Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ

Здравейте, не забелязах да има такава тема и набирам последователи! Искам да обменя опит с някои хора, които искат де, за дресировката на нашите любимци, за възпитанието им и за това да ги научим на.... как да кажа, маниери! :lol: Изглежда смешно, на аз мисля че това е важно!

Здравейте, мисля си че такава тема не е съществувала до сега, по една основна и същевременно проста, логична причина, повечето от пишещите тук използват овчарското куче, за това за което е създадено - охрана на стада. "Дресурата" при тези кучета е самият им начин на живот, той ги прави добри или съответно не! Историята на породите от този тип се крие толкова назад във времето, обвита в толкова мъгла, те пазят стадата, "от както свят светува" - дресура в съвременното разбиране на това понятие, никога не им е била необходима, тъй като силата на инстинктите и вършенето на работата правилно са тяхната "истинска дресура". Сиреч те нямат нужда да бъдат учени как да пазят, те го имат заложено! Разбира се ако сте притежатели на такова куче, да предположим в градска среда, би могло да го приучите на елементарни команди, които да бъдат във Ваш плюс при съвместният Ви живот. В крайна сметка може да използвате кучето Ви, за каквото желаете - аджилити, спортна дресура, циркова ако щете, но не съм сигурен дали овчарското куче е подходящото, или по - скоро този тип овчарски кучета е подходящ, ако искате овчарско и дресура, вземете си Бордър коли. Поздрави!

В началото на месеца, на изложението на домашни любимци в Expo Center гр. София, имаше впечатляваща дресура на кучета. В разговор с дресьорите им, и "оплакването" ми, че е абсурдно да науча на такива неща моите, те ме убеждаваха, че няма непослушни кучета, има непослушни стопани.... до като не им казах каква е породата на кучетата ми.
Отговорът им беше, че тези наши любимци са селектирани  през вековете да пазят стадата си и да вземат самостоятелни решения....

Хора благодаря за информацията беше интересно! Да в кръвта им и в мозъка им е кодирано да бъдат пазачи, то се вижда и знае! :smile: Имам предвид още нещо, да го научим кучето на седни, легни, стой, ела тук, да го научим на  това да разпознава хората които са гости да не ги хапи и т.н.! Май ви се стори тъпа идеята ми на тази тема, но аз съм ви благодарна! Интересно ми е дали ще носи пръчката или ще дава лапа и как ще стане това! Ако знаете моля ви пишете!Аз не искам да го уча на циркови номера а на действия оито ще улеснят него и мен, а също и за по - забавни игри и дни! Кучетата обичат някой да се занимава с тях и някак си аз смятам, че като те знаят някои от по - горе изброените неща ще ме чувстав като по-близък! Аз смятам така! :smile:

Изобщо не е тъпа идеята.
Ще споделя моя скромен опит. Мъжкото ми куче беше на три - четири месеца, когато започнах да го уча да дава лапа. С детски гранули. Бяха му необходими само 15, 20 минути да свикне. Казвах му: "Зоро седни!" и му помагах. Като седнеше, получаваше лакомството си. Следваше "Зоро, дай лапа!" Хващах му лапата - и отново лакомство. И сега, вече е на 2г. и 9м., когато си хареса нещо за ядене сяда и подава лапата си.
По -трудно ми беше да го науча да стои на място или да идва при мен като го извикам. Знае много добре какво му говоря, но изпълнява тези команди по свое усмотрение.
Женското ми куче е много по-послушно. На нея не съм отделяла специално време да я уча, но тя просто сякаш си знае командите.  Е мисли няколко секунди, но изпълнява.
Кучетата ми не са вързани и тичат свободно. Ако някой спре пред двора, лаят зверски и скачат на оградата. Но влезе ли с нас човек, само го помирисват и се кротват.
И друго - с възрастта кучетата ми стават все по-улегнали. При мъжкия това пролича след като навърши 2,5 години и с всеки ден става сякаш все по-зрял. Женската е по-малка, по-игрива и по-контролируема.
Това е от мен. Всеки ден се разхождаме, но с поводи, дълги по 10,12 метра, за да могат и свободно да тичат, и да ги контролираме.
Кучетата ми водят активен живот и това им личи: пъргави, мускулести и в отлична кондиция. Може би щяха да са по-щастливи ако си имаха стадо, за което да се грижат, но не всеки любител на нашите уникални кучета може да си го позволи.

Благодаря, Светла, радвам се че някой сподели опит и съм благодарна, започнах и аз така да практикувам твоите методи и вече има някакъв напредък. Доста хора са видели тази тема и никой нищо не е писал, освен мен и ощи няколко човека и аз не си и сърдя, на просто ми беше интересно да се запозная с мнението на другите стопани на каракачански кучета.
Да ви кажа хора, нашето куче, то е много малко, вече започнах да го извеждам, и с гордост мога да кажа че той си ходи без проблем по 4-5 км. Аз обаче смятам, че това му е много, въпреки че изобщо нямаме проблеми - не спира по пътя и когато вижда че наближаваме улицата на която живеем много скимти и се сърди!
За сега сме на сигурно 1 метър повод, защото е много игрив и с дълъг повод трудно се контролира, да не говорим че той си ходи в крак с мен и не тича все още - малък е, нова му е  обстановката и т.н. Двумесечно куче - вече е 10 килограма, че и повече и е много силен. Искам да ви питам още нищо, след розходката давате ли им някакво лакомство или специална храна за награда? Аз на моя му давам освен, че му  сипвам от кучешката храна - ежеднивната но му давам нещо - кокалчета, месо, кучешко лакомство и други, но го галя и му говоря! Моля пишете, ако желаете! :smile:

Zdraveite..da Vi kaja moeto skromno mnenie -sled razhodka ne e mnogo dobre da se dava hrana-sled dulga razhodka pone 15-20 min pochivka i posle hrana. A razhodkata sama po sebe si e nai-dobrata nagrada za nego ;) Za kokalchetata-pileshki i vsiakakvi truvesti kosti ot pritzi-v nikakuv sluchai. Te se chupiat s ostri kraishta i mogat da se zabiat v hranprovoda, perforatzia na stomaha i t.n. Za razhodkite-sled poslednata bebeshka vaksina ima edin mesetz t.nar. karantina-ne e jelatelno da se izvejda na vun ili da kontaktuva s drugi kucheta. Tova sa suveti ot vererinaria, a vseki sovstvenik reshava kak da se griji za kucheto si. Da Vi e jivo i zdravo i da Vi radva kutreto!

МЕРСИ,много и аз се консултирах за тази последна бебешка ваксина ам тя при нас не е много скоро! Колкото до кокалчетата, аз вече съм му давала няколко пъти, но от както видях мненията ви спрях, нали не му е станало нещо? А и да ви питам, лакомствата за куче - те не му ли вредят на тази възраст!? Той още е мъничък и а зсмятам че са малко груби! Вие какво ще кажете? А да ви питам, на колко дълъг повод трябва да се води по принцип? А и да ви питам, как да го науча да ходи в крак с мен, защото той понякога се отплесва и се бави и спира, на много рядко, но все пак трябва и това да отстраним

До колкото знам,след 3-тата ваксина се изчаква една седмица без да го разхождаш на вън(не трябва да има контакт с други кучета).Абе докато не му се бият ваксините не трябва да го разхождаш,да има контакт с други кучета.Относно кокалите като е малко не му давай,но порасне ли може да му даваш,в момента имам едно кученце на 3 месеца и съм му взел телешки кокали(големи),варя му давам му булиона,а с кокала си чеше зъбите,бях му взел кокал от пресована кожа но половината го изгризе и другата половина я глътна.Доктора може да ви каже,че кучешката храна е най-хубава,но...Той трябва да си я продаде и неможе да ви каже,че е пълен боклук или е пълна химия и ще ви уверява,че няма по-хубаво от тази храна.Може да му се дават и малко гранули,но мисля,че тези витамини,калции трябва да си ги придобие от естествени храни(дроб,виме,кисело мляко,ориз,месо и т.н).

Za hraneneto i rasteja.... Do 9-10 mesetz e nai- intenzivnia ratej pri edrite porodi, kato tozi protzes produljava do 24 mesetza. Za tova kak shte se hrani, s kakvo i kolko puti shte okazva mnogo goliamo vlianie v razvitieto na kucheto. Do 6 m. e dobre da se hrani 4-5 dnevno-hranata razdelena na ravni portzii, za da ne preiajda i za po-dobro usvoiavane na hranata. Za hranata-300 g. meso, vareno iatze, mlechnite produkti chesto vodiat do razstroistvo - no tova e individuano pri vsiako kuche, 2-3 filii hliab, 100 g kucheshka hrana -junior i ne bulgarska: kato postepenno uvelichih hliaba 10-ina fili i 250 g kucheshka hrana. Za dopulnitelno davane na vitamini..kaltzii ot veterinaira, po shema 10 dni po edna tabletka, 5 dni pochiva..i taka  do 1 godina. Mnogo hora sa protiv tova, no lisata mu  (na kaltzii) sega-pri burzia rastej, e kato bomba sus zakusnitel-kum 7-8 godina tova se proiaviava kato problem s kostite i stavite. Tova e opita mi s otglejdaneto na KK kuche kato domashen lubimetz, izpulniavashto funktziite si na ohranitel na dvor  i imushtestvo :naughty: Za kuchetata sus stadata nachina na jivot i hranene e drug, estestveno.
Za povoda..2 m- kato kucheto tribva vinagi da go useshta leko opunat...t.e. Vie triabva da go otpuskate ili pridurpvate za da usehta kontrola Vi. Inache KK e kuche s harakter-trudno pravi kakvoto mu kajesh. Da se pooshtriava s lakomstvo-dobra ideia...ama to skoto razbira za "ulovkata" i ne  izpulniava komandata, vupreki che nagradata go chaka ;). Kakto niakoi be pisal tuk vav foruma-trudno im uvirat glavite na nashite kucheta KK :biggrin:

Зравейте,аз съм нов казвам се Велислав.
И искам да попитам кога се пускат малките с овцете.
Моето е женско и е на около 50-тина дни :smile:

venko ,къде е кученцето,при овцете,при майка си,а майката ходи ли с овце?

Ами аз в момента я гледам  с едно бордър коли в една оградка на закрито.Взета е от майката а аз имам други бордър колита с овцете понеже съм от Плевенско и нямам и се надявам да нямям никога такива тежки набези от мечки или от вълци.Но искам да си отгледам чобанско куче за да могат овцете да остават до по-късно вечер през лятото защото през деня немогат да се наядът от жегата.А проблема ми вечер чакалите и лисиците стадото се сблъсква като ги осети и не пасът,кучетата ми (бордър колитата) ги гонят лаят но пак не се махат гладът е голям !

Вземи си още едно да са комбина,чифт каракачанки-класика в жанра  :cheers:

Благодаряти за съвета Краси но на мен въпроса ми е друг кога да го пускам с овцете и и как да го поозлобя.Неговоря за някав пес тед немога и аз да пристъпя при него просто да не се поддава на никой само на мен и на семейството ми !  :smile: :smile:

Ами тя Дънди е казвала-втория,най-късно до третия месец трябва да е при тях :smile:
Ако нещо не съм запомнил и бъркам да ме поправи.
Колкото до озлобяването май като порасне още малко,сега си е бебе.Намираш си ентусиасти да го дразнят,например да бият с прът през мрежата,да махат с ръце,ритат с крака по мрежата...абе баналните неща.Но това мисля е добре като порасне да се прави,сега да не го уплашиш.И най-вече да не го лигавят чужди хора,а и като ще ходи със стока защо ти е толкова зло?Няма ли да ти прави бели?

Ами да ще е зло и на мен ми трябва да е зло защото тази пролет ми изнесоха 7 агнета по 35кг едното и нагоре и само женски едно го бяха осакатили защото беше много тежко и те не са могли да го изнесът но пак не бяха го откраднали защото може би кучетата са дали зор и някой е излязъл но като знаем че не сме били крадени никога и откъде да предположим.Да искам,а пък малките дал господ ще си бъдат само с овцете  :smile:. много ви благодаря за помоща със сигурност ще ви послушам  :cheers: :smile:

А щом ви крадът е друго!Зли си трябват,няма да спрат апашите,ако са твърдо решени,но друго си е да има голямо куче,ще имат едно наум ;) :cheers:

Да Да и аз това мисля  :smile: :smile:

От моя скромен опит, в сравнение с пишещите тук смятам, че характерът на кучето може да се разбере още от невръстна възраст. Стига да има предизвикателство за това. А предизвикателства едва ли липсват.

светле не коментираи неща които несати много ясни, харектера се оформя до 3г. ;)

Светла е права. Характера се оформя до 3 години, но е заложен по рождение. Заложбите се моделират в процеса на израстване и достигане на зрялост. В този период според начина на живот едни качества може да се изострят и изпъкнат, а други да се притъпят. Също така може и да се замаскират. Така че ако нямаме наблюдение на кучето още от най-ранната му възраст може да си направим погрешни заключения наблюдавайки го за сефте като зрял екземляр. Например зрял екземпляр стимулиран да демонстрира агресивна поза, може да ви изглежда много смел, а всъщност позата да прикрива страх. Уверено в себе си куче няма да се стреми да ви държи на дистанция от себе си чрез бурна демонстрация на агресивни пози. По скоро ще ви наблюдава и изчаква дали ще преминете граница/териториална или поведенческа/ след което ще реагира без много фойерверки с цел ефективно елиминиране на заплахата.
Опитният развъждач следи за заложбите- това е базата. 

p.s. Оги, поздравления за Кера ;)

каракитане пишеш глупости  :lol: :lol: :lol:сам си противоречиш

[img][/ всичко е ген

(http://)каракитан е прав че по слабите са по агресивни а силните спокоини

именно, ама оформя заложеното

характера е и ген и обучение (среда) ,опит(понякога и лош)

[img][/усета в кучето  не се учи то е вроден

И къде тук има противоречие, Левски? Напротив! Написано е като по учебник. Това са истини, доказани от много наблюдения и практика!
Написала съм, че опитът ми е скромен, но мога да подкрепя казаното от мен с примери от "скромния ми опит". Само че, те едва ли интересуват някого.
И освен това, темата е "Развъдник "Симбен""...

мисалта ми беше че колко и да му е заложено на кучето като малко някъкав характер ако несе насочи правилно няма как да стане куче ,та некоментираите една кучица на 10м. светле моляте до вчера питаше колко зъби има кучето а сега почна да разбираш от характер а атила е много сладкодумен тои щеви научи много

дали :lol:

Според мен и Левски и КараКитан имат право.Нормално е при положение,че кучето се развива до към 2,5-3 години физически да се развива и психически и е да завършило развитието си,както от към физика така и от към характер,напълно чак след тази възраст.Но е вярно и това,че ако си няма вродени някои качества колкото и време да мине и да се мъчиш да го направиш куче-няма  да стане(като моя помияр  :crybaby: ) Естествено,че няма да покаже на какво е способно още от сега, като е на 10 месеца, но все пак може да се види дали има някакви заложби :smile:

П.П. Един пример мога да дам от декември месец,миналата година.Ходихме с един приятел да му вземем кутре(стопанина му викаше БОК,та и аз така го наричам) та това кутре на има-няма 20-тина дни,нямаше месец със сигурност,го сложихме в един сандък в багажника на колата и го докарахме.За да измъкнем сандъка,понеже малко трудно влизаше в багажника,първо хванахме кутрето и го пуснахме на снега до нас,за да не го премятаме ненужно.Извадихме ние сандъка и като се обърнахме кутрето навирило опашлето си/доколкото може на тая възраст/и ръмжи :naughty: няма да трепери от страх или студ,да се е свило,а настръхнало,изпъчило се и ръмжи!Негодува си нещо!Страшилище за всеки крачол :lol:
Та ако бяха няколко и едно се държи по този начин,а другите треперят и бягат какво би си помислил човек,кое би избрал?Не,че е гаранция това,че ще стане най-доброто,а другите няма да са хубави, но все пак би имало значение при избора, за мен например ;) :smile:

За недоразбралите обяснявам повторно. От ябълка не може да получиш круша и обратното. Виж в процеса на растеж според условията на средата плода може да стане едър и хрупкав или дребен, червив или манив. Но от средата, в която се отглежда ябълката няма да се превърне в круша. Ако някой не може да разпознае ябълков цвят от крушов, нека чака да израсне плода и тогава да го квалифицира - е ли ябука или не.
За онези които отново не са разбрали ще цитирам и един народен лаф от Пернишко: "Кой какъв се рОди такъв си Оди".  ;)

В основни линии и аз това се опитах да кажа :biggrin:
Или както каза д-р Вучков в едно филмче: "кое си го нема не си го чакай" :naughty:

абе,Левски ти ли си най-големия разбирач,гледач,оценител,съдия,учител и т.н.,та постоянно издаваш некви експертизи и оценки

шогун ли си какъв си незная 30г. в тая свера стигат ли :confused:

     Когато ми го донесоха, беше на 62 дни. И беше прекарал два дни в багажника на кола, без храна и без вода. Честно казано, в първия момент на срещата ни изпитах разочарование. Кученцето нямаше нищо общо с красивите пухкави топки, които бях виждала на снимките. Гушнах го, а то доверчиво се сви в ръцете ми. Дадох му храна, подходяща за възрастта му. След като се нахрани и напи с вода, започна да изучава новия си дом.
     Тогава го забеляза. Беше Пирин, куче, което намерих изхвърлено на улицата, може би на 5-6 месеца и поне два пъти по едро от Зоро -  така нарекох новопристигналия. Пирин го наблюдаваше, открил зъбите си. Зоро отиде при него и след не повече от 20 сек. наложи волята си. На 62 дни Зоро прояви лидерския си характер.
     След около месец, месец и половина, бяхме излезли на разходка. Внезапно Зоро застана пред мен и започна да лае. Порази ме дълбочината и плътността на гласа му, за първи път го чух такъв. Малко след това видях някакъв човек в полето, който ни приближаваше. Три - четири месечното ми кутре беше застанало пред мен, за да ме защити с тялото си от предполагаемия враг!
     На една разходка попаднахме на стадо кози. Роден и прекарал първите си дни в кошара, Зоро поиска да си играе с яретата. Но козарките реагираха така, че трябваше да се оттеглим. Кучето беше на пет - шест месеца и все още не го водех на повод. А вече беше наедрял и будеше респект. Скоро отново попаднахме на козарките и стадото им. Едната се скара с мен. Кучето ми плашело козите и... а моят Зоро отново ме изуми. Не знам как го направи, но една от козите се беше отдалечила и той я докара при стадото.
     Тези примери стигат ли да докажат, че характерът на едно куче се проявява още от бебешката му възраст?
     И още нещо. Не са необходими 30 години, за да научиш нещо. Учи се и за много по-малко време. Стига човек да се интересува, да наблюдава, да мисли и най-вече да иска да се научи.
     От пишещите в този форум научих доста неща. Особено ценни съвети получих от kennel Vucho и Bojko Dobrevski sbg. Благодаря на всички, които ми писаха добронамерено!

30 години какво във сферата,наколенки ли

 Да на Драганов

някои ако прави наколенки то това не сам аз,а стебе стоиков нямам никакво намерени е да контактувам маи ти си по наколенките аиде чао

ееееееее тва е якоооооооооооооо  :lol: :lol: :lol:

шугунчо заповядаи да видиш наколенките ,поканен си
 :naughty:

сестро я покажи ко е якоооооооо, и покажи едно твое куче бе отворко

ти колко показа бе тарикат :naughty:.дай да видим твоите,аз кучета нямам

тука има много хора които пишат и ми знаят кучетата ,шогуне но въпроса ми не бе кам тебе а към брад пит,тиси елементарен шогунчо ти нямаш нищо тебе те поканих да видиш наколенките ама тиси елементарен не ме познаваш за да ме коментираш,стига стия комплекси :lol: :lol: :lol:

Май са ти малко тези 30 години защото през тези години не си произвел нищо.

стоиков да но нете виждам :naughty: :naughty: :naughty:

Ама как да го смятам тъва за закана ли или за покана :clap:

Става дума за кучета, които НЕ охраняват стада. Има и такива, нали!
Пиша с ясното съзнание, че едва ли някой ще го заинтригува поста ми, а още по-малко, ще има какво да ми отговори!  Това не се отнася за работни кучета, кучета, защитаващи стадата си, пред които се прекланям! :notworthy: :notworthy: :notworthy:
Говоря за кучета, отглеждани и растящи в клетки, 5-7 кв. метра.
Наблюдавах преди 2-3 дни разходката на такива. Бяха и красиви, и ефектни. Но, потичваха край стопаните си, без да се решат на отклонение от тях дори и на 4-5 метра. Е, аз бих била доволна, ако моите Четирикраки спазват дистанцията от десетина метра наоколо, когато сме на вън. Те не охраняват стада, но охраняват двора, в който живеят. И не са връзвани. Никога!
И, въобразявайки си, може би, че територията, в която се разхождат е тяхна. И я бранят така, както само те могат! Кучешка му работа!
А дали грешат?!...
Ще са ми интересни различни мнения!

 

Не разбрах точно какво имате предвид,но щом ще са ви интересни различни мнения аз ще споделя своето.
Естествено,че има такива кучета,които не пазят стадо,а дворно място,къща,друг някакъв обект и т.н. Те повечето са такива предвид популяризирането на породата и намаляването на стадата.А колкото до кучетата,които не са се отдалечавали от собственика си,зависи си от конкретния човек как си е научил кучето,едни държат кучето да се върти покрай тях,други ги пускат свободно и даже не ги наблюдават какво правят...различни предпочитания,виждания и зажалост различно чувство за отговорност както към самото куче така и към другите хора.Е може и самото куче да е страхливо и затова да не се отдалечава но това вече е друго нещо.
Ако не бранеха територията си нямаше да са кучета,а дали грешат-едва ли,всяко животно си има някакви функции и си ги изпълнява-магарето тегли,петела кукурига,овцата дава мляко,кучето лае и съответно пази,така са устроени и затова са отглеждани стотици години от хората-за да вършат някаква полезна работа.
Та това,че кучетата ви са добри пазачи и можете да разчитате на тях,може само да ви радва и нищо друго,всичко си е в реда на нещата.
Това е моето скромно мнение,дано е било полезно :smile:

За полза едва ли може да се говори  Но със сигурност мнението ми е интересно! И си мисля, че тези наши кучета определено предизвикват интерес. Те не са безгласни букви, извинете за клишето! - те са животни с характер! И колкото повече случаи научим, в който този характер се проявява, толкова повече ще научим за ТЯХ!

 Дай малко повече инфо
На каква възраст са ?
Колко често излизат от клетката ?
Как реагират когато непознат се приближи до клетката ?
Това което си наблюдавала може да се дължи на стрес от непознатата обстановка ,но може и да е въпрос на обучение .

Всеки ден минавам край тях и ги виждам в клетките им. Кучетата са много са красиви, но не съм запозната с начина им на отглеждане. Мисля, че едното куче е 6-7 годишно, а другото на около две години. И мисля, че много рядко излизат от клетките си. Поне такива са наблюденията ми.
Писах, защото ми направи впечатление как плътно следваха стопаните си. А понякога и на мен ми се ще такова послушание от моите Четирикраки. Въпреки че поводите, с които ги разхождам са дълги 10-12 метра,  /условията са такива, че не смея да ги пусна свободно/, почти през цялото време тичам с тях. И въпреки изостреното ми внимание, се е случвало да ме влачат. :(

Ако е от непознатата обстановка ще вървят или наежени или свити . Ако са спокойни- въпрос на обучение . Преди доста години имах НОК ,при команда "Редом" ми заставаше от ляво и не ми се отлепяше от крака .
Нямах предвид да ги "видиш "в клетките , а как реагират когато непознат се насочи и доближи клетките .
Едно гонче имахме дето все се опитваше да се дърпа на повода и за това му слагахме 5мм капронено въже на примка на врата . Щом се опитва да се тегли примката се стяга ,почва да го души и много бързо се отучи от този навик.

Не съм доближавала клетките им и нямам представа как биха реагирали.
И не говорим за НОК.
Грижила съм се известно време за безпородно куче. Изобщо нямаше нужда от обучение. Изпълняваше безпрекословно всичко, което му кажех. Следваше ме плътно, когато пазарувах и ме чакаше чинно пред магазините, докато излезех от тях.
Но сега говорим за нашите овчарки. И аз се чудех кое е нормалното поведение, на моите лудетини или на другите, отглеждани в тясно, затворено пространство.
И може и да греша, но не ми се ще да пречупвам гордия и независим характера на кучетата ми.

Любопитен съм има ли изпитания на КК за хапане на ръкав, тоест фигурант се явява на вратата със защитнен костюм и кучетата му се хвълят отгоре и хапят костюма.
После същото но далеч от дома, на повод.

Интересното в случая е да се види какви захапки правят и какъв е начина по който нападат. Има подобни клипчена в нета за всички служебни породи, но не знам дали има за КК.

Както и vano, също Ви каза в другата тема - защото не е такава, служебна порода в смисъла, в който Вие питате.Там, където каракачанското куче работи, се изискват различен подход за неутрализация от този на грубата сила.
Ето линк, където сме обсъдили, защо не се правят тестови изпитания,а на страница 8  има и снимките, за които  Вие питате: http://www.karakachan.org/forum/index.php/topic,511.msg34805.html#msg34805

Тези сладури каракачанки ли са?

http://www.youtube.com/watch?v=iIDlxcEir24

Дали каракачанка ще има работните качества на това куче -

http://www.youtube.com/watch?v=kkTqasQ0wb4

???

В никакъв случай не са КК  :naughty: :naughty: :naughty:

Здравейте... имаме женско КК... като стана към 4 месец започна да става своенравно... понякога - викаш го а то все едно не съществуваш, нито поглед нито ухо мръдва... например - качва се на дивана и не иска да слезне - зъби се и посяга да хапе... та дайте малко съвети как да се справим с възпитанието и... имам чувството че слуша когато си поиска... ще си става пазач на вилата/за сега го гледаме в апартамента докато порасне малко/ - така че не искам да го уча на циркаджийски номера, но това със зъбенето когато нещо не и е по нейната ме притеснява малко...

Типично!
....но Ваша е отговорността кучето да научи йерархията във Вашия дом и семейство. Всеки сам намира пътя, но това е целта.
Успех!

И още нещо - Търпение (това животно е още пале), Твърдост и не на последно място Разбиране, Уважение и Обич.... Тия кучета разбират от човешка психология!

сеаман,
използвай храната. Научи го да сяда и да не започва да се храни без твое разрешение. Поущрявай всяко правилно действие с БРАВО и с лакомство, за да разбере какво се иска от него. Бъди постоянен в ритуалите - храненето и упражненията по едно и също време - препоръчително е сутрин, след хубаво търчане - тогава мозъка е най-свеж.
Успех!

Благодаря за съветите...  :cheers:

Няма да забравя веднъж Кубрат Вулкан, помагах на Миро да прибере овцете. Оказах се отзад, зад стадото сам. По едно време Кубрат се приближи и застана пред мен, започна да приближава бавно като погледа му изобщо не ми харесваше. Аз спрях, той продължи- дойде и заби носа си в мене. Помириса ми панталоните, изръмжа, погледна ме, после се обърна и бавно тръгна напред все едно че ме нямаше. Все едно ми каза- Миро те доведе за това те търпя но те наблюдавам и само да стъпиш на кривооо....
Разказвам този случай защото това е истинското работно куче в работна среда. Интелигенто, способно на преценка и вземане на адекватно решение, абе истински Каракачан!!! И както Краси добави на друго място във форума КОРАВО! Всички тези качества са били нужни на кучето при защитата на стада. Ако няма "банка" за КК при овчарите скоро ще остане само екстериорната му алтернатива.
(http://s020.radikal.ru/i715/1402/31/979ca3b3a7e1.jpg)
Това си е моя теза, на който му харесва добре, на който не да спори аргументирано.
П.С. За да опитам да предам повече смисъл на думите си ще кажа че в двора си гледам алтернативи- нямам стока!!

Ex, Александър, а аз си мислех, че трябва да се върти като лудо там на синджира, в двора, да му тече пяна от устата, да бушува, да пренасочва агресията си към всякакви трънки и клонки в близост, да не може да си кажем една дума със собственика му,пък той да не може да го озапти... и аз по детски да трябва да се кефя на това нещо!
А ти тук ми обрисуваш едно умно, интелигентно, способно да преценява животно, което не хаби силите си напразно и същевременно е непреклонно, силата и респекта му се усещат във въздуха покрай него, именно овчарският живот го е направило такъв - сблъсъкът с всекидневни изпитания, които са изисквали то да мисли, да поумнява и оцелява - странна работа, нали нямаше значение къде ги гледаме?!
Радвам се как точно обрисува ситуацията с Кубрат, радвам се да чета и как мислиш, от момента в който започна да пишеш тук имаш страхотно израстване!Поздрави!

Много здраве и от мене Ариман! Радвам се че има и други от моята "партия" тук!  :cheers:

Алекс,тука близо до мене има син на Кубрат и Янка.Вземахме го през 2011г. от Миро за един приятел.
Дворно куче,синджирлия.Поведението му е като уводната част от поста на Ariman!Нещо страшно!
Нека после ми разправят,че средата няма значение за оформяне на характера на кучето!

Благодаря Андрей за подкрепата! Поведението на този Кубратов син си е социопатия.  И как иначе с гените на Кубрат осъден да опъва синджира за комат хляб!?!

Основен постулат в генетиката - 70% влияние на средата, 30% генетична обусловеност! Абсолютно съгласен със всичко по горе написано! Разбира се че поведението на вързаното куче е изродено. В етологията (наука за поведението) съществува специализиран термин chain agression (синджирна агресия , буквален превод). Това не е нормална реакция на куче пазач на стадо.

Докторе искам да попитам кое има превес при описанието на една порода животни, модела на поведение или външните белези и характеристики?

Искаш моето лично мнение по този въпрос ли?

Mоля!

Сетих се за за една случка от изложбата в Плевен.
Бях се загледал в Шаро Горан-Брежанския.Кучето беше легнало и привидно спокойно.
В тоя момент Росен,който беше водещ, разлюля нанизаните на едно дърво чанове.
Шаро моментално скочи и се заоглежда наоколо със загрижен и властен поглед.
Изключително!
Направо настръхнах!

По принцип ползвателните качества са функция от екстериора - това е правило в животновъдството. Например имаме две изключително чистопородни животни - коне. С безупречен екстериор за своята си порода. Обаче единият Белгийски тежковоз, а другия Английски чистокръвен. Единия селекциониран в посока сила и маса, а другия селекциониран изключително в бързина при гладки гонки. Разликата в екстериора е очевадна. Ето защо някъде в друга тема бях писал че ако загубим връзката между ползвателни качества и екстериор то ние сме в погрешен път. Ако ме питаш като съдия при две безупречни каракачански кучета като екстериор, обаче едното работно, кое ще избера, то мисля че съм го показвал неведнъж! Дори и с цената някой да бълва змии и гущери!

Благодаря!  :cheers:

На свой ред бих искал да попитам нещо д-р Вучков. Става въпрос за купирането на уши - процедура, която е доста разпространена при известна част от породите овчарски кучета. При КК не толкова според моите наблюдения, но не рядко се забелязват кучета с едно купирано ухо. Но това е описано в отделна тема и не бих искал да спамя тук допълнително.
Въпросът ми към доктора е следният - освен хигиенен мотив, както и запазена марка на съответния гледач, установено ли е купирането да оказва някаква съществена поведенческа промяна у кучето? И не на последно място - има ли традицията на купиране някаква връзка с факта, че в природата твърде няма месоядни (а и не само) животни с клепнали уши?
Предварително благодаря!

Разсъжденията ти са в правилна посока. Дивите каниди са с прави уши. Без съмнение слуха на правоухите кучета е много по чувствителен. Комбинацията на права, подвижна ушна мида с изключително тънки космени влакна във вътрешната част прави възможно долавянето и на най-тихите звуци. Клепоухостта е един от признаците на доместикацията. Това доказва и Беляев при опита си със сребърни лисици. Причината за проявата на този признак и запазването в поколенията е именно отбора извършван от човека в изкуствена среда. Така че ако трабва да обобщим - изправеното ухо е по чувствително по отношение на звукови възприятия. Направете опит със себеси - просто поставете длан до собственото си ухо да попречите на звуковите вълни до достигат пряко до тъпанчевата мембрана и ще видите ефекта на клепналото ухо.
Традиционното купиране на едно ухо специално при Каракачанеца е свързан с народното поверие че по този начин овчарите подобряват слуха на кучето. От всички народни поверия свързани с тази "хирургична интервенция", (кучето става по злобно, кучето става по послушно и т.н) именно подобряването на слуха е най близко до истината! Слушал съм думи на стари чобани които са ми разказвали как при нощуване на открито през бурни нощи, кучетата налягали в близост до стадото, полагали главата си с отрязаното ухо към земята да не им влиза вода. По този начин обаче кучето чува тропота от краката на овцете при нападение от хищници. Забележете овчаря казва че чува тропота на овцете по земята, а не шумотявицата и суматохата която иначе би била заглушена от разразилата се буря. Така че според мен има нещо вярно в поверието за подобряване на слуха при купиране на едното ухо.При азиатските породи кучета пазачи на стада, традиционно се купират и двете уши - причината затова ти е напълно ясна. Там обаче целта е друга. Подобно купиране на едно ухо съм виждал при някои македонски кучета шарпланинци от стария тип, както и при румънските Карпатин.

Къде съм блеел тогава  :censored: ... Какво ли не бих дал да го видя това. На следващата изложба специално ще помоля да се разлюлеят тия чанове.

Относно дискусията за кучетата на синджир:
Моя пес не е работно куче, но почти никога не съм го връзвал. Е как пък един път не видях такова изтрещяло поведение в него...
Когато аз съм там, който и да пусна в двора, кучето е бдително, но спокойно. Когато ме няма налита, дори и на познати за него хора.
Нека не подценяваме кучетата които не са сред стадата.
Едно куче, за да охранява имущество, имот и т.н. трябва да има доста голям интелект и нюх към потенциалната опасност.
За мен хората са по-коварни и проклети същества дори от вълците.

Все пак това е мое лично мнение и не ангажирам никой с него.  :smile:

Чакай малко Habits, не говорим че задължително всички кучета които не са сред стада са брак! Нищо подобно! Ако някой е разбрал смисъла на оформилата се дискусия по този начин - категорично не е така!!! Става въпрос за онези "пишман кучкари" които мерак голям ама само две дена! После кучето стои вързано с години на синджир 50 см и то познава света само в радиус на тези 50 см. Нищо повече! Това са кучета които са с изключително развити сетива и нервни рефлекси. Ако не му предоставиш възможност на кучето да развива своята нервна система - всеки ден да се сблъсква с нова и нова задача която да реши или да пробва да реши, то то буквално "изперква"! Тогава се проявява онази потологична форма на поведение за което стана въпрос по горе!

В тоя ред на мисли аз съм имал такъв случай - куче на синджир, изключително зло! Запенено оцъклено, крайно агресивна реакция на чужд човек. Тогава така се случи че скъса въртока и кучето изведнъж тръгна към мен и аз бях абсолютно сигурен че ще захапе! Нищо подобно като усети че няма връзка между него и синджира кучето буквално се парализира - закова на място и веднага промени намерението си - от атака премина в опознавателно поведение душеше наоколо и въртеше опашка, като чат пат проръмжаваше и ме поглеждаше но нямаше и капчица от предишната агресия. мина покрай мен за мое изумление, и се правеше на разсеяно докато не дойде собственика да го върже отново.

При всичко казано и изписано все си мисля, че при работните кучета има много строг естествен подбор- само кучета с уравновесен тип нервна система стават "овчари". Нерваци, психари, страхливци- как и да ги учиш, май трудно ще се получи. Та работното куче е станало такова, защото е имало психика, характер като заложби и те са били развити естествено в процеса на работа, което си е вид обучение, а не е станало обратното.  ;)

Май не съм се изказал като хората. Исках да кажа, че забелязвам едно подценяване в много хора към кучетата които не са сред стада.

"Става въпрос за онези "пишман кучкари" които мерак голям ама само две дена! После кучето стои вързано с години на синджир 50 см и то познава света само в радиус на тези 50 см. Нищо повече! Това са кучета които са с изключително развити сетива и нервни рефлекси. Ако не му предоставиш възможност на кучето да развива своята нервна система - всеки ден да се сблъсква с нова и нова задача която да реши или да пробва да реши, то то буквално "изперква"!"

Абсолютно съм съгласен! Хубавото е, че не всички хора са "пишманковци".  :cheers:
Между другото, смея да твърдя, че това важи както за кучетата, така и за хората. Моята майка е детски психолог с дългогодишен стаж. С нея често съм си говорил на тая тема. Останах потресен като разбрах колко общо има във възпитанието на децата и на младите кучета. Не тренираш ли съдържанието в главата в правилна посока, то закърнява и избива в друга кофти посока.  :smile:

Мисля си че поведението на крайна агресия в много случаи е провокирано от човека, имам в предвид че често куче на синджир бива дразнено целенасочено за да "стане зло". Такова животно започва да реагира агресивно като защитна реакция. После обаче то разбира че това е очаквана от него реакция при провокация от страна на човека и започва да играе "театрото" което се иска от него, като превръща това си поведение във форма на общуване- абе пълна социопатия. Не знам дали не забивам във някакъв "страшен филм"?! Вие кажете!

И аз съм бил свидетел на подобно поведение, което доктора описа. Не става въпрос за кръвно куче, но все пак беше животно, гледано цял живот на синджир. Имаше по селата една вълна на задължтелни ваксинации на песовете, та тва куче трябваше да бъде заведено на амбулаторията да му се постави ваксина. В момента на отвързване на синджира и тръгване към портата, кучето блокира. Въобще не искаше да излезе (и го изкараха с голям зор), а навън демонстрира супер неадекватно поведение, като смени хипер агресията с голям страх и объркване.

Видите ли, а ние си дисквалифицираме кучетата с полуизправени и не добре прилепнали уши, а те са по-ценни ... Това в кръга на шегата :) :) :) 

Това се наблюдава при много кучета. Аз също се сблъсках с подобен случай. Там където разхождам бигъла има къща в двор в която има две кавказки. Като минавам край къчщата се хвърлят върху мрежата, ръмжат, лаят,имам чувството че ако излязат ще ни разкъсат. Една сутрин си минавам аз от там и двете кучета вънка. Какви ли не мисли ми минаха през главата, но запазих спокойствие, само че бигъла нали не знае що е то страх (няма по-безразсъдни кучета) веднага скочи срещу тях с лай. Онези само ни погледнаха, врътнаха се и продължиха да си обикалят и душат из полянката. От тогава се шегувам със собственика им, че бигъла ги е респектирал и че за нищо не стават :) :) :) Не че ми беше толкова смешно в първия момент, тогава :)

Това подценяване е глупаво да го има, тъй като сме в такова време, че едните не биха съществували без другите и обратното, по - хубаво от това е само ако се раждат, живеят и умират в стадото. Тук единствено говорим, че кучетата работещи със стадо са изключително по - умни от вързани, затворени, гледани в дворове и други оградени места независимо от размера, където няма нужните събития за развитие на пълния потенциал на интелекта им и използването му, тъй като овчарският живот и предизвикателствата, които той предоставя го изискват, ако кучето не се справи то просто няма да оцелее, дали природата или овчаря ще го елиминира(напр. при прекомерна агресия, не може да работи в екип,обстоятелства, инцидент, дивеч... ). Както спомена по - горе и kennel Vucho - при две равни животни, бих дал превес на работното такова.  
Всички по - горе примери показват, че за човек който има око да види тези неща, едно здраво лаещо куче на синджир или зад ограда, далеч може да не е този звяр, който опаковката го представя, и когато я няма преградата (синджир, ограда) вече няма какво да предизвика условния рефлекс и то просто блокира, което сам разбираш че няма как да е ценено или сигурно - защото в момент, в който ти трябва това куче няма да реагира, както трябва.

Как беше лафа - кое си го нема ...

В този ред на мисли си мисля че гените които носи дадено куче са от първостепенно значение и те заедно със средата в която израства едно кутре го формират. Ето например майката на моята кучка - до 3 годишна възраст беше синджирлийка (както е модерно на последък да се гоеори - аз тоя термин го свързвам с една напитка, ама това е друга тема). Един ден бившия собственик на Шаро Горан, бай Георги беше на гости на Цецо, много я хареса и Цецо му я подари. Пуска я човека със стадото и тя си тръгна (по негови думи) все едно че цял живот си е била чобанка :)

В духа на дискусията, отношението "екстериорно развъждане-работно поголовие" при КК си е много добро даже момчета, защото го има.
За разлика от повечето "известни"  сродни породи. Фактът, че в България примерно, интерес към реинтродукцията на КО в стадо, имат само  Божидар и Радостин, е повече от показателен. При туркменския алабай - аз поне не съм чувал в Бг кръвни кучета да са предлагани безвъзмедно на овчари. Говорим за чисти туркменци, полу-аборигени и т.н., но на практика тези кучета 10-тина пояса назад са развъждани в "заводски условия", почти без изключения.
А мисля, че в книгата на Р. Вартанян бе описано, как се променят аборигенни кучета, взети в "културен плен". Кучките не искат да се разгонват, променя се броя на приплодите в кучилото и т.н.
Така, че при КК нещата са си повече от добре. Сигурно за двайсти път ще кажа, че МАКК представлява чудесна симбиоза между научен и традиционен подход към кучето.

Кучето на синджир е господар само на периметъра, на който го държи синджира. Затова, според мен е нормално, когато излезе от тази зона, да е неуверено. Докато "чобана" владее всяка територия, в която е стадото, без значение къде е това. Пример са кучетата на Миро. Дали в Змеево или в Централен балкан, за тях няма разлика. В случая на Вано, кучката (при положение, че и е заложено да е "чобанка") направо се е родила. Обратната ситуация е жалка. Един работен пес, изваден от стадото и вързан далече от него. Имал съм такъв случай. В това куче нещо угасва. Между другото, точно с този пес имам случка подобна на тези със синджирлиите, когато биват развързани, само, че в обратен аспект. Водих го (признавам си) на една изложба но НКК за БОК в Пловдив. Някой умник беше я организирал в една от панаирните палати на ВТОРИЯ етаж. Достъпът беше само чрез товарния асансьор. Няма да ви казвам, това близо две годишно куче, родено и израснало при овцете, никога не връзвано, как блокира. Направо изпадна в шок. Така, че всяка ситуация, различна от ежедневните им, може да предизвика неувереност у кучетата.

Напълно съм съгласен с Пеньо. Кучето е господар на територията си. То не случайно качествата му на пазач са благодарение на териториалният инстинкт който притежават тези кучета и на отбранителната им реакция в активна форма (или там както се казваше научно). Много кучета изкарани от територията си не знаят как да реагират и са неуверени. Сещам се как едно работно куче, закарано на изложба през цялото време гледаше сайбията си в очите и вървеше плътно до него (едва ли е минавало изпит за послушание) - сякаш казвайки му "кажи ми какво да правя", други случаи са като тези на Пеньо, сещам се как се коментираха кучета по изложбите, които не навиват опашките (най-вече млади кучета), а ги държат отпуснати, а някои дори и подвити, но това също се дължи на тяхната неувереност и незнанието какво се иска от тях - поне така си мисля аз.

След като поставихме така въпроса за неувереност извън позната територия -повечето сте гледали, предполагам,  гостуването на Даниела и Балабан в Нова, интересно ми е да чуя мненията ви, защото аз видях едно повече от уверено и спокойно животно?

Кучето е уверено, в присъствието на стопанина си. А и няма как темперамента на дадено куче да не влияе. Аз имам две в нас, които са коренно различни - мъжкия е резервиран към всичко различно от ежедневната му обстановка, докато на женската не и пука от нищо (малко дебилско го раздава).

Добре, казваш темперамент, обаче Балабан, доколкото знам от нея е трудно куче и за това вече седи в село, на тежки синджири, и в момента. Само присъствието и контрола на стопанина ли е фактора или тук на практика виждаме едно истински мислещо, работещо овчарско куче? Можем ли да сметнем че интелекта, вследствие на отрастването му като овчарско куче и наученото тогава, е причина за поведението му в една космически различна среда, от тази в която, по принцип, живее?

Най-добре Даниела може да се изкаже по въпроса, но аз мисля че кучето се държеше така в студиото благодарение на присъствието на стопанина си. Видях го на живо същото куче в Кресна 2012 и там се държеше по същия начин спокойно. Не мисля че наученото в планината, сред овцете и ежедневните ситуации с които се е сблъсквало като пазач на стадото,  е изиграло роля в студиото на нова. Но това е мое лични мнение, може да не съм прав. А и доколкото знам кучето е трудно когато овцете се пасат от пастирите на Даниела, а доколкото знам когато тя изкарва стадо си го взема с нея (поне такива спомени ми се въртят от прочетено някъде), което мисля че е още един плюс към моята теза.

Относно спуснатите свободно опашки: Наистина много различни мнения чувам... мнения които нямат нищо общо с истината...

Безспорно само собственика може да говори реално за кучетата си! Нека обърнем нещата тогава, ако ти си човек чийто живот е монотонен, без особена динамика и изведнъж попаднеш под прожекторите, как би реагирал?А ако си човек врял и кипял в различни ситуации, опитен, смятам че стреса от новото ще бъде по - малък, съответно реакцията ти по - спокойна, нали?

Докараха преди години на овчарника, едно куче 4-5 годишно гледано в двор, свободно, предупредиха ни, че е дявол - първо че не беше общувало с други кучета и му представляваше жива трудност в началото докато разбере що е то глутница, йерархия и какво точно се иска от него, второ че просто не знаеше как да се справя с възникнали ситуации, защото не ги е имало. Да не говорим, че гласа му го чухме месеци след като дойде при нас.
Но една от най - куриозните показателни случки, които видях тогава беше следната - върви си стадото, другите кучета си въртят по края му, всяко по работата си, а това куче върви след мен, плътно в краката ми, влизаме в една горска пътека, а през нея попадали мъртви дървета, а то почва да им се чуди - а отгоре,а отдолу...провря се някъде, но виждаш една некадърност в действията му, обремененост, незнание ако щеш, същото беше и с деретата, скача ги, но не с лекотата на другите, а това е нещо, на което никое овчарско куче не отдава значение, нали?

Именно. Неуверено, несигурно, нескопосано е ако щеш  в непознатата обстановка.

Ариман, ха сега вземи някое от другите кучета, дето са врели и кипели на ситуации и ги пусни в града - бас държа че няма да издържат и 5 минути преди да ги блъсне кола. Да работните кучета са попадали на много ситуации, но те са почти идентични - нападения от хищници и тактика на глутницата как да ги отблъсне. Ако следваме тази логика най-умните кучета трябва да са уличните - те всеки ден са изправени пред какви ли не трудности и даже без никой да ги учи знаят как да пресичат оживени кръстовища, да се пазят от конкурентни глутници и най-важното да си намират храна и да преживяват - ама не ми се вярва някога да станат работни овчарски кучета, колкото и да стоят при стадото и вероятно ще са първата жертва на нападение от вълци или мечка, ако са били лидери на улицата, или ще се сврат в краката на овчаря, ако са били част от някоя йерархия :) Ако някой иска може да направи подобен експеримент :)

vano, ти ги преливаш от овчарски, през градски та в улични и разни хипотези между тях, някъде се измести центъра. А аз си мисля, че говорим за това как средата оформя интелекта. Въртим, сучем и пак стигаме до стария постулат - че от овчарско градско става (въпреки, че губи "пламъка в очите" си), но от градско овчарско не.

което май важи и за хората за съжаление

Именно - средата оформя интелекта, но като му смениш средата и кучето става неуверено и незнае какво да прави. То е ясно че едно работно куче като го вържеш на синджир ще стои, де ще ходи, ама я го пусни свободно из града да видим докъде ще го докара интелекта и как ще се държи.

Не е много сигурно, че овчарското куче може да свикне с градската среда и трудностите които Вано изброи. Това е като да те метнат тебе в джунглата и да те чакаме да оцелееш... (нали образно казано )  :smile:

Момчета, оставете ги тези улици и джунгли, тотално изтървахте коня!(нали, образно казано) Никой не ви говори да взимате болонка и да я карате да дави вълци и мечки, никой не ви говори и да взимате овчарско куче, директно от стадото и да пускате на покрива на НДК, да видите дали ще слезе по стената, щото видиш ли и то има нокти, нека не си разтягаме локуми, моля ви.

В началото добре си говорехме, и с другите колеги - rex, Александър, kennel Vucho, Пеньо, направихме паралела между куче работещо в стадо и такова, което е вързано (затворено, заградено, но също охраняващо нещо) и стигнахме до момента, в който единодушно при равни животни бихме избрали работещото в стадо, логично.
Свързахме начина му на живот, по - богат на ситуации с това, че изискват от него някаква мисъл. А с развитието на мисленето му и стигнахме до момента, че може да се открие определена адекватност базирана на преживяно време и натрупан опит, което няма как да се постигне от дрънкането на синджира и газенето на собствените си фекалии, и единственото му разнообразие за деня е самата копрофагия!

И идеята идва точно от това, че може да приемем по презумпция, че при животно с определен (нека го наречем условно) оформен от преживяно "интелект" сме склонни да вярваме, че поставено дори в нова ситуация, би реагирало "по - добре", от несоциализирано и бедно от към опит и ситуации в живота си куче.

Видно е, че имаме различна гледна точка, което всъщност е чудесно, защото в крайна сметка човек вижда толкова, колкото знае!

Съжалявам че съм ви развалил седянката с моите локуми. От тука нататък само ще чета за да стана по-знаещ и да виждам повече.

Ами прости хорица сме си...да четем какво ни пишат и колкото разберем, толкова  ;)

А се беше заформила нелоша дискусия... Бях останал с впечатление, че коментираме КК, а не собствените си интелекти. Жалко!

Vano от кутре ли да го вземем това градското или вече порасло ?

въпросът ми е, как и кога кучето се пуска със стадото? Има ли нещо допълнително, което следва да направя?

Колкото по-рано, толкова по-добре. Моя чобанин първо ги връзваше за хранилките няколко дни (5-10), за да ги "намачкат" овцете и после...

Мойте ги държа в кошарата с овцете и отвън в двора на кошарата. Но понеже нямам други, възрастни кучета, които да показват на младите, се притеснявам, че когато започнат да излизат на паша кучетата може и да не ходят с мен и овцете. Та въпросът ми е има ли изпитан метод и практика на обучение или просто тръгвам и ако го има заложено има, ако не, остава пазач на двора?

Исках да благодаря, разбира се, за съветите. Та мойте кучета са едното на 5 месеца, а другото на 2 месеца. Тайно се надявам, че мога поне леко да им напомня за заложбите им!

Споко. Няма да мръднат от стадото. Гаранция!!! Остави ги, те сами ще се оправят.

Ок, тогава няма да се притеснявам и ще пробвам. Ще пиша после да видим какви ще са резултатите.

искам да задам един въпрос,на които отговора ми е неизвестен,след дълго отсъствие на животни у нас нямахме и кучета,сега наскоро взех две кк мьжкото в момента е на 8м а женската е на 3м,взех ги още когато бяха по на 45-50дни,с целта да ги карам на обора които купих наскоро и в момента ремонтирам,кучетата оправдаха очакванията ми(особено мъжагата,тя момата е още малка)същински звяр с чуждите хора,и абсолютен ангел със своите,но проблема ми е с мъжкия и то само когато го храня,скача ми като на чужд човек,храним го само аз и жена ми единия сутрин другия вечер(зависи коя смяна съм на работа)отношението му и към двама ни е еднакво,от няколко дни насам го храня хванал тояга в едната ръка а с другата му преплъзвам тенджерата от далече,излаива ме ,но не смее да се спусне ,но усещам че едвам се сдържа,последно време контактувам с доста приятели животновьди,и се оказва че този проблем е сравнително доста срещан,но никои от тях не се е справил с него а и не се е опитвал,това поведение на кучето ще ме принуди да го гледам постоянно вьрзано,а аз не сьм фен на вързаните кучета,ако тук има хора които имат такива проблемни кучета да ги нарека нека споделят кои как се справя,ще съм безкраино благодарен,а и доста други като мен.

Може би наистина зависи от кучето. Аз имам три, в момента на 8,6 и 5 месеца момиче,момиче и момче, нито едно не ме ръмжи, когато отивам до него или да ми досложа храна или да му я взема. Мисля си, що не пробваш да го храниш от ръката ти няколко пъти или до постои гладен малко, незнам нещо такова. Гледах, че Цезар Милан се приближаваше с една тенис ръкета и я държеше около устата на кучето, докато свикне. То на 8 месеца момче си понаедряло вече, ама ще изисква време и внимание малко повече да се от учи. При мен избягвам да ги бия, но с наказание и постоянство се попревъзпитават и знаят какво не трябва да се прави. Разбира се, свободолюбива порода животни са и им е в кръвта. Дано съм бил полезен. Успех! ;)

Много лесно ще се одучи от този лош навик , особено щом е толкоз младо . Отивате да го храните двама , единия носи храната , другия се промъква зад кучето с една кофа студена вода . Кучето като се наежи и приготви да рипне по този който го храни , другия веднага плисва водата по него . Така няколко пъти и ще забрави лошия навик. 

Ето, варианта със студен душ явно дава ефект!?

колега говедар,тази сутрин го нахраних по твоята система,и сьм много приятно изненадан,кучето се наежи засили се и още преди да се усети го залях с водата,така се кротна че неможах да повярвам,всяка сутрин ще го повтарям,благодаря ти искренно за съвета,и дано да му изкореня тоя кют.

Ако не водата то дървото ще го изкорени ;)
Добър съвет ти е дал говедар, водата наистина има "възпитателно" въздействие, успех :smile:

Продължавай с водата , с тояга не му посягай , или ще го озлобиш още повече или ще го наплашиш и ще подвива опашка пред всеки.

А бре казвам ви аз, че говедар, ги разбира нещата, ама не та не. Браво готин от голяма полза си както на мен, така и на компанията! Благодарско, за което  :notworthy:

А дали няма да се наплаши от вода или от съда за вода? Да подвива опашка пред човек с кофа, например. Мисля си за вариант да не му даваш храната, като проявява агресия. На другия ден пак така. Нищо няма да му стане ако не яде ден, два, три. Може пък да омекне. Нали знаете, че гладът е по-силен от тока. Държа да кажа, че това не съм го пробвал, само го мисля като вариант. Другото, което е хубаво да направиш, след като (ако) се справиш с агресията, е да му покажеш, че не си конкурент за храната му. Имам в предвид, докато се храни да контактуваш с кучето, да го пипаш, да го потупваш без да бараш храната. Да разбере, че нямаш интерес към нея. Това по принцип го правя, когато са по-малки, но и при теб може да даде резултат. Успехи!

Внимавай само да не прекалиш! Съпровождай процедурата с ясна и отчетлива дума. Кучето не разбира смисъла, а звученето на думата. След това работи само с думата и не бъди враждебен. Забрави за тоягата, така ще провокираш инстинктът за отбранителна реакция в активната и форма. Крайната цел е плътен контакт и доверие. Кучето не бива да се чувства застрашено по никакъв начин в твое присъствие. Стой спокоен до него докато се храни и с нищо не показвай, че имаш намерение и ти да ядеш от неговата тенджера.  :smile:  Играй си повече с него влизай му в тона и правилата. Кучетата обичат да играят и да хитруват и винаги уважават и признават този, който съумее да ги надхитри в играта.

Потупването и пипането по време на хранете не мисля, че е добра идея. Да стоиш до него небрежно и спокойно, показвайки му, че храната не те интересува е достатъчно.
Хубаво е кучето да се оставя намира докато се храни. И теб да те ръчкат и пипат докато се храниш, няма да ти е приятно  :biggrin: .

И аз кат Пеньо докато са малки винаги им ръчкам из устата и ги галя по време на хранене,за да си нямаме после проблеми :) Има ефект,изпитано е с 3-4 кучета.... Например Гриво кат малък нямах възможността да го "тормозя" докато яде и сега не е много склонен да търпи хора околу него докато се храни....

Зависи кой ме пипа :biggrin: Аз не ги "тормозя" през цялото време на хранене. Само в началото и докато са по-малки (до 6-7 мес.). И не на всяко хранене. При мен дава положителни резултати.

Така казано, се съгласявам. Иначе от личен опит казвам, че "тормозенето" на кучета по време на хранене не е приятно за тях самите (или поне за моя).
Кучето ми позволява по време на хранене да му взимам купата, да му я местя, ако се наложи, но когато го докосна и погаля докато яде ми пуска от ония погледи, които ти дават да разбереш, че иска да остане сам  :smile:

Rango , още два дни "къпане", после го пробвай без кофата с водата , ако пак се наежи, не го "къпи" остави го гладно. Чак на другия ден му приготви яденето ,но в някоя част на двора до където няма достъп със синджира и му е непознато. Отвързваш го от неговото си място и го водиш да яде на новото , като се наяде го връщаш обратно. Така то хем е карало рамазан-юруч хем не си е в територията и ще бърза да се налапа без въобще да се сети да се ежи. На следващия ден пак така , но на още по друго място , ако трябва в гараж, плевня , хамбар , някъде където не е влизало и му е непознато. Третото хранене пак на мястото му и ако се наежи още 5 поредни дни къпане.

наложи се ''къпане'' само първия ден следващите два дни само дето пълня кофата с вода,за галене по време на храна не може и да става въпрос,още от бебе не дава,но не ми и трябва,доволен съм на това да му поднеса тенджерата и да не се налага да се пазим един от друг,кучето е невероятно,вързано е за по 7-8 часа на ден,през другото време е пуснат,и нямам никакви проблеми с него,не мисля че ще се наплаши от кофата с водата,тои по принцип не се плаши от нищо,много наперен с постоянно навита като на прасенце опашка,мисля че няма да се наложи повече да го ''къпя'' по време на хранене.благодаря за съветите на всички.

Всъщност кому е нужно дсокато се храни кучето да му се бърка в купата или да го галиш или каквото и да е около него.Моето е същото от бебе, неразрешава докато се храни да се доближава човек до него който и да е той спуска се хапе ръмжи и т. н.

Мисли логично EXIIIT, човек създаде кучето за да му служи, не да бъде в негова тежест! Недопустимо е собственото ти куче да проявява, каквито и да било признаци на агресия спрямо теб или член на семейството ти! Това само и единствено показва, че не си се справил во време с йерархическото разпределение в скромната ви глутница и не си неговия лидер!
Ами ако две годишната ти щерка случайно мине покрай, ядящото ти, злобно куче, и то вземе че и откъсне главата?! Детето или кучето ще бъде виновно?!Кому е нужно?!

Две мнения няма, кучето трябва да бъде овладяно, без значение домашно или работно. Трябва търпение и разбиране, подхода към всяко куче е различен. Това са силни и здрави животни с много тежка захапка и могат да бъдат много жестоки когато решат, просто така са селекционирани. Всеки стопанин на такова куче е длъжен да го познава и максимално да прогнозира поведението му, иначе след втората или третата година са възможни всякакви изненади.

На първото си КК му изтървах контрола, след което ме хапа три пъти, като единия доста сериозно (имам белег). Спасиха ме дебелите зимни дрехи. Ами ако не бях аз, ами детето ми! Оттогава, на всяко следващо куче, от малко му показвам кой е шефа. И си мисля, че за него е по-добре да го галя докато се храни, отколкото след време да го култивирам с тоягата. Когато народът е казал "Храни куче, да те лае", не мисля, че е много възхитен от кучето.

Това ми прозвуча като "И Господ създаде човека!"  :lol:
Иначе споделям мнението.

Кучето произлиза от животни, които живеят в глутници, където си има йерархия. И в днешно време, особено по овчарниците, когато има повече кучета тя съществува. К'во лошо има, пренесено в нашата ситуация, стопанинът да е на върха на йерархията. В противен случай, би трябвало да "подвиваме опашка" при контакт с кучето. Нали това е нормалната реакция пред доминанта? Все пак говорим за сериозни кучета, не за болонки, мопсове или дакели, и последствията от изтървания контрол може да са фатални. И въпреки това, варианта за който става въпрос по горе, по време на хранене, го прилагам не за наложа доминация, а по-скоро приятелско поведение, с което му показвам, че не съм заплаха или конкуренция за храната му. Може да се повтарям, но резултатите са положителни. Ако на някой му е кеф, кучето да е агресивно даже и към стопаните си, докато се храни, това е друг въпрос.

Само не разбирам защо си дал дакела за пример,редом с булонката и мопса?! Дакела е доста по-труден за налагане на контрол от КК... И да ти кажа бая силно си хапят,нищо че изглеждат дребни.. Все пак породата е създадена за лов на язовци :) Инак съм на 100% съгласен каракачанките са сериозни кучета и трябва да знаят кой е шефа и какво е позволено и какво не,щот инак може да стане опасно за здравето....

Ейййй загина за тоя дакел :flex:
Голяма любов, голямо чудо :lol: :lol:

Много добре съм запознат с дакела- имах женска в продължение на 9 год. Съгласен съм със забележката! Той не би трябвало да влиза в категорията на булонката и мопса. Имах в предвид размера. Пък и е факт, че напоследък все повече е ползван като домашен любимец, което донякъде унищожава тези му качества, които споменаваш.

ПП. Заменям дакела от предния ми пост с йорки. Става ли?

Не ме подвеждай, Тошко! Оказа се, че не е бУлонка. :smile: Произлиза от Болоня в Италия а не от Булонския лес във Франция. :cheers:

Ааа йоркитата са си много симпатични, особено докато са по-малки и не им е пораснала козината толкова, като таралежчета са :biggrin:
Болонките също не са много за такова сравнение, поне аз колкото съм виждал са били все проклетии, хапливи и пръскащи се по шевовете от злоба.
Колкото до Тошковия дакел, не знам защо ама нещо не съм му фен, колко пъти му предлагам на Тодор да го поръси с кетчуп и да го даде на Гриво за закуска, а той все не ще и ме гледа лошо :naughty:

Все си мисля, че с агресивна болонка човек ще се справи по-лесно, отколкото с КК такова! При италианката един шут е достатъчен...

Ми то и при дакела, и въобще при всички от този калибър, един шут ще е повече от достатъчен :innocent:
При КК-то няма спор, че е по-сериозно и си трябва отрано да се започва с възпитанието :smile:
Примерно с моите, в повечето случаи, се разбираме с по една-две думи, знаят, че ще ги "удари ток" ако не слушат :smile:

Ами защо преписваш грешно от мен :lol: Незнам от къде произлизат,ама не съм им фен  :smile:

И аз бях малко настроен в тоя дух за дакела,че е кат Йоркито лигаво куче,но бая се изненадах кат се сблъсках с тоз звяр :biggrin:

А не бе,опасен калпезанин е  :taz: :taz:

Кучетата ми  са агресивни само докато се хранят............всъщност около 3 минути/ докато излапат хранат/ и то не всички, а само три от тях. На всички обслужващи животните това им е ясно........минавам давам и храната и си заминавам след 10 минути навръщане събирам к,пичките и това е ...... Иначе и аз си мисля , че е по- добре да не ръмжат докато се хранят но това са им характерите от бебета. А какво ще кажете за куче на което докато се храни децата му вадят кокалите от ,устата и то си стои не проявява никаква агресия дори му е кеф , че му се обръща внимание, а в безобидната игра с топка понеже детето е стигнало първо и я е взело го напада..............с ръмжене и то сериозно

 :hmm: Какво по дяволите означава, детето ми да бъде нападнато в безобидна, иначе игра, от кучето ми с ръмжене и то сериозно?!
EXIIIT, разбираш колко нереден е целият ти пример и че няма смисъл да коментираме въобще, нали?!
И за да не разглеждаме такива вероятни, ужасяващи хипотези, ако имаш някакви конкретни проблеми, сподели ги, има много запознати колеги тук, които с удоволствие ще споделят опит и решение, особено когато има застрашени детски животи! Защото наистина трябва да се разбере, че кучета от такъв калибър не са шега работа!

Не нямам проблеми.Благодаря Ви за насоките и дадените съвети и примери, но ми се струва странно да се дава пример за агресия на куче само докато се храни. То може да прояви такава и при други обстоятелства все пак е животно.Кучето си знае кой е "шефа" както се изразяват по- горе колегите,но " Шефа" е един, а не цялото семейство обслужващ персонал и т. н. все пак нека зачитаме и на кучето инстинктите и усещанията, затова попитах в първият си пост нужно ли е докато се храни да му се вреш наоколу......
Весел ден

Именно, това което разглеждаме (агресията при хранене) е само върха на айсберга - позволило си веднъж, то ще "стреля" отново, но ако "изстрела" попадне в по - слаб човек или дете, може да бъде фатален! Ползваме го като пример, тъй като инстинкта за хранене, заедно с този за възпроизводство са едни от най - силните в природата (виж йерархическо разпределение в глутница вълци), следователно са определено мерило за контрола, който би могъл да имаш над конкретно животно. "Шеф" ли си в тези моменти, "шеф" си на всякъде.
Хубав ден и на теб!

EXIIIT, по-горе писах за едно от кучетата ми, на което бях изтървал контрола и ме хапа три пъти. Първият път (нямаше година), не видях, че овчаря му е дал да яде и минах много близо до него. Вторият - исках да му помогна да скочи една кучка (беше навършил две години). Третият път (на около четири години) - без причина, според мен. Лежеше си в колибата, а синджирът му постоянно дрънчеше и аз отидох да видя, дали не се е заплел нещо. Наведох се и... Скочи и ме захапа под мишницата. Добре, че беше студено и бях с дебели дрехи. Сравни този пример с това, което ти е писал Ariman. Всеки сам решава, как да контролира (или не) кучето си. След горния случай, аз лично предпочитам да подредя "старшинството" докато са малки. Поздрави!

Струва ми се полезно и за млади и за стари   ;)
-------------------------------------------------------------------------

от ПРЕСА daily   (29 Август 2014 )

Говорещият с кучета

Лоши любимци няма, има объркани стопани, казва зоопсихологът Александър Георгиев
 
Александър, който е основател на „Дарма дог академи“ (Dharma Dog Academy), през 1984 г. с двама свои приятели основава първата школа за служебни кучета в София. След това заминава за Австрия, където е треньор в школа за обучение на кучета. След като се справя блестящо с проблемното куче на един овчар, го назначават за зоопсихолог.


Лоши кучета няма, има объркани стопани“, твърди зоопсихологът Александър Георгиев, известен сред собствениците на лаещи любимци като българския Сизър Милан. Често може да го видите по централните софийски улици в компанията на два разкошни добермана - Дарма Ливия и Чери Мари Антоанет, а между тях щъпурка изящното чихуахуа Мон Шери.

Много български знаменитости са търсили помощ от него, за да се справят с агресивни любимци или да разберат коя е подходящата порода за тях. Повечето от „говорещите с кучета“ специалисти у нас отказват да коригират проблеми след първия рожден ден на любимеца. Алекс обаче се заема независимо от възрастта, породата и пола на четириногото.

„По-скоро помагам на хората да опознаят кучетата си и да се държат по начин, който не ги променя към лошо.“
Според Алекс една от най-често срещаните грешки е очовечаването на домашния любимец. „Кучето няма абстрактно мислене и като очакваме от него това, създаваме поведенчески отклонения. Вкарваме диво същество в социалния свят и очакваме то да знае как да се държи правилно. А после го пускаме да върви пред нас на повод и то решава, че е водач на глутницата. А в природата кучето може да е Алфа, т.е. лидер, едва след по-ловото си съзряване.

Често срещана грешка е и да се говори на кучето с цели изречения: „Ама защо направи така бе, мило, не е хубаво и т.н.“ Но то възприема само тона и ако той е доброжелателен, решава, че сме доволни и продължава да прави това, без да разбира, че ни ядосва. Има домашни кучета, които изпадат в паника от всичко – автомобили, животни, хора. Ако ги успокояваме с мил глас, те разбират, че това, което правят, е добре, и продължават да се страхуват. Колкото и да не ни се иска да повярваме, се оказва, че кучетата не отдават на думите това значение, което им даваме ние. Лаещите вундеркинди помнят думи, но за тях те са

условен рефлекс

„Ако учите любимеца си да сяда с командата „Стани!“, за него това ще е думата за сядане“, аргументира се зоопсихологът. Любимецът ви не реагира на значението на думата, а на това, какво трябва да направи, щом я чуе.
„Но е добре да говорите на кучето си - така то усеща, че го обичате, че сте привързани към него“, поощрява вербалния контакт Алекс.

Специалистът разкрива, че домашният любимец трябва да знае десетина основни команди, които се казват кратко, точно и ясно и с остър тон. Следва поощрение с приятен тон и погалване. Така кучето ще изпълнява командата отново, защото му носи радост. За разлика от някои свои колеги Алекс е против физическите наказания като метод на обучение. „Руската система в това отношение е доказала – ако кучето примира от страх, ще изпълнява, но няма да е вашето куче. Не може да обичаме някого, ако се страхуваме от него“, убеден е Алекс.

Според него вината за лошото поведение на кучетата идва от отношението на стопаните към тях. Сред фрапиращите случаи, на които е попадал, е агресивен любимец, който хапел всички в семейство с две деца. Оказало  се, че майката се отнасяла към него като към дете и го предпазвала от всичко. Това се отразило върху развитието му. Жената не можела да повярва, че грешката е в нея, но след месеци работа осъзнала, че тя трябва да се промени, ако иска да се промени и любимецът й.

Често се срещат проблеми при кучета, които като малки са боледували. Така се отлагат ваксините и съответно излизането навън води до стрес. Зоопсихологът е убеден, че преди да си вземе куче, човек трябва да проучи коя порода е подходяща за него. „Става така, че си взема куче, а след това се запознава с него, и то с лошата му страна. Често

хората избират по външния вид

както някои жени купуват кола заради цвета. Често срещана грешка е вземането на хъски заради миловидната му муцунка. То наистина е много красиво като бебе, но хъскитата живеят в тежки климатични условия. Те са кучета, които могат да вземат самостоятелни решения, животът им е свързан с работа и напрежение, затова имат нужда от разход на енергия. Когато няма къде да я изразходват, тя се превръща в разрушителна. Много стопани на хъски се чудят защо в парка изчезват за часове, а те просто искат да тичат, за да си изразходват енергията.

Повечето породи са създадени, за да служат на хората - има водачи на слепи, други откриват
експлозиви, помагат при лов, теглят шейни, носят товари - както например швейцарския зененхунд, който теглел колички от солни мини. Малко са породите като Кавалер кинг Чарлз спаньол, селектирани да бъдат компаньони. Дори чихуахуа са били ловци - маите са ги използвали да убиват плъхове, тъй като имат по-мощни захапки от котките и могат да прекършат гръбнака на гризача“, обяснява Алекс.

„Когато препоръчвам порода, трябва да знам подробности за начина на живот на стопанина, за времето, което ще отделя за разходки, игра и обучение, за условията на живот. Емоционалният тип на стопанина е важен за избора на порода. Възрастта също е от значение. На един възрастен човек не бих препоръчал доберман, защото е енергичен“, пояснява той.

Кучетата са стадни животни, те живеят в глутница и ако ги изолирате, се чувстват застрашени. По-добре е да се опитате да се справите с проблема“, съветва специалистът.

Според него лоша порода няма, всички могат да бъдат обучени. За Алекс е мит, че така наречените опасни породи не се разбират с деца.
„Синът ми беше отгледан от един от доберманите ми. В Австрия има голямо езеро, което се ползва като плаж. Кучето вървеше до детето, когато беше малко, и щом то се опиташе да влезе във водата, доберманът го спираше, въпреки че никой не го е учил на това. Просто то го възприе като част от глутницата“, обяснява той.

 

Нина НОРД

Ого, благодаря за полезната информация! Наистина е важно, човек да знае основни неща обучението на кучето си още преди да го е взел!

И г-н Милан и г-н Георгиев са много прави във едно: няма лоши кучета, има лоши стопани  ;)
Няма лоша порода, американците водят някои породи за опасни(май и в Европа има нещо такова) и ги забраняват в някои щати, но това не означава, че дадената порода е "лоша", означава само, че те са .......... айде да не казвам какви, че пак ще ме "обвинят", че съм против тях, постъпките и методите им :biggrin:
Това, че не можеш да се справиш с едно куче/порода, не го прави лошо куче/порода. Най-голямата глупост е, че забранявайки ги съсипват иначе хубави кучета, защото са неспособни да се справят с тях, а всъщност те самите, или хората като цяло, са причината кучетата да са такива, каквито са......

И все пак има кучета и кучета!Всеки дето е имал или познава повече от едно куче в живота си би могъл да направи разликата.Това да се твърди че няма лоши/да приемем думата/ кучета е като да кажем че кучетата не са индивидуалности и имат само инстинкти и то едни и същи за всички кучета.А така ли е?Разбира се зависи какво очакваш и за какво ти е дадено куче - пазач,домашен любимец,ловен партнйор,за охрана на стадо и т.н.т.Има кучета просто не стават за дадена дейност и това не значи че са лоши.Има трудно управляеми и своенравни - такива са си по характер и създават проблеми.Вината в повечето случай е в човека но максимализма не го приемам.

Аз не споделям идеята, че видиш ли щом дадено куче е от определена порода значи е лошо куче или породата е лоша, опасна. Естествено всяко куче си има характер и различните кучета се държат по различен начин и т.н., но човека не е само украса и за да дава храна, а и за да си го възпитава и учи на това, което смята за правилно. Твърдо съм против заклеймяването на определени породи като "лоши", било защото са злобни, било защото са по-трудни за обучение, било заради нещо друго. Колкото и да е "твърдо" едно кутре, като го подхванеш от малко и се занимаваш достатъчно с него, ще го моделираш както си искаш, малко кутре си е като малко дете - "първите седем" са много важни.
Можеш да ме убедиш, че има стопанин, който не може да се справи с кучето си, но не можеш да ме убедиш, че кучето е "лошо" и заради това създава проблеми.  То е такова, каквото си си го направил и точно това се казва в материала по-горе :smile:

П.П. Като гледам понякога анимала или нешънала и дадат някое "проблемно" куче как прави някаква беля - кучето тръгва да лае по нещо, да яде мебели, да тича по стаите или нещо подобно, а стопанина/ните седи като гръмнат, вика паникьосано и не прави нищо... и се чудя аз да се смея ли, да ги съжалявам ли..?
И после кучето проблемно било!? Е!? Моите що ме слушат? Като малки и двете бяха своенравни, твърдоглави и т.н., но сега ме слушат, защо ли? ;)

Абсолютно споделям твърдението,че лошо куче или кон няма има объркани и лоши стопани,момчета и момичета преди да търсим вината в животното,трябва ние самите да си променим мисленето,което болшинството  стопани не искат да го направят и от там идват големите проблеми :smile:

По темата, че всяко куче е индивидуалист, мога да споделя, че моите кучета едното бута с муцуна мрежата и излиза, другото скача и я през кача, третото копае и минава отдолу. Супер индивидуални характери. Супер е, когато човек може да наблюдава и да се съобразява при дисциплинирането.

Всяко животно е индивидуално като индивид,когато се  намеси човешкия  фактор в дадено животно а това задължително става,тогава ние съзнателно или не влияем върху създаването на добри или лоши навици не привични за неговия стаден живот,било той глутница или табун.