализма (Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази), но нищо не може да разколебае недоверието към жената (Огънят изгаря ръката ти, жената - живота ти). От колкото и стари времена да идват, тези пословици няма да изгубят ценността си и в модерната епоха, защото както казва една от тях - "Който не се вслушва в пословиците, няма да избегне грешките".

Borçlu güle güle gider, ağlaya ağlaya gelir.
Борчлý гюлè гюлè гидèр, аалайя аалайя гелир.
Длъжникът си тръгва с усмивка, а идва със сълзи на очи.

Fazla mal göz çıkarmaz.
Фазлà мал гьоз чъкармàз.
Повече имот очи не вади.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/55684.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/53814.jpg)

Един от вечните символи на японската култура са самураите. С масивните си брони, страховити мечове и строг кодекс на честта те отдавна са се превърнали в легенда. Днес митичните войни продължават да вдъхновяват и Изтока, и Запада. Самураите заемат почетно място в популярните романи, комикси и филми, но каква е историческата истина за тях?
В настоящата си книга известният изследовател и пътешественик Джон Ман пресъздава реалния образ на бойците и краха на феодална Япония чрез историята на последния истински самурай – Сайго Такамори. От раждането си в подножието на вулкана Сакураджима до ритуалното си самоубийство той е пример за съвършения воин. Въстанието, предвождано от Такамори, слага край на 250-годишната изолация на Япония. А смъртта му бележи разпада на стария ред и раждането на нова епоха.
На фона на личната съдба на последния воин Джон Ман майсторски разкрива същността на самурайските разбирания, традиции, обучение и култура.
Това е историята на Сайго. Това е историята за раждането на съвременна Япония.

Джон Ман е историк с подчертан интерес към Далечния изток. Запленен от богатата история на България, той е посещавал страната ни два пъти и е осиновил българче. Ман е автор на "Чингис хан", "Кублай хан" и "Теракотената армия", които са преведени на над 20 езика.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/52152.jpg)

"Сенки по пътя на коприната" е пътуване из най-грандиозните места по света. Пътешествие през сърцето на Китай, през планините на Централна Азия и Северен Афганистан, Иранската равнина и кюрдската част на Турция. Авторът Колин Таброн пътува от града на Жълтия император (митичният родоначалник на китайския народ) до древното средиземноморско пристанище Антиохия, като изминава 7000 мили за осем месеца в едно от най-опасните и трудни пътувания, правени някога.

Запазена марка на Таброн като писател и пътешественик е неговата прекрасна проза, както и дарбата му да общува с хората. "Сенки по пътя на коприната" се сблъсква с ислямските страни в тяхното многообразие. Представя промените в Китай след културната революция, показва повърхностния национализъм, който поставя не географски и политическа граници, а граници между различните хора - езикови, религиозни и етнически.

Пътят на коприната - така е наречен древният търговски път, свързващ Китай със Средиземноморието. Коприната, която дълго време е произвеждана само в Китай, е най-важната и ценна стока, която се транспортира по този път. Той е гигантска мрежа от артерии, които разцепват Азия надлъж и нашир. Преминаването по тези маршрути е не само пътуване, а цяла религия.

Колин Таброн е признат майстор на пътеписния жанр. Първите му произведения са посветени на Близкия изток - Дамаск, Ливан и Кипър. През 1982 г. пътешества из Съветския съюз и бива преследван от КГБ. От този ранен житейски опит се раждат първите му големи пътеписи, посветени на необятните територии и колоритните народи на Русия и на цяла Азия: "Сред руснаците", "Отвъд Стената", "Изгубеното сърце на Азия", "В Сибир" и "Сенки по пътя на коприната".

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/7654.jpg)

Един ден животните на фермера Джоунс се вдигат на бунт и го прогонват, за да вземат съдбата си в свои ръце. Превратът е оглавен от свинете, които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители. А после животинската революция следва хода на всички революции - към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието, създава се социална прослойка, за която не важат общоприетите закони, провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, историята се фалшифицира... Подмяната на ценностите е блестящо изразена с безподобния лозунг "Всички животни са равни", но някои са по-равни от други. Написана през 1944-а, сатиричната антиутопия "Фермата на животните" е имала за пряк прицел сталинския режим, но е в сила за всеки строй, при който се потъпква личната свобода. Днес тя е издадена на повече от 60 езика в общ тираж над 20 милиона.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/10888.jpg)

"Прекрасният нов свят" е жестока, остроумна и разтърсваща творба, гениална в прозрението за ужасите на възможното антиутопия, сравнима единствено с Оруеловия роман "1984", който предшества във времето и на който не отстъпва по мощ.

Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е британски писател, поет, есеист и драматург, автор на повече от 50 книги. "Прекрасният нов свят" е най-прочутата му творба. Според всички авторитетни класации на читатели, критици и издадели "Прекрасният нов свят" е сред десетте най-добри англоезични романи.

"Прекрасният нов свят" е една от най-възхитителните и стряскащи книги, писани някога. Тя ни показва лъжливите символи на всеки режим, изповядващ всеобщото щастие."
Дейвид Пиърс

"Книга, която трябва да се препрочита и преосмисля отново и отново."
Лос Анджелис Таймс

"Може би нашият свят е адът на някоя друга планета."
Олдъс Хъксли

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/10.jpg)

Нямаше я вътрешността на Африка, нямаше Америка, нямаше Австралия, нито Нова Зеландия, нито Фиджи, нито Тонга, нито Тибет, нито Монголия. Нямаше Япония. Около вътрешното море имаше могъща Империя, в която се смесваха много народи, говореха се много езици. Светът беше вече стар. Въртеше се, както се върти и днес. Изгубил бе спомена за далечните епохи, които векове наред бяха трупали мълчание. Никой не си спомняше вече за страхотните катастрофи, изчезнали в мрака на времето, които бяха съпровождали раждането му и първите му гърчове. Откъслечни спомени вълнуваха духовете и разпалваха въображението, подхранвани от поети и пътешественици.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/101577.jpg)

Туран e не само географски район, нито единствено исторически, а преди всичко е сакрално пространство, преизпълнено с история и динамика, чиито народи, от които са произлезли българите, са били едни от основните творци на цивилизацията.
Ще обърнем по-специално внимание на онези турански народи, които в конкретен исторически период се заселват върху „причерноморското географско пространство“ и от генезиса на които се ражда българският народ през V век, разселил се по-късно в различни посоки, включително и на Балканите.

Кои са българите и откъде идват? Защо днес населяват различни географски райони, отдалечени един от друг? Тюрки ли са или иранци? Или други? Защо някои изследователи упорито отделят историята на дунавските българи от тази на волжките? Нима една незначителна миграция от Балх в западна посока е възможно да съхрани тези хора, да ги наречем балкари или балхари, през целия им многовековен път от Бактрия до степите на Източна Европа сред исторически пластове и динамични епохи, а после някои съвременни изследователи да ги извадят, сякаш с пинсети, от многобройните племенни тюркоезични групировки от Причерноморието и да ги пренесат в „чист вид“ на Балканите, обявявайки ги за българи, като междувременно „забраняват” като с магическа пръчка, управляваща времевите процеси, тюркоезичните булгари да се появят тук?

Как тази миграция от Балх, наречена Балх-гури, т.е. общините от Балх, изведнъж се превърна в единствените „балкански“ българи? Как Balkh-gurs (общините от Балх) на Вунд (или Вананд, заселили се в едноименната област на Армения, от която всъщност идва и името на този „недоизяснен балхарец“) се оказаха именно българите, дошли векове по-късно на Балканите и основали Дунавска България? Та нали точно те се превръщат в „Балх-огури“ едва след заселването си в тези земи, добивайки статут на общински групировки в очите на „местните“. В едни източници тази миграция е през 45 г., според други - през III, дори IV век.

Дори да вземем за изходна точка районите на Бактрия и Балх, това са земи на тюркски номади и то е ясно доказано при археологическите проучвания на курганите. И по какъв метод някои бъгарски „учени” установиха, че тези хора са примерно иранци, индийци и т.н.? Как те успяха да изолират някакви по-специални българи-иранци или дори и „балхгури” от западните хуни и другите племенни групировки около три (а може би седем или осем) века след появата на Вунд-Вананд в Кавказ и пренесоха същите тези хора на Балканите с миграцията на Аспарух?
Къде са доказателствата за това, че българите и по-специално тези, дошли с Аспарух, са иранци, балхарци, индийци и т.н., нямащи нищо общо с ядрото на западните хуни или „общото” е плод на пренебрежителна случайност? Защото „балхгурите” са съумели да се изолират векове наред от смесване и асимилация, живели са в някакво друго измерение и в един божествено предопределен исторически момент просто са решили да се пренесат на Балканите, напълно според фантазиите на някои т.нар. съвременни изследователи!

Но нали и Вунд, както и който и да било друг, не идва в тези земи директно от Бактрия? Представете си само през колко „изолационни схеми“ са преминали той и предците му и по какви невидими исторически пътеки са прекосявали времето и пространството. Как някои мистификатори изолираха тези „балхарци от Балх“ от двете хунски династии, управлявали Скития в Причерноморието, след като всички владетели са известни от 150 до смъртта на Атила през 453 г. (всички владетели от т.нар. период на „Авитохолите”, продължил 300 години) и нито един от тях няма никаква връзка с Бактрия, Балхара и с каквито и да било по-ранни или по-късни миграции от тази земя, като вероятно не е и чувал за племето „балхари”?
Нима и сабирските хуни са балхарци? Нима Атила е балхарец? Вероятно и Атилкесе Маджар (Аспарух) би бил балхарец, тъй като е пра-пра-правнук на Атила по пряка кръвна мъжка линия. Нима Аспарух внимателно е извадил „сънародниците“ си балхарци от целия огромен народностен масив в Причерноморието и ги е пренесъл на Балканите? Дуло клан балхарски род ли е? Или пък персийски? Що за фантастични и наивистични идеи са това и кои заинтересовани среди обслужват?

Голямата манипулация на фалшивата история е именно в това, че се опитва да внуши идеята за монголоидните тюрки. Това е огромна заблуда и измама, на която много хора вярват. Един очевиден опит да се антагонизира европейската история срещу нейните реални извори и да бъде обсебена от сили, които да я манипулират.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/97070.jpg)

В продължение на хилядолетия легендата за Атлантида е грабвала въображението на изследователи, философи, търсачи на съкровища, историци и археолози. Но досега е оставала забулена в мита.

Дълго време завладяващата привлекателност на Изгубения град, описан още преди раждането на Исус най-напред от Платон, е запазена територия на авторите на приключенски книги. Възможно ли е обаче този легендарен град наистина да е съществувал? Ако е така, то какво се е случило с него и какви са неговите тайни? Най-сетне поразителната действителност за величествената слава и за залеза на Атлантида е разкрита с удивителни подробности от историка Гавин Менсес, автор на световния бестселър "1421: Годината, в която Китай откри света".

По следите на доказателства, които го водят по целия свят, Менсес стига до удивителната истина. Като проучва новите геоложки открития, находките от древни корабокрушения, последните разкопани археологически артефакти и най-новите ДНК данни, той прави смайващо откритие: Атлантида не само е съществувала, но е била център на високо развитата минойска цивилизация, истинският размах на която е почти невъобразим. Атлантида е била средище на световна търговска империя, която се простирала от Средиземноморието до Англия и Северна Европа, стигала до Индия и даже до Сверена Америка. В

"Изгубената империя Атлантида" той създава ярък портрет на тази легендарна цивилизация и споделя забележителните си открития, които включват:

    Днешното местоположение на Атлантида
    Катаклизмът, който през 1500 г. пр. Хр. унищожава цивилизацията на Атлантида
    Първото в света дешифриране на езика на Атлантида


Неудържимо завладяваща като препускаща по целия свят авантюра на Индиана Джоунс, "Изгубената империя Атлантида" е едновременно неустоимо четиво, което ви кара да поглъщате една след друга страниците в търсене на истината, и в същото време тя е революционна творба върху популярната история, която завинаги ще промени схващането ни за миналото.

"Връх на популярната история"
Таймс

"Живописно и с неизтощима убедителност Гавин Менсес лансира теза, която из основи ще преобрази историята"
Ню Йорк Таймс

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/85419.jpg)

Книгата съдържа документи за развитието на българската историческа наука през периода 1944- 1950 г., повечето от които се публикуват и коментират за първи път. Те са подбрани от Архива на БАН, Архива на Министерството на вътрешните работи, Централния държавен архив на РБ и Централния партиен архив - ГУА. Включени са и част от Стенографските дневници на XXVI обикновено народно събрание и VI велико народно събрание, които разкриват позицията на управляващите кръгове и опозицията при обсъждане на законите за БАН и висшето образование. Оцелелите свидетелства за ролята на отделни личности, за някои факти и процеси в историческата наука носят неизвестна досега, но много необходима информация.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/27247.jpg)

"Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни отклонения. Конкретният пример обаче е занимателен и показателен, а също и познавателно интересен, затуй ще си позволя да се разпростра в обяснения по вашите въпроси. Най-общо мога да отговоря, че двете ми професии се намират в диалектическо единство - формулировка, която може да обясни съвсем всичко. Другояче казано, положението ми съдържа и плюсове, и минуси, иначе би било много просто."
Вера Мутафчиева

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/65421.jpg)

С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния.
През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, особено през 30-те години на XX век при режима на ген. Метаксас. Българският език е забранен със закон, хиляди са изселени, хвърлени в затвори или убити, а онези, които остават, живеят в болка, самота и страх. И въпреки тежкия удар върху българщината в Егейска Македония, мнозина не напускат родните си краища, за да съхранят българските слово и дух.
Събраните от проф. Шклифов автентични спомени на жители на Егейска Македония свидетелстват за нечовешките мъки, през които са преминали дедите ни в последния им опит да съхранят българщината, за жестокия геноцид върху тях, премълчаван и до днес от официалната ни история и държавна политика. Книгата се издава за първи път.

Проф. д-р Благой Шклифов (1935–2003) е роден в с. Черешница (на гръцки Поликерасос), Костурско, Гърция. По време на Гражданската война в Гърция е евакуиран в Унгария, където завършва средното и висшето си образование – руска и българска филология. През 1964 г. се мести в София, а от 1971 г. е на работа в Института за български език при БАН.
Езиков консултант на филма „Мера според мера“.
Проф. Шклифов почива внезапно през 2003 г. при съмнителни обстоятелства след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония, Гърция. Това слага преждевременен край на дългогодишните му проучвания върху българските диалекти в района и проекта му за разширяване на българския книжовен език.

(http://bg1.msrv.store.bg/prdimg/20643/drevnite-tiurki-epohata-na-vtoria-haganat-lev-gumiliov.jpg)

"Древните тюрки" – знаменитата творба на гениалния руски историк, географ и мислител Лев Николаевич Гумильов – е посветена на сравнително малко изследвания период от световната история, обхващащ 6 – 8. век пр.Хр. и съвпадащ с образуването и разцвета на Великия тюркски хаганат. Извършеният от автора анализ на етническите, политическите и религиозните аспекти на битието на тази държава е представен с присъщия на Гумильов увлекателен и образен маниер на повествование.

Лев Николаевич Гумильов (1912–1992) е един от най-значимите руски историци. Син е на известните поети модернисти Николай Гумильов и Ана Ахматова. Съден и лежал в затвора като "син на народен враг", през 1956 г. делото му е прекратено и той излиза на свобода. След няколко години защитава докторска дисертация в Ленинградския университет, която е публикувана като книга през 1967 г. под заглавие "Древните тюрки".
Идеите на Лев Гумильов не получават одобрението на съветските учени и затова неговите трудове не са допускани до печат или са подлагани на жестока цензура. Въпреки това, дори и като ксерокопирани издания, книгите му са търсени и печелят популярност.
Признанието за Гумильов идва едва с настъпването на "перестройката", плодовете на която той не успява да дочака. Умира на 15 юли 1992 г.

(http://bg1.msrv.store.bg/prdimg/22424/vladetelkata-na-kazan-siuiumbike-musagit-habibulin.jpg)

Новият роман на татарския писател Мусагит Хабибулин ("Хан Кубрат", "Сказание за Казан") описва годините на царуване на последната владетелка на независимото Казанско ханство - наследник на Волжка България. Казанското ханство и Московското княжество са отломки от разпадналата се Златна орда, но вместо да живеят в добросъседски отношения, те са в постоянна война.
Години наред Казанското ханство е управлявано от слабоволеви владетели или протежета на Москва. Но всичко се променя с идването на младата ногайска принцеса Сююмбике, която се омъжва за хан Джангали. Той изцяло й се доверява и скоро властта е в нейни ръце. Въпреки сложната политическа обстановка тя успява да осигури добър живот за поданиците си.
Но руските князе са хвърлили око на казанските богатства. След смъртта на Иван III и съпругата му Елена Глинска на трона застава младият Иван IV Грозни, който решава на всяка цена да върне казанската земя в пределите на княжеството си. Ще успее ли да постигне това или владетелката на Казан, Сююмбике ще съумее да защити народа си?

Мусагит Хабибулин е роден на 25.12.1927г. в село Абдарахманово. В момента живее в град Казан. Той е почетен академик в Руската хуманитарна академия на науките и член на Съюза на писателите. През 1996 г. му е присъдена международната литературна награда "Кул Гали". Романът му "Хан Кубрат" е обявен през 2004 г. за "Книга на годината" от Съюза на писателите и Националната библиотека на Република Татарстан. Получил е и наградата на името на татарския класик Хабдула Тукай. Романът "Владетелката на Казан. Сююмбике" излиза у нас преди да е издаден в Русия и Татарстан.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/96026.jpg)

Герой от Априлското въстание и от боевете при Кревет-Гредетин, Стоян Кантарджията понася достойно кръстните мъки на борбата. Не се колебае да пожертва и живота си в името на свободата и когато бойната тръба на Царя Освободител призовава под знамената родолюбивите българи, той се записва опълченец. Вековното иго приключва, но ще погинат ли идеалите на Левски, в които той вярва с цялата си душа? Ще угасне ли единствената светлина, към която се е стремял гордият поборник - да види Родината истински свободна?
Красива и амбициозна, Санда Барутова мечате за семейно огнище и богатство и е готова на всичко, за да ги постигне. Тя вижда Стоян и решава, че е срещнала любовта на живота си, но не знае, че за него единственото имане е свободата и справедливостта. Когато разбира това, пътищата им се разделят.

"Пепел от чемшир" е книга за преходността на тленното и за вечната красота на моралните стойности. В нея авторът проникновено разкрива тайните на съкровеното човешко битие, поставя върху чувствителни везни доброто и злото, прекрасното и уродливото, истината и лъжата, верността и предателството, милосърдието и злобата, упованието и гибелта.
Всичко в романа е почерпано от действителността, но преосмислено и пресътворено от автора с тънка лиричност.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/92523.jpg)

Галина Златарева е член на Съюза на българските писатели, Асоциация на българските книгоиздатели, Световния парламент на българите, дописен член на Българската академия на науките и изкуствата.

Мащабна историческа сага за българите насред кипежа на световните събития от края на ХІХ век. Динамичен разказ, в който минало и съвременност се преплитат, осветени от появата на един старинен медальон.
Двете части, на които е разделено повествованието, произтичат една от друга, за да откроят цялостно, в глобален мащаб, философията на случващото се по европейските сцени. Това е епоха, белязана от важни, съдбовни събития, и то не без помощта на гениалната диригентска палка на Бисмарк. И в тази епоха до великия Бисмарк се изправя друга велика – макар и много различна личност – Георги Бенковски.
Ето затова в романа читателят ще открие много повече, отколкото в учебниците по история или във вчерашния вестник. Ще открие себе си и ще се обърне назад. И може би сам ще потърси своя корен във времето. И ще бъде прекрасно, ако той, днешният етнически българин, турчин, поляк, арменец или всякакъв друг наш съвременник, се съизмери с предците си. “Медальонът” има уникалната мисия на такова литературно произведение, което най-после над реките от пролята в миналото кръв прехвърля мостове– от едните към другите и от миналото към бъдещето.
Защото ние всички сме родени тук, в тази земя, и заслужаваме да знаем истината!
Отдавна сте очаквали точно такава книга.
Ето я!
Това се случва на Балканите преди Освобождението. Търговските кервани се въоръжават. Разбойници дебнат по пътищата. Черкези отвличат християнски деца. По същото време пруският канцлер Бисмарк крои заговори и предизвиква войни, преследвайки собствени цели. Интриги оплитат императорските дворове, а полски въстаници бягат към Балканите след всеки свой неуспешен опит за освобождение.
А в Османската империя един млад търговец се стреми към богатство и слава.
Кой е този човек и защо обръща гръб на личното си преуспяване и застава начело на самоубийствено въстание на своя народ?
Днешният ни ден не е ли също така динамичен и кръстопътен? Защо в съвременна България е убит един американец?
Каква е връзката между всички тези минали и днешни събития, преплитащи се под призрачните отблясъци на един загадъчен медальон?
Романът раздипля тайните си до последната страница. Прави разбираеми много неща от миналото на България и Европа, които в учебниците са само загатнати, премълчани или изкривени. А съвременният сюжет прекрасно се вплита в историческия, осветява и него по нов начин, а и случващото се сега.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/100755.jpg)

Сто години след Междусъюзническата война излизат наяве зверствата, които българският народ в района на Беломорска Тракия е преживял през 1913 г. "Лятото на 1913 година" съдържа документирани свидетелски показния за събитията на Балканите по онова време. Изданието разкрива неопровержими доказателства, че жителите на Беломорска Тракия и Македония в действителност са били жертви на масово, системно, етническо прочистване. Книгата, чийто съставител е Георги Илиев, цели да направи обществено достояние тази българска трагедия и да докаже истината, че по време на Междусъюзническата война българският народ по тези земи е бил подложен на изтребване.

"И така сто години след безмилостното разорение ние не забравяме, но не отмъщаваме!
Не забравяме отнетата ни Тракия – мила, непрежалима родна земя на деди и прадеди – но не отмъщаваме, не сме заграбили нито педя чужда територия.
Не забравяме поруганите сто и двадесет стародавни църкви, белокаменните единадесет манастира, сто тридесет и шестте осветени параклиса – но не отмъщаваме, не сме сринали нито една джамия, нито една синагога, нито един нехристиянски храм.
Не забравяме съсипаните двеста и единадесет начални училища, двете мъжки и една девическа гимназия – но не отмъщаваме, отворили сме нашето начално, средно, висше и академично образование за всички граждани на нашата държава и на света.
Не забравяме, че в Тракия ние, тракийците, нямахме армия и полиция, но имахме достолепните двеста двадесет и шест свещеници и триста тридесет и три учителя – но не отмъщаваме за тяхното мъченичество.
Не забравяме, че Тракия бе освободена с победите на Балканската война и на Руско-турската война, и бе поробена отново с политически договори и съглашения – но не отмъщаваме за чутовната несправедливост!"
Никола Инджов, из "Нашата памет е наше страдание"

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/89739.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/51539.jpg)

Ех да бях богатско чедо,
Буров да ми беше дедо,
Дубъл екстра щях да пуша,
мъката си да потуша.
(хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.)

"Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома под сурдинка се е споменавало името на нашия далечен роднина Атанас Буров, дядо ми винаги се учудваше защо именно той е останал в публичната памет като най-великият банкер, вместо, например, колос като куция Георги Губиделников или Анжело Куюмджийски. Буров, казваше той, беше много богат и добър финансист, но си остана човек, който се връщаше в Търговска банка, когато му останеше време от политиката.
Оставяйки настрана това интересно противоречие в публичния му образ в зрели години, джинсът на рода Бурови е типичен за възрожденската ни мая. Както повечето позабравени бащи на строителите на съвременна България, и балканджийският сой Бурови стартира в полето на еснафската предприемчивост. Типичните представители на тогавашния протокапитализъм започват възхода си с дюкян, мелница, манифактура… На принципа: не е важно откъде идваш, важно е къде ще стигнеш, се изгражда целият стопански гръбнак на нова България. И Бурови са сред пионерите.
Следосвобожденска България се изгражда върху два основни темела на своята горна класа – стабилно образование и солидни принципи. Тази класа, по европейски ашладисана и по южняшки патетична, прави нечувани усилия да модернизира нравите и практиките в младата държава. Просветената част от българската буржоазия е онзи цивилизационен бацил, който сквасва мътното балканско мляко. Мислейки в този посока – независимо от житейския си цинизъм и геополитическите заблуди – Атанас Буров попада в авангарда на европейска България, наред със Стамболов, Начович, Стоилов, Греков, Икономов, Малинов, Радославов и Ляпчев. Попада не само заради образование или богатство. Не по-лошо образовани са и Станчов, и Кьосеиванов, и Филов. По заможност го конкурират и Гешов, и Теодоров, и Маджаров. Атанас Буров е авангард, не защото е експертно подготвен да се занимава с политика и няма нужда да краде от нея, за да се издържа, а защото политиката е основна част от начина му на мислене и действие. Без преувеличение може да се твърди, че Буров е един от малцината български политически мислители, от визионерите на модерната ни външна и стопанска политика.
Неслучайно Валентин Александров посяга към биографията на Буров в годините на българския преход. Нищо друго, както годините след 1989 г., не е такова крещящо отрицание на веруюто на стария политик. В морален аспект българският преход по странен начин е много по-отчайващ дори от събитията след Девети септември 1944, жертва на които е и самият Буров. Ако след 9-ти класово-общественото противопоставяне е ясно, директно и безалтернативно, то след 10-ти нацията е прекарана през най-сатанинския дарак на нравствения упадък, който позволи на индивида да намери спасение и дори известно благосъстояние срещу отказ от морален ангажимент, гражданска позиция и при пълно размиване на понятията за добро и зло."
д-р Петър Стоянович

"Когато преди повече от 20 години някои компетентни и сърцати български историци започнаха да "преоткриват" миналото и да интерпретират вече позабравени неща, името на Атанас Буров започна да се появява по страниците на академичните издания. С половин уста започна да се признава неговата роля като морален стълб на дясната антихитлеристка опозиция, принципиалното му и смело поведение при редица остри сблъсъци, определили съдбата на българския народ. Но въпреки някои добри намерения на честни изследователи "класовият подход" продължаваше да тегне като оловен похлупак върху неговия живот и дело."
Валентин Александров

Валентин Александров (23.09.1946-10.07.2008) е завършил Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Дипломатическата академия "Терезианум" във Виена. Доктор по философия. Старши научен сътрудник по международни отношения в Института за правни науки при БАН. Журналист - специалист по международни отношения в Агенция "София прес" и списание "Антени". Старши съветник на Комисията по национална сигурност към Великото народно събрание. Държавен секретар на Министерството на отбраната и министър на отбраната.
Автор е на повече от 50 статии по проблемите на европейската военна история и интеграция, публикувани в български, австрийски и германски списания. Автор е и на следните книги: "Еврогрупата на НАТО", "Европейската отбрана - граници на илюзиите", "Германските тайни служби - организация и политическо влияние", "България и тайната война - австро-унгарското и германското разузнаване в България 1914-1944", "Черната капела - консервативната военна антихитлеристка опозиция в Германия", "Европейската идея", "Външна политика и тероризъм", "Стратегическо мислене и военна политика - дипломатически, военнополитически и оперативно-тактически аспекти на стратегическото мислене в Германия 1740-1905", "Професионалната армия", "Австро-унгарското и германското разузнаване в България 1900-1914-1944", "Унгарската революция".

(http://bg1.msrv.store.bg/prdimg/42240/mezhdu-krysta-i-mecha-grazhdanskoto-obshtestvo-i-etnokulturnoto-minalo-aleksandyr-kertin.jpg)

Книгата засяга актуалната тема за връзката между гражданското общество и начина, по който е формирана българската национална идентичност през модерната епоха.
Авторът - учител и интелектуалец с оригинален почерк – поставя болезнения проблем: защо и как учебниците по история и медийните исторически публикации у нас произвеждат колективна памет, непригодна да стимулира разгръщането на гражданска политическа култура и да поддържа функционирането на демократичната система.
Анализът води читателя към един основен извод: преосмислянето на училищното историческо образование е неотложна задача, стояща пред целия български културен елит.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/13636.jpg)

"На Хаджийски принадлежат: заключението, че "общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас"; понятието "организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма)"; готови да убиват "с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб"; диагноза на "прочутата масова болест у нас - завистта;... болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска".
Българският преход показа до каква степен на България и тежи дребнособственическото минало, съхранено в манталитета и психологията, в мислите и илюзиите.
Юбилеят е само външен повод, за да се върнем и към творчеството, и към личността на Иван Хаджийски.
Днес повече от всякога се нуждаем от Оптимистична теория за нашия народ."
Петър-Емил Митев

(http://i2.helikon.bg/products/4806/04/10000000044806/10000000044806_b.jpg)

Тъй като нямам договор с определен срок в живота си, отпускам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки разумен човек пътува по нея със спирачка; ала аз, и в това се състои моето достойнство, началство, съм захвърлил отдавна спирачката си, защото не ме плашат мен карамболите; карамболи наричаме ние, работниците, дерайлирането. Да пукна, ако обръщам внимание на карамболите, които правя; ден и нощ препускам с пълна пара, правя си кефа, па макар и да се пребия и да стана на парчета. Какво губя? Нищо. Та нима, ако карам умната, няма пак да се пребия?! Ще се пребия. Тогава – огън бий!

Една от любимите ми.
 :biggrin:

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/40609.jpg)

Тази книга цели да запълни едно от празните места в нашата оръжейна литература. Първите стъпки на младия ловец са насочени винаги към събиране на сведения за оръжията, техните възможности качества. Не правят изключение в това отношение и старите ловци, които по една или друга причина желаят не само да коригират старото си оръжие , но да го заменят или да придобият още едно.
Поместените материали няма да бъдат безинтересни и за професионалните оръжейници. с една дума, предлаганата книга е предназначена за всички, които имат отношение към въпросите за ловното оръжие и се занимават с него.
Без да се преразказва съдържанието може да се каже, че в нея е застъпено всичко свързано с ловното оръжие. Като се започне от указанията за неговото закупуване и сведенията за възможностите за видовете оръжия и се премине през постоянната им поддръжка, прегледа за техническата им годност, възможните поправки в домашни условия и се стигне до препоръки за евентуални подобрения на някои от експлоатационните им качества.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/21513/16866.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/12628.jpg)

Библията на въдичаря!

Всичко, което трябва да знаете. Всичко, което искате да знаете. Всичко, което не сте знаели, че можете да знаете.
Риболовът - спорт или начин за прехранване, удоволствие, хоби или професия? Риболовът днес всъщност има своята интересна и богата история.

Първите изображения датират от преди 5 000 години в древен Египет, а днес сме свидетели на все по-настъпателното навлизане на новите технологии в риболова.

Но както казва самият автор, "в крайна сметка магията винаги ще се повтаря - докато има чисти води с риба, край тях ще има и въдичари."

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/98393.jpg)

Нашата планета е пълна с тайни места, за които или не сме чували, или не можем да посетим, защото достъпът до тях е строго ограничен. Някои се намират на километри под земята, а други в сгради, чиито врати се отварят само от шепа хора, знаещи секретната парола.
Пътешествието ни започва от Тихия океан и продължава през целия свят, обгърнато в мистерия и тайнственост, то ни разкрива окултни общества, призрачни градове, тайни ядрени съоръжения, секретни квартири на тайните служби и дори "ферма за трупове".
"100 места, които никога няма да посетите" ще задоволи Вашето любопитство, като Ви разкрие множество противоречиви места от нашата планета, чиито достъп е невъзможен и които ще останат вечна загадка за повечето от нас.

Страници от тази книга:
(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/98393/142070.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/98393/142071.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/98393/142072.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/98393/142073.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/98393/142074.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/98393/142075.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/101529.jpg)

На картата на България, някъде там в Източните Родопи, има една отдавна забравена територия, където времето е спряло преди цяла вечност, а на мястото на хората сега живеят призраци. Пейзажът е лунен, а тайните, които крие тази земя, са неподозирани. За кипелия някога по тези места бурен живот днес напомнят само стърчащите каменни зидове. Селата са се обезлюдили по една или друга причина и хората са отнесли много мистерии със себе си.

Чували ли сте за изгубеното турско село Емерлер, изоставено преди 100 години, и знаете ли защо всички негови жители са го напуснали само в рамките на едно денонощие? Знаете ли защо старшините във военната застава на Ботурче се пропивали и полудявали? Защо в Източните Родопи е добре да уважаваш мъртвите и да не прекаляваш с тяхното гостоприемство? Предполагате? Можем да ви разкажем нашата история, така както я преживяхме ние, през дългия ни път из Източните Родопи, от Смолян, та чак до връх Ветреник (Коджаеле) на Българо-гръцката граница...

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/64872.jpg)

Покоряването на Южния полюс е последното голямо предизвикателство пред човека на нашата планета. Тази книга е най-пълният разказ за една действителна епопея, за една борба със себе си и със стихиите, за един самотен дуел пред очите на целия свят между двама мъже – Амундсен и Скот, предприели преди 100 години най-дългия и най-опасен поход в историята. Единият щял да се върне, за да спечели, другият – за да загуби; и двамата – за да намерят славата.

Хавиер Качо е учен, чиято изследователска кариера вече четвърт век е свързана с Антарктида. Той е член на първата испанска експедиция до Антарктида 1986-1987 и оттогава е участник в още пет научни експедиции до Ледения континент, като през последните три е ръководител на испанската полярна база «Хуан Карлос I”. Член е на научния комитет за изследвания на Антарктида. Наред с научната си работа пише рецензии и популярни статии за енциклопедиите на издателство „Салват”, колумнист на боливийския вестник „Ла пренса”. Автор е на книгата „Антарктида: озоновата дупка” и на "Дългият поход към Южния полюс" - за историята на антарктическите експедиции от деветнадесети век. Написал е и няколко книги за детската аудитория -„Мадрид на Дон Хосе”, „Николас – птичката, която не искаше да лети”, „Антарктически истории”, а романът му „Приключенията на Пити на Антарктида” е преведен и на български език.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/40024.jpg)

В „Светът без нас“ Алан Уайзман предлага един съвсем нов подход към въпросите за влиянието на човечеството върху планетата: той ни кара да си представим Земята без нас.
С оставящия трайна следа разказ Уайзман обяснява как без човешкото присъствие огромната инфраструктура ще падне и накрая ще изчезне; кои неща от ежедневието ни може да останат обезсмъртени като вкаменелости; как медните тръби и жици ще се разпаднат до червеникави нишки в скалите; защо някои от най-ранните сгради може да се окажат последната запазена архитектура; как пластмасите, бронзовите статуи, радиовълните и някои създадени от човека молекули може да се окажат най-трайният ни дар към вселената.
„Светът без нас“ разкрива как само дни след изчезването на хората наводненията в нюйоркското метро ще започнат да подкопават основите на града и как – докато световните градове се рушат – асфалтовите джунгли ще отстъпят място на истинските.
Книгата разкрива как земеделските земи, третирани с органични торове и химикали, ще се върнат към дивия си вид; как милиарди птици ще благоденстват и как хлебарките в неотоплените градове ще изчезнат без нас. Черпейки от експертните познания на инженери, специалисти по въпросите на атмосферата, консерватори на произведения на изкуството, зоолози, нефтохимици, морски биолози, астрофизици, религиозни водачи от равини до Далай Лама и палеонтолози – които описват един свят без хората, населен с мегафауна като гигантски ленивци, които били по-високи от мамутите – Уайзман илюстрира каква би била планетата, ако не беше нашето присъствие.
Чрез места, вече необитавани от хората (последния остатък от първичния европейки лес; корейската демилитаризирана зона; Чернобил), Уайзман разказва за огромния капацитет на Земята да се самоизлекува. Разкривайки кои нанесени от човешката ръка вреди са неизличими и кои примери на най-възвишеното ни изкуство и култура ще траят вечно, разказът на Уайзман в крайна сметка води до едно радикално, но убедително решение, което не зависи непременно от нашата смърт. Това е повествователна документалистика в най-чиста форма – извеждайки напред една неустоима концепция едновременно със сериозност и голяма четивност, той поглежда надълбоко във влиянието ни върху планетата по начин, непоказан досега от друга книга.

Алан Уайзман е журналист, редактор и автор, който пише за „Харпърс“, „Ню Йорк Таймс“, „Лос Анджелис Таймс“ „Атлантик Мантли“ и носител на много награди. Активно сътрудничи на „Дискавър“, води предаване в Националното радио и е главен радиопродуцент на „Хоумландс Пръдакшънс“. Преподава международна журналистика в университета на Аризона. Есето му „Земята без хората“ (сп. „Дискавър“, февруари 2005 г.), което прераства в книгата „Светът без нас“, е избрано за „Най-добро американско научно литературно произведение на 2006 г.“.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/16494.jpg)

Кратка история на времето - феноменалният бестселър на Стивън Хокинг, издаден в тираж няколко милиона, представи на читатели по целия свят идеите на този блестящ физик-теоретик.
А сега, чрез едно голямо явление в книгоиздаването - богато илюстрираното продължение на неговата първа книга, Хокинг се завръща отново при нас и разбулва тайните на най-важните открития, станали през годините след издаването на посрещнатото с възторг първо заглавие.
Един от най-въздействащите мислители на нашето време, Стивън Хокинг е интелектуален идол, известен не само заради приключенския дух на своите идеи, но и заради яснотата и остроумието, с които ги изразява. В своята нова книга той ни отвежда до предния фронт на теоретичната физика, където истината много често е по-необичайна от измислицата, и ни обяснява като на неспециалисти кои са принципите, контролиращи нашата Вселена...

Както много други учени от общността на теоретичната физика, професор Хокинг иска да открие граала на науката - изплъзващата се Теория за всичко, която е скрита е сърцевината на Космоса. С достъпен, а често и игрив стил той ни дава напътствия, докато се мъчи да разгадае тайните на Вселената - от свръхгравитацията до свръхсиметрията, от Квантовата теория до М-теорията, от холографията до дуалността. Отвежда ни в безлюдните предели на науката, където новите теории на суперструните и р-браните може би ще запълнят последните празни места в пъзела. И ни позволява да надникнем зад сцената на едно от най-вълнуващите интелектуални приключения, когато се стреми „да комбинира теорията на Айнщайн за относителността и идеята на Ричард Файнман за многочислените истории в една завършена и обединена теория, която ще опише всичко, случващо се във Вселената".
С характерната за него щедрост професор Хокинг ни кани да го придружим в това необичайно пътуване през пространство-времето. Множеството цветни илюстрации помагат това пътуване да бъде по-ясно възприемано и го превръщат в една сюрреалистична страна на чудесата, където частиците и струните се движат в единадесет измерения, където черните дупки се изпаряват, изчезват и отнасят със себе си своята тайна и където първичното космическо семе, от което е поникнала нашата Вселена, е представлявало всъщност едно орехче.

„Вселената в орехова черупка" е жизненоважно четиво за всички хора, стремящи се да разберат Вселената, в която живеем. В комплект с "Кратка история на Времето" тази книга, също като предходната, предава вълнението, обземащо научната общност тогава, когато тайните на Космоса биват разбулени.
Стивън Хокинг е Лукасов професор по математика в Кеймбриджкия университет и има репутацията на най-блестящия физик теоретик след Айнщайн.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/16266.jpg)

"Винаги съм се радвал, когато открия белетристичен талант у човек, който до този момент се е занимавал със съвсем друга дейност. Възприемам го като чудо. Книгата на Юлиян Генов е буквално възхитителна... този, който се докосне до нея, ще преживее нещо незабравимо."
Владо Даверов

"Защо небето над Африка е толкова високо? В никой друг континент човек не придобива това велико и малко мистериозно усещане за високо небе... Африканските записки на Юлиян Генов повдигат това небе още повече. Авторът ни води из автентичния свят на един друг материк, създаден да изненадва, стъписва и разнежва европееца."
Димитър Шумналиев

"Юлиян Генов е пътувал с дъщеря си из Кения и Танзания. Но с него е имало още едно дете - самият той. Книгата е прекрасен пример, как един интелигентен успял мъж, който се превърна в символ на компютрите у нас, оставя всичко и тръгва по уникалните пътеки на героите от младостта си. От всяка страница се дочуват приглушените стъпки на ловеца Джон Хънтър, шепотът на Бернхард Гжимек край стадо слонове, тракащата под палмите пишеща машина на Ърнест Хемингуей... Така че хванете за ръка хлапето Юлиян Генов. То най-добре знае как да ви преведе през земите на войнствени масаи и кръвожадни лъвове."
Степан Поляков, Травъл TV

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/10069.jpg)

Тур Хейердал (1914-2002) е един от най-известните историци и изследователи на ХХ век. През 1936 г. той завършва университетското си образование и заедно със съпругата си прекарва няколко години в тръстикова къща на остров в Тихия океан, изследвайки местната флора и фауна. Норвежецът е очарован от полинезийския фолклор и се натъква на изумителни легенди, сложили началото на най-прочутото му пътешествие - "Кон-Тики". На 28 април 1947 г. Тур Хейердал и неговият екипаж отплават от Перу, въоръжени с малък сал, много кураж и няколко древни полинезийски мита. След три месеца в открито море, преследвани от морски бури, китове и акули, те стигат до бреговете на остров Пука Пука, за да докажат една от най-смелите теории в историята...
Книгата "Кон-Тики" е разказ за първата от многото експедиции на норвежеца Тур Хейердал. За това пътешествие е заснет и документален филм, спечелил "Оскар" през 1951 г. Очаквайте на пазара от издателство "Сиела" и следващия шедьовър на Тур Хейердал - "Тигрис".

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/50697.jpg)

През цялата история на човечеството птиците са били спътници на хората, част от тяхното ежедневие. Човек е общувал с тях, наблюдавал е поведението им, обучавал е едни видове, ловувал е на други, одомашнявал е трети. По птиците се е съдило за добро и зло, а необяснимите неща в поведението и биологията им са пораждали различни тълкувания, поверия и легенди. В резултат от общуването с птиците нашите далечни предци са давали и имена на отделни видове в зависимост от техния глас, оперението, хранене, поведение и т.н. Това народно творчество в днешния български език е твърде разнообразно, тъй като основите на нашата държава България изграждат три близки и велики народа (траките и произлезлите от тях древни българи и славяни), които са имали свои собствени представи за обкръжаващата ги природа. Редица имена на птиците (а и на другите животни) са се образували още от дълбока древност, на основата на звукоподражанието - един от най-продуктивните словообразувателни процеси в човешките разговори.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/15605.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/78652.jpg)

Романът "Селцето" е базиран на повестта "Проходът", излизала в България през 80-те години и включена в сборника "Среща с медуза". Научноизследователският кораб "Полюс" претърпява корабокрушение на неизвестна планета със сурови условия за живот. Заради радиацията малцина членове на екипажа оцеляват. Шестнайсет години по-късно те обитават малко селце, находчиво се борят с враждебния заобикалящ ги свят и правят опити да се доберат до кораба...

Кир Буличов (1934-2003) е популярният псевдоним на големия руски писател-фантаст, журналист, пътешественик и историк Игор Можейко. В качеството си на изтоковед той обхожда Памир, пътува из Бирма, Индия и Ирак, "сближава се" с арктическия студ, създава ценни трудове за древни
източни култури и езици. Автор е на множество научнофантастични разкази и романи, превежда редица американски книги на руски, сам пише сценарии за повече от двайсет филма. Прочути негови произведения са поредиците за Великия Гусляр, Алиса Селезньова, Павлиш, цикълът "Галактическа полиция", и филмираният детски роман "Гостенка от бъдещето".

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/69069.jpg)

Човек е склонен към забрава, а с течение на времето техниката на забравяне става съдбовно човешко умение.

Така започва своята автобиографична книга големият сръбски режисьор Емир Кустурица. В седемнайсет глави, седемнайсет своеобразни автентични, провокативни и преди всичко искрени разказа, режисьорът прелиства семейния албум от най-ранните дни на своето детство, изписва житейския си и творчески път на фона на неспокойните, размирни години през втората половина на XX и началото на XXI век. Книга – автобиография, хроника и своеобразен филм, съставен от разкази, в които авторът не щади нито себе си, нито другите. Книга, в която не премълчава нищо. Сам против всички, хулен и хвален, но винаги той, верен на себе си, единствен – Емир Кустурица.

"Написах тази книга като отговор на различните интерпретации на моя живот. Бях подложен на остра критика, животът ми се разказваше в таблоидите... Реших, че трябва да оставя един документ, който емоционално и с факти да докаже, че животът ми не е бил такъв, какъвто е описван в жълтата преса. Същността на живота ми, описан в книгата, е една баладично изградена цялост. Това е качество, наследено от родителите ми. Те бяха щастливи, че не станах крадец или криминално проявен. Защото всички от моята улица завършиха по този начин."
Емир Кустурица в интервю пред списание МАХ

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/45937.jpg)

Гладът, схващан в най-широкия смисъл, гладът като порив, като стимул, като мотив - това е темата, избрана от Амели Нотомб в поредния и роман и развита блестящо в присъщия и лек, четивен стил и с приятното и чувство за хумор на фона на автобиографични моменти от детството й.

Мечтата на физиците е да успеят да обяснят вселената с един-единствен закон. Изглежда, че това е трудно. Ако предположим, че аз съм една вселена, то моята единствена движеща сила е гладът. Не казвам, че имам монопол над глада - това е най-разпространеното човешко усещане. Смятам обаче, че аз съм шампион в това отношение. Откакто се помня, умирам от глад. Произлизам от заможна среда, вкъщи никога не е липсвало нищо. Това ме навежда на мисълта, че моят глад е специфичен - той е социално необясним. Нека уточня също, че гладът ми трябва да се разбира в широк смисъл - ако беше просто глад за храна, положението нямаше да е така сериозно. Впрочем съществува ли глад само за храна? Може ли стомашният глад да не е израз на един общ глад? Под глад разбирам ужасяващата нужда от нещо, изпитвана от цялото същество, мъчителното усещане за вакуум, стремежът не толкова към утопичната насита, колкото към простата реалност - там, където няма нищо, да се появи нещо.

Страници от тази книга:
(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/45937/42328.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/45937/42329.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/45937/42330.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/63102.jpg)

Участник в Съпротивата, избягал от лагерите в Бухенвалд и Дора, един от съставителите на Всеобщата декларация за правата на човека, дипломат, боец по душа и аристократ по дух, 93-годишният Стефан Хесел написва есето "Възмутете се!", за да убеди своите съотечественици, че отново е време за съпротива, че безразличието е възможно най-безплодната позиция. Веднага след нейното отпечатване брошурата се превръща в издателски феномен и абсолютен хит – за по-малко от година във Франция излизат 13 издания и се продават милион и половина екземпляра, в Германия са продадени 300 000, в Италия – 100 000, в Испания – 250 000 екземпляра.

За Стефан Хесел днес, за разлика от времето на Съпротивата срещу нацизма, нещата не изглеждат толкова ясни, но достатъчно е да се огледаме, за да открием не една причина за възмущение: корупцията, ламтежа за пари, диктатурата на финансовите пазари, състоянието на планетата... Актуално за днешна Франция, четено и разпространявано из цяла Европа, пожънало невероятен успех в Германия, Италия и Испания, есето на Стефан Хесел със сигурност е актуално и за европейска България.

"Можем да повярваме на Стефан Хесел и да го последваме, когато ни зове на "мирен бунт" – заявява неговата издателка Силви Кросман и цитира на четвърта корица на изданието думите, казани от Албер Камю още през 1954 г.: "Правителствата по определение нямат съвест".

Страници от тази книга:
(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/63102/52560.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/63102/52561.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/63102/52562.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/63102/52563.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdfiles/fls/63102/52564.jpg)

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/60196.jpg)

Действието в "Мандарините" се развива в бурните години след Втората световна война. Във Франция на Симон дьо Бовоар мандарините са представителите на най-елитната интелигенция, хората на духа, които задават дневния ред на обществото. Прототипи на главните герои на романа се предполага, че са Жан-Пол Сартр, Албер Камю, самата Симон дьо Бовоар и писателя Нелсън Олгрен, с когото Бовоар изживява страстна връзка и на когото впоследствие изпраща повече от 300 писма. В чисто човешки план е представена една история за любовта и омразата, изневярата и приятелството и човешките взаимоотношения изобщо. Романът "Мандарините", портрет на следвоенното време и на френските леви интелектуалци, е уникален като стил на писане и звучене.

(http://bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/org/17826.jpg)

След небивалия успех на романа „Мравките“, световен бестселър, преведен на двадесет езика, Бернар Вербер ни поднася продължението на своята сага за „вътреземните“, като ни увлича още по-далеч в един колкото невероятен, толкова и ужасяващ свят, гъмжащ от насекоми с непредвидимо, понякога кръвожадно поведение.Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други - злотворни същества.
С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка с пръстите.
Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване... Също и нашето.
Настъпил ли е наистина Денят на мравките?

Приятни дъждовни дни пожелавам.  :biggrin:

Многото Подвизи от племето кроу

Във „Вождът Многото Подвизи“ (с подзаглавие „Биографията на един индианец от племето кроу“) американецът Франк Б. Линдърман описва историята на смятания за един от последните автентични индиански предводители – вождът Многото Подвизи.

Книгата е биография на северноамерикански индиански вожд, който сам описва пред автора своето детство, множеството битки, в които е участвал и дори съхраняваното от него писмо от бившия губернатор на Монтана Бенджамин Потс до щатското правителството, в което се подчертава, че ако кроу бъдат въоръжени, те ще са по-полезни за защитата на белите заселници от Северозапада, отколкото редовната армия и фортовете й там.

„Вождът Многото Подвизи“ е също свидетелство за бита, порядките и светоусещането на едно от последните поколения индианци в Северна Америка, което я прави и ценен исторически документ.

http://www.dnes.bg/knigi/2013/09/23/mnogoto-podvizi-ot-plemeto-krou.200044

От същия автор Франк Б. Линдерман но този път живота на Кроу, видян през погледа на една жена.
Въпреки че българския превод не е на добро ниво книгата си заслужава заради самата нея да се прочете от хора търсещи дълбочина по темата-коренни американци и по специално прерийни индиянци.

Красив Щит, свещена жена на враните
 http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=21211

УИНИПЕГСКИЯ ВЪЛК
http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=177926&title=%D0%A3%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA
Една книга от Ърнест Т. Ситън за убиеца на кучета - уинипегския вълк.

"... Само следняколко дни обаче разбрах че съм имал честта да бъда свидетел на рядко зрелище бил съм видял на дневна светлина едно
необикновено и чудесно същество самия уинипегски вълк
Съдбата му е много странна той предпочитал града пред
гората минавал равнодушно край овцете за да избива кучетата и
винаги ловувал сам самичък..."

Това вълка да бъде превърнат в страшилището за кучетата и когато вече е на свобода да продължи да търси начин да убива кучета е дело на негово величество човека разбира се...

"Държаха го в двора за да развлича посетителите а развлечението обикновено се състоеше в това да насъскват кучетата да хапят затворника.Младият вълк биваше изпохапван и изподраскван до смърт но винаги се оправяше а с всеки месец броят на кучетата които се
осмеляваха да излизат насреща му намаляваше .Животът му беше
ужасно труден..."

Откъде започва историята на Европа
Йордан Детев

Дълги години робувахме на нечисти внушения за миналото на Балканите, човешката история и първите й стъпки. Всяка хипотеза за местен произход на палео-балканското население и непрекъснатост на местните култури бе подлагана на унищожителни съмнения. Това жестоко обърка хората и те се чувстват като.. подхвърлени. Обявяват ги ту за безименни пришълци, ту за тракийци, прабългари, славяни. Произходът ни - нагаждан спрямо политическата конюнктура, бе ту тюркски, ту памирски. Идеше от север, изток, юг, въртеше се в кръг до несвяст. Но преди две години научният свят отсече:
- От тук е започнала историята на Стара Европа!
Наш археолог през целия си научен живот твърдеше, че "населението ни е местно, със своя оригинална култура, довела го до първата цивилизацияв света..."
Всички знаем за странното пропадане на възходящите балкански култури в началото на бронзовата епоха. Изследвахме прецизно причините за това. И открихме изгубения Стар свят, наречен от Платон АТЛАНТИДА!
Удивителен резултат, с който предстои да се срещнете. /Йордан Детев/
http://www.book.store.bg/p83017/otkyde-zapochva-istoriata-na-evropa-jordan-detev.html

Има ли някой идея къде мога да намеря нецензурираната версия на романа "Тютюн"?