Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ

Все се мятат обвинения към родителите на моето поколение и тези, които идват след нас - че не са ни възпитали, че се трепем, че сме вандали, че само рушим, че сме болни и сбъркани по рождение с изкривена или липсваща ценностна система.. "Няма БАЩА днешната младеж! А кой знае коя е майка им.." - коментират и вадят сърдито показалец - тоя е такъв, оня онакъв, "държавата" се напълни с боклуци.. И доводите разбира се - че ако бяхме свестни, нямаше да останем в .. /България ли се наричаше?/

На вашите екрани следната картинка, олицетворяваща родината ни и същите тези, които цитирам по-горе:
(http://www.photoalbum.org/images/4713/5333/00000027.jpg)

Вдясно ще видите костницата - мавзолей. Мястото, където лежат костите на нашите дядовци сражавали се и геройски загинали в Българо-турската Освободителна война. Там, всяка година на 27 януари се почита паметта им, поднасят се венци, пали се огън и свири военен духов оркестър, строяват се роти и онези - важните, цитират написаното от секретарите си - за саможертвата, за борбеността, за непреклонният български дух..
Същите тези важни, наречени "ЕЛИТ", управници, диктатори, водачи преди няколко години продадоха читалището /с бивше име РАЗВИТИЕ, дългогодишно кино на Разград/, което се забелязва на заден план; на добре облечен бизнесмен, който го превърна в дискотека. Естествено - българин с турски произход. Нали Разград е сърцето на Делиормана. Твърдят, че на младите се харесвало.. И за тях мислели! ЗАБЛУДА. Някой път, ако ви се случи, минете от там да видите как млади хора са насядали по стълбите - между костите на дядовците си и бившето читалище и ДРАЙФАТ.
Драйфат си от положение и псуват бившите библиотекари, настоящи сервитьори и бармани.. Шефове, управници, системи.. Дядовците си и себе си.. И съвсем се объркват, като ги задържат в полицията..
Същата тази сграда и същият този бизнесмен, след закупуването, от години приютява партийните подръжници на ДПС
Непосредствено срещу костницата се намира бившия БЪЛГАРСКСИ драматичен театър "Антон Страшимиров" в днешно време ТУРСКИ театър "Назъм Хикмет", където се играят турски танци и се изнасят представления на турски език. Всяка седмица с различен сценарий. В селата се преподава български език, ама на турски - ЗА ДА МОГАТ МЛАДЕЖИТЕ ДА СИ ГО ПРЕВЕДАТ, иначе не става.

..Имаше някога една група младежи, които руптаеха, протестираха, рисуваха лъвове и знамена по площада, където по-рано батковците им полагаха военни клетви. На полицията им писна да ги задържа, на майките им да се разправят, на бащите им да плащат глоби за проявената българщина. Някои бяха изпратени в лудници - някак, не е нормално 21ви век да проявяваш расизъм и още повече, да имаш дързостта да го правиш публично с гордо вдигната глава. Други просперираха и до Белене - доказали, че са съвременни дейци, да положат малко обществено полезен труд и там, че имало особено голяма нужда..
Същият този площад тогава още се наричаше ВЪЗРАЖДАНЕ, сега вече, предполагам, и той е с някое осъвременено европейско име с източно звучене.

Искам да изкажа БЛАГОДАРНОСТ към сънародниците си, че имаме това лице. Таз глава невмирисана и това кръшно тяло. За това, че успяхме с общи усилия да изтръгнем срамното "българи" и да го заменим с ЕВРОПЕЙЦИ. Гордо звучи! Че успяхме да оборим хилядолетните убеждения, че сме консервативно, затворено и принципно племе и най-после показваме пред света колко широко скроени сме. Колко сме новатори, съвременни и с чиста съвест даваме и на чуждите власт, за да не се чувстват подтиснати. Макар и малка, родната ни страна е с широка гръд, понася ни всичките и някак успява да ни нахрани..

А на дядовците си ще пожелая МИР.
Какво по-хубаво от такъв мир? Нали за това се бориха.

пс. Сори за оф-топика..

Да е живо и здраво европейското ни мислене  :clap: по англо-саксонски модел.  :notworthy:
http://www.vbox7.com/play:6c61a679

И нали избори идат, та да ви призова и аз..

Няма смисъл да гласувате. Мен ако питате - заредете се с алкохол и не се показвайте от домовете си. Натряскайте се едно хубаво, почерпете си съседите - цял повод си е туй. Време за почивка, за размисъл, равносметка. Прощавайте си - така се извисявало божественото в човека. Хвърлете си телевизорите на сметището и ударете два-три гюбека, ей тъй, от СЪРЦЕ!

В България отдавна българите са малцинство. За обединение и дума не може да става, вижте колко е готино да се открояваме - добруджанци, капанци, балканджии, странджанци, родопчани, македонци, шопи и т.н., и т.н.
И на инат да ни обединяват другите, пишещи правилата по които да живеем; налагащи ограничения върху общественото ни поведение, заклеймяващи с ВЕТО на собствената ни национална свобода.

То.. Кадърни българи така или иначе не се раждат.. Няма и да се родят!
Наздраве!

пс. Не съм расист. Не страдам от комплекси. Имам си своите положителни и отрицателни черти, като всеки човек. С две ръце съм, с два крака, с две уши, един нос и т.н. Все неща дето всички хора се раждаме с тях. Това което ме отличава от едни и сбира с други е коренът ми. Аз си го знам моят. Дядо ми е направил родословно дърво на рода си след Освобождението насам. Все са били българи. С една вяра, едно мислене, едни имена. Всички са говорели български език и са живели в България. От тях има военно служещи, управници, земеделци, овчари и др., начетени и не толкова, но всички са имали една позиция - че това е нашата страна. България. Той все я нарича Татковина. Мъжко звучи, нали?

Не е ли нормално и не заслужава ли нашият народ да има собствена държава със собствено управление и собствени закони?
Не е ли парадокс, българи да изготвят проектозакони и да ги внасят в министерство с шеф - турчин, или руснак, или финландец ако щете?

Защо ни е толкова слаба волята? Талантливи сме, способни, разпиляни и отвеяни.. Всичко можем, само не и да управляваме тези дарби.. Странно е, нали?

Кристина,ти си голям Пич :notworthy:Побликуваи и в другите форуми

 :confused:

samo taka Mad Max!
oba4e dokato mislim kato robi shte si ostanem takiva. i dokato si davame zadnicite...ami niama kak shte ni shibat!

Ха така! Заредете се яко с алкохол и бийте смело с юмрук между чиниите с мезета. Нашенеца е голям борец за правдини....на маса. Като ви писне от наливане и песни за свобОда може да си излеете героичните мисли и из интернет пространството. И там ще получите много одобрителни възгласи. Адренлина ви ще се вдигне. Ще се почувствате като филмов герой току що спасил света. Съвестта ви вече ще е чиста. Можете вече да си легнете.
Още по-хубавото е, че словесната еквилибристика в ракиджийска компания и из нета е еднакво безопасна, безотговорна и безпоследствена за упражняващият се. И съвършенно ялова що се касае до решаване на реални проблеми.
  Проблемите се решават с действия, не със закани за бъдещи действия или с оплаквания на скръбно настояще.

"Нашите българи много обичат свободата, но приемат я, ако им я поднесеш на тепсия"
Васил Иванов Кунчев - Левски
/София, 1873г. на съдебният процес/

.....За да няма ох и ах - всички към урните!!! ;)

Гласувайте но внимавайте за кого :biggrin:щот и за БСП и НДСВ ако гласувате,а това са немалка част от избирателите все едно сте гласували за обрача от фирми на ДОГАН :biggrin:
Но погледнато реално никой нени е виновен-всеки който дойде на власт и вкарва Доган вътре

ATAKA :clap:

VSE OSHTE IMAM NADEJDA V TAZI PARTIA... :cheers:

 :lol: ........kaka imam nekoi zabelejki da risuvash luvove ne po stenite e huliganstvo a ne bulgarshtina ..pochti sum siguren che tezi risuvat i svastiki i dumichki kato kur za levski(stava vypros za otbora) .obiknovenno tva e elektorata na ataka  :lol:bash bulgarite deto mraziat vsichko kato onzi smurf kak mu beshe imeto .
za smianata na imenata na ploshtad vuzrajdane........osven ako ne e bil krusten na vuzroditelnia proces v dliormana ...ops ludogorieto ,koi e vinoven? nekoi de do vchera se kulneshe v tosho a dneska iska da iztrie vsichki spomeni za nego?

i drygo mi pravi vpechatlenie ...polzvash dumata rasizym? za koi rasi stava  vypros? i posle kogato niakoi kaje ne che sym rasist ama...obiknoveno ima neshto takova

i drygo imenno takiva draskanici i zakani v komplekt sys blizkoto ni minalo pozvoli na dogan da si napravi etnicheska partia ...a priziva ti ne glasuvaite a piite dava sila na negovata partia zashtoto negovite sa si v kurpa vurzani i taka se okazva che toi pritejava mnogo po goliam procent glasove otkolkoto sa elektorata mu zashtot neglasuvalite se razpredeliat proporcionalno
bashka tez prizivi za tozi za onzi trebva edna partia za da ne se pruskat glasovete na ei tezi ,В България отдавна българите са малцинство,

a nai dobria variant e da razbiesh etnicheskia model na dps ,ako ubedish  elktorata mu che Bulgaria ne e tolkova strashno miasto za tiah i che ahmed gi budalka ne e nevuzmojno moje bi
,no tova niama da stane s psevdo bulgarshtina i draskanici ot roda na :subudi se levski pak e tursko igo " oshte po malko puk si izkazvaniata na volen tova gi splotiava


ima i dryg variant razbira se .da posledvat sybitiata ot kosovo prdpolagam ne iskash da hodish da kolish sysedkata s koiato si izrasla ,ako si izrasla tam nai veroiatno si imala i takiva ..chestichko vi chuvam da kazvate az imam mnogo priateli turci .kogato iskate da dokajete neshto (naprimer che ne si "rasist).estestveno tozi variant e malko slojen shto sme evropeici veche imame si i zakoni za prava i svobodi deto vajat za vsichki spored konstituciata ni i ti toi ste ednakvo bulgari

Атака е последният изблик на фанатизъм в България.
Там трябва сериозно лечение.

Много повече бих се срамувала ако премиер е Волен Сидеров, отколкото Ахмед Доган под прикритие..

Петко,
Позволи ми да не се съглася с теб. Би ли ми посочил една по-либерална държава от българската по отношение на малцинствата си, на Балканите говоря? Сам посочи сръбския шовинизъм като пример за обратната мяра. Помисли си за турци, гърци, македонци и албанци. Да виждаш там и следа от нашата национална толерантност? Как си представяш там въобще да се дискутират теми като "религиозен радикализъм"? И то по отношение на религии, изповядвани от малцинствата?!?
Не мисля, че някой има право да твърди, че е бил ощетен в България относно етническата си или религиозна принадлежност. Дори и сектантите ако искаш за пример.
В България точно тази етническа толерантност е използвана за "консервиране" и дистанциране на определени етноси, с цел тотален контрол върху избирателния им вот. Със съответните заплахи, че ще има нови еди-какви си процеси, че ще останат без работа и други подобни опасни заигравания с тези хора.
Жалкият парадокс тук е, че тези вече много послушни хора, продължават да живеят все така зле. Като единствен мотиватор на действията им е, че може да стане и по-зле. За жалост не показват никаква воля, че искат да живеят по-добре. Показват само желание да запазят и довкостенят статуквото...

rex, либералността към етносите съставящи нацията ни е нещо добро. Благодарение на способностите си хора от различни етноси са успяли да се интегрират в обществото ни.
Виж либералността към нарушения и престъпления е гадната част. Щото например циганина сам по себе си е ОК. Има своите таланти и когато добросъвестно бачка става един нормален член на обществото ни. Кофти е когато хора от този етнос системно крадат ток и това им се прощава от властимащите. Появява се опасен прецедент на специално отношение към дадена група, за сметка на останалите. Но всичко е с цел. Като дойдат избори слабообразованата и бедна маса е най-лесна за манипулиране и купуване. Това са фактите. Властта стимулира простотата и конфронтацията сред народа за да може лесно да управлява. И пак се доказва старата поговорка, че рибата се вмирисва от главата.

Така е Кара, абсолютно съм съгласен.
Всичко това за жалост се случва с да го нарека "пасивната подкрепа" на голяма част от мислещите хора, които предпочитат или да емигрират или да останат безучастни към изборния процес. Което пък води до парадокса немислещите и необразованите да определят битието на образованите и мислещите. Както и  80-годишни червени бабички да определят следващия 4-годишен период от живота на един 30-годишен човек да речем. Който бачка, плаща  данъци на бюджета и ... не гласува.
А после пак някой друг ни е виновен...

Така ще е, като хората не си мърдат гъзовете в деня на изборите. Типична българщина- обичаме да се оплакваме, да плюем по ДПС, по БСП, по който се сетите...а в деня на изборите да предпочетем да се затворим вкъщи и да попийнем ракийца.  ;) И да оплачем нелеката си съдба. Машалла!

mai neshto ne si me rabral .ia da te pitam v koia strana na niakoi etnos e zabraneno da glasuva? ili da izpoviadva religiata si ...ili puk e bilo niakoga zabraniavano ,ili puk da govori na maichinia si ezik?

i koi e kazal che niakoi e oshteten? az li?

i ne vijdam kak etnicheskata tolerantnost e vinovna za konserviraneto im ,kakvo predlagash za razkonserviraneto im ,netolerantnost? vzemi napravi neshto za integriraneto im po dobre :lol:

pp ia da ne pisha tuka che mai greshno she me razberete

"Петко", интеграцията е излишна за споменаване, ако се спазва един прост универсален принцип -"по-способният е предпочитан". Независимо в коя област. Тогава в цялото общество има нагласа, че ако се усъвършенстваш и работиш здраво ще си на по-добри позиции. Съответно ще знаеш, че онзи на по добра позиция в йерархията от теб, е по добър в това което прави. Нормалната ти реакция ще е да се стремиш да станеш по-добър от него за да си по-близо до върха на пирамидата. Така се изгражда пирамида на кадърността. И кадърността се уважава и подкрепя.
В Европа има и такива страни. ;)

Излишно е да казвам че у нас в повечето случаи принципът е друг. По-послушният и контролируем се издига нагоре. Неспособният в професията си се насочва към политиката където да си мекогръбначен е предимство. Резултатът е огромни държавни средства управлявани от кукли на конци и в полза на шайка кукловоди.

Човек, напълно добре съм те разбрал. КараКитан е отговорил това, което мислех да напиша.
Ти как би интегрирал човек, който: краде, ние му плащаме сметките, краде и след това убива? Ти искаш ли да има такива интегрирани хора близо до теб? А и най-важният за мен въпрос - този човек, аджеба има ли желание въобще да се интегрира някъде? Или му е най-добре така - да живее от соц. помощи, към които добавя нещо краднато да речем?
И друго - всяка група от хора (обединени на какъвто искаш принцип - общо хоби, общ етнос, обща религия, общ език) излъчват послания (съзнателно или не съвсем). За това какво искат да имат и за това какво предлагат те самите. Сам виж коя група какво послание дава - какво иска и какво не иска...
ПП Мисля че няма опасност да останеш неразбран.  :smile:

И нещо друго (много типично за наште ширини) - що требе да чакаш инициатива от някой друг? Като идеш в Щатите, Англия, Гърция или Испания - някой идва ли да те хване за ръчица и да ти подаде хляба в ръцете? Или сам си търсиш работа (че и две-три), сам учиш езика, въобще сам се оправяш. Там също си малцинство, а в повечето случаи оставаш завинаги, демек ставаш трайно малцинство (не визирам теб, а по принцип говоря). Обаче там се стремиш ТИ да се впишеш в колектива, а не сядаш да чакаш някой да те хване и две-три години да те развежда като панаирджийска мечка, та белким свикнеш с обстановката. Много такива изселници какво разправят по интервютата - скъсах си д-то няколко години, та да започна да живея на техния стандарт! Да свикна да работя като тях, да се държа като тях, да мисля като тях.
А пък който не издържи - наобратно, това е!
За консервирането и толерантността - у нас толерантността е използвана от спомената вече в дискусията върхушка, която е толкоз нагла, че на глас си позволява да говори, как няма толерантност. И как са забранени неща, които са изцяло разрешени. И заплашва, че толерантността въобще няма да я има. Така консервират. Лошото е, че има кой да им се връзва на акъла, а държавата ама нищо не прави да ги спре ...

...zabraviash neshto vajno rex...ti produljavash da smiatash che ti si bulgarina a te sa nagosti ,ma ne sa .kude naobratno?

iskrenno ti blagodaria che mi davash pravoto da jiveia v sobstvenata si strana dobre che ne si syrbin,nadivam se pone da si bulgarin ot teritoriata na dneshna Bulgaria ,shtoto gi ima i izselnici takiva darechem ot belomorska trakia doshli sled rusko turskata voina(ne bulgaro turskata mad ) zashtoto izliza che az sum po bulgarin i ot tiah moia rod pone e dokazano jivial vinagi v rodopite

.da tuka veche shte si doidem na dumata .zatva kazah na mad che se splotiavat .....bil li si na miting na Ataka da rechem ,chuval sum frazi che shteli da praviat na sapun niakogo(az ne im viarvam) ili prochetesh nekuv grafit na ulicata  -no predstavi si edin neuk chovek (plius tva veche izial edna giosterica)..kolko mu triabva na amed ,da kaje vijte kvo she vi praviat .ma az niama da pozvolia .galsuvaite za men .she mu se vryzvat na akula .dyrjavat triabva da spira onezi de draskali "luvove" ,nishto che mad edva li ne nacionalni geroi she gi izkara ,inak she gi vryzat


karakitane .nerazbrah zashto sa kavichkite vyrhu nika mi.nekoi hora sa precakani po rojdenie .rodili se bedni .hodil li si v doganovite raioni ...bednotia do shia ...neuki ,negramotni .sega i otkaka i turskata vzea da fashtat .lesno se manipulirat nali? azko dadesh shans na takuv chovek ..populnish mu molbata za rabota daje ,ima li shans,she kajesh eto dadoh ti -tova ne e integracia ,pone za men ,te sa preebani oshte s rajdaneto si e verno che ti ne si dlujen i zorlem da go izuchavash ,ma amed im dava shans edinia na uchilishte tam ,drygia na rabota tam..e te stigat da gitirat ostanalite v seloto .ako az iskam da gi agitiram bih gi napravil konkurentni na teb,za da imate ravni nachala .no nai dobre e da kajesh dadoh ti shans kakvo poveche iskash

pp vij amed kolko e konkurentnosposoben .ma e uchena tikva

pp.eh sburkal sum edna duma .vmesto agitiram integriram

"Петко" ако си забелязал обикновенно слагам кавички на никовете поради простата причина, че на се реалните имена на хората. Нищо друго няма. Няма смисъл да търсиш смисъл. ;)

Вярно е че няма равен старт, но е важно да има възможност за финал според личните качества. Историята познава не един и двама тръгнали от беднотията и изкачили се на върха. Защото са имали талант и упорство. И още нещо. Върха не е един. Всяка професия си има своите върхове. Важно е да решиш кой искаш да изкачиш и тръгнеш.



п.п. Въпреки всички простотии на соца, трябва да се признае, че до 89г. държавата полагаше усилия всички да имат поне начална грамотност.

Петко,
Равен старт няма никъде братче - ни при хората, ни при животните. Един се родил на царя в двора, друг в коптора ...
Никой не е питал баща ми как е успявал да ме издържа да уча по Виденовото време.
Сега и мене не ме пита никой как си издържам детето. Никой и не е длъжен да ме пита.
Тука си опира и до "маята" на човека. Поне аз лично съм убеден в това.
Ти обаче хем говориш за това, че всички трябва да са едно цяло, после изведнъж на едни трябва да им се подава ръка, да им се намира работа. Сори човек, но аз не съм съгласен с това. Поради фактът, че съм  българин християнин, никой не е дошъл в къщи да ме извика на работа. Нито ми е платил сметките, нито ми е заредил колата. Съмнявам се и да го направи. А това, че на някой майка и баща му, баба му и дядо и така до 25-то коляно са необразовани, понеже на тях образованието не им е приоритет, мисля че е единствено техен проблем. В цитираните от тебе "доганови" райони като гледам имат къщи по на 2 етажа по 100 квадрата на етаж, а нямат средно образование. Интереси братче - всеки инвестира в това, в което сметне за далновидно. На едни хора целта на живота е знанието и перманентното развитие, на други да си построят къща. Разни хора, разни идеали ...

ПП На митинг на атака не бих отишъл. Не би ми било интересно.

Толкова е малка България.. И толкова малочислена..
Че ако Някой с Власт РЕШИ да сложи край на престъпността по ЗАКОНЕН път, сигурно би успял за 24 часа. Но така ни е по-добре. Кой си е намерил начин да си крадне /не само циганите крадат!/, си крадне.. Плати си малка вноска под някаква форма и пак го прави. Другите - все някак намират начин да оцелеят. А онези с властта, независимо как се наричат и от каква националност са - СЪДРУЖНИЦИ В ЕДНА ФИРМА, подвластни на едно нещо/някой нямат полза от тая работа - строгите български закони да бъдат спазвани..

И младите спряха да работят /най-често живеят на гърба на останалите/, спряха да протестират, спряха да плащат данъци, здравни осигуровки, да вярват в пенсиите, да работят в държавни предприятия.. Живеят като емигранти. Не гласуват - щото се нагледаха вече на родителите си.. И да гласуваш, и да не гласуваш - гласът ти отива някъде на точното място във точното време за точният човек.

Истината е, че това отдавна не е България.
Такава, каквато са я рисували в мене.

Това е България, такава каквато я рисуват в момента нейните обитатели. Всеки един от тях слага своя щрих. Със своя цвят. Всеки миг образа се променя. И става толкова красив или некрасив, колкото го направят самите хора. И тези хора са достатъчно много за да създават образа и. Такава е била България и в миналото -красива и некрасива.
Хората са интересни животни. Колкото повече се отдалечават от някаква епоха или събитие, толкова повече я идеализират и изтриват тъмните краски. С умиление сега се говори за златните времена на родопското овчарство, все едно от чешмите е текло мед и масло...чанове, гайди, песни...  Малцина споменават за загиналите овчари в суровите условия, за "морова година" когато стадата са измирали поголовно от болести, за своеволията на властта, за острата конкуренция с юруците за пашата... Идилия.
Винаги е имало млади и млади. И преди и сега има такива дето си налягат акъла, стягат се и изкачват върха в избраната посока. И преди и сега има и такива дето живеят ден за ден като гости(емигранти) в собственият си живот. Липсата на вяра в собствените възможности е най-тъпият и саморазрушителен начин за прекарване на отреденото ни време на тази земя. Сегашните млади нито са живяли в репресивна система със силно окастрени свободи, нито във време на война, че да се оплакват. Напротив. Именно липсата на истински проблеми кара част от тях сами да си измислят оправдателни причини. И да имитират обществени движения от миналото. Било хипитата от времето на тяхните баби, било антикомунизма на родителите им. Първото е предпочитано, щото пада купон с всичките му специфични екстри. Заимства се формата, без съдържанието породило оригинала.

По принцип малцинствата се подпомагат под някаква форма в развитите страни но до определено време,а при нас целта е да се излъжат за поредните избори да гласуват за дпс,която видите ли ще им намери работа и осигури по добър живот :no:
Обикновените хора по селата живеят в мизерия, говорилсъм с тях и всички плюят по доган и компания,но като дойдат избори ги принуждават да гласуват или фалшифицират вота по тези места.

Едно сравнение ще ви направя с един град в Германия Кьолн в който живеят 150 000 турци.Че в тази Германия нито имат новини по турски,нито имат партия в парламента,но живеят един много добър живот и неим пука че ги нямат тези работи
 

Мислех да е за меловпечатления, ама, като ви чета, тука и е мястото на песента.
http://vbox7.com/play:4c942367

Bravo be  :clap: sto ne zemete da spretnete edin predizboren disput- tuka  :hmm: i sekirata moje da razmahame i da se popsuvame po- malko  :hmm:

хубава дискусийка сте спретнали. Вярно е, че най-лесно по хъшовски-герои сме на маса. Но за мен истината е, че която и партия да спечели изборите, не може да управлява сама и за да не изтърве властта и най-вече кокала се навежда на Доган. Не е луд, който яде зелника, а който му го дава. Всичко идва от алчността на нашите политици за власт и облаги и оставят Доган да диктува условията и да си разиграва коня. Петко, няма да има проблеми като в Сърбия, защото Доган постига всичко от нашите дупедавци, а ние сме робски народ и търпим!

(http://s48.radikal.ru/i122/0907/67/fe1d52f7a032.jpg) (http://www.radikal.ru)

(http://i014.radikal.ru/0907/98/fedd4a3d69c7.jpg) (http://www.radikal.ru)

(http://s48.radikal.ru/i119/0907/4b/66927687d443.jpg) (http://www.radikal.ru)

Въпросната госпожа сега е мажоритарен кандидат от листата на "Коалиция за България" за Ловешка област.  Ето такава ни е политиката!
Очаквам вашите коментари.

...
http://www.youtube.com/watch?v=8v9yUVgrmPY

Резултатите от класацията..  :smile:
http://focus-news.net/?id=n1216641

Доган и компания са аут от правителството :smile:

Поне формално. Ще видим как ще се развият събитията..
Все пак се надявам, да са понаучили нещо хубаво от него.

 ;),mad a ti napravi li neshto po vuprosa.glasuva li de

Не.

barem napip li sa  :lol:

Не.
Разходих се в гората с кучката.

tamun shtiah da kaja che si dyrjish na dumata

 :smile:

makar i usmihanata mi se vidish nacupena .dai onazi snimka s lulata ,i az imama takava dovechera she ia natypcha v tvoia chest .i bez tva cigarite skupi

pp sori za oftopika
pp sori i za toia .ama da chestitia na vano "novia forum" .mnogo e licepriaten

Благодаря.

Петкане,
Мисля тука да продължим, че много разводнихме друга тема, чието предназначение е далеч от това, за което говорим с теб.
Тъй - да те почвам!  :smile:
Батка, взимаме зърнопроизводството за пример. Говорим образно за една средна-до малка ферма с мащаб от да речем 6 - 8 хил. дка. Взимаме за пример пшеницата образно казано. При среден добив от 500 кг/дка, при супер цената от 200 лв/тон, получаваме една доходност от 100 лв на декар - и то с уговорката, че при наличието на дерета и хълмчета, бая средства трябва да вкараш, че средно да ти се върже 500 кила от декар. Та тъй - махни първо едни 15-20 лв рента, махни една дълбока оран, едно култивиране, едно засяване, едно наторяване  и една жътва (във всички операции калкулираме горивата). После извади разходите за склад и операциите в склада (ако имаш - разходите по строителството, ако не - разходите за наем). След това махни разходите за заплати и осигуровки, резервни части, непредвидените разходи (товаро-разтоварване, дератизация и каквото се сетиш). Сега от оставащото (вече отрицателно) извади разходите за главниците по лизинга на ползваните машини (лихвите ти намаляват данъчната основа) и да видим какво ще получи голямата ти ферма. И ако все още твърдиш, че си на печалба - махни и данъците. По данни за стопанската 2008 твърдя, че една такава ферма, без субсидиите (и без разбира се да е била червен или турско-син феод), си е на жива загуба. С всичките механизации, автоматизации и прочее.
Ако ти представлява интерес, ще калкулираме една себестойност и със слънчогледа, и с царевицата да речем.
Досега ти ми говориш за икономическия постулат, наречен "икономии от мащаба". Аз пък ти твърдя, че в днешна България, икономиите от мащаба са пренебрежими. Ами я се сети за лятото на 2008 - нафта 3 лв/литър? Дори и факта, че връщаха акцизите върху горивата на стопаните, не им помогна особено.
Петко, когато казах ферма, мисля че ти си представи кравеферма или земеделски блок. А аз ти говоря за отглеждане на гъба-кладница примерно, за производство на торо-почвени смеси (червеи да храниш демек), за тем подобни ти работи. Сравнявайки двете, трябва да отчетем едни такива показатели като рентабилност. С всичките и измерения - на база разходи, приходи и т.н. Тогава ако видим на лев вложени средства каква печалба се получава, мисля че и мойто твърдение придобива някаква почва под краката!  ;)

И в заключение да добавя - в горната сметка пропуснахме най-големият финансов инструмент на днешното време - рискът.
Ако дойде голяма суша примерно на кой ще му е по-лесно да напои - тоз със  7 000 - те дка посеви или тоз, дето гледа дка 10 гъби/червеи (примера ми е съвсем произволен)?И кой би се възстановил по-лесно от един такъв финансов колапс?
Пак казвам - при посочената възращаемост на вложените средства и ползваните ресурси.
Остава огромният фактор "пазар", но той тежи с еднаква сила и за двете страни.

В темата за проблемите на земеделието пуснах инфо именно за малките семейни ферми. Става дума за това как група от организации се стремим да променим икономическата среда за малкият производител на земеделска продукция. С това се цели и още нещо - съхраняване на типични български, оригинални, стари продукти като зеленото сирене, толумското сирене, коркмач и т.н. Такива продукти имат своя специална цена и могат да се произвеждат само в специфични природни условия.

ето линка към съседната тема http://www.karakachan.org/forum/index.php/topic,387.msg10639.html#new (http://www.karakachan.org/forum/index.php/topic,387.msg10639.html#new)

Това е супер идея, искрено желая успех!  :clap:

Такъв тип дейности, погледнати  дори и само от страна на сухата икономическа теория имат няколко основни предимства, които са без аналог при т.нар. конвенционално земеделие, а именно:
- Осигуряване на трайна заетост и то при микро и малки инвестиционни проекти (безспорен първенец по отношението сума на инвестиция-брой заети лица);
- Значително увеличение на човешкия труд в себестойността на крайния продукт (като по този начин се избягва зависимостта от монополно контролираните ресурси), което игнорира възможността за резки вариации на самата себестойност;
- Осигуряване на една коренно различна пазарна ниша за продуктите, която е извън влиянието на отново монополизираните тържища и борси. Която ниша  на практика не е конкуренция на индустриалната хранително-вкусовата промишленост;
- Директна продажба на краен потребител, която автоматично избягва допълнителното оскъпяване на продукта чрез препродажби;
- Запазване на исконни подотрасли за българската икономика и утвърждаването им на пазара.
Това е идея с голямо бъдеще. Ако държавата подаде ръка или най-малкото не пречи, мисля че хората които се захванат с такъв тип дейност, ще имат успех.

Ако искам да съм честен обаче, в никакъв случай не трябва да се пренебрегва огромния труд на честните земеделци, които в момента заплащат цената на предходното управление на държавата. С всичките му негативи. И които в момента обслужват огромни оборотни и лизингови лимити, с надеждата да спасят стопанствата си. Част от които бяха излъгани, че одобрените им проекти ще погасят голяма част от главниците на вече изтеглените кредити, а сега са принудени да погасяват на пълен дълг. Въпреки предходното вече управление. И пак с уговорката, че не говорим за червените и турскосини феоди, за които изисквания като влажност, глутен и други показатели при изкупуването на пшеницата като цяло не важаха. Които бяха освободени от "опеката" на изкупуващите монополи и си получаваха на време субсидиите. И нямаха грижи как ще засеят пролетниците и дали оборотните пари ще им стигнат до жътвата на есенниците. И общо взето продаваха на свободен принцип, без да им се намеква в коя мелница да продадат и на каква цена да кандисат.
В този бизнес има една златна формула, определяща съотношението на цените жито-брашно-хляб. А тя е 1-2-4. Тоест, ако едно кило жито струва 0,15 лева, то килограм хляб трябва да чини 0,60 лв или половинката като стандартна продажна разфасовка - 30 стотинки. За жалост на пазара в последните 20-тина години, такъв хляб няма. Цената на житото е същата като през 92-ра година, когато нафтата беше под 1 лв/литъра.
Предполагам, че животновъдството е на същия хал. За жалост.

rexi  sporim za tova dali edrite fermi shte pogulnat drebnite nali? davash mi primer za zyrno(mejdy drygoto si nabutan.na tvoe miasto bih izbral zelenchuk) ....ta da vidim sega edna drebna ferma deto otglejda zyrno .dest dekara po dvesta leva na ton.dori i da si go izvadil s shtrakane na prusti pak si ostavash s dve hiliadi leva .ti kolko smiatash che mu triabva na edno semeistvo za da jivee? na ozni sus sedemte hiliadi dekara ne kazvam po golemite mu e dostatuchno da izvadi deset leva na dekar dali pechalba dali subsidia i toi veche ima 7o ooo leva nali? govorim za edin chovek .oshte po malko v bg zemedelieto se subsidira na dekar .onzi deto obrabotva sedem hiliadi e iako na kiar ti ako shtesh i sedmdeset hiliadi da vadish ot tvoite deset dekara(9tva stava samo s marihuana) toi she gi vzima bashka ako shte i livada da e .shprehash?
v tva otnoshenie subsidiite otivat za jitraite .i aide chobanite stiga da im priznaiat livadite .ako si edin zelenchukar s 10 dekara smeshnite 150 leva da si butnat otzad zashtot za dest dekara zelenchuk razhoda e v puti po goliam spored sistemata ...do 7000 na dekar ako e oranjeria  ,da rechem

.na teb ti se vyrti v glavat obache neshto syvsem drugo,ti prosto iskash da mi dokajesh che i ot malka ferma mojesh da izvadish pari ne kazvam che ne moje ,no da sravniavash ednoto s drugoto pri ravni uslovia e absurd za men
mojesh da gi konkuritash ,kakto veche kazah s po skupa produkcia za koiato kakto kazah si trebva pazar deto v bg go niama ,edin syvet ako si reshil da otglejdash kakvoto i da e purvo si osiguri tova ,kazah ti che bylgarina e beden i niama "onazi kultura" ,s drygi dumi ne se hvurliai lesno .i ako ti mojesh i da si pozvolish da eksperimentirash na horata veche noja im e do kokala ,ako ne uspeiat znachi glad .taka che riska ot shusha napravo da iade pasti pred tvoia ,osobeno za zyrnenite kulturi ,purvo tamm durjavata otkak ima durjavi vinagi shte podpomaga sektora vervai mi,bez salam moje ama bez hliab she ima buntove ,nito edno pravitelstvo niama da izurji na visoko cena na hliaba zashto ako sega minimalnata e ...mai beshe dvesta trista.znachi dva hliaba na den .predstavi si stane 5 leva hliba .she ima ne stachki mi neznam kavo i biha prepocheli da nabutat nekoi lev na jitarite kolkot da imat za nafta za dogodina ,no kato ti kazah veche pri tioah lev na dekar znachi sedem bona

 

...rex vervash li mi che imam teleta deto sa rodeni prez mart i septemvri veche gi prodavam ,poneje gi gledam svobodno tova znachi nikakva hrana bozae ot maika si i pase treva v raina niama zemedelie ot 20 godini ,tova znachi nikakvi pesticidi ,nima predpriatia ,ne sum gi hranil(pone do ziamta ) s furaji doneseni ot niakude za koito mogat da budat izpolzvani torove i pesticidi ....kavo e tova meso? ekologichno li e?tashak ,v kaufland e po hubavo ili pone taka izglejda  :lol: opitai se da prodadesh na po skupo ot tiah .tuk domashnotot znachi za horata po eftino tva e nashta kultura ,ne iskat da piat ot izvora  :lol:,haresva im poveche ot pvc butilka ,veche sme evropeici

Петко,
Не спорим дали едрите ферми ще погълнат дребните. Спорим кои са по-рентабилни, както и дали една микроферма има бъдеще. Аз се опитвам да кажа, че от микроферма може да се издържа едно, две, няколко семейства. Забележи - да се издържат, не да си купуват таз година туарег, догодина каен.
От 10 дка могат да се изкарат 35 хил евро без да отглеждат марихуана, а чрез алтернативно животновъдство примерно. За което има пазар, обаче трябва сам да си го намериш. Да си проактивен дето викат ингилизите, сам да си търсиш контактите, а не да чакаш някой да дойде у вас да те светне. Ако някой сметне, че е непосилно и свръхтрудно да осъществи контакт с някой друг чужденец и да се срещне с него няколко пъти в чужбина, значи никога няма да си намери пазар. И най-вече ако продължаваме (като нация ако щеш) да гледаме скептично на подобни възможности, да - те винаги ще останат нещо, което е невъзможно да се реализира. Щото хората в България (в голямата си част) първо искат 10-кратно да се убедят, че нещо "сработва" и от него има келепир, та тогава да се захванат.
За големите ферми - върви да ги питаш сега как си обслужват кредитите и лизингите, както ти казах. Виж на всеки вложен лев каква нищожна възвръщаемост получават и после пак ще си говорим за риск.
За екологичното месо - ми човек, ти направи ли нещо по въпроса? Проучи ли най-малкото как да си сертифицираш продукцията като "еко"? Знаеш ли каква е разликата в цените?  :biggrin:

ПП Европейците отдавна предпочитат стъкления амбалаж, а пвц-то гледат да го ограничат.  :smile:

А най-вече се опитвам да ти кажа, че едното е алтернатива на другото. Без да се изключват взаимно и без да са си конкуренция. Не става въпрос дали да го бъде механизираното зърнопроизводство или не. Естествено, че без него не може при този тип глобална икономика.
Говоря ти, че е напълно възможно развитието и на друг тип земеделие/животновъдство. Което на практика май доста от участниците в този форум вече практикуват. Дори и ти споменаваш нещо, че май май на био производство си го ударил.
Аз имам предвид хора с желание и някаква визия, какъв проект искат да реализират и начална информация как да го направят. И как това може да се случи с не голяма инвестиция, която не изисква заробващи кредитни лимити. Защото можеш ли примерно на цената на наследствен двустаен апартамент да направиш зърнопроизводство - не. А алтернативно земеделие можеш. Животновъдство също.
Петкич, хората в Европа имат 20-30 годишна традиция в производството на продукти с марка "био", както и (включая) развитието на алтернативни форми на селскостопанска дейност. Европа ще дойде и тук, рано или късно. Продължавам да твърдя, че това нещо има бъдеще като алтернатива. Като по-рентабилно, осигуряващо по-голяма заетост и безспорно по-екологично.  И при наличието на постоянно разрастваща се пазарна ниша.  :smile:

tva sie dryga tema rex govorihme dali malkata ferma ,semeina kakto i kazvash ti ,moje da byde konkurentna na goliamata i mehanizirana ,govoreshe che te ne sa rentabilni a sega govorish za drygo .obache nema da sum petko ,ako i tuka ne te zapuna  :lol: ..ta takiva fermi s ekzotichni stoki .sa si pak malko vitur rabota ,sledial li si razvitieto na podobni .ot vreme na vreme v bg se poiaviaviavat takiva chudesii .kato naprimer chervenite kaliforniiski chervei ,zaicevudstvoto ,shtrausite,ohliuvite, triufelite i oshte bog znae kavo .kiar imat purvite i to nai veche sys zaribitelen material .toz koito uspee da zaribi posledvalite go e ok
primer edno razpraviash kolko stryval biohumosa kolko bil ekologichno chist i kak budeshteto bilo v nego horata pochvat da pitat otkude mogat da se snabdiat sys takiva purvia im prodava -OSIGURIAVA SI PAZAR bravo na nego .a na ostanalite .mi suvetvam gi da ne se miatat v giola predi da sa poglednali na neshtata ot vsichkite im strani vseki gleda pliusovete ,na nikoi ne mu se misli za minusite
.spomenah rodopite pomnish li? imashe nekvi programi za alternativno zemedelie .seite orehi .da ama deset godini trebva da invsetiram ,bez da vzimam a prez tva vreme gladen li da stoia ,horata ne sa kato teb reks ,kakto kazah ti mojesh da si pozvolish i da ne pechelish v nachaloto ,govorish mi i za " apartament"  ,a az ti govoria po princip ,nekoi si selianin de cial jivot tova e pravil

i drygo kak si go predstaviash edin fermer ot nashte da trygne v chujbina da tursi pazar .povecheto ot tiah ne mogat i obshtaci da se hvanat ,ti smesvash fermera i biznesmena imat razlika ,okomush si vishist moje i ikonomika da si zavurshil ma povecheto fermeri sa sys sredno nezavursheno i bez chujd ezik ,niakoi osobeno po vuzrastnite(to mladite sa rechi kaji v chujbina) daje ne sa izlizali ot selo ,kamo li v chujbina

za rentabilnosta .govorim za rentabilnost na dekar ili na vlojeni sredstva ,obiknoveno malkata ferma ima mnogo golemi investici na dekar ako mehanizirash ,ako e rychno i stava mnogo trudoemko koeto puk vliae na rentabilnosta ,osven ako ne si plashtash tryda

strashno mi e interesno kak ot dest dekara she mi izkarash 35 hilki che i v evro ,npochti sym ubeden che si lapnal vudicata s triufelite .da ti dam akul chuval si za zlatnata treska i klondaik nali ,znaesh li koi e napravil pari .magazinerite deto prodavali kirki i stoki ot purva neobhodimost  :lol:....chakam sharanite da sa navydiat ,az poneje obicham kuchetata she im prodavam onzi kaka beshe "trifeldoga" be

Петкане,
Нещо изначално не си ме разбрал. Ти продължаваш да говориш за поглъщания, тотална замяна на едното с другото – неща, които мисля не съм казвал.
Продължавам да твърдя, че малка ферма за алтернативно земеделие/животновъдство, може да бъде далеч по-рентабилна от голяма ферма за конвенционален тип такава дейност. На база приходи и на база разходи. Както и за срок на възръщаемост на двата типа проекти.  Не съм и не казвам нещо различно. Говорих и продължавам да говоря, че едното може да е аналог на другото. Най-вече относно заетостта в отрасъла. С многото предимства на алтернативното пред конвенционалното.
Говориш за инвестиция на декар. Хайде сега си помисли колко трактора ти трябват за голямо стопанство от 7 –10 хил. дка, сложи един комбайн, прикачен инвентар за горните, сложи няколкостотин хилки за оборотни средства, сложи средствата за един автопарк плюс някаква складова база. Да видим какво ще получиш. И да видим колко семейства, желаещи да се занимават със земеделие/животновъдство могат да ги извадят/осигурят подобни суми.  :hmm:
Казваш за пазара и за фермерите. Петко, не мога да се съглася с тебе, че фермерите са с полуосновно образование и не са излизали от село. Явно дефинициите за фермер се разминават тука. Поради спецификите на работата ми, трябва да ти кажа че съм работил с доста земеделски производители. Има бая машинни инженери, агрономи, технолози измежду тях. Хора с опит в бранша и със съответните контакти. Които знаят как да си търсят пазара, да водят преговори -  с клиенти и доставчици. И хора с визия какъв проект да изберат, управляват и реализират. Аз да ти кажа лично, хич не си представям собственик/мениджър на едно голямо земеделско предприятие с полуосновно образование. А в тоя ред на мисли си представям, а и съм виждал не един фермер да си търси пазар в чужбина. На разните си култури там – конвенционални и алтернативни. Да води кореспонденция, да пуща мейли и да фърчи с фърчоплана до Европата.  ;)
Та в тази светлина, за някои хора как да го кажа, с “по-стеснен кръгозор”, браншове като трюфеларството, охлювъдството и тем подобните им, сигурно винаги ще са с безнадежден пазар. Разбираш ме, нали?
Пак не искам да оставаш с впечатление, че неземна треска ме тресе по тия ти ми отрасли. И че живея с някаква фикс-идея, че тва е бати лесната работа и парите сами набиват от браздите. И че всеки дето се хване, утре ще успее. Просто бизнес/работа като всеки друг. С многото му грижи, бачкане, нерви и рискове. С много повече перспектива и допълнителни плюсове според мен.

ПП И стига си се правил на голям ранчерос, ами гътни едно теленце 250-300 кила от тия, дето се хвалиш че са ти “еко” и удари една шайба кога ще го ядем. Пиенето от мене.  :cheers:

rex....izvyrtash se .ti govoreshe edva li ne che s poskupvaneto na gorivata i prochee onezi bili vytre a vidish li za malkata triabva malko gorivo i bez kombain i procheee

inak da ti go smetna 10000 dekara s 200 leva za dekar stavat 2 miliona na lizing  ako ti za tvoite dest dekara osigurish 200 leva za avtomatizacia she si kupish nai mnog magare s  plug ,aman zaman gradinska motofreza  :lol: .samo subsidiite na dekar shte mu izplatiat tehnikata za deset godini 

taka i ne mi kaza koia e kulturata za dest dekara ferma deto se vadiat 35 hiliadi evro

 :lol:,az imeto si nekazvam ti na tele da te vikam

pp ako si padash po eko ela v rodopi tuka pochti vsichko e eko ..idi i pri karakitan i tam e baia eko .prosto se zamisli .pri dandi ima li mrusotia ,iskai neshto de se e rodilo sled zimata ,ako pyk hrani s "mesten furaj" seno de,i toi veroiatno e eko ,ne e nujno da se hvalia po princip bg stokata si e baia eko ,mi pchelnia ni med ,prosto idi pri edin dedo v zapustial raion ,ta tam si e chisto v komplekt s tva che mnogo ne lekuvat pchelite i che gi hraniat pak s med poneje niamat pazar ili puk zaharta im se vidi skupa

Петко, абсурда е че тази наистина екологична храна няма как да се сертифицира като "био" щото стареца с меда или другия дето си пасе добитъка в дивотията не могат да се бръкнат с някоя и друга хилка за биосертифициране. Но разни големи фирми могат. И ни пробутват в супермаркетите "биопродуктите" си.

az dokolko znam imashe tri firmi..i toi mai ot obrucha na agata .

pp tri golemi firmi de

Мче, уморих се да продължавам да ти обяснявам едно и също, а ти да продължаваш да го пречупваш през 10 различни сфери, без да успееш да разбереш какво ти говоря.
Продължавам да твърдя, че "онези" са вътре с поскъпването на горивата и прочее. И като най-голямо перо от разходите им, те точно там са най-уязвими на тема себестойност. Понеже съм го видял и го виждам. Остави тези глупости, че субсидиите ще ти плащат лизингите. Може, ако си извадиш и всичките оборотни средства от бизнеса, да успееш да си покриеш едногодишната вноска. Ама откъде ще извадиш пари да засееш после, ти сигурно знаеш по-добре от тях.
Продължаваш да се хвъргаш ту в инвестиция на декар, ту в цялостната сума на даден проект. Защитаваш ту един, ту друг щрих. Ако си навържеш тезите една след друга, няма да се получи това което очакваш.
Само още нещо и прекратявам тази явно безсмислена дискусия с тебе. Малката ферма винаги ще е по-гъвкава, винаги ще е по-рентабилна. Винаги ще е с по-независим пазар и по-неконтролируеми ресурси. Винаги инвестицията и ще е по-малка като абсолютна сума, а възръщаемостта от единица площ по-голяма. Ще е по-достъпна и по-толерирана.
ПП Явно имаме различни представи за ферми и фермери. Ти бъркаш животновъд с фермер, а лично стопанство с ферма ...
Айде със здраве!

pich mnoo znaesh za zemedelieto ot televiziata i mas mediite ...chuwash che ponezi rewali ,chetesh mi za triufeli .samo [e ti kaja edno az sum malka ferma i da si kupia djip mi trebva ebasi spestiavaniata(ako trebva sum tochen lisheniata) a na onzi barabar s kombaina mu podariavat takuv ,vurvi kato ekstra ,revali she reve shtoto kakto ti kazah da izkiari skromnite deset leva pri nego sa desetki hiliadi ,mnogo struvala tehnikata shtial da se nabuta ..az dori i da iskam nemoga da se nabutam i nakrai ,te nikoga niama falirat nedei gi slusha .a onezi de falirat po takiva malki biznaesi daje ne si gi chuval spored teb nikoi nikoga dosega ne e opitval takiva ekzotiki li? az poznavam takiwa dosta edinia sia shipki ,drugia aronia zaiceferma znam .ti mi pokaji faliral edur? moje da si e prenasochil deinosta no faliral ,tozi s zaicefermata imashe opit ot grucka takava ...e sega pak e tam ma raboti za iadene.kogato go pitah kude sgreshi ...bulgarina ne bil ial zaeshko,a za chujbina ne mogli da subert nujnoto kolichestwo da iznasiat


i vse pak ne kaza kuv si go zamislil,kaji bre ,az sum dalnovidna lichnost i toku vij sum videl nekuv nedostatuk v mechtata ti ,moga da ti spestia dosta problemi .teoriata ne e kato praktikata ,no kogato pochvash glei pone na teoria da ti izlizat smetkite .i nakrai toku vij mi haresal biznesa ti

Петко,
Отново си в ошибка. Никъде не съм казал, че знам много за земеделието. Това , което ти наричаш моя теория, са наблюденията ми от практиката на хора, на които съм партнирал в работата им от гледна точка на професионалните ми задължения. Пак се заиграваш с митологеми, че като купиш комбайн ти дават джип. Дават ти погасителен план, и то след като си внесеш самоучастието, другото са кръчмарски приказки.
Много хора са фалирали, още повече ще фалират за жалост в условията на днешната глобална криза. С цялото описване на имуществото, публичната продан и цялата неприятна процедура. Явно не познаваш достатъчно хора, та си правиш извода на много тясна извадка. Долното с фалиралите шипкари не го разбрах честно да ти кажа, въпреки че го прочетох два пъти.
И за ен-ти път ще ти кажа, че визията ми е относно развитието на малък бизнес по принцип. Не на развитието на мой малък бизнес. Не си спомням да съм ти говорил за мой проект?
Като ми дойде такава идея, с удоволствие ще я споделя с теб. Ти явно разбираш от всичко.  :cheers:

Зам.-министър Димитър Пейчев дал близо 3 млн. лв. на жена си и на 26-годишната си щерка, пише в. "Банкер".

Софийска градска прокуратура проверява зам.-министъра на земеделието Димитър Пейчев по сигнал, че е използвал служебното си положение за извличане на лични облаги. Срещу него тече и разследване за конфликт на интереси от Главния инспекторат в Министерски съвет.Пейчев, когото съпартийците му от НДСВ наричат “чичо Митко” отговаря за европейските програми в агроведомството.

Самият той миналата година призна, че ръководената от съпругата му Халина фирма "Тракия-РМ" ЕООД е участвала като подизпълнител на проекти по САПАРД. През април стана ясно, че "Тракия-РМ" ЕООД е едно от 11 български дружества, които са получили най-големите директни плащания за хектар обработвана земеделска земя за 2008 г. Семейната фирма на зам.-министъра е получила 1 657 744 лв. от ЕС. Проспериращ земеделец се оказа и 26-годишната щерка на “чичо Митко” Галина Димитрова Пейчева-Митева. Тя е спечелила проект за 1 320 120 лв. в бащиното си ведомство за закупуване на земеделска техника за пшеница. Това сочат данните от списъка с одобрените проекти по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони на Министерство на земеделието. Галина е регистрирана като производител на зеленчуци, дини и пъпеши, и други специфични продукти на пловдивската улица "Околчица" 23, сочи справка във фирмения регистър ДАКСИ.

Личните съдружници на щерката
Интересни данни за "бизнеса" на девойката изникнаха и от съдебно-правните масиви, установи проверка на "Банкер". Оказа се, че Галина има дялове в 4 фирми. Общ бизнес я свързва с Николай Банев и с пловдивския бизнесмен Ветко Арабаджиев в регистрираната през 2007 г. "Любимец Агро” ООД. Банев притежава 50 % от капитала на дружеството, а Галина и Арабаджиев по 25 %. Фирменият регистър сочи, че 26-годишната щерка има завидни знания в различни области. И освен от земеделие, Галина е твърде веща в областта на енергетиката и счетоводството. Тя управлява специализираната в производство на котли за отопление и радиатори с неелектрическо загряване "Термотехника". Собственици на дружеството са инвестиционният фонд "Златен лев, холдинг "Нов век", Министерство на икономиката и група физически лица, които държат 79 % от капитала. Галина Пейчева е едноличен собственик на "Еконт мениджмънт" с предмет на дейност данъчни консултации и счетоводни и одиторски дейности. Счетодната фирма държи 50% от капитала на пазарджишкото дружество "Енергогруп", което произвежда енергия. Младата бизнес дама е собственик на 100% процента на друга фирма, работеща в енергийната сфера. “Евроват” ЕООД е регистрарана в пловдивското Момино село на 4 февруари тази година. "Ер-Ги" е поредната фирма на министерската щерка. Там тя притежава 40% от акциите. Дружеството се занимава с търговия на едро.

Обществените поръчки
Семейните фирми на Пейчев масово печелят поръчки в Пловдивско. Сметището в Цалапица се управлява от фирма "Тракия РМ". През юни 2006 г. дружеството Пейчев спечели конкурс и за стопанисване на сметището на гр. Ямбол. Според ДАКСИ "Тракия РМ” е собственост на "Колло" ООД, където дялове са поделени между зам. земеделският министър Димитър Пейчев и съпругата му Халина Малецка. "Тракия РМ" бе фирмата, която миналата есен бе избрана да вози балите до Цалапица. "Колло" и “Тракия РМ” са спечелили 26 обществени поръчки за над 23 млн. лв., съобщи през август миналата година в. "168 часа". Семейните фирми са избрани да канализират селата в община “Родопи” – Марково, Брестовица, Първенец, а по-късно и Ягодово. Последният спечелен канализационен конкурс на “Тракия РМ” е в края на юни тази година. На министерската съпруга предстои да прекопае циганската махала на с. Исперихово, общ. Брацигово. Сайтът на дружеството показва, че освен със строителни дейности, то се занимава и със земеделие и туризъм. “Тракия РМ” отглежда върху 14 000 дка (разположени в Пловдивско и Старозагорско) лозя, жито, ечемик, рапица, тритикале и слънчоглед. Посочено е, че фирмата има трактори от "25 до 260 конски сили" и предлага услугите оран, пръскане и др. Дружеството работи и в областта на туризма и предлага почивки в "Мечта" в района на смолянските езера и "Йонико" край Хасково.

Скандалите
Дни, преди да изтече мандата на царското правителство през 2005 г. екоминистър Долорес Арсенова "обезщети" "Тракия РМ" с 8.9 млн. лв. за премахването на стари екологични щети в частното дружество, нанесени преди приватизацията му. "Колло" ООД на Димитър Пейчев и жена му Халина купи уранодобивното предприятие за 1.488 млн. лева. Броени месеци след приватизацията собственикът поиска от държавата шест пъти повече под формата на обезщетение, под предлог че е открито радиоактивно замърсяване на пет бетонови площадки, върху които се е събирал извлеченият от сондите уран. Независимо, че до 2001 г. те били изчистени от държавното "Екоинженеринг РМ" ЕООД. И че през май 2004-а Националният център по радиобиология и радиационна защита излиза със становище, че "вследствие на проведените рекултивационни, дезактивационни и ликвидационни работи са установени показатели за радиоактивно замърсяване в границите на допустимите за вторично ползване норми". Още преди да стане собственик на уранодобивното предприятие, Димитър Пейчев като негов прокурист забърка скандал с продажба на скрап в чужбина. Още през 2003 г. той изтъргувал 111 т. скраб от хром-никел, взети от съоръженията на “Тракия РМ”. Спрапът бил натоварен на камиони и заминал за Германия без да бъдат взети необходимите мерки за транспортирането му. По това време Пейчев бе депутат от НДСВ. По скандалния износ на радиоактивния отпадък бе заведена преписка, която прашясва в някоя от папките на прокуратурата. Но тогава царистите бяха на власт и партийните чадъри успяха да ги опазят и от правосъдието. Сега съдбата и бизнеса на “чичо Митко” зависят изцяло от прокуратурата.

Димитър Пейчев: Не знам за какво става въпрос

Г-н Пейчев, знаете ли, че прокуратурата ви проверява?
За какво става въпрос?
За европейски пари отпуснати на фирми на дъщеря ви и на съпругата ви.
Не знам за такова нещо.
А не се ли сетихте, че има конфликт на интереси?
Вие говорите за такива, вие ми се обадихте по телефона.
Твърдите, че не сте наясно както с прокурорската проверка, така и с конфликта на интереси?
Проверка може да бъде извършена на всеки български гражданин и не зная за какво ства въпрос.
А наясно ли сте колко милиона са получили фирмите на жена ви и на дъщеря ви, откакто вие сте във властта?
Вие си протеворечите, госпожо.
Няма противоречие в твърденията ми.
Вие ми казахте, че има проверка срещу мен, представете ми я и ще говорим. Друго нямам какво да кажа.

rex .kaji koi e tozi biznes be chovek neka ne si ti ,moje bi si go vidial kato realiziran proekt

mitologemi daje neznam kvo e a pri zakupuvaneto na kombain .."niva" mislia che beshe ,firmata vnositel ti podriava lada niva(tova chudo na ruskata misul ,sushto se vodi djip).da te pitam jitarite de bili vse vutreshno kak vuobshte im idbva na akula da investirat tolkoiz seriozno? ta twa sa ot dtotici hilidi do milioni v tehnika ,ma bili si dali imushtestvoto edva li ne ,bna men za moita ku]urka i dvaise hilidi niama da dadat

kogato ti rapraviam che zemedelcite sa prosti i si sediat tuka she mi vervash ,drugite sa biznesmeni .kato citiranata kaka po dolu .ta tia nai verpoiatno sushto she falira (po vestnicite de) a na drygia mu razpraviat da se zanimaval s aternativno zemedelie da sial aronia bilki leshnici ,orehi, imalo vakum ,v evorpa kolko stryvalo .s drygi dumi tyrsete nachin .nikoi nema da vi pomogne,vkliuchitelno i nie .opraviaite se .zashto ne napraviat taka da otpusnat pari za prerabotvatelni fabriki da rechem togava i prostia she zasee kato zne che tam v punkta go kupuvat ,ama da mi razpraviash da ide v italia da prodava bio produkt ,ili vuv francia triufeli....neka bydem realisti
lkato ti kazah che zemedeleca e sys sredno nezavursheno i daje i za obshtak ne moje se fane ...vij umnite kvo praviat(statiata otdolu),tva li e zemedelec spored teb ,az pone ne govoria za tiah .hodili li si da vidish v biuroto po truda kakvi hora hodiat rabotiat na iagodi v ispania germania anglia zemedelci tashak .v anglia trygnaha pyrvo studentite

Човек, вече не знам какво да ти кажа. Твойта теза е алогична и апазарна отвсякъде.  Толкова бързо и повратно ти се сменят контрапунктните точки, с които се опитваш да ме атакуваш, че немам думи направо.
Тва за джиповете го остави ти казах, щото е пунта мара (извинявам се за грубия израз). А ако все пак някой ти "подари" нещо, не оставяй в себе си и грам съмнение, че последното е калкулирано в стойността на остатъчния ти лимит. Който подарък чинно ще върнеш с дължимите лихви. Митът за безплатния обяд мисля доволно бе опроверган в последните години.
Продължавам да не се съгласявам с тебе, че фермерите са прости хора. Ти преди говореше за фермери, сега за земеделци. Подпомагането на полу-натуралните стопанства е друга бира (все така приоритет на ЕС), но доста далеч от темата, върху която дискутираме. Това, че ти слагаш всичко под един знаменател (надявам се не избирателно), е съвсем друг въпрос. Мениджър и земеделец са сходни понятия, със силна потребност да се препокрият в днешно време. Само ти дето не разбираш, че фермерът е едно от многото професионални проявления на мениджъра - наричай си го както искаш.
Сега за реализираните проекти - ще ти дам пример, за да не бъда голословен. Да речем, че мой познат отглежда гъба кладница от повече от пет години. Продава у нас на стокови тържища, на голяма хранителна верига, продава и в чужбина. Като вторичен ефект от усвояване на суровината (дървесните пънчета) е заложил заразяване с трюфели (там наистина ще видим какво ще излезе). Като втори пък клон на бизнеса си е засадил орехова гора, която ще започне да плододава след 5-6 години. В семейната му ферма са е заето ЕДИНСТВЕНО семейството му. Което за момента се прехранва доволно. Че им остават и малко пари за инвестиции.
ПП Човекът не кара джип, няма и да подкара. Достатъчно умен е да инвестира припечеленото.

 :lol:...ne mi obrushtai vnimanie reks ,poniakoga slovobludtstvam

fermer e dosta obshto ima i zemedelci i jivotnovudi i takiva deto suchetawat dvata shtata

reks za podarucite ne budi siguren .taka kakto znaesh za globalnoto zatopliane  i zasushavane da si chuval i za ikonomicheska kriza horata puska pomocii be .makar che i s ladata nivata pak si e kalpaw kombain

pp a onezi dde  karat gorkite celata pechalba za djip sa dali  ,nema reinvesticia nema nishto

reks .govoreshe za ferma ot deset dekara zemia .

i tvoi frend koi s kvo mu pomogna ot evropeiskite pari kvo zema .a durjavata ni pomislili che mopje da falira oshte predi da e pochnal ,kolko riskuva i za kolko ?

Петко,
Продължаваш да отказваш да схванеш. А аз продължавам да говоря за ферма до 10 дка. На "моя френд" европейците му  осигуряват  ОТВОРЕН пазар.
Никой друг не може да ти помогне, ако не си помогнеш сам като презумпция. Не знам защо държавата трябва да си помисли за теб, а ти да чакаш на нея. Като първа стъпка. Ти какво и предложи - проект, яснота в приходите и разходите, плати си данъците ...
Айде да приключваме, безмислено е. Особено с твойта нагласа.
Поздрави

http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://photonik.blog.bg/photos/67843/original/Chushki.jpg&imgrefurl=http://photonik.blog.bg/drugi/2009/09/03/za-chestta-na-edna-salata.390597&usg=__2LZ2tTTtFC95pRuIQBu9gyWWleE=&h=653&w=450&sz=169&hl=bg&start=79&um=1&tbnid=gzTXulKgnQyaIM:&tbnh=138&tbnw=95&prev=/images%3Fq%3Dbulgarian%2Bmanliher%26ndsp%3D20%26hl%3Dbg%26lr%3D%26sa%3DN%26start%3D60%26um%3D1

 :lol:,stori mi se blizko s psevdopatriotichnite chuvstva na bokchiite

Полша в ШОК!
http://www.cross-bg.net/svetat/7-evropeiski-sayuz/1115794-tragediyata-krai-smolensk

"България - Живот под СТРАХ"
http://vobektiva.blogspot.com/2010/05/blog-post_03.html?spref=fb

"Art of Silence"
http://www.youtube.com/watch?v=pC98xDOTq1Q

"БАН няма да бъде закрито!"
http://glasove.com/article-8364.php

(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash1/hs316.ash1/27943_1439980929446_1530723506_1117232_178558_n.jpg)
(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash1/hs316.ash1/27943_1439983289505_1530723506_1117233_4517852_n.jpg)

Г-н Бойко Борисов – министър председател
Г-н Вежди Рашидов – министър на културата
Г-н Симеон Дянков – министър на финансите


ОТКРИТО ПИСМО

От Рада Александрова



БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!

Уважаеми господа, започвам с тази призивна молитва, към която моля и вие да се присъедините не само на думи, а с разумни и последователни действия, каквито изискват тежкият момент и състоянието на страната. Пиша това писмо на 11 май, денят на светите братя равноапостоли Кирил и Методий. И съм сигурна, че под тях биха се подписали хиляди мои сънародници, защото мислят и чувстват това, което споделям с вас. Господа, при всички катаклизми, които преживя страната ни през последните двайсет години, тя никога не е била тъй ясно изправена пред опасността да изчезне от картата на света. Не, думите ми не са пресилени и паникьорски, просто съзирам безрадостната картина на нашето бъдеще. Какво значи, уважаеми господа, едно тяло без душа? Какво значи една България без своята самобитна култура, с която е известна по света и без науката си, дала на човечеството толкова умове, таланти и открития? Нима е трудно да се види, че след смерча, който е надвиснал над българските театри, оперни и симфонични дружества територията на страната ще остане обездушена, мъртва, господа, защото духът прави живота! Че в пустеещите сгради ще се шири чалгата и хазартът. Не са ли пред очите ни тревясалите и пустеещи плодородни български поля след хаотични, необмислени и вредни действия на български управници преди години! Г-н Рашидов, моля, престанете да пресмятате в медийното пространство “огромния” брой културни институти, “огромното” количество артисти, музиканти и певци, за които “данъкоплатците” работели. Противопоставянето на една социална група на останалите е маниер от други времена и други водачи, заради които човечеството загуби милиони невинни. Моля, г-н Рашидов, обърнете се към една реална реформа в поверения ви участък, ПАЗЕТЕ ХОРАТА СИ и ценете таланта! В този момент България няма нужда от Лувър и гробищни огради, тя е длъжна да запази творческия си капацитет, за да я има! Има още нещо, което струва ми се, игнорирате, господа. Традицията. Ако страната в този безуспешен преход въпреки всичко, въпреки ред държавни недомислия е съумяла да съхрани свои културни гнезда из територията си, това не ви ли говори от само себе си? Не ви ли трогва и стресва, че млади артисти, музиканти, учени живеят и работят години наред със заплащане не по-високо от 300 лв?! От любов, всеотдайност и уважение към мисията си. Погледнете какво стана с нашите читалища след поредица т.н. реформи – те едва мъждукат между живота и смъртта. Нима вие ще сте следващите, които ще унищожат и остатъците от една национална българска черта – пиететът към културата и науката? И самите тях? Моля, г-н Рашидов, престанете да давате примери колко театри имало в Италия и други държави. Това най-малко подхожда на министър на културата. Може ли някой да ми каже с какво ще се “облекчи” страната след като тези обучени тук с наши средства, високо интелигентни и квалифицирани млади хора я напуснат? И нима никой от вас не вижда тълпите от бъдещи емигранти наесен? БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! С рестрикциите по отношение на науката и културата, г-н Дянков, вие реално обезкървявате страната. Лишавате я от най-доброто, което е родила и създала. Нима, вие, който боравите с цифри, смятате 500 лв. за огромна сума? Толкова получаваше досега един български професор. Искате тя да стане значително по-малка? Наемате ли се на вашата съвест да тежат закриването на толкова институти, университети, театрални училища, театри – животът на духа и ума на България! Намерете други пътища за запълване на финансовите дупки, г-н Дянков, моля ви! БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! Г-н премиер, в този драматичен за нас момент ще си позволя да Ви запитам: С какво сърце ще запеете на 24 май всебългарския химн: “Напред, науката е слънце.”? Истинският химн на България, от който всяко сърце трепва!
Накрая искам да добавя, че посрещнах вашето правителство с надежда и не от злост и голо отрицание пиша тези редове. А от мъка. За мен са скъпи талантливите, умни и способни деца на България. Бих искала те да останат тук и светът да им се радва от нашата страна, а не да ни идват на гости от всички краища на планетата. Надявам се, господа, на едни наистина реални и разумни реформи, които ще ни изведат на по-светъл път!

Малка, но значителна част от последиците от систематичното унищожаване на културта ни ->
http://www.metropolistv.nl/en/themes/real-men/bulgaria-be-a-jerk

"България която изгубихме"
http://bgsviat.narod.ru/BulgAria_koqto_izgubihme.htm
Проектът "Ран-ът"
http://bgsviat.narod.ru/

Защо си отиде Бербатов?

"...Този коментар, обаче, не е на тема футбол. Първо защото в България отдавна няма истински професионален футбол и в този смисъл Бербатов не може да бъде обвиняван, защото е напуснал Нищото. И второ, защото в случая става дума за манталитетите на две Българии, които непрекъснато се разминават, защото са несъвместими. ..."

http://www.glasove.com/article.php?aid=8360&page=2 (http://www.glasove.com/article.php?aid=8360&page=2)

мда светут от краи време си е същия сащ е все едно римската империя на времето по точно света а сащ е рим ,или рабитш за нас или те унижожаваме и пак работиш за нас ,90 процента от населението работи за останалите десет ,наи -кадърните измежду поробените могат да станат римляни (американци де) ,царете на поробените народи 9разбираи сега президентите) могат да си запазят власта и привилегиите стига да слушат ,ако им рекът марша да се биете в афганистан веднага да скачат ,така както във рим се стичали благинките от цлия тогавашен свят и сега така всичко отива за брата хамериканец ,на останалите колкото да оцелеят ...ако вземат да преритват от глад в африка справ едливите ще им хвърлят два самолета хляб ,за да бачкат
...сеира в римската империя,кеч ,кучешки борби ,ръгби ....нищо ново

америка е една от наи младите нации пък водила 50 воини къде пряко къде скрито ,и само една на тяхна територия и то гражданска ,имат едно нападение над пърл харбър

Офф-топик

Петко, щатите никога не са били свободни и независими..  ;)
Те са държавата с най-голям външен дълг. Този който управлява дълга им дърпа конците. Банки, фамилии..

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2995271

Италианците и те са колонизирани роби..
http://www.monitor.bg/article?id=242524
...

можш би не ти вдевам

не всеки римски гражданин е бил "свободен" като тибетчанин ,но все пак са му се полагали 150 дена годишно в колизеума баня къща и безплатен хляб по тва време из провинцията египтянин жъне или тракиец пасе овце или испанец маслини бере

за вуншния дълг ние като имаме по малък свободни ли сем ,гърците дето фалирали няма ли да им дават 14 заплата или както им викат дорото за пасха

имам един приятел де дължи на банките повече отколкото аз някога съм виждал ,ама на мен даже и не биха ми ги дали ,аз без дълговете и тои борчлията да ни видиш на едно място ,направо коренна разлика тои бедничкия си личи от обувките до колата ,някои ден като се обърна назад яе знам че съм живял честно и без дългове ...а неговия живот и с два мои не бих могъл да го изживея

http://frognews.bg/news_23702/Samnitelna_mediina_grupirovka_i_banka_butat_kabineta_na_Borisov/

Понеже темата е свързана с обществото, в което живеем и градим, предлагам някои
РАЗМИСЛИ: до къде е стигнал ХОМОСАПИЕНСА
http://www.youtube.com/watch?v=VIjanhKqVC4
на тези, които знаят англииски честито преживяване, но в случая не е нужен и език.....
и това само за да се нахраним по най-шибания възможен начин - ние Човеците.

Найстина не е нужен език.....и това го правят хора претендиращи да са от най-цивилизованите и грамотни страни,които служат за пример на останалите?!..ЖАЛКО :shit: :puke_: :skull: :jawdrop: :banned:

Българинът не престава да адмирира и уважава успехите на хора от други нации, като същевременно отказва да приеме, че някой може да успее  в България. Няма просто такова животно като успял българин, особено ако е твой познат!
Явно за нас като нация успехът е нещо митично и е по-добре да си остане една неосъществена мечта, отколкото да приемем, че наистина може да се успее. Много хора, които познавам (в това число и доста млади) продължават да твърдят, че хубава работа се намира само с връзки, че някой трябва да ти "удари едно рамо", за да успееш. Просто се намират хиляди и хиляди извинения за това, че някой не може и не иска да успее тук. И същевременно една Америка си остава "страната на неограничените възможности", където едва ли не от самосебе си ще успееш, само като стъпиш там.
Отделно успехът като понятие се е абсолютизирало отдавна и се свързва с палати, салтанати и джипове. Професионалната реализация все още не се приема като личностен успех примерно. Ако изкарваш пари да живееш нормално не те прави успял, определено трябва да имаш МНОГО пари, да живееш много НАД средното ниво. А такива хора веднага пък се обявяват за крадци, мошеници и изверги.  :smile:
Просто критериите за успех и свръх-успех на родна територия се препокриват, размиват и въобще не могат да бъдат разграничени. Моделът за мутренското светкавично свръхзабогатяване скоро няма да бъде разбит и ще продължи да бъде критерий за един работещ начин за успех в живота. Както и отричането на успеха и завистта към него ще продължават да си ходят рамо до рамо - ако не е едното, веднага ще е другото.
ПП Бербатов е много удачен пример за последното.

Двете Българии...
В едната властва чалго-мутро-полит барок и за съжаление основният метод си остава "уреждачеството" и здравите лакти.
В другата са наистина професионално успяли българи като Бербатов и КРИСТО /Христо Явашев/. Последият е най-известният жив художник в света! Но доколко живеещите тук го осъзнаваме и оценяваме?

Най-вероятно те и затова са успели, защото не са в България. Специално Митко Бербатов тук не би успял да реализира потенциала си, нямаше да му се даде тази възможност, нямаше и къде да се случи това. Идиотско е, че когато реши да се раздели с „Нищото” и го направи по възможно най-цивилизования начин – без скандали и вадене на кирливи ризи, веднага го обявиха за пораженец и предател.
Кара, не съм запознат детайлно с вашата работа, но определено прави впечатление, че имате дългосрочна визия за нещата, които правите. Както и функционалната връзка между отделните проекти, по които работите – овце и кучета-хабитат-еко продукти. Такова нещо не съм чул друг да прави за момента, поне с такива идея и мащаби. За жалост не съм чул и да имате сериозна държавна подкрепа в начинанията си. Въпреки, че в повечето нормални държави има практики ако не за финансиране, то поне за стимулиране и лансиране на аналогични идеи и проекти. Дори една икономически не-силна Бразилия финансира научни проекти, върху чиито резултати да бъдат  реализирани малки еко-стопанства, създавайки заетост в специфични географски региони.
Тука за жалост е обратното – всеки Сульо и Пульо – дали подставено лице, дали страдащ от собственото си малоумие, се подиграва и плюе по труда на такива инициативни хора. Жалко е, че в България се дава поле за изява на такива, които отчаяно се стремят да привлекат внимание върху себе си, без на практика да могат да кажат нещо смислено по даден въпрос.

.винаги съм казвал ,че бедния "няма право" да бъде културен ;),щото като се бориш за оцеляване ама хич не ти е до опера ,да речем,или в галерия. бедни сме това е .защо хората обичат чалга ,и кои хора ,точно онези за които говоря .знаеш ли как ги интересува ,какво навявала симфония ли беше там "четири сезона" ,виж чалгичката си е балканска музика ,и български идиотщини за текстове „НО са си самата реалност тяхната може би не вашата или на тези които биха отишли на опера  ,това което вълнува хората това което виждат по улиците ,това си им е живота в краина сметка

еи тигре тигре имаш ли пари хубави коли ,нямаш ли пари старо жигули ...е във времето когато е писано не беше ли така ? куче влачи реис диря няма хеи ,е не беше ли така не се окраде цяла България  ,до кого стигнаха "дирниците"

за картините ,да знаеш че една картина е по скъпа от труда през целия ти живот та било и просто да гребеш с лопата и без да си направил нищо особено ,само да изхраниш себе си семеиството и да си изучиш децата ,ако можеш ,и всичко това е нищо ,в сравнение с картината

но нека не се отчаиваме почти всички големи открития и силни периоди в изкуствата литературата  са б или в тежки периоди за човечеството ,било то воини ,мор болести и почти винаги са били подценявани тогава и впоследствие оценявани

дефо ли беше умрял в дългове? а робинзон крузо още се продава ,имаше и някакъв художник, дето се беше грял със картините си ,бах некои от тия там де пишеше оперите и тои мизерстваше учени да не говорим ,ако някои е бил оценен измежду тези е успял по един или друг начин да стигне до по богатичките било то в собствения си народ или в друга държава

после сегашните богати българи ..да ме прощават ,ама са родени бедняци и си е нормал да са си простаци ,само че с повечко пари и по им личи простащината ,докато един богатш от стара ахглия барабар с парите на дедо и замъка му получил и  култура

от футбол не разбирам грам ,ама все си мисля че един англичанин ако остави националния хич няма да му плсяскат англичаните

Петко,
Не мога да се съглася изцяло с тебе. Нещата, за които ти говориш са приоритетите в живота ти, а не социалния и икономическия ти статус.
Да си чул някой да е умрял от глад в България? А много хора умират от болести, причинени от преяждане - това е факт.
Мисля, че бяхме говорили за това кой е беден и какво се разбира под беден. Ако се сещаш говорихме за бедните селяни, които вдигат къщи на по 2-3 етажа, а децата им неизучили и 8-ми клас. Пак ти казвам -това е личен приоритет - дали да работиш 5 години в Испания и да биеш къща на три плочи, а детето ти да не може да си напише името или обратно - да му дадеш образование и избор в ръцете.
Та изборът на чалгата като лайфстайл дето е модерно да се казва, си е личен избор - няма грам връзка с материалното ти положение. От много лъскави лимузини дъни гнусна чалга, а това са хора които могат да посетят не един и два яки концерта на живо и то в която държава си поискат.
Не искам да споря - личното ми мнение е пак повтарям, че всичко за което говорим е въпрос на личен избор и приоритети в живота. С изключенията си разбира се, като всяко нещо.

От умствената бедност няма по-страшна. За нея няма открито лечение. Генетично е. Независимо дали се отнася за човек, куче, кон...
Хубавия кон и под съдран чул се познава. Калпавият и под златна сбруя да е  и като писано яйце да е гледан пак си остава мекере.

Ето вчерашното интервю на Иван Славков пред Дарик радио. Препоръвам да си пуснете аудиозаписа  ;)
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=535520 (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=535520)

.от бедните съм рекс ,също и съм бил гастарбаитер ,не съм отишъл да правя пари а от липса на такива ,работех имах и дваисе крави (по моита система е малко пара,наистина) и ни време ни пари сутрин ставам бачкам в 5 след работа на кравите а те на 20 километра,ако имаше проблем оставах да спя там и от там на работа и не само че нямах време за култура ,нямах и пари да ида ,дори в чужбина на работа фирми фантоми ти взимат парите дето си взел на заем ,виза не ти дават ,накрая ми писна и понеже съм граничар рекох да дръпна един наряд два дена суха храна и пеш до гюмюрджина ,после там не ме питаи берекет български турци имаше и помаци инак и за ядене не бих изкарал ,бачках строителство ама понеже не му разбирах бях лопатар(не елен де) изначало нали и без тва ченегета ме гонеха та се фанах по незаконното че по големи надниците там ....та кажи ми в един такъв период от живота си би ли ти дошло на акъла за някаква култура
с парите дето спечелих плащах заеми по стара къща ,жената взимаше 50 долара ама дока ги вземе от инфлацията ставаха на 5 децата на учлище

 и това са ми наи хубавите години другите са в духа на комунизма ,там пък кув кеф беше

ако съм духовно сакат то е от мизерията в която съм се родил ,каракитане ,като кучетата сме и за хората твърдя че ако не израсне в подходяща среда ще има да чакаш

petko, не мисля че си духовно сакат, точно напротив. :cheers: Смятам че си пример, че човек като носи нещо никакви житейски трудности или благини не мога да го изкривят дотолкова, че от ябълка да стане круша или ряпа. Виж добрите условия могат да направят ябълката по голяма и без петна. Както лошите да я докарат по дребна и неугледна. Ама на вкус ще е пак ябълка. И често дребната е много по-вкусна и полезна.
Та тезата ми е, че условията доизкусуряват, но не дават същина. Познавам хора на вид прости(нямам предвид простаци), живеещи скромно, но с изключителна вътрешна култура. И под култура не мисли че си представям ходене на опера и снобизъм. Имам предвид състояние на духа което ражда гайдарските мелодии, приказките, песните, резби... Абе  съзиданието. :smile:

Петко, първо се извинявам ако съм бил разбран неправилно - не съм имал предвид конкретно теб, а просто говоря във второ лице единствено число като пример по темата. Изобщо не мисля, че си духовно сакат, даже напротив. По това, което чета ти си интелигентен човек, без изобщо да знам с какво се занимаваш и в каква среда живееш.
Второ изобщо не виждам да ти липсва култура и вкус към нещата - точно напротив, което смятам е доказателство точно на моята теза. Няма значение човек в каква социална прослойка се е родил - или имаш око и вкус за хубавите/истинските неща, или нямаш. Това не може да е провокирано от пари или въобще от финансова възможност.
ПП И в тази връзка често ме е яд, когато политиците все оплакват колко са зле пенсионерите, а никой не отваря приказка как едни млади хора се справят с отглеждането на деца, как си плащат наемите/ипотеките и въобще как се справят с ненормалния живот в България. Ама нали пенсионерите са около 3 милиона РЕДОВНИ гласоподаватели, та само те са зле за по медиите.

**като му казах на Живков, че ще правим движение, той каза „пари имате ли?". Казах „нямаме" и той ми каза, „движете се, даже тичайте за здраве"**

тато ги пускаше яки голем простак си беше  :lol:

момчета благодаря ви за благите думи ,маи пак не съмви разбрал ,9което ме кара да не си мисля че съм толкоз интелигентен колкото му се виждам на рекс,а тои да не се притеснява че може да ме обиди )

вингаи съм се имал за простак ,но не и прост

под кутура(не битова етническа ,нацинална и общочовешка) разбирам всчико онова де е под шапката на министъра на кълтурата ,кина театри изобразителноизкуство опери литература ..такива ми ти работи

Като стана дума за култура, в някои страни старите местни породи се считат за част от културата и са под шапката на културното им министерство. Въпрос на отношение към създаденото от "простите" пастири.

А пък у нас е срамно да си от село и да ти викат селянин. Въпреки, че в най-добрите си икономически периоди България се е утвърждавала като развита АГРАРНА държава, която е изнасяла зърно, месо, кожи и плодове за една Германия примерно. Имали сме и  клирингова спогодба помежду си. И не само за Германия. Пък сме и учили австрийците на зеленчукопроизводство дето се вика.  :smile:
Жалко е, че от тогава насам, все се опитваме да станем ту промишлен гигант, ту иновационен, ту някакъв друг. Само не и да си върнем златните стандарти в земеделието и животновъдството. И то при положение, че географското положение на страната облагодетелства възраждането и на двата подотрасъла. Аз затова съм с две ръце за въвеждане на разрешителни режими отделни малки фермери да могат да продават собствената си продукция от млечни и месни продукти. Не че сега не се прави, но ще е супер ако се разреши официално и то под контрола на съответните служби. Не вярвам на някой да не му се ядат истински сирене, кашкавал, луканка и суджук.
Нека да си струват реалната цена, но поне хората да имат информиран избор какво наистина ядат и сами да преценят дали искат да си го купят.
Това е несравнимо по-добрата алтернатива, от това което се вижда в клипа на Рунка - полудели животни, с ненормален живот и много стрес. Това ме подсеща за една книга на дядо ми (беше ловец Бог да го прости), в която пише, че дивеч се стреля само ако можеш да го свалиш и убиеш веднага. За да не се мъчи той и месото му да е чисто от токсините, натрупани от болката и стреса. Както и да  не се консумира дивеч, убит след дълго преследване и други такива. А книгата е 40-и някоя година издавана. Пък иначе евросъюза ни поставя директиви да не гледаме домашни прасета, защото сме ги колели "нехуманно". Определено е по-добре да се колят "нехуманно", отколкото да живеят в онази изродия от клипа и да превъртат в онези тесни боксове. Американските прасета сигурно сънуват българските кочини с разходките по двора и бабичките, дето ги чешат по тумбаците и им берат коприва всеки ден. После кои прасета били щастливи ...
Определено започваме да забравяме какво е истинска храна и колко е лесно да си я набавим по нормален начин.

Или казано с други думи – универсалният пенкилер на българина. Нашего брата не може без тази благинка. По възможност си я вари сам, при нужда купува от приятел, а в краен случай - от магазина. В първият вариант инвестицията не е особено голяма – необходими са помещение (по възможност в по-затънтено село), две-три стотарки в наличност и умение за водене на кратки преговори с циганите-казанопроизводители. Ако бъкате от техническа мисъл, може и сами да си произведете дестилиращата система от старата пералня на баба ви примерно. Необходим е автомобил, с който през лятно-есенния период се извършват обиколки за “прислушване” на безстопанствени овощни дървета и захар - колкото ви се отпусне от душата (и джоба). Както и късмет, че да не вземат да ви спипа някой акцизен служител.
Тук гордият производител може да кръсти селектираните брендове на заслужили членове от семейството – “Сливата на мама”, “Кайсиите на татко”, “Чепката на дядо”. В останалите случаи е лесно – поръчва се на познат (според разполагаемия асортимент и количество) или се практикува директна покупка от кварталния магазиногараж.
За българския консуматор ракията е много по-необходима от слънцето и въздуха да речем. Тя всеячески е обвързана с житието и битието наше и пускане няма. Ракия се пие при раждане, при умиране, по избори или просто от сутринта, както казва един стар лаф. Тя измерва честността на хората (предимно от женски пол), за което те с благодарност са я нарекли “блага ракия”. Спиртната напитка е и барометър на споделеното доверие – “еди-кой си ме покани да пием по една ракия”. Не на последно място вълшебното питие е израз и на приета благодарност – “ще черпиш една ракия”. Уважението към този неземен дар се доказва от безбройните гальовни и умалителни, използвани от неговите ползватели – ракийка, ракийчица, пърцуцка, домашнярка, стоманярка. А са ужасни гнева и презрението към различните имитации на този амброзий – менте, помия, парфюм, “ти ли си я правил!?!”.
В този аспект би било редно да се каже, че ракията е основен стълб на обществото и първото чудо на света. Няма обществено явление с по-голяма социална функция от нея. Тя запознава, сдобрява скарани, събира семейства (ако ги е разделила преди това) и въобще прави общуването лесно. Ракията прави слабите силни, а силните слаби – тоест дава равен старт на всички. Без нейната безценна помощ много служители още щяха да са на стартова заплата, а много деца – неродени.
Ракията е домашният психотерапевт на всеки българин. Вечер пред масата, тя дава полезни съвети, при това почти безплатно (около 5 лева за кило). Ракията вдъхва сила и увереност в утрешния ден. Тя е незаменимият интимен партньор – ако речем жената отговори на нежното похващане за седалището с усукващ се шамар, ракията никога не отказва. Нея не я боли глава и не и се спи. От там ида и израза “целувам чашата” – като еманация на висша сюблимност и неотхвърлено щение. Ракията е и всеизслушващ събеседник – за нея няма досадни теми. Като професионален психиатър, тя внимателно вниква в проблема и помага с каквото може. При това без да е необходимо да се уговаря час за следващия сеанс - тъй като е всеизвестно, че той ще се състои утре по същото време.
Ракията е и личният лекар на българина. Тя е широкоспектърният антибиотик, който не се нуждае от рецепта. За настинка, за шум в ушите или зъбобол – пие се ракия. Дозировката е индивидуална и според поносимостта на болния. От 100 грама до кило и нещо.
Ракията е универсално питие – при нея няма лято или зими, за разлика от бирата и виното. Изстудена в горещите дни или греяна през зимните вечери, тя е назаменим спътник в живота на човека. Няма претенции и за мезе, тъй като еднакво добре кореспондира както с “тез червени домати”, така и с “таз риба без кости” (на салата или чорба).
Това е – да живее ракията.
Аз отивам да пия една.

 :notworthy: :clap: :naughty: :cheers:
Напълно вярно!Само дето тея акцизи...абе данък ракия,данък куче,данък геран,данък не знам си какво...пребиха обикновенния човек.Както каза веднъж един уникален екземпляр:"че пием две рикий и че му платим"

Лайноядството е тенденция в наши дни. На практика всеки е ял лайна. С овкусители. И химикалчета (ама не писалки), кръстени на буквите от цялата азбука и числата от 1 до 1000. А все по-малко хора могат да се похвалят, че ядат хляб, сирене, месо и зеленчуци. В истинския смисъл на думата имам предвид.
Явно лайнопреработвателите мислят сериозно за здравето на хората, защото в действителност не продават чисти лайна, а лайносмес. В съдържанието на лайносмесите могат да бъдат открити множество полезни за здравето естествени съставки – кожа, сухожилия, перушина и так далше, и так далше. По този начин лайнопродуктите се оказват освен всичко друго и питателни. Предполагам повечето от вас, които имат някакъв контакт със селото, са виждали как буйно растат тикви на торище. Или млади овошки около дворищен клозет. Та такъв е и принципа на лайноядството – крепне младо поколение, обилно захранено с лайносмес.
Друг полезен ефект от лайноиндустрията е икономическият такъв. В лайнопреработката е залегнато използването на вторични продукти, тоест веднъж вече ползвани. Като такива, те имат по-ниска себестойност и от там цената при краен потребител пада. Тук е възможно да бъде забелязан двойният полезен ефект – хем производителя произвежда с по-малко разходи, хем купувача консумира по-евтино. Ако я нямаше лайноиндустрията, как любимите ни баби и дядовци щяха да си позволят кремвирши, бахор, наденица и други исконно консумирани от българина продукти? Тоест бързо достигаме до извода, че освен всичко друго, лайноиндустрията е и народопсихология – тя е носител на родовата памет на българската национална кухня.
В стратегически план, лайноядството изкарва българската икономика едни гърди напред в условията на икономическа криза. Ние вече сме свикнали. Далеч по-стресова ще е ситуацията при бозавия Ханс или луничевия Джеймс примерно, на които ще са им нужни години да настроят стомашно-чревния си тракт към един такъв режим на консумация. Непредвим за тях ще бъде и психологическият ефект от процеса, който би могъл да доведе до разстройства (и двата вида), деменции, раздвоявания на личноста, нощни напикавания и други нежелани странични ефекти.
Не на последно място би следвало да се отбележи демографския тласък, който един процес като лайноядството дава на обществото ни. Поради необхватната си хранителна култура, нашето общество би оцеляло във всякаква ситуация – война, нападение от извънземни, нов ледников период, възкръсване на Сталин. Това автоматически прави българското племе основен претендент за планетарния сървайвър. С единственото притеснение за кандидатурата на Сомалия, където хората много държат на глад. Но нашата тактика е далеч по успешна. Ние просто ядем всичко.

Защо брада ли – ами по много причини. Първо, защото е лесно – расте от самосебе си - идва й някак отвътре. В това отношение не се изискват никакви усилия, даже е необходимо солидно бездействие по въпроса. Второ, защото е евтино – спестява пари за тоалетни принадлежности в частта “самобръсначка и пяна/гел”. Освен това окосмението по лицето дарява собственика си с допълнително свободно време – най-вече сутрин за по-дълго поспиване.
Допълнителна екстра, която дава брадата - това е философският вид. Тоест тук говорим за един психо-биологичен тунинг, който за около седмица ви осигурява идейно нов фейслифт. В зависимост от възрастта на брадоносителя, имиджът може да бъде изтълкуван още и като: бунтарски, революционен, поетичен и так дальше.
Брадата може да бъде и идеален заместител – “който няма по главата, пуска по лицето”. В това отношение още по-адекватен заместител на косата могат да бъдат веждите (разресвани нагоре), но за целта е нужно наличието на гъсти такива, най-добре тип “навес”.
Въпреки че брадата е по-пренебрегваното от косата окосмение (за последното и филми даже режисьорите правят), тя е един вид контакт на душата с тялото. Когато примерно човек е на кеф и реши да поговори със себе си, той глади брадата си. Аналогичен вариант с косата е неуместен, а погледнат отстрани даже би представлявал сериозен интерес от психиатрична гледна точка. В тази си роля на медиатор, брадата не ограничава с размера си – еднакво добре може да се глади както рунтавата (тип владишка) брада, така и едноседмичната такава.
Освен всичко друго, брадата е и един от основните белези за полов диморфизъм. Така мъжът суче мустак и глади брада, въртейки похотливо и обещаващо глава. По отношение на любовната игра, брадата е добър помощник на женските ръце, позволявайки им да фиксират мъжката глава на желаното място, щадящ същевременно ушите и носа на любещия. Или казано с две думи, брадата е символ на мъжките хормони, деликатен начин да бъде показано “моджото” на приносителя й.
*Последното не следва да се приема като правило обаче, защото историята помни и доста създания от нежния пол, собственици на бради тип “ботев четник”.
Говорим ли за лична хигиена, пак опираме до брадата като незаменим помощник на човека. При излет, пикник или планински преходи – брадата е идеалната салфетка при похапване на открито (което пък от своя страна създава салфетков запас за удовлетворяването на други физиологични нужди на открито). Намокрена пък във вода, тя играе ролята на освежаваща кърпичка за морно и потно чело. В студено време пък, брадата е естествен шал - топлещ гърлото и лицето от бръснещия вятър. Който няма как да забравите в къщи. В летния пек пък предпазва от неприятни изгаряния.
Въобще брадата е един универсален дар от природата. Тя е непретенциозна и постоянна в присъствието си (за разлика от косата в някои случаи). Брадата подсказва основни черти от характера на собственика си – тя е един вид автореклама и послание към света. Върви еднакво добре с различни видове дрехи и може да бъде носена в абсолютно всички прослойки на обществото. Абе брадата си е удобно нещо – откъдето и да я погледнеш!

“Лична полза” от Валери Петров

Напоследък, признавам си – в мен се ражда една
мисъл, малко себична:
от разрухата в нашата злополучна страна
полза май имам лична.
Какво стана с живота ни! Не ми се говори!
Хитреци, за които вечно няма затвори,
порнографии, подкупи, заплатени убийства,
инсталации, клоуни, идиотски шеги и с това,
дето най ни е мило, дето най ни е скъпо,
словоблудстване тъпо
със велики понятия и прекрасни идеи,
клевети за герои и венци за злодеи,
а не само у нас – по петте континента
се върти тази грозна, отвратителна лента...
И от всичко това, от туй време на злоби
е, уви, мойта полза и тя в туй е, че май,
ако друг бе животът ни, то по-трудно било би,
отколкото днес е, да му кажеш: - Гуд бай!

 :notworthy:
Истино...Истино...

Една истинска история

http://www.youtube.com/watch?v=orHIGYFogfA
http://www.youtube.com/watch?v=TAC4coseHuI

Сервитьор с равносметка от Теди МОСКОВ
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=728462

много добро есе :yinyang:

 :clover:

Другите за нас, или по-скоро за някои от нас.....
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3518931

Баси хора,
не знам честно как си представяте идеалния прайм-министър на България. И въобще какъв трябва да е, че да е угоден на народа?!?!
Аз лично имам чувството, че който и да дойде, сме му подготвили два тона и половина критики, и само го чакаме да се изкашля грипозно ...
Ако е с анцуг - що е с анцуг, ако не е - що е бил пожарникар. За мен гнусно емблематичен бе примера на хората, искащи промяна, които обаче не искаха незаконните им етажи да се съборят от държавата. Щото те си ги били строили ....
Явно байджа мандати трябват, с един ще е бая трудно да се поразчупи окалъпената кратуна българска, готова все да критикува, а същевремено и на никой да не вярва, включително на себе си!

 :lol: Идеален няма. Добрият управлява народа и го води към израстване - икономическо и духовно.  Угодният на народа е лош управител. Такъв вместо да води народа, се води по народа. 

Старецът Порфирий: Егоистът е болен човек
 ;)

Лекарството и голямата тайна за напредъка на децата ни е смирението. Доверието в Бога ни прави абсолютно уверени. Бог е всичко. Никой не може да каже: „аз съм всичко“. Бог иска от нас да водим децата към смирението. Нищо няма да направим и ние, и децата без смирение. Изисква се внимание, когато окуражавате децата. На детето не трябва да казвате: „Ти ще се справиш, ти си страхотен, ти си млад, ти си смел, ти си съвършен!...“ Така не му помагате. Можете обаче да му кажете да се моли. Да му кажете: „Детето ми, талантите, които имаш, Бог ти ги даде. Помоли Му се да ти даде сили, за да ги развиеш и да успееш. Да ти даде Бог благодатта Си“. Това е съвършеното. Във всички неща децата да се научат да търсят Божията помощ.

Хваленето на децата не е добро. Какво ни казва Писанието? Че, който ни хвали, ни заблуждава и разваля пътищата на живота ни. Колко мъдри са Божиите думи! Хваленето не подготвя децата за каквато и да било трудност в живота и те стават неадекватни, губят всичко и в крайна сметка се провалят. Сега светът се развали. На малкото дете само хвалби. Да не му се скараме, да не се обърнем срещу него, да не го притиснем детето! То свиква обаче така и не може да реагира правилно и при най-малката трудност. Щом някой се обърне срещу него, се нервира, губи кураж.

Родителите са отговорни на първо място за провала на децата си в живота, а след това и учителите и преподавателите. Постоянно ги хвалят. Говорят им егоистични неща. Не ги водят към Божия Дух, отчуждават ги от Църквата. Когато децата пораснат малко и отидат на училище, оставят религията и я занемаряват, губят уважението към Бога, към родителите,  към всички. Стават непослушни, твърди, безчувствени, като не уважават нито религията, нито Бог. Направихме в живота егоисти, а не християни.

Децата не стават личности с постоянни хвалби

Децата не се изграждат като личности с постоянни хвалби. Стават егоисти и суетни. Ще искат през целия си живот всички непрестанно да ги хвалят, дори да им говорят лъжи. За съжаление, днес всички са се научили да говорят и лъжи, и суетните хора ги приемат. Това е тяхната храна. „Кажи го, дори и да е лъжа“, казват. Бог това не го желае. Бог желае истината. За съжаление, това не всички го разбират и правят точно обратното.

Когато децата бъдат постоянно хвалени, без да се прави разграничение, различното от тях ги дразни. Егоизмът ги обзема и свикнали от малки с хвалби от родители и учители, образоват се, но каква е ползата от това? В живота стават егоисти, а не християни. Егоистите не могат да станат никога християни. Егоистите искат постоянно всички да ги хвалят, всички да ги обичат, всички да говорят добре за тях - нещо, което нашият Бог, нашата Църква, нашият Христос не го иска.

Нашата религия не желае от малки да се учат на поведение. Напротив, иска децата от малки да се учат на истината. Христовата истина подчертава, че като хвалиш постоянно един човек, го правиш егоист. Егоистът е объркан човек. Той е воден от дявола и от лош дух. По този начин, растейки в егоизма, първата му работа е да се отрече от Бога, става неприспособим в обществото егоист.

Трябва да казваш истината, за да я научи човекът. Иначе поощряваш неговата необразованост.  Когато кажеш на другия истината, той се ориентира, внимава, слуша и другите, сдържа се.

Така и на детето ще кажеш истината, ще му се скараш, за да се ориентира, че това, което прави не е добро. Не, обаче, да го биеш с бастун. Тогава преминаваме границата и става обратното.

С хвалби от малки водим децата си към егоизъм. На егоиста може и да се подиграваш, стига да му казваш, че е добър, да величаеш егото му. И той си мисли: „А, този, който ме хвали, е добър“.  Това не са правилни неща. Тъй като човек израства в егоизъм, объркването в него нараства, той страда, не знае какво да прави. Причина за психичната обърканост е егоизмът. Това и самите психиатри, ако го проучат, ще стигнат до извода, че егоистът е болен човек.

Никога не трябва да хвалим ближните си и да ги ласкаем, но да ги водим към смирение и към любов към Бога. Нито ние да искаме да ни обичат, ласкаейки другите. Да се учим да обичаме, а не да искаме да ни обичат. Да обичаме всички братя в Христос самоотвержено, без да очакваме хвалби и любов от тях. Те ще правят за нас това, което Бог им казва. Ако и те са християни, ще прославят Бога, че сме се срещнали и че сме им помогнали или че сме им казали една добра дума.

По този начин да водите и децата в училище. Това е истината. Иначе стават неадекватни. Не знаят какво да правят и накъде вървят и причината сме ние, че сме ги направили такива. Не сме ги завели до истината, смирението, любовта към Бога. Направили сме ги егоисти и ето какъв е резултатът сега!

Има обаче и деца, които са на родители смирени и още от малки им говорят за Бог и за светото смирение. Тези деца не създават проблеми на ближните си. Те не се сърдят, когато им посочваш грешките, но се опитват да ги поправят и се молят на Бог да не станат егоисти.

Аз какво да ви кажа ... Когато отидох на Света Гора, отидох при едни свети старци. Те никога не ми казаха „браво“. Винаги ме съветваха как да обичам Бога и как да се смирявам. Да умолявам Бога да укрепи душата ми и да Го обичам много. Аз не знаех какво е това „браво“, нито съм го търсил. Напротив, притеснявах се, че старците ми можеше да не ми се скарат. Казвах си „Да бъде чута молитвата ми, да ми се карат, да се отнасят с мен твърдо“. Това, което ви говоря сега, ако го чуе един християнин, какво ще каже?  Ще се обърка, ще го отхвърли. Това обаче е правилното, смирението, истинното.

Нито родителите ми са ми казвали някога „браво“. Нито съм го търсил. Затова, каквото направих го направих безкористно. Сега, когато хората ме хвалят, се чувствам много лошо. Какво да ви кажа ...В себе си се дразня, когато другите ми казват „браво“. Но не ми навреди това, че се научих на смирение. И сега защо не искам да ме хвалят? Защото знам, че хвалбата прави човека глух и отблъсква Божията благодат. И Божията благодат идва само със светото смирение. Смиреният човек е съвършеният човек. Това не е ли хубаво? Не е ли истина?
На когото кажеш това, ще каже: „Какво говориш, ако не похвалиш няма да може нито да чете, нито, нито ...“. Това обаче се случва, защото ние сме такива и правим детето си такова. Т.е. избягали сме от истината. Егоизмът изкара човека от Рая. Това е нещо много лошо. Първите хора, Адам и Ева, са били обикновени и смирени, затова са живяли в Рая. Не са имали егоизъм. Имали са, както казваме, на богословски език, първородното. Когато говорим за „първородно“, имаме предвид първоначалните дарби, дадени от Бог, когато създаде човека, т.е. живота, безсмъртието, съвестта, независимостта, любовта, смирението и др. След това дяволът успя, служейки си с хвалби и ги заблуди. Изпълниха се с егоизъм. Естественото състояние на човека обаче, така както го е сътворил Бог, е смирението. Докато егоизмът е нещо неестествено, болест, неприсъщо.

И така, когато ние с хвалбите създаваме в детето това „свръхего“, увеличаваме егоизма му и му влияем много лошо. Правим го по-податливо на дяволските неща. Израствайки по този начин, го отдалечаваме от всички ценности на живота. Не мислете ли, че това е причината децата ни да се погубват, хората да са непокорни? Това е егоизмът, който от ранна възраст им е насаден от родителите. Дяволът е най-големият егоист, най-големият сатана. Т.е. сатаната живее в нас, дяволът живее в нас. Не живеем смирено. Смирението е от Бога. Това е нещо необходимо за душата на човека. Това е нещо органично. Когато липсва, все едно, че липсва сърцето от организма. Сърцето дава живот на организма, а смирението дава живот на душата. С егоизма човекът вече застава на страната на лошия дух, т.е. развива се с лошия дух, а не с благия.

Това успя да направи дяволът. Направи и лабиринта, за да не можем да се разберем помежду си. Какво се случи с нас, без да разберем? Виждате ли как се заблудихме? Направихме нашата земя истинска психиатрия! И не разбираме коя е причината. Всички се чудим: „Какво става с нас, накъде сме тръгнали, защо децата ни поеха пътищата, защо тръгнаха от домовете си, защо се отказаха от живота, защо се отказаха от образованието си? Защо става това?“. Дяволът успя да изчезне и да направи хората да използват други имена. Лекарите, психолозите, когато един човек боледува казват: „А, имаш невроза! А, имаш стрес!“ и пр. Не приемат, че дяволът подстрекава и събужда в човека егоизма. Дяволът обаче съществува. Това е духът на лошото. Ако кажем, че не съществува, все едно, че се отказваме от Евангелието, което говори за него. Той е нашият враг, опонента ни в живота, противникът на Христос и се казва антихрист. Христос дойде на земята, за да ни освободи от дявола и да ни дари спасението.

Изводът, който трябва да си направим е, че трябва да научим децата да живеят смирено и да водят обикновен живот. Да не търсят хвалби и „браво“. Да ги научим, че съществува смирение, което е здравето на живота.
Манталитетът на днешното общество действа лошо на децата. Хората имат друга психология, друга педагогика, предназначени за деца на атеисти. Този манталитет води до своеволие. И виждате резултатите при родителите и при децата. Днес младите крещят. Казват: „Трябва да ни разберете!“. Не трябва обаче ние да се принизяваме до тях. Обратно на това, трябва да се молим за тях. Ще казваме това, което е правилно, ще живеем правилно, но няма да се пригодим към техния дух. Да не развалим величието на вярата си. Не трябва да придобием техния манталитет, за да им помогнем. Трябва да бъдем такива, каквито сме и да проповядваме светлината.

Децата ще се научат от отците. Учението на отците ще научи децата на изповед, кои са страстите, кои са лошите неща, как светците са побеждавали лошото в себе си. Ние ще се молим Бог да се всели в тях.

Не знам, по отношение на правилния управленец в момента е пълна дезориентация - особено за нормалния човек, черпещ информация от новините по медиите. Особено за хората, влияещи се от чуждото мнение.
Но за себе си съм абсолютно сигурен, че докато не се променим ние самите като общество, нищо няма да се промени. Най-малкото защото всички актуални политици са продукт на това общество, от него излизат. И няма как да са по-различни от неговите мерки и теглилки. В същото време обаче всеки заслужава шанса си.
ПП Честито Богоявление на всички!  :smile:

ВЛАДИМИР ДОНКОВ
Красотата На Един Българин

http://www.youtube.com/watch?v=Xq-HpT5jh2Q

(http://www.rozhen.com/bg/landmark/img/sybor.jpg)











Вслушайте се в Родопа Планина-
Чан до чан, цвят до цвят, песен до песен

Три неща признава Родопа-Знаме, Връх и песен.
Те са нашият трикольор за Свободата.

Зиме Рожен е побелял от снегове но този Връх никога не е вдигал бяло знаме.

В Родопите с лед първото майчиното мляко, иде и песента.
Запява майката , запява Планината.
Една Планина , една песен, …детски плач- цяла Вселена.

Там където сълзи са капали песни са никнали .
Тук Рожен слива в едно измерение- Слънчевите люде на света
И космичните им песни .

Има една Планина , високо, високо, високо там, където небето целува земята , гали върховете и звучат бисерните песни на най слънчевите люде на планетата.

В далечната 1898г. отец отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци, призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на св. Пантелеймон – 27 юли, но на параклиса „Св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. От среща на родове този връх се превръща в най-значимото фолклорно събитие, където творци самодейци популяризират народоветческата памет и съхраняват Орфеево-Дионисовите и Аспаруховите ни корени .

На Роженските поляни през 1961 година се ражда самобитният гайдарски оркестър "Сто каба гайди", който се превръща в символ на събора. Гайдарите са от целия окръг с ръководителят Апостол Кисьов С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук изгрява звездата на всички големи родопски изпълнители – Георги Чилингиров, Бойка Присадова, Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Румен Родопски, Веселин Джигов, Младен Койнаров.

От Рожен излита и песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция "Вояджър", наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт, с ромоленето на планински потоци, плача на новородено дете, за да търси чужди цивилизации в Космоса.

Сега, когато културните параметри в евро пространството не целят да унифицират, а търсят уникалността на една нация, всички ресурси по съхраняване, популяризиране и обогатяване на родната ни култура, трябва да се активират.Столетие след първия събор , той и през 2006 г. ще е
едно от най престижните културни събития на годината.Огромният интерес от желаещи да участват, дава индикации, че родният фолклор е живата памет, която като визитна картичка ,ще ни представлява и в бъдеще пред останалите европейски общности.

Статистиката сочи, че най-силно е присъствието на Народните Читалища . Творческите самодейни състави и индивидуални изпълнители от над 200 читалища от всички краища на страната, ще представят родният фолклор .Те ще превърнат Роженските поляни в живи сцени на култуно-историческото ни наследство.

Местността Рожен е емблематична за Родопа планина и родопчани. Поляните на Рожен помнят много тъжни и радостни исторически събития, свързани с този край и България.
Рожен е седловина с 1420м.н.в., която свързва Переликското с Преспанското било.

Седловината представлява огромен, безотточен мраморен карстов валог, надупчен от фуниевидни понори или “ропки”, както им казва местното население, обрасли с трева. От водите събрани във валога бликат карстовите извори “Хубча” на юг, и изворът при Чепеларе на север, които дават начало на реките съответно Бяла река и Чепеларска. Из местността са пръснати огромни поляни заобиколени с вековни смърчови гори. По поляните има изградени няколко стари параклиса. Най-високата точка на седловината е в южния край – връх Рожен. Тук е построен голям хотелски комплекс. Още от най-древни времена през седловината са минавали важни пътища. Оттук минава пряк път от Горнотракийската низина за долината на река Арда и Беломорието. Днес през Рожен минава автомобилния път Пловдив-Смолян.

За свободата на този край тук са се сражавали Момчил юнак и неговата дружина. Ангел Войвода и четниците на Капитан Петко войвода често са завардвали прохода и са всявали ужас сред поробителите. Апостолът на свободата Васил Левски също е минавал през тези места, за да основе революционни комитети в околните селища. По време на Руско-Турската освободителна война Рожен е бил стратегическо място за руските войски. Народът е възпял руските войски на Рожен в своето творчество, в една от народните песни се пее:
“Руско е Рожен заптисал,
пиле не дава да форкне
камо ли турчин да мине "

След Руско-Турската война границата между България и Турция минавала оттук, докато през 1912 година не идват войските на полковник Владимир Серафимов и не освобождават завинаги родопските земи от османците. По време на антифашистката съпротива на Рожен са се подвизавали партизаните от отряд “Колю Шишманов”.
През 19 век на поляните на Рожен са се събирали жителите на 3-те околни села – Проглед, Момчиловци и Соколовци на родови срещи. По време на тези събори са се пеели народни песни под съпровод на гайда, на жар са се пекли традиционите агнета – чевермета. От тези времена води началото си традицията тук да се правят събори – надпявания. Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук изгрява звездата на всички големи родопски изпълнители. По късно Роженския събор се превръща в общонационален и става събор–надпяване на Българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколкото сцени на най-големия фестивал на народната песен в България. Събора се провежда в разстояние на 2 дена на всеки 4 години в края на август и на него присъстват над половин милион българи и чужденци от всички краища на света . За първи път тук прозвучават “Стоте родопски гайди”. Традиционно събора се открива с химна на Родопите “Бела съм бела юначе” под съпровод на “Стоте родопски гайди”. Кулминацията на надпяването е гала-спектакълът “Звезден Рожен”, когато вечерта на първия ден, под ярките звезди на роженския небосклон, най-големите родопски певци изпяват вечните родопски песни. Атмосферата на тази вечер е наистина наелектризираща.

Недалеч от Рожен на изток се намира Националната астрономическа обсерватория “Рожен” – най-голямата на Балканския полуостров.
...

Източник: http://sabor.mc.government.bg/rozhen/main.php?act=content&rec=2
http://www.rojen.eu/?do=1

Последният филм РОЖЕН ПЕЕ

http://www.vbox7.com/play:72e8662a
http://www.vbox7.com/play:43b4952e
http://www.vbox7.com/play:cc6a3193

 :cheers: :notworthy: :clap:

Рожен вече не пее, ама блее и лае, благодарение на гостоприемството и добрите отношения които поддържат помежду си родопчани!
Благодарим от все сърце! Такова място заслужава да сбира такива хора от близо и далече!
 :notworthy:

Ясно е, че изчезваме, но няма страшно
автор: Ясен Бориславов

Причината не е в международен заговор или природен катаклизъм. Просто не е модерно да си българин. Възможно ли е България да изчезне? При това не в някакво необозримо бъдеще, относимо към абстракцията на Големия взрив или Апокалипсиса, а в границите на едно обозримо предстояще, примерно от 30 или 50 години? Размишленията на тази тема в медиите се колебаят между драматични въздишки, безадресно вайкане и бодряшки възгласи, че страховете са по-скоро израз на популизъм.

"Българският ген е здрав и няма да изчезне", казват академични авторитети, заобикаляйки обстоятелството, че "изчезването" може и да не е чисто демографски и биологичен, а по-скоро културен процес. Странно е, че точно генетичният код се смята за най-важното градиво на националната общност. В модерния свят културният код (навици, нагласи, ценности и стратегии за оцеляване) изглежда по-важен от хромозомите, макар че сериозни учени продължават да спорят дали и доколко социалните фактори могат да надмогнат биологията.

Данните от националното преброяване, проведено през февруари т. г., официално обявени наскоро, по-скоро подхранват скептицизма за бъдещето на българското общество, въпреки че пред медиите бяха поднесени с уговорката, че нищо драматично не ни очаква.

Населението на страната в момента е 7 364 000, от които за българи се самоопределят 5 664 000. За десет години сме намалели с 560 000 души, от които 30% са емигрирали, а останалите са се стопили поради отрицателен индекс на раждаемост. Това означава, че всяка година по един град с размерите на Търговище, Горна Оряховица или Смолян изчезва. За същия период само в Чикаго са се заселили около 150 000 българи, почти колкото са жителите на трите споменати града. Дали второто и още повече третото поколение български емигранти там, а и в други страни, ще се чувстват българи, е силно дискусионен въпрос. Впрочем нежеланието на 9% от хората у нас да се самоопределят етнически звучи като глас от бъдещето. Ако сегашната тенденция на отрицателен прираст и емиграция се запази (а тя може и да се засили), превръщането на българите в екзотична етническа група през близките десетилетия не изглежда невероятно. Към средата на века населението ще е под 5 млн. и с демографска структура, която още по-ясно ще очертае хоризонта на българското изчезване.

За 48% от първокласниците майчиният език вече не е български, обяви преди няколко месеца министърът на образованието на форум в БАН. Данните показват също, че нацията интензивно застарява и делът на навлизащите в трудоспособна възраст намалява за сметка на излизащите. Растящият брой на индобългарите (според политически коректния неологизъм на д-р Тони Филипов) предвещава след десетина или петнадесет години вълна от неграмотни и ниско квалифицирани, но жизнелюбиви и гладни граждани, които някой ще трябва да храни. Очертава се перспективата един работещ да издържа 3–4 безработни. Иначе казано, ще става все по-нерентабилно икономически да си българин в България и вероятно не всеки ще може да си го позволи. Поради което българската етническа принадлежност може да се превърне в опасна и романтична съдба, а туристическата индустрия може да привлича туристи под слогана "Само за професионалисти" и снимки на Индиана Джоунс. Впрочем това лято индустрията показа, че може да предлага неподозирани вълнения за своите гости – може да ги отрови, да ги прегази с моторна лодка или да ги удави в хотелски басейн.

Опитът да се надникне в бъдещето очертава няколко възможни варианта за развитие:

1. При пет милиона жители (половината индобългари) държавата представлява пет-шест по-големи града с периферия от гета и пустеещи села. (В момента 34% от населението живее в седем града, а 21% от селищата са с население под 50 души.) Почти няма да има инфраструктура, тъй като индобългарите традиционно я третират като източник на полезни изкопаеми.

2. Под мъдро насърчителните и строги грижи на държавата индобългарите внезапно започват да се интегрират и трайно се приобщават към обичайните за страната образователни, етични, трудово-правни и хигиенно-битови стандарти. Преминават от присвояващо към произвеждащо стопанство, а оркестър "Карандила" предлага нов, леко суингиран аранжимент на националния химн, който става световен хит.

3. Поради обезлюдяване на отделни райони в страната се заселват нови етноси, прогонени от глобалното затопляне или по други причини от своите страни. Идват като работна ръка и усядат трайно.

4. Поради невъзможност да реши социалните си проблеми държавата загубва остатъците от национален суверенитет и управлението преминава под международен патронаж.

Вероятно нито един от тези сценарии няма да се случи в чист вид, а бъдещето ще поднесе нещо средно плюс нещо непредвидено. Но в общи линии изглежда ясно какво можем да очакваме.

България няма да е първата изчезнала цивилизация или държава.

В различни времена това се е случило с ацтеки, маи и инки, с древните култури на Шумер и Акад, с обитателите на Великденските острови и десетки други. Най-често държавите изчезват поради външни сили (климатични промени, природни бедствия, сблъсък с други народи) или защото не разбират какво им се случва и не виждат причини да съществуват. Изглежда и цивилизациите имат срок на годност, след който поради умора и неспособност да се модернизират изпадат в състояние на сенилност и деменция, постепенно умират и после предизвикват предимно археологически или етнографски интерес. Едва ли причините за изчезването на България ще бъдат по-различни.

Признаците на българското изчезване се простират отвъд данните от статистиката.

Всяко общество живее и се развива чрез постоянно самоописване и саморазбиране. Българското общество не желае или не умее да го прави, загубило е интерес към себе си и предпочита да се самоизмисля в мрачни или розови краски, но не и трезвата самооценка. Сигурна индикация за това е изчезването на критиката – художествена, литературна, театрална, музикална, научна и най-важното, авторитетна. Липсва периодика, която да я предлага. Идеята, че интернет може да запълни тази празнота, е измамлива, тъй като многогласието в мрежата е доминирано от дилетантщина.

Ако човек се опита да разчете актуалните образи на българското, както е представено в медиите, ще открие едно твърде недружелюбно към себе си общество.

Хора, които в собствената си страна създават среда на взаимна нетърпимост, загубили онзи усет за правомерно и истинно, който споява обществото, усета за правилно и благопристойно нравствено поведение и умението да се различава допустимо и недопустимо. Липсата на критерии за всичко това води до фаворизиране на пошлото, просташкото или в по-добрия случай (но той всъщност е още по-лош) – на посредственото. Спиралата на посредствеността завършва в нищото, вещае изчезване. В същото време малокултурието и простотията се превръщат в политически ресурс, от който никоя партия не е склонна да се откаже. Колкото повече се опростачва населението, толкова по-лесно и предвидимо гласува на избори – независимо със или без заплащане.

Въпреки демократичната фасада на управлението България е по-скоро феодално и кастово общество, което се владее и управлява от стотина (цифрата е условна) семейства. Няма реално разделение на властите.

Според статистиката днес 73% от населението живее в градове. До средата на миналия век точно толкова са обитавали селата. Внезапно погражданеният селянин е нещастно същество. Загубил благонравието на патриархалността и връзката със земята, но без да е станал и гражданин и да е припознал добродетелите на гражданското общество, той живее в духовен вакуум. Не знае на какво да се радва и от какво да страда. Радва се на промоциите в хипермаркетите и страда по турските сериали. Едно предимно селско по манталитет общество, което е загубило своите села, е самоосъдено на изчезване.

В годините на т.нар. преход (който не е никакъв преход, а по-скоро мутация, защото модерната история не познава двадесетгодишни преходи) българското общество се опитваше да забогатее чрез самоограбване. Естествен финал на всяко продължително и системно самоограбване е изчезването. На практика повечето големи богатства у нас са натрупани чрез (законно или недотам) усвояване на държавен и обществен ресурс. В България няма и никога не имало истински капитализъм.

Основен източник на богатства е била и си остава държавата.

Властта създава богатство, а не богатството – власт. Но натрупаното чрез власт може да бъде загубено чрез власт. Което обяснява и иначе трудно обяснимия обичай бизнесът да спонсорира МВР или опитите правителството да определя цените на бензина. Впрочем отношението на българската мутромилиционерска олигархия към българската природа е същото като отношението на българския циганин към инфраструктурата.

Нека вметнем, че всеки исторически преход произвежда някаква своя романтика – било хайдути и хъшове, било партизани или бригадирско движение. Т.нар. демократичен преход не предложи никаква романтика, освен ако някой не се опитва да я търси около мутрите и чалгата. Завихрен в спиралата на посредствеността, т.нар. управленски елит не успя да предложи нещо много по-важно от романтиката – модерен и общоприемлив български проект. ЕС и НАТО не са български проекти. Днес може и да няма български проект, но има българска мечта – да напуснеш България и да продължиш да я обичаш във Фейсбук.

От години политическият дневен ред на страната е обвързан с някакви съдбовни международни доклади, които съобщават видими с просто око неща. Сякаш не градим сами своята идентичност, а очакваме някой да ни я каже. Например съдебната система. Ако човек разгледа автопарка около Съдебната палата, би помислил, че там се провежда международна сбирка на наркотрафиканти.

Кои са актуалните културни знаци на българското? Какво правим заедно? Какво ни събира? Кирилицата, шопската салата, Мадарският конник, усещането за невинност при всякакви обстоятелства (винаги някой друг е виновен), омразата между народ и елит и изобщо омразата като национален спорт, изкуството на рекета и рушвета, киселото мляко, смядовската луканка, мрънкането, купуването на избори, нехайството и добродушната наивност, тарикатлъкът и шмекерлъците на дребно, чалгата, политическата сервилност, законодателната и административна сенилност, независимата до невменяемост съдебна система, която произвежда комедийни сюжети, взаимното недоверие и вярата в чудеса (през юни в някакъв вестник се писа, че Бойко Борисов черпел енергия от извънземна цивилизация), вкусът към домашното и недоверието към купешкото. Домашно вино, домашна ракия, домашно правосъдие, домашно законодателство, домашна държавност. Всичко това носи привкус на миловидна и обречена провинциалност.

Провинциалността е липса на усет за собствена стойност, нуждата постоянно да се съизмерваш с някаква въобразена далечна метрополия, да й подражаваш и да страдаш, че обектът на подражанието си остава недостижим. Това е постоянно раздвоение между чувството за малоценност и мнимото превъзходство. Българското става източник на национална гордост, когато опакова Райхстага, ако стане президент на Бразилия, ако напише умна книга, но на чужд език, или ако изобрети нещо, което не би могло да се изобрети в България. Като компютъра например. Истински ценно и оценено е само когато е напуснало България и вече не е чисто българско. Гласът на Валя Балканска, който лети в Космоса заедно с разни други земни звуци и знаци, у нас се тълкува като космическо признание за българския гений. Това дори не е смешно.

Културните знаци на българското днес едно очертават общество, което живее в самопричинено непълнолетие. Но този начин на живот отдавна не е на мода. Още от края на XVIII век, когато Кант е обяснил какво е Просвещение – бягство от самопричиненото непълнолетие.

Няколко авторитетни международни изследвания от последните години сочат българите като най-нещастната нация в Европа. Да си нещастен също не е модерно. Било е модерно за кратко през XIX век по времето на декаданса, но отдавна не е. Да си българин изглежда също не е модерно. А щом нещо не е модерно, значи може и без него.

Според някои прогнози след 15 години слоновете ще изчезнат. В момента са около 600 000 и намаляват с около 38 000 на година. Същото се очаква да стане с тигрите, както и с горилите в Централна Африка. Очаква се да изчезнат медоносните пчели в САЩ, кораловите рифове, коалите, пингвините и белите мечки. Освен това ще изчезнат мъжките вратовръзки, печатните книги и вестниците. Осъдени на изчезване са 383 езика. Ще изчезне и Мъртво море. Било е мъртво, но няма да е и море. Тъй че ако и ние изчезнем, поне няма да сме самотни в отсъствието си. След като изчезнем, може някой ден да излезем на мода. Като динозаврите, индианците и незнайните обитатели на Великденските острови. Може да ни дават и по Discovery.

Текстът е публикуван във в. "Сега".

        Като всеки човек следя събитията в село Катуница и Пловдив и ми става страшно колко много се е насъбрало на хората от циганския произвол. И от липсата на въобще някаква държавна позиция по неспирните цигански набези, цуцането на грешни социални помощи за хора, които никога не са работили, а и никога не възнамеряват да работят. За хора, които си продават децата или ги карат да скачат върху движещи се коли, че да изкрънкат някой лев след постановката.  За хора, които имат ясното нежелание да са част от нашето общество на равни начала. Защото в момента те са по-равни от нас и живеят със статута на привилигировани. Да не плащат битови сметки, да не желаят да учат и работят, да не желаят да са българи. Жалката истина е, че в много голямата си част циганите раждат, консумират и гласуват. И нищо друго.
       Поне като ще плащаме, да вземем да си поръчваме музиката вече! Нямам предвид да колим и бесим, а законите да са равни за всички. Всеки да си плаща тока и да си се грижи за децата. И е време наистина държавата да вземе някои добри практики – социалните помощи единствено в натура, детските надбавки – единствено като намаление на данъците според броя деца и т.н. В крайна сметка не може нормалните граждани да са персона нон грата в собствената си държава. Ако така я караме, какво наистина ще правим след 50 години ?!?

ГРАЖДАНСКА ГВАРДИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ ОТ НАБЕЗИ НА МУГАВЕЛКОВЦИ
ОБХОДНИ ДВОЙКИ ОТ ДВАМА ДУШИ С ПО ЕДНО КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ СПОРЕД МЕН Е ДОБРОО РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА

Алекс, не мисля че гражданска гвардия е решението на проблема. Има си държава за тази работа - добра, лоша - има си държава. Не сме в Дивия Запад, колкото и закономерно да изглежда на моменти.
А каракачанското куче никога не е било лоша идея - ти си го пусни в двора, пък който иска - да заповяда.  :smile:

Гвардията, Рекс, е продукт на цивилизацията.
С гвардия разполагат много развити западни демокрации.
Използват услугите и при природни бедствия и други форсмажорни обстоятелства.
И сигурно ще се съгласиш че циганите са си бедствие, не природно а социално но все пак бедствие, и то какво!!!

     Не знам Алекс, в условията на българските размисли и страсти, лично на мен това ми звучи опасно. Кой ще гарантира, че подобно формирование ще защитава широкия обществен интерес и нищо повече – никой не може да гарантира това в България.
     По отношение на своята гражданственост, ние определено не сме част от развитите общества, за които ти говориш. Ние сме в много по-голяма степен размито общество, но не и развито.
    Да, циганите са напаст, социално-демографско бедствие. И ще стават още по-голямо, ако държавата не ги накара да си образоват децата, да не ги продават като добитък, да не ги карат да крадат и просят. Но това определено и еднозначно трябва да го направи държавата със своята санкция. И личното ми мнение е, че тук няма място за емоции, а за една последователна и дългосрочна държавна политика, която да постави най-накрая един такъв „етнос“ в равни условия с другите етноси в държавата. И да се приключи най-накрая тая работа с „яли пили и се веселили“, пък други им плащали масрафа.

Топката определено е само и единствено в полето на държавните институции. Именно нежеланието им да се изпълнява закона спрямо част от българските граждани(лица с БГ паспорт) води до социално разслоение и насажда заместваща омраза. Заместваща защото не е насочена срещу причината а срещу следствието. А знаем че лекувайки следствие, а не причина не лекуваме организма. По скоро може допълнително да навредим.
Интересно е, че омразата, която ескалира не е срещу крадците въобще, законо-нарушителите въобще, насилниците въобще... а само към част от тях.
Чадърите спрямо различни социални прослойки са факт в милата ни родина. Неравнопоставеноста пред закона също.
До 1989г явно можеше циганите да учат и работят наравно с останалите етноси в страната. Държавната машина не им спестяваше задължения. Това бе реална интеграция. След това се почна с псевдоинтеграцията на малцинства като повод за усвояване на западни фондове. То не бе Сорос, то не бе EU и US фондации. Но и Сорос не е причината. Причината е в политическата класа, която има нужда от бедна, евтина, неука и зависима маса от гласоподаватели. Сега същата политпрослойка води за носа протестиращите в посока етническа нетърпимост. И така си осигурява комфорта на котката наблюдаваща биещи се за трохичка мишлета.
Проблема е в измамната система, която се утвърди като политикономическа и морална норма на живот в нашата страна. И както се казваше във вица за Вуте: политиците се правят че работят в обществен интерес, ние се правим че им вярваме.
Подмяната като житейска философия и норма. Това ни води до тук.

 Съгласен съм с вас, Rex & Karakitan проблема е политически а не етнически. Но бидейки политически е най вече социален щото нали ний си ги избираме тия калмуци дето са се потопили до шия в циганската "култура"! Как така ли? Ами така- не мислят за утрето, целта е да се насмучат по време на мандата па после- потоп!!! Само кинти и куви им главите!
А пък нали ний си ги избираме такива, то тогава и ний сме мангали( всеки народ си заслужава управляващите)!
Колкото повече дълбая толкова по страшно ми става!!!!

Тази сутрин имах близка среща от третия вид с органите на родния КАТ.
След като поредния кретен беше затворил колата ми по начин, от който няма излизане, а аз трябваше да изляза, реших като съвестен гражданин да се обадя на 112 и да повикам КАТ за съдействие.
По чудо на чудесата дойдоха след 10 мин. Викам си - брях, тия действат наистина, няма 6-5, сега ще му изтрещят един акт на тоя, че да не си и помисли пак да затваря коли!
И до тука с приятните размисли и страсти. Резонно слязох пред блока и им се представих, че аз съм човека, който е подал сигнала. Обяснявам ситуацията и от тука се започна. Първо си заговорихме на "ти", все едно сме съученици от гимназията. Ни се представихме кои сме, ни що сме. После ми се обясни, че какво искам аз, при положение че за такъв голям блок има толкова малко паркоместа. После ме попитаха дали съм сигурен, че не мога да си извадя колата, дори единия предложи той да се опитал да я извадел.  :biggrin:
Никой дума не обели, че става въпрос за неправилно паркиране по средата на локален път, затваряйки по този начин 5 автомобила. Аз се обърнах и си тръгнах.
Намериха пича, той си премести колата и тва беше. Нямаше май ни акт, ни макт.
Страшна превенция удариха момчетата от КАТ, след подобна намеса драго да ти стане пак да се позовеш на услугите им. С подобно "респектиране" на шофьори в нарушение, после се чудим що ни такова движението, и катастрофите, и държавата.
За пореден път се убеждавам, че сме в такова положение заради мисленето и манталитета на хората, а не заради нещо друго. Държавата умира със страшна сила, амин!

"Царство на абсурда!
Колеги, мисля си че всеки може да напише умен пост, да направи копи и пейст от някъде, да съчини теза, да призове вселената да донесе девет ведра кладенчова вода (сега е популярно политическа,ако щете управленческа „вода”). Омръзна ми да чета такива коментари, но за цял ден, дори нещо подобно не успях да прочета – не някаква, а каквато и да е реакция от написаното от Ники, което още повече ми омръзна… Време ни е да спрем да приемаме всичко само първично като информация (ако ние не сме „жертвата”, разбира се), да се опитваме да анализираме това… е поне да опитваме, ако не друго… Такива сме си - двойни!
„Понякога нито дявола е толкова черен, нито ангелите толкова бели.”
Нека всички си сложим ръцете на сърцето, и признаем, че имаме близки, колеги, познати или приятели, че дори и ние самите сме изпадали в подобни патови ситуации. И аз не знам дали ще пораснем като нация, някога изобщо, но ми е ясно, че ако си завираме главите в пясъка, гъза ни пак ще е гол. И промяната винаги започва от мен, не от тия около, а от мен. Ако всеки го осъзнае, че държи юздите на собствения си живот в собствените си ръце, започне да говори и мисли, и не се страхува от думите си може би един ден подобни "зрелища" ще са само поредният гаден спомен.
Но едва ли ще стане това..."

П.П. Наздраве, Ники! Много пиене имаме да изпием с теб!

Благодаря Мишо!   :cheers:
Според мен трябва да се продължава да се натиска държавата да си изпълнява функциите, за които и "плащаме" с нашите данъци. Аз лично мисля да го правя, колкото и натоварващо да е на моменти.  :smile:
Сега като си мисля, в каква пасивна роля се вкарват сами държавните служители в повечето случаи. Въобще нямат и за идея те да са проактивната страна - в смисъл като им подадеш проблем, те да поемат от там. А понеже нямат такава нагласа - в повечето случаи започват да те хлъзгат ти сам да направиш нещо, или респективно да се откажеш.
Но това отново е функция на мисленето на хората, на обществото ни. Я всеки (или хайде почти всеки) да почне да си търси правата и да изисква от тях да си изпълняват задълженията. Ще е друго мисля.
ПП Подобен разговор водихме в друга тема с Росен (р-к Тито), където той нещо беше избеснял на държавата. Аз продължавам да твърдя, че единствения начин да ги накараме да си вършат работата, е да изискваме това от тях. Постоянно, при всеки случай когато е необходимо.

Нали и двамата сте съгласни с...."Дай на идиота власт и му гледай сеира".
Да изискваш от някой,който не знае за какво е заел даден пост или длъжност е все едно да рушиш стена с гумен чук.
Който следи форума знае,че аз постоянно се съдя с горски,общини,ловци и какви ли още не.Винаги печеля,защото съм в правото си,но понякога се оказва късно.
Скоро,преди може би около 2 месеца и с КАТ имах проблем.Хем познати,та като се разбеснях,предпочетоха да ме натирят.Ухапала беше змия едно от овцете ни и отока и беше затворил очите,вървяла по нюх животинчето,но се блъска,я в дърво,я се запрете из гъсталаците някъде.И се обадиха че ще я спънат да един горски път да отида да я товаря с джипа,да си прибера в село и да я лекувам.И ме спират.Кой ти дава право да превозваш животно с неспециализиран превоз и къде ти е пътния лист?Отговорих-Животното е болно и спешно го прибрах.....Тях не ги интересувало ,че щяло да умре имало си правила.То добре да има правила ,но да са за всички.Преди мен им казах ,като мина един от местните богаташи с бясна скорост през населено място пред очите ви за него де са правилата или ви е спонсор и е без право на проверка.Аз с животни се занимавам и животни ще карам ............и 2 часа разправии.За пореден път ме обявиха за луда и викат ай бягай бе,с теб не се излиза на глава. :confused:

Дани права си, но виждаш ли някакъв друг начин да си остояваш правата, освен да ги караш да си изпълняват задълженията? Щото по презумпция техните задължения са осигуряването на твоите права.

 Живях 5 години в Ирландия, там,като хъшовете, осъзнах значението на думата патриотизъм. Когато се роди второто ми дете застанах пред дилемата да живея безметжно като мишок или да се върна и да се боря! Ясно е какво избрах! Аз съм БЪЛГАРИН и няма да позволя, поне пред мен някой "чалга" полицай да петни името на родината ми. Слагам ги на място където и както мога!
Черпя!  :cheers:
http://www.youtube.com/watch?v=81OLfDmvhaw

Извадка от гръцкия вестник "Симера":
"Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика по-обедняване на българският народ се ръководи чрез различни уж европейски директиви. Забележете въпреки, че българите са признато най-бедни, голяма ча...ст о...т стоки...те и услугите са с по-високи цени от средноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат вобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на прощадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма. И ние като гръцки граждани свикнали да търсим и отстояваме прават си задаваме въпроса, как е възможно това? Как при този стандарт на живот, при тези условия на труд, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно? Отговора е един – те са бедни, толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест, това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Те няма да успеят да си платят сметките, или да си купят храна, или необходими лекарства, или дрешки за децата. Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че по скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка, заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надника си, да не се разболеят. Всяко едно по-сериозно заболяване ги обрича на почти сигурна смърт, защото са бедни. Техните предприятия произвеждат инвалиди, българите биват използвани, изстисквани и изхвърлени на улицата. Без защита , без надежда. Тяхната държава, тяхната индустрия бе разпродадена и разграбена на безценица. В България няма истински чуждестранни инвестиции. Това което е продадено на чужденци на безценица или е унищожено, за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки или се използва за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина. На българите им набиват в главите, че заплатите им трябва да са ниски, защото така били конкурентно способни и така забележете привличали чуждестранните инвеститори. Няма по-смехотворно твърдение от това. Как можеш да твърдиш, след като уж си член на Обединена Европа, че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане? В кой век живеят българите? Не разбират ли, че днес истинските инвеститори търсят не проста маса работеща за без пари, а работници образовани, специалисти, притежаващи творческа мисъл и креативност, откриватели и способни да предугаждат бъдещето. Явно някой има интерес да ги кара да се конкурират по заплащане със страните от третия свят, а не по знания с развитите Европейски държави. В България правителството инвестира най-много в полицията, която е един процент от цялото население на страната. Но не мислете, че тази полиция се бори с престъпността, не, самата полиция е корумпирана, съдебната им власт също, за политиците им да не говорим. Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка, за това, че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност, ще бъде смазан и потушен. Благодарение целенасочената политика на потъпкване и опростачване на българският народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещо население е емигрирала, циганите са оставени сами на себе си като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите неописуем."

Толкова е истинско че е СТРАШНО!

Точно,но това е май голата истина за положението ,което върви към още по зле.

Koй е верния път за България?
Накъде да вървим- тези които ценим традициите и обичаме родината си?
Честичко търся отговор на тези въпроси! Дали не сбърках като се върнах със семейството си?!

Не може да съм сбъркал! У дома си съм!

Потресаващата истина за движението “Окупирай”
Наоми Улф, в-к "Гардиън"
http://www.guardian.co.uk/commentisfree/cifamerica/2011/nov/25/shocking-truth-about-crackdown-occupy (http://www.guardian.co.uk/commentisfree/cifamerica/2011/nov/25/shocking-truth-about-crackdown-occupy)

Движението „Окупирай Уолстрийт” се разрасна в САЩ до неподозирани размери. Десни политици (покрай тях и български симпатизанти на дясното. бел.прев.) разглеждат това движение като левичарско и анархистично, свързано с лумпени или пък параноици от типа на режисьора Майкъл Мур. Но в действителност движението е провокирано от конкретни деформации в американската политическа система и законодателство, които са нанесли поражения на най-големият идеал на САЩ – т. нар. американската мечта, равните възможности на всеки за успех. В САЩ вече говорят за нова Гражданска война, макар и с други средства. Срещу движението се прилагат медийни манипулации и информационно затъмнение. Въпреки това то се разраства.

За какво всъщност се бори движението „Окупирай Уолстрийт” и какво го провокира? В следващите редове една американска авторка разкрива това в статия за английския вестник „Гардиън”.

Американски граждани с всякакви политически убеждения са все още зашеметени от картините на безпрецедентна полицейска жестокост по време на координираните опити за разгонване на мирните протестиращи от “Окупирай Уолстрийт” в градовете в цялата страна през изминалата седмица. Възрастна жена беше напръскана в лицето с лютив спрей (нервнопаралитичен газ);

Сцената на неоказващите съпротива, легнали по гръб студенти от колежа “Дейвис” на Калифорнийския университет, как ги пръскат с лютив спрей полицейски кордони за борба с масовите безредици плъзна като вирус онлайн;

Разпространените образи на млади жени – избрани, както изглежда, заради техния пол – които пищят, а полицаи в пълно снаряжение за борба с безредиците ги влачат за косите; И картините на младеж, зашеметен и с обилно кървяща глава, се появиха в хрониките, отразяващи среднощното прочистване на протестиращите от Зукоти Парк в Ню Йорк.

Но точно когато американците си мислеха дали наистина става дума за изтрещяла полиция и кметско престараване, на общинско ниво, в много различни градове, картината се помрачи. Националният съюз на журналистите и Комитетът за защита на журналистите подадоха искане по Закона за свобода на информацията за разследване на евентуално федерално участие в практическото правоприлагане, което, както изглежда, бе насочено срещу журналистите. “Ню Йорк Таймс” писа, че нюйоркските ченгета са арестували, блъскали, удряли, поваляли на земята и хвърляли прегради пред репортерите и фотографите, прикривайки протестите.

Нюйоркската полиция е наредила на репортерите да си вдигнат ръцете, за да докажат, че имат документи за акредитация: и когато много от тях надлежно изпълнили това нареждане, са били отведени под заплаха от арест далече от случката, която отразяват, и закарани далече от мястото, където се разиграват събитията на новините. Други репортери, носещи журналистически пропуски ,са били арестувани и малтретирани от ченгетата, след като били  – лъжливо – информирани от полицията, че “Не е законно да се правят снимки на тротоара.”

В Ню Йорк са били бити съдийка от щатския върховен съд и член на общинския съвет на град Ню Йорк;

В Бъркли, Калифорния, с палки е бил бит един от нашите най-големи национални поети, Робърт Хас.

Картината се смрачи още повече, когато „Уонкит” и „Уошингтънсблог.ком” съобщиха, че кметът на Оукланд признал, че Отделът за вътрешна сигурност е участвал в конферентния разговор между кметовете на 18 града, като ги съветвал “как да потушат” протестите на “Окупирай”.

Възможно е на пръв поглед европейците да не разберат за какво въпиещо нарушение става дума. Нашата система за управление забранява създаването на федерални полицейски сили и забранява участието на федерални или военизирани структури при поддържане на мира в общините.

Забелязах, че всички десни експерти и политици по телевизионните предавания, в които аз се явявах, бяха на една и съща вълна срещу „Окупирай”. Журналитът Крис Хейс съобщи за изтекло вътрешно съобщение, което разкрива, че лобисти се състезават за договор на стойност $850 000 за очерняне на “Окупирай”. Не е възможно да се координират съобщения от такъв характер без участието на цялото управително тяло на пресата на върха. Съвсем ясно беше, че това не е просто случай на свръхреакция на шашардисани кметове в общините, град след град, срещу безпорядъка в парковете и налудничавите къмпингари. С подреждането на парченцата от мозайката започнаха да се очертават координираните действия срещу „Окупирай” на най-високите национални нива.

Защо е нужна такава масова мобилизация срещу тези все още не съвсем ясно изразяващи се, невъоръжени, несигурни хора? В крайна сметка, протестиращите срещу войната в Ирак, митингите на "Чаеното парти" и други подобни, всички минаха без такова координирано разтуряне. Наистина ли палатките им пречат? Докато пиша тези редове, двеста младежи със спални чували, куфари и дори сгъваеми столове продължават да къмпингуват денонощно пред телевизия NBC на обществените тротоари  – под благосклонния поглед на ченгетата от нюйоркската полиция – в очакване на билетите за “Съботна нощ на живо” (бел. ред. – шоу). Така че, със сигурност палатките не са проблем. Продължавах да съм дълбоко озадачена с какво „Окупирай”, тази злощастна, безнадеждна група, предизвиква този силов федерален отзвук.
Така беше, докато не открих онова, което „Окупирай” наистина искат.

Традиционните средства за масова информация непрекъснато тръбяха: “Окупирай” нямат послание”. Силно озадачена, аз просто попитах. Започнах с онлайн молба към “Окупирай” да ми дадат отговор на въпроса  “Какво всъщност искате?”. В първите 15 минути получих 100 отговора, които наистина ми отвориха очите.

Номер 1 в дневния ред: Извадете парите вън от политиката. Най-често се цитираше законодателството, което притъпява ефекта от Управлението на обединените граждани, което позволява неограничени суми да навлизат в процеса на водене на кампании.

Номер 2: реформирайте банковата система, за да се предотвратят измамите и манипулациите. Като частта, която най-често се повтаряше, беше да се възстанови Законът Глас–Стигол (Glass-Steagall Act) – закон от ерата на Голямата депресия, премахнат от президента Клинтън, който разделя инвестиционните банки от търговските банки. Този закон би коригирал условията, довели до сегашната криза, тъй като инвестиционните банки няма да могат да поемат рискове с цел печалба, която създава парични деривати от нищото и унищожава търговските и спестовни банки.

Номер 3 хвърли най-много светлина: Да се изготвят закони срещу малко известната вратичка, която сега позволява на членовете на Конгреса да приемат законодателни актове, засягащи корпорациите със седалище Далауеър, в които те самите са инвеститори. (Бел. ред. – щатът Делауер е офшорна зона, където се регистрират много щатски и чуждестранни компании, за да избегнат данъци.)

Когато видях този списък  – и особено последната точка – пелената падна от очите ми. Ама разбира се, че тези невъоръжени хора няма как да не бъдат смазани от бой.

Ужасно е прозрението, което изкристализира от новината, че Отделът за вътрешна сигурност е координирал силовото разгонване, тъй като той не функционира като независима институция.

Отделът за вътрешна сигурност не може да каже по собствена инициатива: “ще преследваме тези кирливи хипита”. По-скоро отделът е подчинен на командна верига: първо, на нюйоркския представител Питър Кинг, началник на подкомисията за вътрешна сигурност в Камарата на представителите, който естествено е повлиян от желанията и интересите на колегите си конгресмени. Над Кинг отделът е на пряко подчинение на президента (който, за удобство, се оказа в Австралия в онзи момент).

С други думи, за да може Отделът за вътрешна сигурност да е на разположение на кметовете, логиката на неговата верига на подчинение и отговорност предполага, че надзорници от конгреса, с благословията на Белия дом, са разпоредили на отдела и кметовете да заповядат на своите полицейски сили  – напомпани с екипировка и обучение за милиони долари – да обявят война на мирни граждани.

Ама чакайте малко: защо, за бога, Конгресът би посъветвал да се предприемат силови военизирани акции срещу собствените му мирни избиратели? Отговорът е недвусмислен: през последните години членове на Конгреса влизат в системата като членове на средната класа (или горните нива на средната класа), но напускат столицата Вашингтон като собственици на огромно лично богатство, както се вижда от “скандала” с кандидата за президент Нют Гингрич и платените му 1,8 милиона долара за няколко часа “консултации”. Надутите хонорари на законотворци, които се превръщат в лобисти (защитници на частни интереси), са добре известни, но представата, че конгресмените коват законите за печалбите на собствените си компании, не е така добре известна – и ако бъдат отворени финансовите книги, те със сигурност биха разкрили корупция в спектъра на Уолстрийт. В действителност вече знаем, че конгресмените масово се облагодетелстват от търговия с непубличната информация, с която разполагат за фирмите по отношение на които творят закони  – форма на вътрешна търговия, която прати Марта Стюарт в затвора.

Тъй като “Окупирай” е обект на масирано наблюдение и инфилтарция, много вероятно е Отделът за вътрешна сигурност и полицейските информатори да са наясно, преди самото “Окупирай” да е наясно, как ще изглежда зараждащият се дневен ред.

Щом законовото премахване на привилегиите на лобистите, които им позволяват да печелят несметни хонорари, щом се доближат до законодателния процес, щом реформирането на банките така, че да не могат да смучат пари от фалшиви производни продукти, и най-вече, щом отварянето на финансовите книги на системата, която позволява на членовете на Конгреса лично да се облагодетелстват  – при това колосално – от собственото си законотворчество, са на две крачки да бъдат осъзнати от едно електорално организирано движение като

“Окупирай”… ами тогава, ще извикате войската, за да го спрете.

И така, когато свържете точките, които правилно сте разбрали, излиза, че това, което се случи тази седмица е първата битка от гражданска война. Гражданска война, в която засега само едната страна избира насилието. Това е битка, в която членовете на Конгреса, със съучастието на американския президент, предприеха силово, организирано потушаване срещу хората, които се предполага, че трябва да представляват. “Окупирай” засегна потоците от лични печалби на Конгреса. И макар че те все още не осъзнават какви са естествените последици от тяхното движение, онези, които са заплашени от разпалените им мечти за реформа, са съвсем наясно.

Печално е, но тази седмица американците се приближиха с една стъпка към протестиращите на площад “Тахрир” и се превърнаха в техни истински братя и сестри. Също като при тях, нашите национални лидери, които вероятно виждат, че собственото им лично богатство е заплашено от прозрачност и реформа, сега тръгват на война срещу нас.


Коментарът е публикуван на български език в e-vestnik

Исканията на хора като тези, "движейки" в "Окупирай" изразяват истинския протест срещу неадекватната политическа реакция. В смисъл как политическата класа реагира на икономическата криза. Първо оставиха американските инвестиционни банки да сринат вторичните пазари на дългови книжа, показвайки колко огромна е разликата между виртуалния и реалния пазар, и колко много се разчиташе на първия. После, когато кризата се пренесе и в Европа, отказаха да оставят виновниците да си понесат реално последствията, а правителствата (респ. обществото) им пое верисиите. За жалост както се казва в коментара нищо не е случайно и всичко е подплатено със съответната икономическа логика.
Все едно някой да се опита да  обясни, че флагмените на ЕС наистина спасяват Гърция, а не собствените си инвестиции (да не изброяваме по-големите, че всеки ги знае) в Гърция. За жалост обаче, това също е една алогична мярка и като такава надали ще проработи. Читавите анализатори от месеци и месеци обясняваха, че Гърция трябва тихо и кротко да бъде оставена да си фалира, ама пусти интерес ...
За добро или лошо пазарът е саморегулиращ се механизъм и  жалко за този, който си мисли че има тотален контрол върху него. И като такъв механизъм, пазарът ще продължи да се "намества", докато най-накрая не предизвика правилните реакции у пазарните субекти.

ПП Най-жалкото от цялата история е, че отговорни за тези решения са буквално един файтон хора, които в стремежа си да станат как да го кажа - безсмислено богати, спъват развитието на цели нации, че да не кажем и цели континенти с "хуманни" преврати, петролни войни и так далше познати прийоми на действие.
А радостното в случая е, че събития като това и "арабската пролет" (за която никога няма да се узнае до колко беше дирижирана) показват някакви индикации, че нормалните хора започва сериозно да им писва да ги мислят за по-тъпи от колкото са.

http://www.sharebg.org/view/4637-7_uroka_za_jivota.html

Бог да го прости Велко Кънев!
Отиде си още един от големите майстори на българското кино, театър, шоу.
Предполагам, че няма човек от моето поколение, който да не се е изкефил на "Оркестър без име", "Бон шанс инспекторе", "Да обичаш на инат", дългогодишните предавания на "Клуб НЛО" и още, и още негови прояви.Дано да е на по-добро място!
Голям пич ...

...и дано двете му щерки си дойдат у дома, в България, за да е живо името му тука!!!

 :eek:
http://7plus7.net/index.php?option=com_k2&view=item&id=650%3A%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE&Itemid=164

Аз не се вписвам в картинката нарисувана от холандеца, нито пък ти, Даниела! Ако се понапъна мога да посоча поне още 10 имена само от посещаващите този форум! Така че глобалните заключения на тоз пич просто не струват!
 

На подобни изказвания ми става и смешно и тъжно.Истината е някъде по средата..Определено е прав за политиците ни но не чак толкова за обществото ни..
Ако му бях колега щях да му напомня следните неща:..
-Холандския език е "пиян германец който се опитва да говори английски и излязъл холандския"..
-Рюте трябва да внимава повече с гмо-храните.Почват яко да му личат.
-Ние сме изостанало общество а те общество от гейове и добре че са турците и мароканците че да ги заместят в леглото..
-Щото са много големи експерти платиха два пъти в повече отколкото трябва на евро съюза но се осъзнаха късно -обаче сори майна и затова го е яд много...
-Ние няма да изчезнем като народ но те са на път да го направят и затова не ни искат...Турците и мароканците ги превземат ако пуснат и нас с румънците им е спукана работата...И още многооооо..
-Много по-зле от нас са...
Може да сме бедни но сме истински а те не..Може да сме бедни но сме весели а не като тях тимерути. Хоалндците се хранят бързо а Българите много бавно-защото ние знаем как да се насладим на живота те не/ядът и се хранят като прасета/..
-Тоя Руте /морук/ ли ще говори за култура...Пърдят и се оригват като свине навсякъде а пък да не пият по 3-4 бири и могат д а се наакат направо...А моля ви се ,познаваме се..
 Той си няма ни бегла идея колко корав народ сме ние...Оцелявали сме във всякакви кризи и условия...Пак ще се оправим ама да му мислят бозявите хора кво ще правят...

Хич да не ви притеснява мнението на олигофрени и сексуално изтормозени....Нека си направим магистралките.. :notworthy:пък след това какво дойде...

Тито да ти кажа не си твърде прав.
Първо като се говори за култура, достатъчно е да  споменем Рембранд, Ван Гог и до тука с нашите претенции, смешно е ...
Второ ако се сещаш векове наред холандците са били морска сила и участник във Великите географски открития, а наша гемия май не е преплавала и Черно море да види какво има от другия браг.
Трето тези хора си отвоюват всяка педя земя от морето,  оценяват и дават всичко за Ниската си земя, за разлика от нас-българите, които продължаваме да осираме държавата си, докато говорим колко е хубава и прекрасна нали.
Има приятел от Грьонинген, който не пърди и не се оригва като свиня, но за сметка на това владее английски и италиански по-добре от колкото ти български. Истински космополит, работил в няколко държави в Европа. И човек, чието мислене наистина е мнооого, мнооого над нашето.
За едно си прав - че докато ние оцеляваме, хората живеят. Аз лично не виждам особена городст в това да се хвалим как незнам си колко години вече издържаме на всякакви шитни, вместо да живеем като нормални хора.
Поздрави

Виж аз показвам мое мнение .Не задължавам никого с него.
 А ти rex какво очакваш от една бивша и все още според мен комунистическа държава...Нима стандарт и икономика се правят с пръстена на Арабела може би?-а драги ми приятелю..Колко поколения трябва да се сменят за да помислим като нормални хора?
 Те са били колонизатори-ние никога...Така че споко...Аз вярвам в България и народа ни че ще се оправим...Но със сигурност знам ,че те на наше място никога не биха се оправили ..Ако ти познаваш един в Нидерландия аз познавам стотици мои бивши колеги там...Твоят познат е различен от закостенелите холандци защото е бил в няколко други държави извън "ниската земя"...Аз също съм живял в доста други държави и предполагам  много повече от него /около 26 по моя памет/-но това е друга тема. Когато пиша много често бързам и допускам правописни грешки.Предпочитам да си следя мисълта отколкото точките и запетаите....Важното е че ме разбираш нали?Не забравяй че сме животновъди не писатели..Ако за теб владеенето на още два чужди езика е мерило за каквото и да било-то аз съм много напред пич.
За мисленето:...Не се самопокланяй с "нашето" визирайки твоето може би .
 От многото обикаляне по света едно разбрах---България е свещенна и много красива земя и народа ни е много хубав...Останалото ще се оправи полека-лека.
 Хваля ли се...Ами да,ние сме истински и силни хора. Това което не ни убива ни прави по-силни..Тук живота е красив и енергичен,там скучен и муден-сив.
Много общи приказки от рода-нормален живот...За теб нормалното може да е за мен ненормално и обратно ..Така че....
 поздрави и на теб...

Сигурно си прав в това, че всичко е въпрос на гледна точка, не знам.
Но все така излиза, че другите са сиви, скучни, по-глупави и некултурни от нас, но държавите им са в пъти по-уредени, по-чисти и по-гостоприемни към собствените си граждани. И че ние като много по-качествени и енергични хора, в общонационален план не можем да направим нищо смислено и красиво.
Защото в крайна сметка  една държава се измерва с обществото си, а не с отделни индивиди. Всеки етнос си има великите личности в различни области. Въпросът е какво е обществото и неговото мислене като цяло. А ние с общество твърде не можем да се похвалим.
Поздрави

Я ми кажи виждаш ли разлика между...

Една държава която е била 1000г. в робство и друга която е била колонизатор и т.н.?
За какво общество иде реч и  за какви 5 лева когато на този народ българския не му се знае ни семката от толкова минали и заминали.Сега ще търпим и новите колконизатори-ЕС и такива като холандци и т.н. Но пък не пречи да сме горди защото имаме сърца...От другата страна те пък не са чак толкова за колкото много си мислят--айде ....
Не само това  и напротив. За историята ни ние се представяме прекрасно а те са много много изостанали...И сега с тази фрапираща разлика от 1000 и кусур години на развитие ние сме заедно в едно гърне.. Техния стандарт определено много много падна откак влязоха в ЕС и сега ако трябва да изчислим вземат само 25 % заплати  в сравнение когато бяга в гулдени.
И какво очакваш ти от такива хора да ни ръкопляскат на такива като нас?
Той когато се е разхождал по улиците  на БГ и са му предлагали цигари от сивия сектор ти откъде знаеш че не е ходил и на околовръстното и циганки да му предлагат друго нещо-хаааааа? ЗАщото така като го гледам този политик--ме съмнява и да е станало нещо на околовръстното за да говори чак с такава злоба... ;)

Рекс, имай в предвид че държавния и обществен модел не са български- наши! Копираме западноевропейския модел на управление. Според мен нещата се бъркат от там. През годините сме изгубили нашия собствен и сега се блъскаме като дете в тъмното!

Роска, първо никой не ни е виновен, че столетия сме били под владичество на империи. Ако българските раздробени владетели не бяха си правили дребничките егоистични сметчици съчетани с предателства, Българското царство нямаше да падне. Или поне щеше да е за кратко. Още повече, че тогавашна Европа се стреми да се консолидира срещу османците.
Никой даром не е направил и холандците морска сила и колонизатор. Бачкали са яко  за да отвоюват земята си от морето, воювали са за страната си срещу агресиите на испанската и други големи империи, развивали са наука и изкуство в авангарда на света и т.н.
Доста митове битуват в народното ни съзнание. Това е дълга тема за учените занимаващи се  с народопсихология. Да вземем героя Крали Марко. Що песни са изпяти за защитника на народа от турците. А историческата истина е доста по-различна. Марко, владетелят на Прилеп е бил васал на султана. Участвал е на страната на османците в битката при Косово. Убит е в така известната "битка при рововете" , където се сражава също от страната на османците срещу власите на Мирча Стария.  Желанието на народа да види в лицето на Марко своя защитник постепенно и много трайно измества реалните събития и го митологизира в образ противоположен на реалността.
Да стигнем в наши дни. Сега битуват митовете за суперинтелигентните българи, на които световният ред им пречи да са номер едно в света. ОК. Щом сме толкова кадърни като нация къде са българите лидери в своите области, които са известни по цял свят. И то станали такива живеейки и работейки в родината си. Колко световноизвестни писатели имаме? Колко актьори и режисьори? Колко учени? Колко са световно известните художници?
Не казвам че нямаме кадърни и талантливи автори и учени, НО по-скоро подсказвам, че общо като общество, не създаваме благоприятна почва за развитието на такива. Тъжен факт е, че малкото ни световноизвестни личности са станали такива не защото са развили потенциала си в родината си, а именно защото са я напуснали. Бас номер 1 в света - Борис Христов става такъв в Италия. Модерен художник номер 1 в света - Христо Явашев става такъв защото бяга във Франция и САЩ. Д-р Стамен Григоров, откривателят на Lactobacilus bulgaricus прави откритието си в Институт Пастьор, Франция. Завръща се в родината си надъхан  за дела, но му се налага да стане учител в Трън. Дали песните "Излел е Дельо хайдутин" на Валя Балканска и "Притури се планината" на Стефка Съботинова щяха да станат толкова известни дори в България, ако не бяха привлекли вниманието на Карл Сейгън и Жаки Аноа. Много са подобните примери. Даже фолклорът ни стана известен на света едва след дисковете на "Трио Българка" продуцирани от чужденец. Отделна тема е доколко музиката в тези дискове е български фолклор или съвременно хорово изкуство използващо фолклорни мотиви. Дефакто истинският български автентичен фолклор не е известен на света. А не е известен, защото ние българите не го представяме на света. Наскоро се разделихме с бай Дафо Трендафилов. Никой в света не разбра какъв уникален музикант е живял. Никой български продуцент не се охарчи за да продуцира такива самородни таланти като Бай Дафо пред света. Но пък я им дай да правят бгкопия на продукцията на Майкъл Флетли, или на балканска чалга...
Изключвам светилата ни в спорта, защото тази сфера бе и е много активно подкрепяна и развивана от политическите режими за да служи като PR на политическата система. Такава подкрепа липсва за науката и изкуствата. И берем резултатите.

Докато обществото в България се държи със собствените си талантливи умове като мащеха, то това общество ще продължава да живее под нечие владичество.


p.s. Росене, такива като нас са останали или са се върнали тук с наивната надежда, че въпреки неблагоприятната "почва", може да отгледат и някое стойностно "цвете", което да украси пеизажа.  :cheers:

 :clap: :clap: :clap: Bravo! Hubavo kazano!

Аз не разбирам каква е тази наша черта(българска) ,все да се жалваме какви неудачници сме! Никъде другаде не съм го виждал това!

Алекс, ако визираш моята позиция по въпроса, трябва да ти кажа че не правя нищо повече от това, да си служа с факти.
Предполагам имаш представа, че от бившия соц-блок може би само македонската икономика не е изпреварила българската, въпреки че има доста индикации за по-високо средно заплащане там, от колкото тук. По отношение живота на Балканите, май само Албания е след нас, засега ...
Аз лично не виждам основната причина за мизерното състояние на България в социализма, турското робство, византийското иго и т.н. исторически обусловености, въпреки че геополитическото място на нашата страна си е изиграло безспорно ролята. Редица други държави, изживяли чужди владичества, граждански войни, че и комунизъм, тръгнаха стабилно напред, примери близки и далечни - много са.
Средната производителност на българина е ако не ме лъже паметта около 3 пъти по-ниска от тази на германеца, като това далеч не се дължи само на разполагаемите машини и оборудване. Като се има предвид, че към момента сме с най-голям процент рано пенсиониращи се работещи чрез категории, телкове и т.н.
Тоест с най-младата работна ръка, ние работим най-малко и сме най-назад в икономически аспект. За сивия сектор в икономиката няма смисъл да говорим, темата е достатъчно банална.
И това са процеси, чието протичане касае както бизнеса, така и обикновените хора - работници и служители. Тоест от тях зависят доста от нещата, които се случват в икономически план в държавата. Или по-точно, които не се случват.
Та така де - ако това на теб ти звучи като жалване, за мен са си сухи факти. Чиито плодове между впрочем ще берем в не толкова далечното бъдеще. За жалост.

Рекс, не визирам само тебе, всички нас визирам! Фактите са си факти, и м/у другото адмирации за начина по който ги представяш! Аз имам в предвид, че вместо да си чешем езиците с фактите, и да хабим ценна енергия около това, можем да е впрегнем тая енергия в усилие да променим фактите!

Всичко написано по горе оставя впечатление на безнадеждност, на загубена кауза. Това ли искаш да битува в главите на българина? Понякога фактите трябва да се забравят, понякога е необходима мисъл, идея, и тая идея да се носи като малка свещичка от огнище на огнище та да пламне буйния огън! Това което имах в предвид е че ФАКТИТЕ  в случая играят ролята на вятъра от който ние трябва да пазим мъничкия пламък  на свещичката!

Нямал съм за идея да описвам положението с черни краски.  :smile:
Просто нещата са такива, каквито са. За фактите не съм съгласен – на тяхна база се изготвя статистиката, а тя безспорно е нещо полезно – показва къде сме били, къде сме сега. И може чудесно да послужи като отправна точка с оглед на това къде искаме да бъдем. Най-вече като ориентир какво следва да се промени, че нещата да не стоят вече по този начин.
   А най-вече трябва част от хората да спрат да си мислят, че сме много работни и съвестни, защото като общество отдавна не сме такива. Причината малко или много е във всеки човек, без значение дали си крие данъците, дали си хвърля фаса на метеното или се обръща на другата страна, като го попитат къде се намира съседния квартал. А в крайна сметка ако щеш и материалното е функция от социалното, малко или много.

Поздрави

Ей голяма дискусия е тръгнала от едно "интервю", което естествено не се е състояло.  :biggrin:
http://neverojatno.wordpress.com/2011/11/24/shengen/ Това е авторска измислица от Бъзикилийкс, нали не мислите, че сериозен политик би си позволил подобно нещо?

 :biggrin: Има всякакви рибоци в езерото.
То е ясно, че не иде реч за интервю с реалната личност. Идеята на създателя на "интервюто" очевидно е била да породи дискусии. Използвана е хватка базирана на една черта на народопсихологията ни - чужденец да ни даде акъл, похвали или критикува, че да се замислим. В случая "чужденецът" е само примамка за възбуда на интерес.

Приказки от Абсурдистан...


Вразумление и заблуждение
Веселина Седларска

В някакъв град обявили състезание. То трябвало да бъде спечелено от онзи майстор, чиито ръце направят най-необикновеното нещо.Застягали се занаятчиите. С най-голям интерес се очаквало представянето на баща и син, които си съперничели в славата.

Дошъл решаващият ден. Представени били невиждани предмети от дърво, злато, метал, глина. Дошъл редът и на двамата най-големи конкуренти, бащата и синът. Пръв бил бащата. Той бил направил голям стенен часовник. Когато стрелката показвала точен час от кутията на часовника излизала необикновено красива и майсторски изработена фигура, която съответствала на часа. В един часа хората видели да излиза фигурата на самия Бог. В два часа се появили светците Петър и Павел, в три – трите грации…

Майсторлъкът и замисълът така грабвал очите и сърцата, че  хората предрекли – нищо по-необикновено от това не може да се направи, бащата ще бъде победителят. Тогава последен излязъл синът. Носел само една брадва. Приближил се до най-необикновения часовник, в който все още били приковани очите на всички, вдигнал брадвата и я стоварил върху него. И пак, и пак. Вцепенени и възмутени, хората все пак дали наградата на сина – той бил направил най-необикновеното нещо.

Пловдивският митрополит Николай извади мушамите и тапицира храма „Света Марина”. Ето за какъв храм става дума, според интернет страницата на самия храм: „След аварските нашествия, заличили значителна част от античната територия на Пловдив, под южните скалисти склонове на Таксимтепе, е изградена новата Пловдивска митрополия. Още тогава главният митрополитски храм е бил посветен на Св. великомъченица Марина. През 1828 г. прочутите майстори резбари Коста Коци и Коста Пацико от Мецово резбоват с голяма сръчност нов иконостас и амвон. Когато през 1853 г. османското правителство премахва някои ограничения за християнските храмове, на майстори от Брациговската школа е възложен строеж на по-представителен митрополитски храм, в който поставили предишния иконостас и много от старите икони. Пловдивският митрополит Хрисант освещава храма през 1856 г. във вида, който той има и сега.”

Има, ама го няма. По времето на митрополит Хрисант не е имало винилни тапети. Стенописването е било тайнство, дълга  молитва на душата чрез дара на ръката. Зографът  – пречистен с пост и изповед, рисуващ на колене. Мъчнотия. Не е като да купиш колкото ти трябват квадратни метра апостоли, великомъченици, богородици, свети троици, ангели и архангели. По-изобретателно от това навремето се справи само отец Иван от Речица. Когато крадци му обраха църквата, той рамкоса илюстрации на икони от списание „Огоньок”. „Прости ми, Господи, ама Ти знаеш, че бабите обичат да Те целуват.”

Владиката Николай, човек-естет по отношение на личните аксесоари и превозните средства, прояви странния вкус да опакова стените на храм с материя, подхождаща предимно на билборд. В сянката на PVC тапетите, останаха другите владишки иновации – старинния мраморен под е заменен с лъскав китайски гранит. Тапетите са с по-православен произход, гръцки. Владишкият трон и амвонът били освежени с боядисване. Винилът е нещо като левкопласта – или не ще да се залепи, или не ще да се отлепи. Обаче ако се залепи  веднъж, сваля се с мазилката. В този случай – със стенописите, над които са изтичали нечии зографски очи преди век и половина.

Ето това не можаха да прежалят пловдивските художници, които първи се противопоставиха на мушамосването на храма. Кичът, както е налепен, тъй и може да бъде отлепен. Но унищожението няма как да се върне назад. Съсипано е ценно наследство, опасността надвисва и над други набелязани за ремонт храмове – това се опитаха да предупредят с протестната си подписка пловдивски интелектуалци. На тези хора митрополит Николай посвети молебен за вразумление.

Негово Високопреосвещенство си пада по този жанр, популярен повече в руската, отколкото в българската църква. Преди три години владиката отново проведе молебен за вразумление, тогава с цел да изведе пловдивските общински съветници от мрака на сатанизма. На практика опяването тогава беше насочено срещу „бесовщината” да не се предоставя на митрополията един параклис в кв. „Тракия”. Този път вразумлението трябваше да възвиси пловдивските интелектуалци от мрака на дявола до небесната светлина, тъй прекрасно принтирана върху винила в съотношение  60 циан към 20 магента.

Пловдивското вразумление щеше да е куриозно като попски линкълн, възмутително като владишки ролекс, горчиво като митрополитско досие, ако всъщност не беше само един от многото случаи напоследък у нас, в които невежите вразумяват образованите. Да вразумяваш означава да даваш ум на някого, когото искаш да вкараш в правия път. У нас най-щедри в раздаването на ум са хора, в чийто ум съмненията са най-големи. Необразованите поучават училите. Съмнителните вкарват в правия път старателните. Слепите сочат пътя на окатите. Това се случва на всички нива и места, от всички екрани и радиочестоти, от амвони и трибуни.

Започва невинно. Например Мара Отварачката, член на жури на шоу за певчески таланти вразумява младите участнички как да се обличат. Или мис България (Антония Петрова) вкарва в правия път еколозите. Когато обществото е такова, че няма стандарти, ценности, опори, когато няма авторитети и подмяната е в ход, нещата продължават на други нива. Например – патриотичното възпитание се свежда до представи, създадени от „Шоуто на Слави”. Или – как трябва да се практикува журналистиката се разисква предимно в предавания на натфизчии, които по метода на Станиславски изиграват токшоу за вразумление на журналистите.

Така, малко по малко, става  все по-сериозно. Дучето вразумява по отношение на научните звания доц. Цветозар Томов, който не е съгласен Стоичков да е доктор хонорис кауза. И това кой знае защо не изглежда безумно, както би изглеждало, ако доц. Томов започне да вразумява  Стоичков как да играе футбол. Премиерът Бойко Борисов изнася монолог за вразумление на археолози. Срокът за пускане на магистрала „Хемус” е 30 септември, а тези хора му се пречкат с някакви счупени вази от II – IV в.  Бившият главен прокурор Никола Филчев вразумява сегашните прокурори с наказателно-процесуален шик, пред който бледнее дори Марио Заека. А ние се забавляваме, хихикаме. Всяко нещо може да се омаловажи, ако се превърне в подигравка – дори собствения ни живот. Няма ценностна система, която да устои дълго време на кикот.

И ето докъде сме го докарали: Алексей Петров вразумява гражданското общество. Соченият за октопод вкарва в правия път гражданското мислене. Стигаме и до най-вредното: полицията вразумява съда. Цветан Цветанов дава интервюта за вразумление на шефката на Съюза на съдиите. Това вече не е странно, екзотично, необичайно, глупаво. Това не е просто вредно, недопустимо, скандално. Това е опасно. В наистина демократичните държави на съда е гарантирано съществуване в условията на пълен авторитет, защото от своя страна съдът гарантира пълно прилагане на принципите на демокрацията

Митрополит Николай не е свързан с ДС. Това сега го поставя в позиция да вкарва в пътя всекиго и вече Пловдив тесен за неговите вразумления е. Останалите митрополити по-скоро ще тапицират с винилни мушами всички храмове, отколкото да се противопоставят на Николай. Митрополитите дори няма нужда да бъдат вразумявани, защото агентурните им имена ги вразумиха веднъж завинаги да мълчат. И нищо чудно така, от вразумление на вразумление, митрополит Николай да съсича всяка пречка по пътя към наградата в състезанието, а тя да е патриаршеското право да вразумява не само шашнатите пловдивски интелектуалци, но и целия ошашавен български народ.

Сп. „Тема”

Боже пази България!

Едни народи си коват съдбата, други я разковават.
Защо някъде хората поемат лична отговорност за обществения интерес, а другаде вирее личната безотговорност.
Предлагам ви една статия за размисъл.
----------------------------------------

За българските язовири и холандските диги
Или кой къде си завира пръста

Юрий Проданов

Тази зима у нас да говориш за Холандия, холандци и тем подобни низоземци (както им казват братята сърби) е като да обсъждаш издържливостта и качествата на конопените въжета в дома на суициден гражданин със склонност към висене.

В началото бе онова прословуто ноемврийско бъзиклийско интервю с холандския премиер Марк Рюте, в което прочетохме, че българите не са способни да създадат работеща държава. Тъкмо преглътнахме обидата, успокоявайки се, че „Те, такова интервю нема!”, хайде нов студен полъх откъм холандските мелници – крайнодесният Герд Вилдерс от тяхната „Партия на свободата” създал специален сайт за оплаквания (без похвали) за българи, румънци и прочие източноевропейска сволоч. От това на някой от нашите буйни глави така им кипнаха очите (както би написал Захари Стоянов), че един рошав режисьор с хъшовски наклонности, дори призова (отново бъзиклийски) да обявим война на Холандия.

Припомням това, защото в мен възникна обратно по посока и замисъл и то доста непатриотично предложение. В навечерието на голямото пролетно снеготопене и бодрото чиновническо скитане по диги и микроязовири и като част от бъдеща национална програма за борба с наводненията да погледнем към холандския положителен опит. Нека в спасителния антинаводнителен пакет и под формата на помощи да се включи…малка детска книжка. Тя е написана доста отдавна – 1865 година, но многозначително и съдбоносно преди няколко месеца за пореден път бе преиздадена на български. Казва се „Сребърните кънки”, написана е от американката Мери Мейпс Додж, а действието се развива в Холандия. Интересното е там, че от страниците на тази мила и поучителна книжка тръгва една от най-популярните модерни легенди, увековечена дори и с паметници в днешна Холандия. Точно тази легенда ни е необходима като спасителен пояс в дълбока вода…

Ето я и историята. Нейният герой е малко русокосо момче от холандския град Хаарлем, син на пазача на шлюзовете и дигите, които отделят и пазят с труд отвоюваната от морето земя. Една вечер то се прибира безгрижно към дома си, когато с ужас забелязва, че от основната дига се процежда струйка вода. Момчето добре знае, че малкият отвор бързо може да се превърне в зейнала паст, откъдето морето ще нахлуе, а водната стихия ще помете нищо неподозиращите хора. Време няма, бедствието предстои. Какво ще направи момчето…?!

Ако романът беше български, момчето най-вероятно би написало подробно уведомително писмо до кмета на град Хаарлем (Абе, то си звучи направо като Харманли!) с копие до областния управител на северната холандска провинция Спаарндам (което буквално означава „Дигата на река Спаар”). След това сигурно би позвънило на телефон 112 с молба за няколко хеликоптера, два-три БТР-а, придружени с екипи на големи телевизии, министри, президент и еврокомисар. И би инициирало дарителска кампания: „Последна надежда за давещите се…”.

Но…романът разказва за Холандия. И точно затова момчето без да се замисли ляга на дигата и вкарва палкия си пръст в дупката, запушвайки я и спирайки водата. Цяла нощ то лежи там, треперещо от страх и студ, но не помръдва ръката си, защото знае колко смъртоносно бързо идва голямата вода. На сутринта селският свещеник го намира полумъртво от изтощение и вика помощ. Дигата е поправена, а животът и имотите на хиляди хора е спасен от един детски показалец.

Точно на това място в детската книжка четем думите: „Разказах ви тази история така, както я чух от майка ми. И няма дете в Холандия, която да не я е слушало. И, не знам какво мислите, но според мен това малко момче носи в себе си духа на своята страна. И няма пробив в язовирната стена на обществото, честта, достойнството и колективната безопасност, който да не бъде запушен и спрян с цената на всичко от милион показалци.”

Не мога да ко кажа по-добре. Но както стана дума по-горе, днес тази легендарна история и важна част от популярната култура на Холандия. На няколко места в страната има паметници по този сюжет, които са забележителни туристически атракции. Не съм проверявал, но тя сигурно е включена и в детските им учебници. Защото там е така. И защото личното участие, личната отговорност, личният жест са в основата на онзи прословут Нероден Петко – гражданското общество – което бе повече от половин век унижавано, смазвано и унищожавано от идеолозите на колективизацията и колективните заблуди. Затова и днес дигите на българските язовири са надупчени от помпи за поливане, шлюзовете окрадени за скрап, а политически назначените чиновници спират водите им единствено с преписки и писма. А ако дотук язовирната стена бе просто една метафора на обществото, то е ясно и защо у нас натрупаната вода на несвършени отговорности и нехайство периодично ни залива и убива. Защото духът на България отдавна е друг, а милионите пръсти у нас са или в устата ни или на друго място…

Много тъжна, но точна констатация прави тази статия.

Затвърждава убеждението ми, че американците може и да ги стигнем (особено в някои негативни отношения), ама холандците са твърде далеко за нашите възможности...., но все пак те дават добър пример, който за много неща си струва да бъде следван, без разбира се да се абсолютизира, като единствен или най-правилен.

Дано някак си по единично, а малко по малко и обществото ни успее да проявяви онзи кучешки характер, който в този форум така се цени, та да отстояваме добрите каузи, колкото и отчайващо да изглежда това понякога.

Аз мисля че както при КК, така и при хората "истинския" материал е малко, и съответно, ценен!
Мисля, че такъв материал има в ниските земи, ама  съм сигурен че го има и във високите (разбирай България)! И имаме бая доказателства за това!! Дори и от злободневните вести. Мисля че господа холандците добре боравят с PR инструментариума. Трябва да вземаме уроци от тях! И да вдигнем два три паметникаа на Атанас Георгиев Багера, човека който спаси с риск за собствения си живот, 30 души от село Бисер! К'ви хора сме ние българите? Що виждаме паметниците на холандците дато са на майна си райна, а не виждаме а наш'те си? И наш'те герои тънат в забрава!

Алекс, имаме своите герои, но имаме и огромен нихилизъм в комбинация с примитивен егоцентризъм. Поради това, като правило ни куцат делата, в които трябва да се работи в общност с общи цели и интереси. Включително ни няма в колективните спортове. Единичните изключения само потвърждават правилото - че сме сбор от индивидуалисти, а не общество с общи цели. Като правило стремежа на българина е да придърпа черджето тук и сега към себе си, без да се мисли в перспектива. Все се забравя, че земята е кръгла и ако един ден си горе, утре може да си отдолу. Обществата се стремят да създадат правила и да ги спазват, за да има справедливост и когато си горе и когато си долу. У нас си помисли върху следното: Всяко ново управление прекроява законите, така че да са изгодни за неговите хора във властта, а не за всички хора. Така законите ни са като пътищата ни - изцяло в кръпки, които не могат да изтрят и една зима без да зейнат отново в дупки.
И всъщност важното в статията не са паметниците, а духа за общност който е здраво набит в главите на холандците. Дух, който за съжаление липсва у нас. И ние си го знаем и поради това раждаме сентенции като: "Трима на едно място са чета с предател".
С горното не твърдя че нямаме добри примери за обратното. Но са недостатъчно.

Прав си Атила, за всичко! Идята на поста ми е друга. От всякъде се сме обградени от инфо за това какво ни липсва като народ.Правим си анализи, един от друг по негативни. Питам се това ли ни трябва?
Колко примера има в световната история за това как еуфорията около нещо обединява хората, създавайки това точно чувство за общност, за цяло. Една идея, една искра! Мислиш  ли че с негативистични анализи ще се събуди народа?! Аз не смятам! Паисий, Левски,  Бенковски, българското офицерство от следосвобожденска България! Д не мисли някой че лесно се е водел народ забравил кой и от къде е под игото?!
Ясно е че нещата казани от тб са прави! Въпроса е какво постигаме казвайки ги на глас?

Според мен първо постигаме реална самооценка за състоянието. Хубаво е честно да си казваме и плюсовете и минусите. Плюсовете  като стимул за развитие от който се заражда еуфорията за която говориш. Минусите като повод за преоценка и самокорекция по пътя към избраните цели.

Другия вариант е да се създава еуфорично настроение сред хората, което да не е подплатено със съдържание. Това води до силна енергия в началото и  след това също толкова силно отрезвяване и разочарование. Пък разочарованието  води до недоверие  и скепсис при задаването на следващите цели за обществото. И се влиза в една спадаща спирала..

Вярата е разковничето!
Наскоро канонизирха за светци Мъчениците от Батак.
Как преценяш този акт през призмата на времето?
Как ли са преценяли "за" и "против" в ситуацията?
Факт е че 140 години след Батак ние имаме повод за бая паметници.
Хубаво е често да говорим за тях и по редичко за холандците!
Лошото е че не го правим. Ако не си вярваме няма как да стане.
Ако не вярваме, ще изчезнем!

А какво е вярата?
Химера! Непорочно зачатие! Чудото да отвориш морето, и да преведеш цял един народ през брода!
Да обърнеш водата във вино!
От там черпим енергията. Не от манджата погълната на обяд.
Не от суетата че се возим на КЮ7.
Някои ще ме сметнат за проповедник.Ще  кажа, че че колкото и тривиално да звучи, бог е в нас, и че колкото по скоро надникнем зад фразата и осъзнаем значението и, толкова повече ще ни има и като личности, и като народ!

Вярата сама за себе си не винаги е полезна. Заради вяра са провеждани не една и две братоубийствени войни по света.
Вярата трябва да е подплатена с добрия пример. Това зарежда според мен. Когато хората го виждат, започват да вярват и в собствените си възможности. И още нещо.  Да виждат справедливост и съзидание. Тези неща дават крилаааа. :biggrin:
И обратно. Негативният пример и несправедливостта обезсърчават и капсулират.


п.п. Лично аз не свързвам обезателно вярата с религията. Гледам на религиите като на тип социална идентификация на групата чрез спазване на морално-етични норми. Или поне така са се зародили.

А, последното е много правилно казано!
Вярващите в морала на дадена религия преценят добре примера на техен представител, отличил се с дадена постъпка. И съответно го наричат герой, ако постъпката е морална, по кодекса на религията им, или престъпник, ако е престъпена някоя от моралните норми на обществото.
И ето, връщаме се пак на вярата! :) Вяра, път, посока, светлина. Както и да го нарерчем то ни води!
Негативните анализи и глобални (всенародни) заключения не са синоними на нито една от думичките от горния ред! Ама тя стана дълга и широка, и не е за тука май. :)

http://vbox7.com/play:4833e983dd
единствения коментар който ми идва на ум е: От една страна си е... майката, от друга, майката си е....!!!!!

Като продължение на горното...http://www.dnevnik.bg/zdrave/2012/04/09/1804439_liderstvoto_na_skandinaviia_v_samoubiistvata_e_mit/ (http://www.dnevnik.bg/zdrave/2012/04/09/1804439_liderstvoto_na_skandinaviia_v_samoubiistvata_e_mit/)

България търси дъно

Любослава Русева
Сп. „Тема“ (31 март 2012г)

Американският режисьор Джеймс Камерън (“Титаник”, “Аватар”) стана първият човек от 50 години насам, който се спусна до най-дълбоката точка на земята – Марианската падина в Тихия океан. Това се случи само преди няколко дни с подводницата Deepsea Challenger, а световните медии съобщиха, че пътешествието му отнело над два часа.

Само за сведение: Марианската падина е най-дълбоката в света и по тази причина е смятана за неговото „дъно“. Наричана е още четвъртият полюс на планетата, а измерването й продължава до днес, като засега се приема, че данните от японската сонда Kaiko са най-точни – 11 022 м. Когато през 1960 г. в нея за пръв път се спуска батискафът „Триест“ с швейцареца Жак Пикар и американеца Дон Уолш, двамата откриват различни форми на живот, макар до дъното й да не достигат слънчеви лъчи, а налягането да е размазващо.

Постижението на Камерън е безспорно, защото той се хвърля в непрогледния мрак сам-самичък, пък и управлението на подводницата изисква сериозни познания и подготовка. Представете си го наистина: той слиза бааавно в нещо като царството на Хадес, като преодоляването на всеки от тези 11 километра е извоювана победа за смелостта и професионализма. Последните 22 метра вероятно са най-вълнуващи – „кацането“ наближава, пулсът се ускорява и… изведнъж се озоваваш на абсолютното дъно!

„Дрън-дрън!“ – секва възторга ми един познат. С него водим дългогодишен спор, който ще ви опиша накратко:

Той твърди, че ние тук сме пропаднали фатално и вече няма мърдане. Аз му опонирам, че изобщо не е вярно. „А това не е ли дъно?“ – продължава да ми задава уж реторичния си въпрос при всеки публичен скандал, докато аз също продължавам да му се ежа с ехидното: „Не е, можем още!“

Е, сега моят познат стигна и до дразнещата крайност да оспорва успеха на Камерън. Абсолютното дъно, разправя, било покорено от българите много отдавна. Развива ми даже теорията, че ако режисьорът беше пристигнал у нас, щял да се ужаси от формата на живот, която мърда тук, напук на всичко. „Много е лесно да се напъхаш в подводница и да заснемеш няколко мариански еуглени, нали? Ами заповядай в България, драги ми господине, и си развърти камерата наоколо, за да видиш как живеят хората, когато налягането ги размазва!“

Моят познат говори свободно осем езика и има докторат по финанси, но е безработен, отчаян и озлобен. Проблемът му е, че тежи 160 килограма и непрекъснато се поти, та когато се явява на интервюта за работа, очилата му се запотяват на секундата и цялата му риза подгизва. А кой има нужда от дебел и потен служител, който непрекъснато си бърше очилата?

Разказвам ви този частен случай по две причини.

Първата е, че наскоро в шоуто Britain`s Got Talent (“България търси талант” е по лиценз за FremantleMedia и британския формат – бел. ред.) се появи 17-годишният Джонатан. Заедно с 16-годишната Шарлът той изпя песента The Prayer, популярна от дуета на Селин Дион и Андреа Бочели, а циникът на журито Саймън Кауъл му нареди: „Зарежи я!“ (имаше предвид красивата, но не особено талантлива Шарлът – бел. ред.)

Знаете ли обаче как изглежда Джонатан?

Ами… ужасно. Той е огромен и непрекъснато се поти. Преди да излезе на сцената дори споделя, че наднорменото му тегло предизвиква подигравки и заради това няма самочувствие, но все пак иска да опита, убеден в таланта си. Говори толкова искрено и увлекателно, че престава да ви прави впечатление внушителната му телесна маса. Да, той е дебел и грозен, но какъв глас изважда после, Господи!

Горе-долу по същото време в нашето аналогично шоу се случи следното:

На сцената се появява една от водещите, за да съобщи, че заради предстоящия номер децата трябва да бъдат изведени от залата. Тя предупреждава, че се задава нещо уникално, невиждано и направо страхотевично, при което в единия ъгъл на екрана веднага цъфва червена точка с надпис 18, а камерата показва как дори журито се пули удивено.

Излиза мъж, който започва да се съблича. Илия, както се казва участникът в „България търси талант“, остава само по прашки, като те са малко по-особени, защото отпред нямат плат. Налага го естеството на номера – Илия ще демонстрира как влачи автомобил с… члена си.

Там, където е оръдието на труда, телевизията все пак слага квадратче. Но на публиката е отказана подобна деликатност: тя вижда всичко и е изумена, сащисана, потресена, отвратена, само че и донякъде възторжена, чак аплодираща факта, че татуираният мъж наистина успява да дърпа колата…

Впрочем в предишното издание на шоуто същият Илия си набута в гърлото нещо като самурайски меч, а моят познат пак твърдеше, че това е дъното. „Не е, винаги може повече!“ – помня, че му казах тогава, и ето, че се оказах права.

Което не ме радва, разбира се. Защото така, както преди година този мъж промуши вътрешностите си, а сега разголи и интимните си части, утре със сигурност няма да се поколебае да направи нещо още по-отблъскващо. Той вече е получил достъп до публичността, при това два пъти. За него, но и за зрителите, публичността отдавна означава само сеир. Тя не изисква някакъв специален талант, труд и отговорност – достатъчно е да си свалиш гащите.

Изваждането на члена е знак, че всичко вече можеш да си позволиш. Всяка простотия и всяко извращение са добре дошли на сцената. И ако досега в българската публичност куцо и сакато разголваше празната си душа или напращелия си, но все пак дантелено завоалиран задник, оттук нататък гнусотата ще среща единствено отворени врати, стига да съумее да навира в лицето ни талантите на своя дванайсетопръстник.

Уви, дъното не е стигнато и моят дебел и потен познат за пореден път губи баса. Нашето пропадане в дълбоката бездна ще се окаже безкрайно и тъкмо това би ужасило Камерън, ако някога реши да се спусне и в българската падина. Като режисьор, изкушен от историята на „Титаник”, той няма как да не забележи тукашния Джонатан, сврян в каютата на отчаянието с осемте си чужди езика и доктората по финанси, докато оркестърът продължава да извива мелодии в миксолидийски лад за радост на кълчещата се по палубата трета класа…

„Титаник” може и да е клиширана метафора, но преди няколко години един изследовател – Рей Бостън, се спусна до останките на лайнера и смело обори баналната версия за неговото потъване.

През 2008 г. тезата на Бостън беше публикувана в сериозния “Индипендънт” и наистина звучи правдоподобно:
„Титаник” се е самовзривявал много бавно, със съзнанието на собственика и капитана, че е обречен да избухне. Фаталният сблъсък с ледената планина е провокиран от пожар в един от въглищните трюмове, докато корабът се движи с пълна пара през потенциално опасните води на Атлантика.
А ето и най-любопитното: пожарът избухва още при скоростните изпитания на лайнера в Белфаст… десет дни преди да започне презокеанският му курс. Собственикът на “Титаник” Джон Пиърпонт Морган обаче решава да не отменя първото му плаване, надявайки се, че пожарът ще спре от само себе си. Самият той се досеща какво би могло да се случи и в последния момент не се качва на кораба. Вместо това Пиърпонт нарежда на капитана да пресече океана с максимална скорост, така че да стигне до Ню Йорк преди възможния взрив.
В нощта на катастрофата (14 април 1912 г.) дежурен оператор е най-големият некадърник в екипа – Джон Филипс. В 22 часа той получава 6 предупреждения за плаващи айсберги, но не показва шифрограмите на капитан Смит, защото не може да ги разчете. Едва в 23.40 ч. първи офицер Мърдок, вече много пиян, съзира ледената планина и, таралянкайки се, хуква да предупреди капитана. Но вече е късно. “Титаник”, както уточних, се движи с бясна скорост. Няма време за маневри. Няма шансове за спасение. Само след 37 секунди айсбергът ще се вреже в кораба и ще разцепи корпуса му на две.
Останалото си го знаем. Потъването продължава 2 часа и 20 минути, докато оркестърът не спира да свири “Към тебе, Боже, се обръщаме за помощ”…

Българският „Титаник” се свлича в бездната по същия начин, защото ежедневното и все по-ожесточено саботиране на усещането за нормалност, вкус и смисъл е тъкмо самообричане на безкрайно пропадане. И господарите на сеира го знаят много добре. С пълното съзнание какво тлеещо въгленче представлява Илия, те го пускат на палубата, за да изстреля сигнална ракета към себеподобните си. Последните вече могат да се разгърнат. След победилата революция на простака отприщването на най-вулгарното тепърва предстои и много скоро номерът с разголения пенис дори няма да ни прави впечатление.

Да се управляват простаци е далеч по-лесно, отколкото такива като моя познат.  Той се възмущава и гневи, а това означава, че тук все още мърдат разни форми на живот, които различават нормалното от ненормалното и смисъла от безсмислието.  Постепенно обаче и последните екземпляри от тази рядко срещана порода ще приберат перките и ще кротнат в пашкулите си, стига последователно и безспирно да бъдат бомбардирани с нелепости. Напълно отвратени, кой от тях би пожелал, камо ли положил усилия за достъп до подобна публичност?

Всъщност ако имаше дъно, щеше да е далеч по-добре. Минати са всички граници, стигнат е предел, след който повече не може да се живее така. Най-долу сме и налягането е размазващо, но оттук нататък имаме възможност да мръднем малко встрани, да се огледаме, да видим какъв свят си сътворихме и да решим дали той ни харесва или трябва да се измъкнем от него час по-скоро.

Обратното – реенето изглежда лежерно и дори весело. В него няма усещане за фаталност. „Титаник” се носи с бясна скорост,  пътниците се радват на айсберги, а от телевизора продължава да се носи кикот от риалити шоута.

Хаха, един там се съблякъл! Пък друг си загасил цигарата в езика (и такъв номер имаше в „България търси талант”). Трети се е надупил от екрана с женски корсаж и изрусена коса, докато Златките водят сериозно публистично предаване.

Майтап да става, сеир да пада! Това е да можеш да се спускаш без подводница и в Марианската падина. Това е и да си въобразяваш, че вулгарното е безобидно, а животът в глупост и неприличие има по-голяма стойност от живота на еуглените на дъното на океана.

Сп. „Тема“ (31 март 2012г)

линк към оригинала: http://www.reduta.bg/?p=2886 (http://www.reduta.bg/?p=2886)

.........с две ръце се моля да се свърши това спускане, да стигнем до дъното, та белкем почнем да пълзим нагоре..........

Алекс относно движението нагоре и надолу към просперитета или падението ме наведе на мисълта за възгледите и отношението на съвременните хора към живота като цяло.Може би за някои би била интересна една статия на Мартин Хайдегер "Разделеното мислене и Червеният път".Ето извадка от нея:

"ЛИНИЯТА И КРЪГА

Тези фигури от геометрията илюстрират всъщност две познавателни системи - едната на ума, подчинена на абстракцията, и другата на човешкото същество като част от природата. Линията е компактен символ - една ос с условно фиксирани начална и крайна точки: в плана на живота - раждане и смърт; в плана на историята - начало и край на времето. Проблемът е, че този линеен възглед се проектира върху всичко случващо се с човека, сегментирайки битието му на участъци. Модерният индивид има една отсечка за кариера, друга за семейство, трета за приятели, четвърта за хоби и т.н. Тези отсечки се разполагат паралелно една на друга и често се възприемат като несвързани, отделни парчета живот. Личността не успява да обедини в едно тези парчета понякога чак до смъртта. Линията имплицира и стремежа към някакво "идеално бъдеще", непостигането на което на свой ред поражда чувство на неудовлетвореност и нещастие. Илюзията възниква там, където нещата бидейки линейно разположени, се считат са измерими, подлежащи на изучаване и контрол. Вярата, че времето може да се измерва, а животът да се контролира, е още една тухла в стената, която отделя технизирания homo sapiens от духовността на цикличния природен свят.

Линията е удобна за ума, затова по всяка вероятност е негово творение. А и в природата рядко са правите линии. Земята е кръг, слънцето е кръг, звездите са кръгли, също както и зениците, в които човекът събира света. Типито е кръгло и огнището е кръгло. Съществуването е едно движение по магическия кръг на време-пространството.

За коренна Америка времето не е линия, удобна за излагане на човешките постижения. В нейния възглед то е "циклично и обновяващо се, отражение на вечността". (14) Времето е кръг - кръг на сезоните, слънцата и луните, на планетите, появяващи се и изчезващи в небето. Пространствеността и темпоралността са включени в повтарящия се кръг на неизменното сега на Майката Природа. Индианците не боравят с крайни срокове и срочни ангажименти. Те разполагат събитията в едно или друго място по Свещения кръг на живота, който е без начало и без край."
http://bgiroquois.blogspot.com/2010/10/blog-post.html#more

Статията е от Десислава Драгиева.Извинявам се за неточноста.

"Вярата, че времето може да се измерва, а животът да се контролира, е още една тухла в стената, която отделя технизирания homo sapiens от духовността на цикличния природен свят."

                                        :clap:
   

Кога ще ги стигнем ...германците?  :confused:
http://www.dnevnik.bg/sport/2012/04/12/1807321_napadatel_vkara_vajen_gol_s_bojiiata_ruka_i_pomoli_da/ (http://www.dnevnik.bg/sport/2012/04/12/1807321_napadatel_vkara_vajen_gol_s_bojiiata_ruka_i_pomoli_da/)

KaraKitan, мисля че подобна постъпка(и) засягат предимно индивидуалността - Азът - личния, моралния, говорейки за колективизъм в такива ситуации, би звучало все едно да кажем, че аржентинците не струват заради "Божията ръка" на Марадона, 86г. в Мексико с/у Англия.

Спадът нарасна, растежът спадна

Веселина Седларска

Кое е общото между споровете за Сребърния фонд и дебатите за закона за конфискация на имуществото? А между „Белене” и битовата престъпност? И между „всяко едно от случващото се у нас, за което се сетите” и „всяко друго от случващото се, за което се сетите”? Общото е липсата на доверие. Пълно отсъствие на доверие у всеки за всичко.

Ние не сме много склонни да обсъждаме неща, които не могат да бъдат докоснати, претеглени, измерени. Само че по време на криза най-важният показател, по който се преценява накъде лъкатуши кризата, е индексът на доверието. Съобщение от печата: „През април индексът на доверието на директорите на предприятия и потребителите в еврозоната се е свил значително, преобръщайки тенденцията след окуражителното начало на годината, предаде АФП, позовавайки се на информация на Европейската комисия.През април индексът за икономическото доверие е възлязъл на 92,8 пункта срещу 94,5 пункта през март. По този начин индексът е паднал на нивото си от декември.” Това с други думи означава, че в изгазването от кризата европейските държави са пак там, където са били през декември. Дори икономистите, които боравят предимно с числа, знаят, че под всичките пластове от причини за започването на криза стои проблем с доверието. Преди да се появят дефицитите от пари и работни места е имало дефицит на доверие.

Симеон Дянков може да извади много аргументи в полза на инвестирането на парите от Сребърния фонд в държавни ценни книжа. Аргументите ще звучат разумно и практично. Сметките ще са направени акуратно.  Но хората няма да подкрепят варианта парите за пенсии да се вкарат в оборот по една много по-важна от всякакви икономически обосновки и счетоводни аргументи причина – хората нямат доверие в Симеон Дянков. Лично в него и в това, което той олицетворява – властта. И няма нищо странно, че в случая си говорим за доверие – на практика Симеон Дянков иска от нас заем.

Дядо ми бил дал заем на съседа бай Халил. Съседът казал, че ще върне парите до сряда вечерта. Или друг ден, не помня, но историята помня добре, защото баща ми я разказа, за да я разказвам на децата си. Свечерявало се,  бай Халил не идвал, а парите трябвали на нашето семейство за следващата сутрин. Баща ми мърморел нервно. Дядо ми бил спокоен и мълчал. Ставало тъмно, баща ми пак предложил да потърсят пари назаем от друг за плащането сутринта, дядо ми пак казвал, че бай Халил ще дойде, нещо му се е случило, нещо му е попречило, не може да не дойде. Халил обаче не дошъл. Нашите си легнали скарани. Събудило ги тропане по вратата. Дядо станал и събудил баща ми да иде да отвори вратата. Той бил сигурен, че това е Халил, който носи парите. Нещо наистино му попречило, но пък и срядата все още не си било отишла, оставало час. Баща ми разправя, че ако дядо му бил казал „видя ли, казвах ти!”, щял да забрави урока. Но той нищо не му казал, само го събудил да отвори вратата. Да нямаш доверие на човек, който го заслужава, е също толкова вредно, колкото да имаш доверие на човек, който не го заслужава. Това беше урокът от тази случка, но аз не го научих, защото научаването не става с разказване, а със събуждане.

Ние нямаме доверие, че парите от Сребърния фонд ще заработят за нас, както обикновено започват да работят пари, които са инвестирани. Не защото не вярваме в ползата от „завъртените пари”, а защото не вярваме на хората, които ще ги завъртят. В България толкова т.н. инвестиции са загробили пари, защо да вярваме, че точно тази инвестиция няма да похаби парите за пенсии – това е логиката на съпротивата срещу това Симеон Дянков да се разпореди със Сребърния фонд. Симеон Дянков ни е поискал пари назаем, ние обаче се съмняваме, че той ще ги върне в сряда вечерта. До този момент Симеон Дянков не ни е дал никакво основание да вярваме, че можем да си лягаме спокойно, защото той стопанисва добре нашите пари. Ние му нямаме доверие.

Нямаме доверие, че законът за конфискация на имуществото ще бъде прилаган към тези, които са натрупали имущество по престъпен начин. Имаме съмнения, че ще бъде прилаган за разчистване на лични и партийни сметки. Нямаме доверие, че решенията за „Белене” се взимат на базата на обективни сметки и точни прогнози, извън отношението към Русия.

Доверието може да работи. Доверието може да създава. Без преувеличение, идеята за Европейски съюз е родена в миг на просветление за силата на доверието. Историята разказвал самият Жан Моне. Знаем го като човека зад новия икономически курс на Де Гол. Но той бил и човекът зад концепцията за единна Европа, която се свързва с Робер Шуман. Моне е стоял зад Шуман, той дори написал собственоръчно декларацията, която и до днес се знае като декларация на Шуман, само защото е била прочетена от него. Моне разказвал, че идеята просветнала в ума му при едно пътуване в Канада. Трябвало да се придвижи от един град до друг и попитал някакъв занаятчия на улицата с какво може да стигне до съседния град. Човекът, ковач, без да спира работата си, му казал, че няма  транспорт в тази посока, тъй че може да вземе коня му. А като си свърши работата, да го завърже пак там.

Моне разказвал, че тогава, когато непознатият кимнал към коня си и така разрешил по неочакван начин проблема му, той осъзнал връзката между неограничеността на пространствата, неограничеността на възможностите и неограничеността на доверието. По-късно Моне успял да направи това, което не се е удавало на нито един политик, философ, пълководец, тиранин – да започне обединяването на пространствата, на възможностите  и на доверието в нещото, което днес се нарича Европейски съюз. Неговата формулировка за  успех е много кратка: „Без хора нищо не е възможно. Без институции нищо не е трайно.”

Новина от печата: „Бизнес климатът се подобрява, обяви вчера Националният статистически институт, основавайки се на редовното си допитване до директори и управители на предприятия. Новината е изненадваща и радваща, защото буквално до вчера ни заливаха коментари, че България влиза в нова рецесия.” След тази новина и сравнението й с цитираната в началото ние трябва да изпитаме доверие, че Европа се влошава, но ние се подобряваме. Когато на пазара си купуваме картофи от Полша, домати от Гърция, краставици от Турция, ние трябва да имаме доверие, че сме по-добре от всички тях. Така щяло да бъде още през февруари, смята ведомството на Симеон Дянков, но тогава “спадът на промишленото производство нарасна до 4% спрямо февруари 2011 г.”, за което били виновни “влошената външна среда и наводненията в началото на месеца”. Забележете: спадът нарасна. Следващият път може би ще бъде: растежът спадна.

Съвсем в духа на финансовото министерство си правим извода, че когато спадът на доверието нараства, налага се растежът на имитациите да не спада. Ние вече сме стигнали майсторство в имитирането, което не може да бъде надминато – повече усилия и време ни отнема да имитираме, че вършим работа, отколкото ако я свършим наистина. Всичко това поддържа равнище на недоверие, което започва да ни парализира. Сребърният фонд? Не, не го пипайте, нямаме ви доверие. Няма да строим „Белене”! Не ви вярваме, щом така го решихте, значи по-добре беше да строим. Не строите магистрали, защото не ви пука, че народът се избива по пътищата! Строите магистрали, защото не ви пука, че народът асфалт не яде! Когато доверието се изчерпи до такава степен, че вече няма полезен ход – каква по-голяма криза от това?

Публикувано във в-к. „Преса”

Подобна постъпка е признак и следствие на културно етична среда в която индивидът се развива и живее, като и на систематично отсяване на годното. Относно средата си припомнете за колко дребно нещо/според нормите на нашето общество/ германците изритаха президента си. Та би било добре да се опитваме да тичкаме след германците, белким прихванем нещо добро от тях. Впрочем най-креативният период на следосвобожденска България е този в който доста германци и чехи идват тук и работят в различни обществени, културни и бизнес институции.

Например, когато човек търпеливо и внимателно изчете романите на Балзак, той лесно ще забележи, че това, което французите като народ и нация са преживели преди 200 години, у нас то се изживява и до ден днешен. Защото живата култура на един народ и на една нация е преди всичко култура на чувствата, а не култура на мисленето.
Чуждите мисли, облечени в изречения и думи, лесно се усвояват, запомнят и даже цитират. Но емоциите, чувствата и страстите са дълбоко индивидуални; те не могат, подобно на мислите, да бъдат родени като чужди, а после да станат наши собствени.Т.е. не знам достатъчно рационално защо стремежът на българина винаги да сравнява себе си с другиго, подписно обикновено с „къде са те..., а ние колко сме зле” може да бъде плодородно...

Съгласен съм и не бих могъл да отрека, че Следосвобожденска България в края на 19 век дължи своето държавно устройство на къде безкористната (къде не съвсем) помощ на руснаци, германци, чехи и всякакви други европейци, положили основите на местното правораздаване, администрация, наука и изкуство. Няма как и да бъде друго в смисъл, че унищожавайки българската аристокрация, прекъсвайки нейното родово възпроизводство, турската власт деградира българската нация и даже българския народ до положението на християнски етнос, който загубва своята историческа памет чак до средата на ХІХ век.

Може би за себе си стигнах до етап, в който ми омръзна да бъда оплюван българин от българи – да слушам как нищо не става от нас, също да чета поредните идиотизми написани от някои и копирани от още 1000 горди иначе българи , обяснявайки ми пак същото... Зле е, не съм откачен националист  със затворени очи, просто ми омръзна да бъда заливан с типично националната ни комплексарщина, поставяща ме къде заслужено, къде не „на дъното на списъка”. Чудя се понякога  кой всъщност пише тези статиики ... ,но после се замислям и си давам сметка, че не мога да направя такова необикновено заключение...
Всяко мнение различно от моето, поднесено добре и аргументирано, за мен е достойно за уважение. Поздрави!

Мишо, все пак в днешно време не ставаме като народ, като общество. Не може да има друго обяснение на факта, че назадначивите румънци, постоянно воюващите сърби, емблемата за изостаналост - Турция и т.н. балкански народи са далеч-далеч пред нас. Безспорно има много  качествени и читави хора в България (голяма част вече и извън нея), но като общество ни няма никакви. А държавата е функция на обществото все пак, не на личностите.
Колкото и да не искаме да сме такива от една страна, неистово завиждаме на успеха на другия, поддържаме реда само ако е в наш интерес, с две думи живота в този невероятен хаос си го харесваме. Същевременно обичаме да се оплакваме, все някой друг да ни е виновен.
Аз лично нямам друго обяснение за хилядите джигити по пътищата, за мръсотията по улиците, за цените на храните и т.н., и т.н.
А политиците се генерират от това общество - затова тяхното качество е същото, тоест никакво.
Съвсем друг е въпросът (мисля преди сме говорили по темата), че след пет века турско робство, временни руски управления и 45 години "развит социализъм", България е била без собствено управление за много дълго време. Това се отразява неминуемо и в момента берем плодовете и на тази "историческо-родова" обремененост, ако мога така да я нарека. Както е видно страната няма истинска политическа класа, която да произвежда истински, качествени политики. Няма я и истинската средна класа, която да генерира политическата класа, като същевременно оформя и гръбнака на икономиката в държавата.
Лично аз се надявам, че на "моисеев" принцип след като не остане никой, на който му е мъчно за СССР, нещата лека-полека ще се оправят. Нека не забравяме, че Следосвобожденска България преживява своя икономически (макар и кратък) разцвет, единствено когато води активна търговия с Германия,налагат ДИН-стандарта и работи с германска и американска техника - някой може да се учуди, но дядовците ни са виждали Кейс, Джондиър и прочее марки далеч преди 1989 г. След което обаче за жалост идва пияния Альоша и след това всички знаем резултата.

Абе чета и си мисля че това нашето е ня'къв сорт гаден мазохизъм! Национален спорт е да говорим и ипишем как за нищо не ставаме. Стига бе хора! Рекс теб съвсем нормално си те представям като образ изграден от написаното от тебе. Атила имам удоволствието да го познавам! Стойностен човек! И не съм тръганл да ви четкам а напротив! Всеки един от нас е България! Аз съм патриот! Имало е, има, и ще има много стойностни хора в тази страна!  Що да не си говорим за тях?!

Ники, вярно говориш, но вината за днешното ни дередже е на всички, които не се опитахме да заобичаме този народ, а вместо това 22 години му втълпяваме колко е прост и каква робска душа е. Защото никога не съм виждал и чувал нито един представител на друга нация да изразява толкова безпощадно отношение – генерализирано по отношение на своя народ – каквото е характерно за нас, българите, към самите себе си. Що за извратенящина е това?

Мишо, аз продължавам да твърдя, че нещата са взаимносвързани. Не може да не обичаш себе си и семейството си (карайки неразумно, хвърляйки боклуци през балкона), а същевременно да си родолюбец. Разбира се не визирам теб - говоря като цяло.
Корпоративни интереси и лобизъм има навсякъде, но мисля, че това не трябва да се бърка с пещерната култура на българския народ. Аз лично ежедневно се "наслаждавам" на говеда, които ми затварят колата, вместо да извървят огромното разстояние от 100 м и да паркират на свободно място. Или на 18-годишни дриснета, дето ми дрифтят по най-натоварените булеварди в пиковите часове. Като всеки друг предполагам. Такива хора са част от народа, от обществото. И са много. И аз не ги обичам.  :smile:

Изненада ме малко тук, плитко ми дойде - "децата ми берат черешите". Има я мършата в стадото, безспорно, но държа на това, което говоря, може би защото напоследък съм заобиколен от изключително кадърни млади хора, борбени, работещи и реалисти, правоверно мислещи, искащи да свалят розовите очила, когато гледат на запад.
Ники, винаги пишеш умно и талантливо, и съм на твоя страна. Но има неща, с които не бих се съгласил - например с всичко, което трябва да докаже, че българина е тъп и не обича свободата. В случая аз говоря, за хубавите на пръв поглед статии, за подценяването на аудиторията, опитите за манипулиране. Които оставят впечатлението, че някои писачи поръчково захлебват.Много ми се иска да не е така!
В никой случай не приемай началото на поста ми като обида или опит да те закача, просто си смислуваме!

Много добре те разбирам, затова ми е приятно да си говорим тук. 
Но темата е дълбока, затова предлагам да я продължим в разговор на живо - ще е далеч по-интересно и пръстещадящо - убеден съм!  :cheers:

Живи и здрави да сме, приятелю, ясно е че ще се сяда на тежки маси!  :lol: :cheers:

В духа на дискусията.
"Нашите българи много обичат свободата, но приемат я, ако им я поднесеш на тепсия". Думи на Васил Иванов Кунчев казани на съдебният процес в София.

Никой няма право да поставя в такава светлина Апостола! Точно него- най достойния! Човек, излязъл от този същия народ, и умрял за него!
Той е СВЕТЕЦ!

Ами това са думи на Васил Иванов Кунчев -Апостола записани в протокола на съдебния процес. Впрочем около този процес има доста интересни и други факти.
И да. Това са думи на огорчение в резултат на обикалянето му по села и паланки за да въздига народа на въстание. Възможно е тези думи да са изречени и в резултат на това, че е очаквал някой да се опита да го спаси по време на конвоирането му от Ловеч до София. Факт е, че в онзи момент турската власт все още не е знаела кой точно са заловили и охраната е била достатъчно слаба за да направи една спаситена акция възможна.
Алекс не трябва да си затваряме очите и ушите за истината. Понякога тя е горчива. Ореола на Левски не губи от това, че е е бил жив човек със своите мисли, желания, стремежи, разочарования. Не губи и от това, че с гроба му са се отнесли с престъпна нехайност. Тези неща не трябва да се крият а да са като тежка обица на съвременниците.
В цялата си съвкупност Левски ще си остане икона в нашата история и пример за подражание. Жалко е, че мнозина съвременни негодници са сложили портрета му в кабинетите и офисите си за да мимикрират уж народополезна дейност докато всъщност грабят народа.

В тези тъмни времена на общонародна социопатия иконата трябва да си остане икона! Да, Левски е бил човек със недостатъци освен силни страни. Но това, докато е станал за България това което е! Сега той не просто човек а, както ти каза- икона! Знаеш как старите майстори са зографисвали икони. С пост и молитва, за абсолютно пречистване. И тогава, иконата излизала изпод ръцете им, била съвършенна. Това е начина по който трябва да се отнасяме към  Апостола. Защото развенчахме де що има икони. И кой ни води сега? Къде  отиваме? На кой гспод се кланяме? За това ги има ония по офисите дето се чудят как да "клатят" собствените си братя. Толкова са жалки в големите си коли с намръщени физиономии.

Да се идеализират велики личности от историята на даден народ е общочовешка черта.То е не само при нас.Но аз лично не си падам по идеиализирания образ а ме интересува колкото се може по-реалния и не смятам че това омаловажава делата на този човек.Даже смятам идеализацията за нещо негативно.С такава идеализация според мен са възникнали и някои световни религий.Истинския а не легендарния образ са от значение защото в един момент с годините това натрупване на легендаризация може да изкриви доста нещата.Даже съм се чудил как от историческия Крали Марко народа е изградил и възпял познатият ни образ на Защитника.Може би това е липсата точно на такъв човек в реалната история на тогавашното време.

Един авторски текст по темата.

Планините, които превръщаме в хълмове
Любослава Русева

http://www.reduta.bg/?p=3016 (http://www.reduta.bg/?p=3016)

Той е картограф, изпратен от Кралското географско дружество в Лондон да измери релефа около селце в Южен Уелс. Местните го посрещат сърдечно в селската кръчма, очаквайки с нетърпение голямата им гордост – Планината, да бъде отбелязана на картата на Великобритания.

Уви, професионалната съвест на картографа не може да бъде приспана с няколко бири. Той си свършва работата педантично и отсъжда: “Подобна височинка не отговаря на стандартите за планина, едно невзрачно хълмче няма място на картата!”
Местните са ужасно разочаровани, но бързо се взимат в ръце. За да защитят своята чест и „светинята на Южен Уелс”, започват да мъкнат към хълма кофи с пръст, греди и камъни. По едно време дори педантичният картограф се заразява от ентусиазма им и се включва в строежа на …Планината.
Много ясно – следва хепиенд, а и той е предизвестен от заглавието “Англичанинът, за когото хълмът стана планина” (1995 г). Жанрово определен като комедия, филмът се бъзика недвусмислено със стъпилото върху хълмчета, поточета и бари национално самочувствие, а посланието му е повече от директно: за да се гордееш с “планина”, първо трябва да си я направиш.
И все пак накрая Хю Грант, който беше в ролята на картографа, погледна към мястото, където по-рано сияеше зеленият хълм. Там вече се издигаше чудовищна конструкция, сглобена от подръчни материали. Фалшивата планина загрозяваше доскоро идиличния пейзаж, но въпреки това местните ликуваха от победата. Да, те вече знаеха, че общото усилие е важно. Но не, още не бяха разбрали, че смисълът то да бъде положено, е само разумната кауза. Защото в противен случай усилието изглежда смехотворно…

Обръщам внимание на този сюжет, понеже в България е на път да изникнат две подобни по нелепост „постройки”:

- Сдружение „Аз обичам България” изведнъж реши да издигне 133-метров паметник на Л. в Свиленград. Начинанието, както съобщиха организаторите, ще струва около 4 млн. евро, като в „тялото” на Л. ще бъдат монтирани асансьори с прозрачни стени, от които ще се открива изглед към Одрин.

- В софийския квартал „Враждебна” пък започна възстановяването на Вълчовия хан, където Л. е отсядал. Проектът е готов и възлиза на около 250 000 лева, а мероприятието е част от Националната програма за честването на 175-годишнината от рождението на Л., чийто патрон е председателят на парламента Цецка Цачева.

Защо всичко това е нелепо ли?

В първия случай нелепостта извира дори само от избора на място за мегаломанския комплекс. Свиленград, затъмнил напълно солунската митница от фейлетоните на Алеко, е най-яркото отрицание на житейския модел от опърпаното тефтерче на Л. Само си представете – митничарите си броят рушветите под дебелата сянка на Л., който се отчиташе за всяка… маслинка.

По-нелепо от това е единствено обстоятелството, че величавият монумент ще надвисне над границата ни с Турция – грубиянска провокация и недопустимо окарикатуряване на Л., който казваше, че в чиста и свята република не гледаме на вяра и народност, а ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв заедно с нас за живот и свобода човешка.

Впрочем последното Л. написал в писмо до Любен Каравелов през юли 1872 г.  По онова време, гласи легендата, той нощувал два пъти във Вълчовия хан, където му одрали кожата за нощувки. На 101-ва страница в тефтерчето си написал, че оставил там цели 337 гроша????

Съдържанието на тефтерчето го няма в интернет, т.е. никой не си е направил труда да го набере и качи на ползу роду, но пък там ще откриете спомени на дядо Коста Вълчев, третият син на Вълчо Йончев – собственик на хана.

И така, една вечер пристигнал Л., преоблечен в дрехи на турски офицер. Легнал да спи в малката одая върху дървен одър. Късно през нощта пияни турски войници искали да продължат с пиенето и пеенето, но Л. ги предупредил да не вдигат шум, за да поспи. Те не се вразумили и тогава той – лежешком, извадил револвер и стрелял няколко пъти в тавана.  Турците се изплашили и избягали. Рано сутринта Л. оседлал коня си и отпътувал.

Днес – и ето най-нелепото – възстановяването на Вълчовия хан е невъзможно, защото последните останки от него са унищожени в далечната 1955 г. Върху тях наследниците на Вълчо издигнали солидни къщи, в една от които има магазин за хранителни стоки. По тази причина кметството на район “Кремиковци” отредило място за изграждане на реплика на хана на отсрещната страна на улицата – в кална градинка с паметна плоча, чийто избледнял надпис гласи, че тук някога е пребивавал Л.

 „Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и не остава нищо”, написал Л. пак до Любен Каравелов. „Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да попадне в неприятелски ръце нищичко, не трябва да давате подпора на глупци!”

Там, където го заловили – в Къкринското ханче, покривът от години тече, а външният нужник е с паднала мазилка. Шефът на Ловешкия музей Иван Лалев моли за 5 000 лева, за да закърпи положението. Ако не за 175-годишнината от рождението на Л., които се навършват тази година, то поне за 140-годишнината от обесването му, които се навършват догодина…

Ей, да не си помислите, че сравнявам Л. с хълм, от който разни типове се опитват да направят планина?!

„Обратното е – обясних на Маргарет от Южен Уелс, когато ми гостува наскоро.

Преди няколко години, когато се засякохме в нейната родина, тя ми обясняваше, че ето тук еди-кой-си е пил вода, а ето там еди-коя-си е целунала еди-кой-си, докато пие вода – точно като в история на Джеръм К. Джеръм. И понеже на Маргарет името Джеръм К. Джеръм не говореше нищо, нарочно злоупотребих с цитат от социолога Джордж Хърбърт Мийт, който казва: „Общност, в която липсва сътрудничество и солидарност, доверие и чувство за справедливост, е възможно да се обедини и при липсата на тези обществени ценности. Но това може да се случи единствено и само под знамето на национализма”.

Маргарет реагира със смях, особено когато й преведох на лош английски какво казваше онзи герой на Алеко, който на изложението в Прага се обърна към даскала с думите: „Даскале, кажи и ти нещо, бе, нека им покажем кои сме, сега му е времето, кажи нещо я за Филип Тотю, я за Крума Страшний, или изпей някоя песен.”

Л. обаче не държал да му споменават името. Даже казвал: „Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако загубя, губя само мене си.” Разправял също, че времето е в нас и ние сме във времето. Бил толкова скромен и отдаден на Делото, че и най-големият ни национален поет се изкушил да стихоплетства:

Той беше невидим, фантом, или сянка.

Озове се в черква, мерне се в седянка.

Покаже се, скрий се без знак и без след,

навсякъде гонен, всякъде приет.

Ако днес напишете името му в „Гугъл”, ще излязат резултати за ПФК „Левски”. Излиза и един град в Северна България, в който към 2009 г. са живели 10 571 жители. Следва информация за столичен квартал с панелни блокове, обитавани от цигани…

Когато Маргарет дойде в България, първо попита къде Л. се е целувал за първи път.

Казах й – в родния му град Карлово, разположен на 386 метра надморска височина в северната част на Карловското поле, което се образува на югозапад от Стара планина, на север от Същинска Средна гора и на североизток от Сърнена гора. Освен това планинската местност Козница отделя на запад Стремската долина от съседните задбалкански котловини, а на изток тя е отделена от Кръстец – Странджа. Карлово се намира на 145 км източно от столицата София, която пък гледа към Черни връх – най-високата точка на Витоша с надморска височина 2290 м, което го нарежда на четвърто място сред българските върхове – след Мусала в Рила, Вихрен в Пирин и Ботев в Стара планина.

„Имаме много планини – продължих. – Толкова много, че няма защо да си ги правим. Толкова много, че не ни струва нищо да ги превръщаме в хълмове.”

Мисля, че изложеното от вас по-горе за Левски, за пореден път кореспондира с писаното по темата -българи предават най-голямата икона на революционно-освободителното си движение, след което както каза КараКитан, не правят нищо за да я освободят.
Реално погледнато десетки български автори-съвременници на различни исторически събития, говорят за чорбаджи Юрдановци, бай Ганьовци, хаджи Генчовци и т.н., и т.н. сюжетни герои като силните в своето общество. Лично за мен е изключително показателна светлината, в която Алеко Константинов вижда българския народ и процесите в българското общество през призмата на съвремието си. Как се правят търговия, избори, ведомствени назначения, вестникоиздаване - виждате ли и един градус разлика от днес? И ако не - не живеем ли още във времето на класическия бай Ганьо, дето му дай Солунската митници и да видиш после кой кум, кой сват?

И пореден пример буквално от последния час - треньорът на националния отбор по волейбол Радостин Стойчев е освободен, след снощния "провал" срещу намиращия се в топ форма отбор на Германия.
Излишно е да казвам, че в последните години Стойчев е треньор от най-висока класа, доказвайки това с клубния си тим Тренто, с който спечели и то неведнъж всички европейски върхове в елитния мъжки волейбол.
В родината си обаче, младият специалист веднага беше лекичко "изрязан през кръста" от закостенелите дядки във волейболната федерация, които може би единствени знаят за какво са там.
Това ако не е поредното доказателство, че нито един успял българин не е пророк в родината си, здраве му кажи ...
Да живее ръководството на БФБ и дано изпълни  мечтата си 100 години да е на поста!

Ники, това е мечтата на всяка мижитурка(за не малко от тях и постигната цел), докопала се до някакъв по-значим пост, без значение за коя сфера на живота става дума. Ако речем да назоваваме примери, то смятам, че и месец няма да ни стигне....По някакъв начин ние самите толерираме такова поведение вече десетилетия и сме го приели за нещо нормално уви. Защо обаче, вече всеки сам трябва да си отговори.....

Божо, просто е гнусно това отношение към Радостин Стойчев - човек, който може да си намери работа буквално където си пожелае във волейболния елит и респективно да води който си поиска национален тим. На последния мач, в който той водеше отбора - срещу Германия, избрания вече нов треньор Силвано Пранди, седеше на трибуните. А след мача Стойчев го уволниха, с мотива че е виновен за конкретната загуба.
Само за информация ще кажа, че дългогодишния президент на БФБ инж. Данчо Лазаров е дългогодишен собственик и спонсор на ВК Левски. Не че нещо, само един пример ще дам - във женския волейбол ЦСКА и Левски си размениха по една победа, а преди третия важен мач се контузи важна състезателка от отбора на Левски. И познайте какво стана - с мотива, че залата ще трябва за друго събитие, третият мач беше отложен до възстановяването на въпросната състезателка. Между другото хората от БФБ са същите, които бяха оставили бледния тогава юноша Матей Казийски без хотел и пари за билет до България, когато се оказа че е без картотека на едно първенство (в Москва ако не се лъжа). Благодарение на лични средства на Пламен Константинов, Казийски се прибира в България. Пак въпросния Казийски дълго време не беше викан в националния отбор въпреки безспорния си талант, само защото не искаше да отиде и да играе в София.
Сега Радостин Стойчев обяви, че никога повече не желае да се занимава с български волейбол, а единственият ни играч от най-елитно ниво - Матей Казийски каза, че до седмица ще обяви решението си, дали ще продължава да е състезател на националния отбор. Каквото и да си говорим, статуквото в България не обича талантливите, работливи и умни българи, щото им нарушават рахата и им лъсва некадърността!

А спортът между другото е крайно показателен за манталитета на българското общество, изключително. Във футбола примерно, в белите страни най-големия процент титулярни състезатели са между 19-26 години, а тук това са "надежди". Там ценят бързото физическо възстановяване, психическата необремененост на младия организъм, докато тук си говорим за "звезди" с опит, психическа устойчивост и прочее глупости. За жалост това казармено схващане, че прослуженото време е по-важно от умението и старанието, влагани в дадена дейност е основен мениджърски подход в много, много начинания. Или респективно липсата на нещо в панталоните, за да бъде променен този принцип. Никой не желае да разбере, че да бъде създадена една добре работеща система (спортен клуб, бизнес начинание или каквото и да е било), е необходимо да бъде предоставено достатъчно време, в което здраво да се работи. А не да се отпускат година-две, след което да кажем че няма задоволителни резултати, в резултат на което коренно да сменим както тактиката, така и изпълнителите. До догодина.

Силвано Пранди отказа да поеме мъжкия национален отбор по волейбол.  Радо, с теб сме - не може да си номер едно в света, а шепа мижитурки да лишат България от единствения български треньор на световно ниво - ВЪН БОКЛУЦИТЕ ОТ БФВ!!!

Днес гледах пресконференцията на БФВ или казано направо - пресконференцията на мухлясълите комунистически дядки от волейболната централа. След тези хора няма да има мъжки национален отбор по волейбол, както вече няма и женски. Няма да има и школи, няма да има първенства.
В интерес на истината за пръв път виждам 20-членния госпъл хор на федерацията, но нямам желание да ги виждам повече. Да си ходят колкото се може по-бързо. Още утре да си купят някой вестник или да проверят в "чичо Гошо", че бай Тошо умре, комунизма си отиде, капитализма победи. Да си купят памперси, хапчета за нерви и да си ходят. За да може българският волейбол да започне да се управлява от хора, мислещи като Радостин Стойчев.
ВЪН БОКЛУЦИТЕ ОТ БФВ!!!

ПП Съжалявам, че някога съм уважавал хора като Любо Ганев и Владо Николов.

Забравих да поздравя господата:
http://vbox7.com/play:mf0b80b546

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1402930

http://vbox7.com/play:f466171db7

Нямам думи за коментар.... :confused:

това ,нещо не излиза !

Изтрито е... На клипа се вижда как 2 млади момчета(ако мога така да ги нарека) бият стар човек,без причинно....

 :lol: :lol: :lol: абе причина ще има ....то без причина никой нищо не прави

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2012/08/19/1890840_procesut_pussy_riot_kato_hodorkovski_za_bedni/
Една според мен добра статия относно процеса и присъдата срещу  Pussy Riot в Русия. И за това колко е православна руската православна църква, колко е срастнала с държавата, колко независим е независимия съд, както и за "несъветските" хора в руското общество.

И за да уравновесим нещата, ето мнението на американския философ и политик Ноам Чомски затова как стоят нещата зад океана. Тук пускам една извадка от труда му "Медиите под контрол", касаеща американската пропаганда, обслужваща войната в персийския залив. Интересно  мнение на автора, който налага определения като "контролирана тоталитарна култура" и "самоналожен тоталитаризъм".
http://chitanka.info/text/8935/10

Не мога да разбера, какво е това колективно умопомрачение по идиотското изпълнение на трите пусита. Кой ли не се изстъпани да се възмущава от иначе нормалната реакция на властите. Кой ли не ревна, че процеса срещу тях бил политически, бил срещу инакомислието, срещу свободата... Целият този световен вой в защита на "девчонките" показва едно - тотално са объркани моралните и естетически критерии на доста хора в съвременното ни общество. Личности, които бъркат свобода със свободия, простащина с изкуство, пошло хулиганство с политическа позиция.
Всъщност "девчонките" и приятелчетата им от група "Война" водят за носа всичките умници, които рипнаха да ги защитават. Цялата акция е планирана, така че да предизвика реакция от властта. Съответно реакцията да бъде оревана като ограничение на свободите на хората. Публични личности по света да налапат "въдицата" и да завалят декларации. Като резултат - широко медийно внимание и отразяване на "артистичната акция". Други подобни "артистични акции" на мометата и друзята от "Война" се въртят също из нета. Но откровено не са за лица под 18 години. И нямат нищо общо с изкуство/за каквото претендират/. Дали Пол Макартни, Мадона и компания са разбрали предварително що за персонажи защитават? Май са скачали първосигнално.
Очевидно системната простащина е заразна и притъпява сензорите алармиращи за проявленията и.
А ето и акция на Femen уж в подкрепа на Pussy Riot. Русичък нискочел екземпляр унищожава с резачка кръст поставен в Киев в памет на жертвите на Сталинизма. Видеото не се нуждае от коментар.  http://www.huffingtonpost.com/2012/08/17/pussy-riot-trial-femen_n_1798009.html?utm_hp_ref=world (http://www.huffingtonpost.com/2012/08/17/pussy-riot-trial-femen_n_1798009.html?utm_hp_ref=world)

А.Екзюпери има една много добра алегория за подобни случаи. За баобабите, които трябва да се изкореняват докато са малки, докато приличат на нормални цветя. Пропусне ли се момента, те нарастват дотолкова че пръсват планетата с корените си.
Та сме свидетели как доста хора застанаха да защитават невинните, малки, сладки баобабчета, смятайки, че са цветенца.


p.s. Крайно неуместни са всякакви паралели между пуситата и активисти като Дж.Асандж.  Също така и между акциите на пуситата и автори като Christo или Hundertwasser.

В изкривен модел на общество не е толкова лесно да се определи кое действие е адекватно и кое не. След въпросния линк неслучайно пуснах гледната точка на Чомски, защото всичко зависи от гледната точка. Нима убийствата, дело на Свободната армия на Сирия  са нещо морално и правилно? Или постъпките на борците за освобождение на Палестина и ивицата Газа? В същото време обаче светът се прави на дръж ми шапката, отказвайки да признае на определени етноси, че и на цели държави  човешки права и свободи. А в определени случаи дори храна и лекарства. Следвайки тази логика - кой създава тероризма като световна заплаха, кой е отговорен да ги има Pussy Riot? Със сигурност не самите изпълнители.
ПП Съвсем отделен въпрос е кой мърси повече Божия храм - дали  пуситата  с наистина непристойната си изцепка (сама по себе си) или такива, които всекидевно щъкат из него, търсещи апотеоз чрез коли и часовници.

И в крайна сметка всеобщите усилия следва да са насочени към това да няма почва за аморални прояви и такива, застрашаващи здравето, живота и личната свобода на хората. Превенцията е най-доброто лекарство все пак. А дозата е  зачитането на човешките права на всеки индивид.

Света е изпълнен с достатъчна доза лицемерие. Но докато някой е хванал пушката/перото/словото за да отвоюва правото си на свобода, то други просто искат да привлекат медийно внимание със задника си. И не съм съгласен, че околната среда основно е виновна за появата на пуситата. Средата се моделира от индивида. Който пък притежава вроден набор от гени обуславящи неговото развитие, предпочитания, стил и пр. Та къде е личната отговорност на девочките за планираните и предприети действия? Простащина е съществувала от когато свят светува. Разликата е в това доколко и се отдава значение. Дори да я заплюеш тя си мисли че я величаеш. Още по опасно е когато простащината се превърне в култура на върхушките>>>> у нас известна като чалга мейнстрийм.

Игра на жмичка!

Светльо Витков


Пу си Ходорковски, пу си Путин, Пуси Райът …и пу си мене! Да, аз съм човекът, който пее мръсни песни и псува, който понякога пие, и понякога се бие! Неблагочестив, но директен! Единственият българин, подведен под отговорност за порнография заради нецензурни текстове и то по времето на г-н Костов, който сега е върл застъпник на Пуситата...
Да, аз съм от групата, която беше бита и арестувана заедно с публиката във Варна и не съм забравил нищо от това! Затова не ми излизайте с номера за „свободата на словото”, защото вие не сте го яли!

Да се плюнчиш пред монитора е едно, да станеш и да заявиш позиция и да я отстояваш – съвсем различно! С един коментар, изразявайки мнение, без политически да изчакам, да разбера, мнозинството как е настроено, предизвиках толкова злоба и омраза, че ако не ми е забавно, трябваше да ми е тъжно!
На злобарите ще кажа, че не съм виновен за тяхната Незадоволеност и Нереализираност!
Коментирах акта, а сега относно присъдите на Пуситата!
Смятам, че 2 години ефективна присъда, наистина е Прекалено, но законът си е закон и ако някой не му харесва да търси начин да го промени! Всяка държава има своите закони и морални правила, които не са валидни за другите! Суверенитетът е право на всяка държава, без значение на околните дали им хресва или не!
Осъждам поругаването на църквата от руските момичета, защото това е подигравка с религията, заради която днес не нося Фес! Ха, има рима!
В момента не коментирам някои служители на църквата!
Всяко стадо има мърша, но в мършата няма стадо!
Православието е толерантна религия и самия факт, че някой може да влезе в църква с маска и да се гаври с вярата на християните е неоспоримо доказателство.
Ето и един примерен сценарий:
Българска група влиза в джамия и почва да свири революционни песни! Не успяват да се изнесат и ги потрошват от бой, полицията едвам ги спасява! Следващият момент над половин милион мюсулмани живеещи в, и извън България, пощуряват и искат строго наказание за погаврилите се с тяхната религия. И сега въпрос, Колко години ще получат музикантите, според Българското законодателство? И колко ще трябва да се извиняваме за нанесената на мюсулманите обида във, а и извън България?
Относно Путин! Не съм човек, който има право да коментира политиката му както и тази на Русия, защото живея в страна, в която няма никаква национална политика! Който има глава ще знае, че на последните избори в Русия, печели „Единна Русия” на Путин, следван от Комунистическата партия! За кой са Пуситата след като искат Путин да се маха?
За тези, които ме обявиха за „червена бабичка” и уважават „свободата на словото” мога да им пожелая – Fornication Under Crown of the King! Защото като любители на „свободното слово” зная, че ще ме разберат!
Просто си отворете очите и вместо да скачате в морална защита на няколко девойки, за нещо, което по никакъв начин не ви касае пряко, се огледайте къде и как живеете!
Или е по-безопасно да се скача от място и да се лае през плет?
Нима решихме проблемите в страната си, за да даваме акъл на другите!
Боли ме гъза за някакви лигли, които се правят на пънкари, а след година ще са милионерки, докато аз лично не знам как ще оцелея в България!
Тези хитрини за отклоняване на внимание от истинските проблеми, чрез създаване на „шум” в „медийното пространство” да ги пробутват на почитателите на Азиско, Криско и Дриско!
Скачайте за глупости и гледайте натам, докато тук ни го набиват!
Ох, колко грубо!
Нали?
Ама боли!
Тия Нен Амен!


Светльо Витков

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=957430

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2012/10/26/1933650_vrata_v_poleto/

Откриха злато на 2400г в Лудогорието ->
http://bg.time.mk/read/94324b58f8/65e1a1cea3/index.html
 :biggrin:
http://bg.time.mk/cluster/94324b58f8/trakijsko-sakrovishtee-na-2400-godini-otkriha-v-sveshteari.html

(http://sphotos-a.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-prn1/643871_3779763252506_1311794235_n.jpg)

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/11/23/1954069_nazriava_domatena_revoljuciia/?ref=rss (http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/11/23/1954069_nazriava_domatena_revoljuciia/?ref=rss)

Преди 93 години на този ден всички ние бяхме ограбени!
Думите на френския политик и журналист Жорж Клемансо са: "Там, на Балканите, има един див народ, който трябва да бъде унищожен..."

(http://sphotos-c.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-prn1/14402_10151349843601081_1122193538_n.jpg)
Майка България се прощава завинаги с 11 278 кв. км. от територията си, 600 хиляди българи остават отвъд границите на Родината си.
Помнете датата 27 ноември 1919г.!

Топло препоръчвам една нова книжка, сборник от документи и материали на Цочо Билярски озаглавена "Ньойският погром и терорът над българите", издателство "Анико".

Помнете! И знайте че не трябва да има по свято за нас от Майка България!

и бре ,ако си ни върнат териториите ще пасем пак овцете по беломорието :lol:

Очаквах поредната мисловна полюция от Вас и тя, разбира се, не закъсня! Лично се обръщам към Вас петко, с молбата да не бъдете мерудията на всяка манджа - когато имате какво да кажете,то е Ваше право - кажете го, но не продължавайте да ни натяквате колко бос сте в българската история, ние това вече добре знаем.

Абе Петко, к'ъв калмук си ти, да си правиш гаргара с съдбите на толкова наши сънародници?!

Момчета от моя роден краи се вижда бяло море(средиземно де) при ясно време ,на едната ми баба рода е от днешно гръцко само погледнете линията която определя сегаашната ни граница и тази преди ниосикия мирен договор ,помашки села разсякани на две на места, и после ми говорете за съдби и кои с кво си правил грагара,някога дядя ми ходил на гюмюрджина за сол после турили аскер давали им до 50 маи да си ходят на свиждане по границата после с поставянето на клиона и тва го няма

Ариман ....аи нема ти говоря

Петко,не се и опитвай да обясниш необяснимото,никой няма да те разбере. :confused:
В такова място живеем,и Родопчани сме както казват от друго тесто замесени.

Петко, взех поста ти за иронична подигравка и  за това реагирах рязко. Извинявам се ако не такава е била идеята ти!  :cheers:

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Bulgaria_after_Treaty_of_Neuilly-sur-Seine.png/669px-Bulgaria_after_Treaty_of_Neuilly-sur-Seine.png)
виждаш ли еи тва от ксанти до марица ама  оранжевото амен амен там са пасли овцете ни през зимата

от друга страна ако  влезеш през златоград (има кпп) и излезеш през "петко войвода" ще разбереш закво точно ти говоря ама ше житкаш покраи границата не през ксанти и да фанеш магистралата

http://www.rodopskistarini.com/2012/09/1934.html (http://www.rodopskistarini.com/2012/09/1934.html)
вдевал ги е инспектора,не баш по темата ,страница 57 пише за важноста на беломорска тракия за родопа ,пък и малко история да видите че не само тракииците страдат от ниоиския мирен договор

забележете село със 100 000 добитък ? 

Срамът дезертира от поста си
Юлия Иванчева
линк към оригинала: http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/12/15/1966735_sramut_dezertira_ot_posta_si/ (http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/12/15/1966735_sramut_dezertira_ot_posta_si/)

"Накъдето и да се обърна виждам нещо, от което да се срамувам", коментира Салман Рушди в романа си "Срам". "Но срамът е като всичко останало, ако живееш с него достатъчно дълго, става част от мебелировката", констатира той.

Описвайки политическите абсурди в Пакистан, Рушди ни убеждава, че държавниците играят главна роля на сцената на срама. И това е така не само в Пакистан или България. Днес политиците изпъкват като най-безсрамната група от населението в световен мащаб. През последните десетилетия липсата на ценности в т.нар. политически елит влезе в симбиоза с алчността на оставените без контрол големи бизнес играчи – и докара криза не само в икономиката. Както отдавна се вижда,

тази криза не е само финансова или дългова; тя е и морална

За нас, простосмъртните, остана ролята на наивници, които продължават да изпитват чувство на срам сред засипващите ги безобразия.

Примерите, не от вчера, са навсякъде около нас. През 1999 година, цялата Европейска комисия бе бламирана и подаде оставка поради корупционни практики, измами и непотизъм.

С влизането си в ЕС и България се включи в представлението. Първият опит за български еврокомисар в настоящия състав на Европейската комисия - Румяна Желева, успя да ни накара да се срамуваме, без самата тя да изпита друго освен смущение. Докато ние все повече се изчервявахме, тя уверено отговори: "Аденския залив? Ние трябва да сме много активни на терен... Трябва да отидем на терен, имаме и много подготвени, професионални експерти. И за много такива места, като това, което споменахте, съм готова да посетя мястото на операцията и да видя как върви работата." Външният ни министър, нито се досети, че Gulf of Aden е залив; нито – че точно там върлуват пирати, които само дни преди изслушването похитиха български моряци.

Докато се питахме какво трябва да се случи, за да изпитат политиците срам, общественият укор предизвика политическа реакция – Румяна Желева се превърна в един от малкото български политици с прекъсната кариера.

За съжаление, възмущението на обществото не винаги дава подобни резултати. А липсата на срам освен в политиката, вече се е настанила и в средите на бизнеса.

Преди няколко десетилетия бизнесът изтълкува политиката на Роналд Рейгън за намаляване на данъците и дерегулация като сигнал, че вече всичко е възможно. И измисли лозунга:

"Алчността е добродетел"

Това бе истинска морална революция защото, както е известно (особено в дълбоко християнска Америка), алчността и лакомията са смъртни грехове.

Оставен без външен контрол, големият бизнес подтисна вътрешните си ограничения и не след дълго стигна до безобразия.

В началото на първия си мандат президентът Обама върна бизнесмените, пристигнали с частни самолети, за да преговарят за спасяването на компаниите си с държавни пари. Помоли ги да си тръгнат и да се върнат с влак. Напомни им, че трябва да имат срам. Което не им попречи да си раздадат отново огромни бонуси само година по-късно – пак от парите на данъкоплатците.

Българските им колеги неведнъж са доказвали, че не остават по-назад. Все още си спомняме фалита на банковата система. Шепа хора взеха пари от БНБ, т.е. от спестяванията на хората, основаха собствени банки и взеха от тях огромни кредити с ясното съзнание, че никога няма да ги върнат.

"Съжалявам... парите ви са в рая / money heaven" пък каза през 2010 година известният и в България исландски бизнесмен Тор Бьорголфсон (бивш собственик на БТК, Сибанк и Балканфарма) в отговор на въпроса, къде са двата милиарда паунда на английските граждани, вложени във фалиралата интернет банка Icesave. Въпреки, че е взел чужди спестявания, вложил ги е в рисковани сделки и е довел банката си до фалит, той заяви, че не е нарушил правилата.

На очевидно ниво, призивът да се засрами някой, който е считан за невинен от законова гледна точка е нещо странно. Съвременното общество е надскочило овалването в катран и пера. Изградило е законовия ред, който би трябвало да гарантира справедливост чрез процедури.

Не е възможно обаче законът да забрани всяка възможна наглост. Затова редът се опира и на ценностите и вътрешните задръжки на индивида. Срамът и законът, оказва се, са неразривно свързани, защото както казва Сенека: "Срамът може да ограничи това, което законът не забранява".

В България обаче връзката помежду им се разкъсва. Безсрамието, превзело глобалния бизнес и световната политика, у нас се настани и в съдебната система, която би трябвало да бъде стожер на морала – особено тогава, когато алчността стане норма. Наскоро това демонстрира Венета Марковска. Тя неразбиращо попита: "Ами аз", изумена от факта, че клетвата й се прекъсва. Въпреки убедеността на обществото, че не е достойна за конституционен съдия, тя не изпита дори привидно притеснение. С уверена крачка по този път премина и следващият кандидат, посочен за член на Конституционния съд, прокурор Гугушева.

Общественото разочарование от неуспеха на институциите да структурират, съхраняват и прилагат добрите нрави нараства с всеки изминал ден и скандал. Структурите на държавата загубиха доверието на хората и вече нямат авторитета, необходим им, за да настояват за определено благоприличие и кодекс на поведение. В този вакуум

чувствата на гняв и срам водят единствено към пряко гражданско действие

Алексис дьо Токвил казва ясно в "Демокрацията в Америка": общественият дух или силата на гражданското общество има за цел да формира достойни хора, социални животни, които не се нуждаят от правна сила. За свободните, демократични общества срамът е много по-добро средство за регулация и поддържане на приличен ред, отколкото законът.

"Докато срамът е на своя пост," смята Едмънд Бърк, основателят на консерватизма, "добродетелта не може да бъде окончателно изтрита от сърцата на хората". Както в демократичната Америка, описвана от Токвил, така и в аристократична (тогава) Англия на Бърк, срамът е по-важен регулатор от закона, тъй като и двете страни са структурирани на принципа на общностите. Всеки е възпитан така, че да допринася за добруването на общността – кой с каквото може. Богатите изграждат обществените сгради, училищата, кметствата, университетите. Бедните се обединяват в клубове за трезвеност, самообразование и социален напредък.

Всичко това е било реалност и в България. Но когато чувството за общност бъде разрушено, хората застават един срещу друг като врагове. Във вакуума, появил се след колапса на общностите, се намества законът на силата.

А силата е там, където са властта и парите. Силните, вместо да крепят общността и да дават личен пример за прилично поведение, започват да плячкосват слабите. Срамът дезертира от поста си, заедно с благоприличието. На тяхно място се настанява

безсрамен "елит" в който са оплетени политици, съдии, олигарси и бандити.

Това е България днес.

Въпросът е, как да се спре свличането и приближаването ни към Пакистан и отново да наложим благоприличие? А отговорът е в придържането към рамките на умереността.

"Страх от Бога, срам от хората" е максима, която бабите ни приемаха за очевидна. Те знаеха, че срамът ни предпазва от деградация, а там където той липсва, се стига до беззаконие и плячкосване.

Необходимо е, срамът да се върне на поста си, като основен вътрешен регулатор.

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3c/Aleko_konstantinov.jpg)
Днес се навършват 150 години от рождението на гениалния писател, публицист и виден общественик Алеко Константинов.
Роден в Свищов на Василовден през 1863г. Написал едни от емблематичните книги на България. Убит от простащината на нискочелите.
(http://razkritia.com/wp-content/uploads/aleko2.jpg) (http://www.referati.org/ufiles/2009-12-02/aleko-i-bylgarskiq-narod/aleko-i-bylgarskiq-narod_html_5c0b4a1a.jpg)

Бай Ганьо прави избори
Алеко Константинов

    Тоя очерк посвещавам на моя неоценим
    приятел Цветан Радославов.
     

— Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! — извика бай Ганьо и удари силно по масата.

— А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че ти бе, бай Ганьо, нали си; уж либерал — осмели се да възрази Бочоолу.

— Кой ти каза, че съм либерал! — попита строго бай Ганьо.

— Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко си ги псувал, как да не си либерал? Не знаеш ли — ти сам каза, — че даже на Иречека си се хвалил, че си либерал? — възразяваше Бочоолу.

— Ей че си прост! — отговаря със снизходителна усмивка бай Ганьо. — Че какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз, един Иречек ако не метна, кого ще метна?

— Имаш право, твоя милост! Бочоолу, налягай си парцалите, недей го опява! — обади се Гочоолу. — И аз съм консерватор.

— Ами че аз на гроб камък ли съм! Аз съм пък хептен консерватор — изтърси Дочоолу, — я стани и ти бе, Бочоолу, един консерватор, че да ги пипнем онези, да не могат да мръднат.

— Добре, ама не зная управителят с кои ще бъде — отговаря Бочоолу.

— Управителят ли? С нашите, разбира се — съобщава бай Ганьо, — и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас — ще ги утвърдим, ако не — на дяволите. Пак ти казвам — колкото за управителя, нямай грижа, той е наш.

— Ами хамалите? — любопитствува Бочоолу.

— И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш…

— Ами че той нали беше затворен за кражба? — учудва се Бочоолу.

— Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: "Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!" — и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.

— Страшен хайдучага, брей!

— И за колко мислиш! За 50 лева. Ходил при онези да иска 100 лева, те го изпъдили, нахокали го. Ще го видиш сега в неделя — кокалите им ще смаже! — казва самодоволно бай Ганьо.

— Бочоолу, я иди повикай Гуня Адвокатина да дойде тука да ни напише едно възвание, кажи му: "Бай Ганьо те вика."

Щом Бочоолу излезе, бай Ганьо си сниши главата и с един таинствен глас се обърна към другарите си:

— Мълчете си! Това диване до самия ден на изборите ще го лъжем, че ще го направим депутат, ще напишем колкото за лице няколко бюлетини с неговото име, а другите бюлетини ще ги напишат писарите в Градския съвет и от Окръжното управление. Сега чувайте ме: министърът иска аз непременно да бъда депутат. Ти, Гочоолу, искаш ли?

— Е, че иска ми се, бай Ганьо — отговаря Гочоолу.

— Че и мен ми се иска — обажда се Дочоолу.

— А бе иска ти се тебе, ама, право да ти кажа, хептен си се омаскарил пред хората. Защо ти трябваше да излизаш толкова налице; кой кряскаше по мегданите:. "Да живей великият патриот!", "Долу гнусният тиранин!"’ "На бесилката Климента", "Да живее Климент!"

— Ами че нали все заедно бяхме бе, бай Ганьо, защо си кривиш душата?

— Заедно, ама нашето излизане все шито-крито. Най-сетне, нейсе, като искаш толкова — добре, ще те избера. Туй, че селяните те мразят и чергите си им продал с твоя пусти фаисчилък…

— Колкото за туй, недей приказва, бай Ганьо, нали зная и ти каква си стока — дума предпазливо Дочоолу.

Бай Ганьо е готов да кипне, но в това време влиза Гуньо Адвокатина. Бай Ганьо му разправя като какво трябва да бъде възванието. Гуньо сяда до масата, зема перото и се задълбочава в мисли. По поръчка на бай Ганя слугата донася едно шише мастика. Гочоолу, Дочоолу и бай Ганьо пият, Гуньо пише. След половин час е готово следующето:

    "ВЪЗВАНИЕ

    КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ НА НАШАТА ОКОЛИЯ

     

    Пред вид на голямата важност и значение, което предстоящите избори за народни представители имат за настоящето и бъдещето на нашето отечество, нашите граждани, на брой повече от 700 души, събрахме се днес в двора на училището в Парцал махлеси и като обсъдихме въпроса по кандидатурите на лицата за представители, останахме съгласни и единодушно решихме да препоръчаме на г. г. избирателите от нашата околия за народни представители съгражданите си:

    Ганю Балкански, търговец, известен в цяла България.

    Филю Гочоолу, търговец с капитал.

    Танас Дочоолу, търговец с винена индустрия.

    Именно същите тия лица, които и комитетът на Народната партия беше ви препоръчал с възванието си от 27 август на миналий месец.

    Като обявяваме това наше единодушно решение на останалите г. г. избиратели от града и околията ни, които имат присърце доброто на Отечеството, материално подобрение на земеделеца, облекчение положението на данъкоплатеца, с една дума, интересите на нашата околия, приканваме ги да гласоподават в избора на 11-й того за горните трима наши съграждани, в които имаме пълно доверие, че те с достойнство ще представят страната ни в Народното събрание.

     

    Г. г. Избиратели,

    Представена ви е вече от няколко граждани една листа с имената на Никола Търновалията, Лулчо Докторов и Иваница Граматиков, лица не от Нашата среда, лица чужди за Нас, които нямат и не могат да имат Нашето доверие. Може би ще се явят и други, които да ви убеждават да гласувате за техни кандидати. Съветваме ви, г. г. избиратели, да не се мамите на хубавите им думи, и не се вдавайте на техните ласкания, и не вярвайте на разни пръскани от тях слухове и измислици за някакви си окръжни телеграми и прочее. Никола Търновалията е родом от гр. Търново и затова той от инат за бълхата изгаря юргана. Лулчо Докторов е цял-целеничък Задунайская Губерния, а Иваница Граматиков никой не го познава и nota bene, той е руски възпитаник, следователно предател на нашето мило Отечество.

    Г. г. Избиратели,

    Ний сме убедени, че горните лица, т. е. долните:

    Ганю Балкански,

    Филю Гочоолу,

    Танас Дочоолу,

    които имат пълна преданост и коленопреклонна вярност към ПРЕСТОЛА И ДИНАСТИЯТА НА НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО ЛЮБИМИЙ НИ КНЯЗ ФЕРДИНАНД I-Й и които вярно ще поддържат днешното ни патриотическо правителство воглаве със сегашния президент-министър, ще спечелят вашето доверие."
     

— Браво бе, Гуньо — провикна се бай Ганьо, — ти си бил цял Бисмарк.

— Че ти за прост ли ме мислиш? — обажда се самодоволно Гуньо.

— Сега иди и дай това в печатницата да го напечатат с едри букви, ей таквиз!

— Ами пари?

— Няма пари, ти му кажи тъй да го напечата, ако не, кажи му, че ще речем на Градския съвет и на другите канцеларии да не си печатат книжата у него. Разбра ли? Хайде сега — командува бай Ганьо.

— Вий знаете ли — продължава бай Ганьо, — онези подали телеграма до министъра да му се оплачат, че управителят тръгнал по селата да агитира.

— Диванета! — обажда се Гочоолу.

— Ама какви! — допълня Дочоолу.

— Министра чева не е света Богородичка, да ги послуша хемен така! Отговорил им: изборите са свободни, ха-ха-ха!…

— Ха-ха-ха! — кикотят се Гочоолу и Дочоолу.

— Страшен дявол, да го вземе мътната. Свобода ли? Н€-а свобода! Ще видят те в неделя една свобода, че ще я помнят до живот. Хеле Граматиков! Той, горкия, не е виждал още наши избори. Да му излязат насреща ония ми ти влася, ония ми ти цигани с кръвясали очи, изпъкнали два пръста навън, ония пресипнали гърла, ония ми ти пояси до гуша; да му се облещят насреща, па да иде онзи глиган, Данко Харсъзина, отзаде му, па да извика само: "Дръжте го!"

— Ха-ха-ха! — кикотят се Гочоолу и Дочоолу със светнали от удоволствие очи.

— Ли-бе-ра-ли! Кос-тен-ту-ция! На-а, костентуция! Те все се надяват на "окръжната телеграма". Проглушили са ушите на хората с тази окръжна телеграма. Току я четат, току я сочат на света. Че се смяхме вчера с управителя в кафенето. Той, колкото за лице, накарал да напечатат тая пуста телеграма, разпратил я по кафенетата. Вчера седим с него в кафенето, гледаме онези, като си навели главите над една маса, като че овци пладнуват, четат ли, четат телеграмата, радват се, чуваме, шушнат си: "Свободни! Изборите свободни! Полицията няма да се меси!" А ний с управителя кис-кис-кис! Аз го погледвам с едно око и му казвам на смях: "Ний сме сигур!" Той като се закикоти и хоп — една мастика. Той се потупа по джеба — демек онова писмо, за свободата на изборите, смигне с око и каже: "Ний не сме сигур", и кис-кис-кис! Хоп! Друга мастика… На-а-рязахме се богато!… Че като доде и Данко Харсъзина, че и други, и други, че като се затворихме в кафенето, че като викнах на цигуларите: ха сега! Изпокъсаха си кордите!… Мастиката му не е добра на Георгя, па и мезето калпаво; не вземе да направи краставички, ами дава кисела бамя!… Уф! Боли ме глава от вчера. Гочоолу, я налей още по една мастика.

— За махмурлук!

— Остави се, че и довечера пак трябва да се пие. От тази вечер трябва да наредим хората по кръчмите.

— Не е ли рано, бай Ганьо? — обажда се Дочоолу.

— Не е рано то, утре е събота, остава да пият 36 часа. Не е рано! Тамам! Па най-сетне няма хемен все да пият. Ще се изреждат. Едни ще пият 5–6 часа, ще си почиват, други ще почнат. Наред, наред! Като се съберат веднъж, няма да се разотиват. Там ще пият, там ще ядат, там ще спят! Разбрахте ли?

— Знаем ний, за пръв път ли правим избори! — обажда се Гочоолу.

— Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати — 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси в Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино, ракия. Повече ракия да им дава, чу ли? Па да им кажеш да не надписват много, че ги земват дяволите. По-онази година за нищо и никакво 2000 лева ни оскубаха, маскарите! Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш! Замини и покрай касапите, кажи им, колкото имат мардалък, дроб, черва, кокали, нека ги съберат в един-два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите по един казан чорба. Довечера управителят и околийският ще се завърнат от селата, аз ще ги зема с мене да пообиколим другите кръчми и кафенетата. Ще съберем от всичките канцеларии да пишат бюлетини; ще ги караме цяла нощ да пишат. Аз избрах хартия, таквази сивичка, жълтичка. Нашите бюлетини ще ги сгъваме като муски…

— Юч-кюшелии — пояснява Дочоолу.

— Юч-кюшелии. Па трябва да пипнем няколко техни бюлетини, да видим каква им е хартията и как ги сгъват, та да накарам писарите да напишат 1000–2000 бюлетини на тяхна хартия с наши имена.

— Страшен си дявол, бай Ганьо, изучил си ги тия пущини на пръсти! — казва с благоговение Гочоолу.

— Хубава работа! Защо съм Ганьо Балкански, ако няма да зная и този занаят. Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000–2000 лева. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40–50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: "Ха бакалъм! Да живее България!" Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!… Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласове — страх да те побие! Па земи, че поведи през нощта тази страхотия през сред града… Опозиция ли?… Дяволът не може да ти излезе насреща! Прекарай ги край къщата на някой противник… Мале мила! Като разтворят ония ми ти гърла!… От един сахат място да ги чуеш, мравки ще запъплят под кожата ти, като на таралеж ще ти настръхнат косите!… Па свикай селските кметове и писари, па им светни с очи, па им скръцни със зъби, па им посочи тия синковци… Избиратели ли?… — И сянката им няма да видиш! Като ти кацнат от всяко село по 12 души общински съветници с кметовете барабар, като събереш чиновниците и писарите, постави по краищата жандарми да връщат другите селяни, окръжи бюрото с тия 40–50 катили, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето народен представител, ха-ха-ха!

— Ха-ха-ха — отзоваха се Гочоолу и Дочоолу, — браво бе, бай Ганьо!

— Тъй, ама само полицията не стига, трябва и бюрото да е твое — допълня Гочоолу.

— И аз тъй мисля — придружава Дочоолу. — То е сега наше, ама казвам санким… Наистина бе, бай Ганьо, я разправи, моля ти се, как скопосахте това бюро?

— Как ли? — отзовава се със самодоволна усмивка бай Ганьо. — Твърде просто! Нали избрахме окръжен съвет? Осем излязоха техни, четворица — наши. Накарахме да касират четворицата от техните, по-главните… Ама ще речете, че се дигнала гюрултия. Майната му! Додето я оправят — изборите ще свършат. Останахме четири техни и четири наши. Ама от техните оставихме само фукарите. Събрахме се да избираме постоянна комисия. Едного от техните разсилният не можа да го намери — сещате ли се?

— Ц… ц… ц…! — цъка Дочоолу. — Какъв ти Бисмарк! Бисмарк не може ти обърна чехлите!

— Чакай де, какво си видял ти още? Па най-после само немците ли имат Бисмарк?… Нейсе: останахме, ефендим, трима техни, наши четворица, болшинство! Е, разбира се, нямаме жълто на гагата — комисията излезе цяла наша. Остави това, ами получиха се повече гласове за нашите, защото на двама от техните бяхме обещали поотделно, че ще ги изберем за член-секретари, и те, ахмаците, гласуват ли, гласуват за нашите… ха-ха-ха! Сега ходят из улиците като афионлии. Хеле единия от тях, влиятелен, дженабетина, по селата ний го зехме да агитира с нас, като му обещахме да го изберем за секретар, и той, диването, зе, че си напусна службата… Остави питомното, та гони дивото. Ахмак!… Дочоолу, я налей още по една мастика.

Бай Ганьо процеди мастиката през мустаците си, избърса се с дланта, засука "тия пущини" и продължи:

— Сега да ви кажа как се избира бюро за изборите. Това става по жребий. Председателят на съда го тегли. Тъй се казва "по жребий", ама аз мога да ти избера, когото искам. И твърде лесно: ако пуснеш билетчетата в чаша, да могат отвън да се виждат, трябва да драснеш с мастило по една чертичка на пълните билетчета; ако ли пък са в кутия, трябва да вземеш по-дълбока кутия, да не се виждат отстрана билетчетата и ще наредиш пълните от една страна, празните — от друга. След туй остава ти само да пошушнеш на председателя, че "работата му е спукана" и затова "да си отваря очите"… Извикат: Иван, Стоян, Първан! Трябва ли ти Първан? — земи пълно билетче. Не ти ли трябва Първан — земи празно билетче. Сиреч председателят тегли жребия…

— Пустия му бай Ганьо! И онези простаци намерили с кого да се борят. Тежко им — произнесе Гочоолу.

— И с тази глава да не станеш досега министър! — учудва се Дочоолу.

— Нейсе, запуши я! — дума скромно бай Ганьо. — Нали ги знаеш българите!…

 

На възток едва-едва се сипва зора и разсява бледна светлина във вътрешността на Гоговата кръчма в Парцал махлеси. Около трийсет отбор юнаци са натъркаляни по масите, по земята, върху столове; хъркане, като че трийсет тигъра са се сдавили, се чува от улицата и тревожи слуха на полицейския стражарин. От време на време някой от тия юнаци се повдига с полузатворени очи, прекрачва през труповете, набарва с ръце стомната и жадно гаси алкохолния огън, който спича стомаха му, гърлото, устата и напуканите устни; настъпаните от него в тъмницата мъртъвци се пробуждат и сипят псувни и клетви с пресипнали, засъхнали гърла. Смрад! Геенски смрад изпущат техните дихания и тровят и без туй отровения въздух в кръчмата, напоена от изпаренията на тази маса мрачни герои.

Гочоолу и Дочоолу са будни вече и пият кафе в Келеш Хасановото кафене. Време е вече да се разбудят спящите лагери на избирателната войска. Ето ги вече пред Гоговата кръчма. Отварят вратите и една вълна удушлив смрад ги отблъсква назад.

— Пфуу! Да ги земе дявола! — вика със задавен глас Гочоолу и си запушва носа.

— Чесън ли са яли, кой знай! — процежда с кисела гримаса Дочоолу и си запушва също носа.

През отворените врата нахлува чист въздух в кръчмата и дава възможност на не дотам чувствителната двоица да проникне вътре.

— Още ли спите бе, говеда. Ставайте скоро! — командува авторитетно Гочоолу и почва с крака да разритва пияната команда.

— Гого, дай им по една ракия да си отворят очите — допълня Дочоолу.

Гого става лениво от леглото си, Протяга се, прозява се, дръгне се по изпотените места и почва неохотно да рови между шишетата и чашите. Ракията, наляна, той поднася на непробудените юнаци.

— Ставай бе, магаре, на, плюскай! Стига се прозява като куче. Я си виж очите — като циреи изпъкнали! Хайде гълтай!

С такива любезности, подпомогнати и с енергически ритници, Гого обхожда вдървените от пиянство гости и им поднася ракия, за да ги свести. Сам-там по някой ще изръмжи в протест на Гоговите ритници, друг ще облещи насреща му свирепи, накървавени очи, а някой даже ще направи опит да рипне и хване дръжката на рибарския нож, забоден на пояса му. Тези страшни движения вливат възторг в душите на Гочоолу и Дочоолу. Те си шепнат:

— Дочоолу, я виж онзи мъжага там, в кьошето, с превързаното око, познаваш ли го?

— Как да не го познавам — Петреску, дето удави баща си в блатото! Знам го! Пази боже да му се паднеш на зъба! Видиш ли какъв е нож затъкнал! Ами ти познаваш ли оногова там, под тезгяха?

— Онзи дебелия, дето си превързва раната на крака ли?

— Не, другия, с раздраните уста.

— Не ми иде на ум… Ха, чакай, не беше ли то на Серсем Пеца копелето, дето обра черквата?

— Не е. Серсем Пециното е онова там, дето лежи до хайдук Бонча, а пък туй е на Данко Харсъзина внуче. Бай Ганьо го прати тука да следи тези хаймани да не би да ги подлъжат другите. Страшен хайдучага! Нали той открадна онази вечер един сноп от техните бюлетини.

— Браво!

— Ти знаеш ли за какво го отредихме него? Като нахълтаме около бюрото, ако би че дойдат от техните, туй хлапе ще хване Никола Търновалията за яката и ще почне да вика: "Дръжте го! Тоз попържа княза! Княза псува, дръжте го!" Тогаз Петреску и Данко Харсъзина ще грабнат Никола и ще го изхвърлят навън. Полицията ще го поемне и — в дранголника. Техните ще искат да го отърват, ний — насреща им. Ще стане сблъскване. Ще нахлуй полицията и ще ги разгони като пилци. То е наредено.

— Ами Лулча и Граматикова кой ще ги пипне?

— Че ти тях за хора ли ги смяташ? Един Топачоолу да им се облещи насреща — ще изфирясат.

Такъв разговор водят Гочоолу и Дочоолу, като наблюдават с възторг ленивото пробуждане на тези трийсет от кол, от въже събрани тъмни личности, на които днес предстои задачата да сплашат, да изгонят, да всеят ужас и трепет около изборното място и да накарат и без туй сплашеният българин да се откаже от своето едвам съзнато право да упражнява свободната си воля в управление на държавата. Такъв разговор водят Гочоолу и Дочоолу, като гледат тези трийсет страшни фигури, обезобразени, подпухнали, с изпъкнали кръвясали очи, изранени, издраскани, с широки пояси, с ножове на поясите, със свирепост на лицата, с престъпни конвулсии в движенията, гледат ги те и предвкушават сладостта на избирателната победа.

Всички наемници бяха вече на крак, когато откъм циганската махала се зачу музика… Музика! Да описвам ли тази музика, която цяла нощ се е подвизавала в кръчмата на Топачоолу, пред която самият кръчмар се е кълчил и пял: "Вангелито чевре шило, на чеврето съгрешило, я гръмни, боже, удари ме и по-скоро прибери ме." Да описвам ли на крака заспалия цигулар с цигулка, лениво опряна едва ли не на корема му? Да ви казвам ли за кларнетиста, който или съвсем не свири, или пък като бесен ще надуе кларнето, ще надуе лицето си, ще изпъкнат жилите на шията му, ще изпъкнат кръвясалите му очи и струва ти се, че още малко напън, и една страшна епилепсия ще смае слушателите? Не, няма да ви описвам музиката, защото мисля за достатъчно да ви кажа само, че тези музиканти бяха à la бай Ганьо.

Музиката свиреше Печенежкия марш… Всред прекъсваните звукове един див, един смесен рев разцепи въздуха. Цял облак птички плашливо напуснаха дърветата и стрехите на Парцал махлеси. Ако една войска от гладни лъвове би имала насреща си войска от раздразнени тигрове и при един сигнал би се впуснали тия войски една срещу друга, ревът, който ще разкърти бойното поле, би бил подобен на дивия рев, който сега изплаши обитателите на циганската махала и Парцал махлеси. Това беше едно "ура" от наемниците, събрани от Данко Харсъзина. Ето ги, показват се откъм завоя на улицата и се изсипват на площада.

Музиката напред, зад музиката циганите и хамалите. Начело, дигнат на ръце, със засукани мустаци, с накривена шапка… кой мислите? — Сам бай ви Ганьо Балкански. Даже и при този тържествен момент бай Ганьо не се забравя: той държи ръцете в джебовете си: "Хелбетя, ще бръкне някой хайдучага — отиде кесията. Нали си знам стоката." Едно второ "ура", в състояние да събуди и мъртвите, оглуши ушите на Гоговата тайфа, която се изтърси от кръчмата на мегдана и отговори с една канонада: "Да живее бай Ганьо!"

— Добрутро, момчета — извика снизходително сияющият бай Ганьо.

Една попара от трийсет пресипнали "добро утро" се отзова на неговия поздрав.

— Кураж, момчета, силата е с нас — ободрява бай Ганьо с тона на Наполеона пред Аустерлиц. — Я чувай ти, Данково унуче, ти помниш ли какво ти казах: като видиш зор, хвани Търновалията за яката, па викай: "Княза попържа." Разбра ли?

— Знам аз — обажда се весело от строя Данковото унуче.

— А пък ти, Данко, и ти, Петреску…

— Знаем ний… с главата надолу — каза Петреску с пълно съзнание важността на задачата си.

— Браво! Ами я чувай, Петреску, аз искам от тебе още един мурафет: като се сбийте с избирателите, ти ръгни с ножа само двама-трима, колкото да ги сандърдисаш, па земи, че хвърли ножа настрана, па земи, че си съдери ризата на гърдите, па подир земи, че си раз-кървави кожата, разбра ли? Па вземи, че си нацапай лицето с кръв, разбра ли? Па подир туй земи да викаш, че гражданите искали да те заколят, защото си викал: "Да живей княза", разбра ли?

— Разбрах, ама ще ми дадеш още пет лева за кан-парасъ.

— За пари — лесно, ти само направи, каквото ти думам — успокоява го бай Ганьо.

Изпратените на рекогносцировка от циганската махала към избирателното място разведчици Адамчо Кокошарина, Спиро Копоя и Топал Мустафа пристигнаха бързешката на площада и съобщиха на бай Ганя, че около три хиляди селяни през разни пътища пристигнали в града и хората на Търновалията им раздали бюлетини. "Околийският каза да бързате, че работата е спукана."

— Да го вземат дяволите твоя околийски! — изкрещя бай Ганьо. — За какъв бяс го назначихме началник, ако не може едни селяни да сандърдиса. Началник! Краставици! Той знае само да закача селянките. Дурак! Защо не е пратил жандарми по краищата? Наплюскал се е магарето, че забравил какво трябва да върши. Тичай скоро да му речеш да сбере конните жандарми и да ги пусне в кариер през сред града, разбра ли? През сред града, като хала да хвърчат, чу ли? Па и ний оттука да му теглим едно "ура", та да видим кой селянин ще ни излезе насреща. Тичай скоро!

— Гого, дай тука ракия — командува бай Ганьо. — Плюскайте, мама му стара, аз плащам. Цигуларите защо мълчат? Ча̀лънъз бе, ченгенелер! Надуй кларнето бе, какво ме зяпаш като говедо? Ха така! И-и-их-ха-ха!

— Данко, раздай сега на всекиго по един сноп бюлетини! Хайде сега, момчета, напред. Кураж! Да живее Негово Царско Височество, урааа!…

— Ураааа!…

И тръгнаха… избирателите!

 

Иваница Граматиков, кандидатът на опозицията, се събуди в шест часа сутринта. Облече се, пи си кафето и излезе на високата веранда пред къщата. Слънцето, едва-що изгряло, отражаваше се в купола на църквата и в обърнатите към изток прозорци. Тържествующа изглеждаше цялата природа. Всъщност природата си оставаше също тъй равнодушна, каквато си е винаги, а тържествующа бе само душата на кандидата.

Млад, образован, малко идеалист, повече мечтател, с любов в сърцето, с вяра в доброто, с надежда на бъдещето, той не беше още кален в действителността, в живота. Безгрижен до самозабравяне, непоправим оптимист, привикнал на всичко да гледа от добрата му страна, той беше доверчив до наивност, до глупост.

Няколко приятели му предложиха кандидатурата за народен представител; едно събрание от граждани прие съчувствено тая кандидатура и Граматиков помисли, че всичко е вече свършено, и плувна в мечти за предстоящата деятелност в Народното събрание. Рукна по България мед и масло. Но някои други подробности, някои предшествующи избора приготовителни действия на неговите приятели, действия, непредвидени в избирателния закон, като че хвърляха сегиз-тогиз сянка върху неговите сладки мечти. Защо трябваше сега той да излага своята програма пред избирателите, като че не можеше и да се мине и без това. Защо трябваше да изпитва толкова неловки минути, да отговаря, да обещава съдействие за удовлетворение на нужди, интересующи може би само запитвачите. Той като че беше поверил целия свой интелект на окръжающия го щаб приятели! Те му казаха, че трябва да държи реч, и той държа реч. Те му казваха, че трябва да приеме селските кметове и да им говори любезно, и той приемаше в къщата си кметовете и писарите и им говореше тъй любезно, щото селяните си навеждаха очите и едва ли го разбираха. Те си изказваха нуждите, той държеше бележки и чистосърдечно казваше кое може да се удовлетвори, кое не за крайно неудоволствие на селяните, привикнали да им се обещават златни гори. Той трябваше да участвува в събранията на видните граждани, в които събрания се определяха и разпределяха агитаторите за селата и за градските махали. Гражданите спорят, шумят, той седи настрана и мълчи, като че това не се касае до него. Тази глупава пасивност го тревожи, той отвори уста да каже нещо, да възрази, но някой от щаба ще го хване за ръката и ще му каже с бащински покровителствен тон: "Ти мълчи, стой си настрана, ти още не разбираш тия работи." И той млъкваше покорно и се вслушваше в солидните и самоуверени разговори на почтените граждани. "Нима винаги така стават изборите — мисли той — или това може би сега почва, от новата епоха." Той побутва едного от спорещите и му шепне на ухото: "Моля ви се, винаги ли така стават изборите?" Спорещият, залисан в друг разговор, погледва го като през мъгла и му каже засмян, наставнически: "Остави сега това друг път; ти не разбираш от тия работи, стой си настрана: работата е наред."

Работата е наред! Граматиков се свикна с мисълта, че работата е наред. Дето седне, дето стане, с когото и да се срещне, търговец било, занаятчия, селянин, все туй чуваше — че работата била наред, — иде ли в кафенето, наобиколят го приятели и бързат да му съобщават сведения от града и от селата: "О, добрутро, господин Иваница, как сте? Артък сега работата е наред." "О, господин Иваница, беше! Цялата околия от джеба да ти я извадя. Гледай си кефа! Работата е вече хептен наред!" Иде ли вечер на разходка в градската градина, из всичките алеи го срещат приятели и отдалеч му правят знакове с ръце — демек беше, работата е наред…

Работата наред! Но една случка, на която той биде очевидец в навечерието на изборите, му даде да разбере, че има една разлика между изборите, начертани в избирателния закон, и изборите в действителност. Тая случка със следните думи му припомни в едно писмо един негов приятел: "Законност, ред, свобода, сполуката наша… Помниш ли, помниш ли? — Джумбуш! Помниш ли нашествието на хуните в кафенето вечерта пред изборите. Помниш ли онзи "български гражданин" с руската шапка на тила, с голите гърди, бос, със скъсани колене? Ами оногози с червените очи, по риза, гологлав, с голямата чомага в ръка? Ами влаха вън пред вратата, който в доблестното "упоение" от патриотизъм, в дълбокото съзнание на своите свободни граждански права и длъжности, зрял, тоест узрял вече в политическа мъдрост, едвам стоеше на краката си? Помниш ли как от гърди, надути от най-благородните и човеколюбиви идеи, достойни да направят щастлив един цял мир, с език задебелял от напъна на неизразимите и възвишени мисли, които вълнуваха мозъка му, помниш ли го как декламираше за свобода и народни права, че като му извика един по-стар гражданин, който излязваше от кафенето, свободата и народните права се закачиха на гърлото му, както се закачиха и нейде в благородната душа на неговия морален съпартизанин и шеф? И тази сган, тази утайка от тинята на един див, бестиален, лишен от всяко образование и отхрана граждански слой, готова за всяка бруталност, за която аз не можех даже да помисля, че съществува в самодоволния от своята "цивилизованост" и "европейщина" наш град, тази безпринципна тълпа, водима от разнородни ней игноранти и безхарактерности, които нито начала имат, нито могат да имат; и тази сган, казвам, има своите представители в Народното събрание, а хилядите избиратели…"

И тъй, в неделя, в деня на изборите, около седем часа сутринта Граматиков стоеше на високата веранда на къщата и с лекост, с радост поимаше утринната прохлада. Избирателният закон, оживен в неговите мечти, рисуваше му последователно разните моменти на един конституционен избор. Градският часовник, като възвести половинка с два удара на камбаната, пресече сладките мечти на кандидата и му напомни, че е време да се тръгне към избирателното място. Той се облече, взе си бастончето, но спомни, че е запретено да влиза при изборите с каквото и било оръдие, остави си бастона и тръгна… Улиците почти пусти; народът беше се вече свлякъл към училищния двор. На площада пред църквата една група приятели го посрещна с дружески приветствия:

— О, господин Иваница, добрутро. Видяхме ли ги?

— Кого?

— Избирателите. Само селяни три хиляди. Раздадохме им вече бюлетини. Работата наред. Хайде сега в училището.

Завиха през една тясна крива уличка и изпъкнаха около избирателното място. Наистина, цяла маса граждани и селяни мирно и тихо бръмчаха в двора и прилежащата улица. Агитаторите сновяха между тях и полуявно, полутайно раздаваха бюлетини на новопристигналите. Сам-там се чуваха възгласи, че цели години наред не са се явявали на избор.

— Бре, дявол да го вземе, от осем години днес се явявам на избор.

— Че и аз така.

— И аз също.

Такива самопризнания се чуваха отвред.

Бюрото беше вече настанено в салона на училището. Някои избиратели, както и един от кандидатите на опозицията, се навъртаха около бюрото. Изборът почна. На Граматиков се видя странно туй обстоятелство, че в съседния с училището двор, а също и в дворовете на срещната страна на улицата пъплеха множество силно въоръжени жандарми, между които сновяха двама пристави и им шепнеха някакви инструкции. "Ами нали е запретено от избирателния закон да има въоръжена сила в съседство с избирателното място! Странно!"

Но не остана много място за учудване… Пред очите на Граматикова се почна, завъртя се, зашумя, забуча една такава хала от ужаси и насилия, щото той се вцепени, като треснат от гръмотевица. Ето какво се случи: неуспял още да се свести от странното впечатление, което му направи съседството на въоръжена сила около избирателното място — той видя, че при един от полицейските пристави дотърча Адамчо Кокошкарина и запъхтян, захлестен, пошепна му смутено нещо на ухото. Приставът повика един жандарм, каза му няколко думи и го изпрати. След минута се яви околийският началник. Адамчо му пошепна нещо. Околийският даде някакви заповеди на приставите; те се разтичаха и не мина много — из съседните къщи почнаха да изпъкват жандарми, които водеха след себе си коне. Яхнаха конете, околийският начело, с извадена шашка, изкомандува "напред!" и двадесет души конни жандарми, въоръжени до зъби, се втурнаха из тясната улица, задръстена с избиратели, втурнаха се и почнаха да разкъртват с гърдите на конете живата стена. Вик, крясък, олелия, протести, команда, шашки; лъснали на слънцето, вълни от хора забушуваха назад-напред, конете се врязаха без ред в тълпата, живата стена се цепеше да им даде място; нови вълни от задните редове нахлуваха и отблъсваха със своята маса жандармите… Но оръжието надви, поколеба се живата стена. Турците избиратели почнаха един по един да изфирясват: "Не ме лязъм бана даяк еме." Селяните почнаха да се споглеждат. Жандармите успяха да отблъснат по-голямата част от избирателите на едно значително разстояние.

Другата, съвсем малка част остана в училищния двор. Тук бяха Търновалията и Граматиков. От противоположната страна на улицата писъкът на един кларнет почна да реже въздуха, зачуха се цигулки, зачу се шум на приближающа тълпа и една дива гръмотевица разкърти околността. Ето ги: цигуларите, зад тях с молния в очите бай Ганьо Балкански, ето Гочоолу и Дочоолу, ето Петреску, внучето на Данка Харсъзина, Спиро Копоя, Топал Мустафа, ето циганите, рибарите, ето сам Данко Харсъзина…

— Да живее почитаемото правителство, ураа! — извика с тънък глас Данковото внуче.

— Ура… ра… раааа! — изрева стоустата страшна тълпа.

Тръпки побиха Граматикова. Мина му през ума 1876 година, възкръснаха пред него башибозушките орди; името на Фазлъ паша се спря на устните му.

Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи, в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!… Бай Ганьо, съпровождан от свитата си, която грубо му отваряше път, възлезе по стълбите и се вмъкна в училищния салон, при бюрото. Зачу се през прозорците един шум, едно глухо ръмжене и изтласкан от нахлулата вълна, на стълбите се появи Никола Търновалията. Веднага към него се устреми като хищна птица Данковото внуче и като го сграбчи за яката, почна с пресипнал глас да си дере гърлото: "Дръжте го, той псува княза, княза попържа, дръжте го!" Петреску и Данко Харсъзина не закъсняха. Двамата като вълци го сдавиха, емнаха го на ръце и го смъкнаха по стълбата. Бай Ганьо се вмъкна в салона, взе от председателя на бюрото някаква записка, подаде я на Данковото внуче, което се промуши между тълпата, вмъкна се в съседния двор и след една минута, когато в двора нахълтаха пеши и конни жандарми, те завариха бай Ганьовата армия притисната в едно кьоше от възмутените избиратели, които бяха останали в двора. Петреску с разкървавени гърди, със зацапани с кръв ръце и лице ревеше като най-невинен младенец. Той беше сръгал вече двама-трима избиратели и овреме успя да изпълни програмата — да се разкървави, да се покачи на един куп камъни и колкото му държи глас, да викана помощ: "Убиха ме, господин началник, щяха да ме убият, аз викам да живей князът, а те ме ръгат с ножове!"

Полицията почна своята роля… "Шашки вън!"… Зазвънтяха шашките, заплющяха камшици. Зачуха се протести, заглушиха ги псувни. Полицията, спомогната от бай Ганьовата армия, задигна Никола Търновалията, задигна по-видните му другари; разфучаха се конните жандарми и изметоха двора.

И Граматиков, увлечен от течението на масата, намери се на улицата. Той беше като поразен от молния! В ушите му звънтяха думите на бай Ганя, който от върха на стълбите викаше: "И ний сме били малко-много в Европа и знаем тия пущини, изборите. Аз в Белгия съм бил…"

В ушите му звънтяха и думите на дяда Добри. Бедният дядо Добри! Изтласкан на улицата, ударен силно в главата, просълзен от болест ли, от гняв ли, от жалост ли, той току се обаждаше, горкият, с пресечен глас: "А бе, господин началник… ами че нали уж… туйнака, нали щяха да бъдат уж свободни… таквозинка…" Бедният дядо Добри!…

Съвършената БИАНКА ПАНОВА ->
"В ИМЕТО НА ГОЛЯМАТА ЦЕЛ - ЗАД КАДЪР"

„...и аз ще говоря, защото съм от кухнята на худ.гимнастика и знам истините такива, каквито са в действителност, а не такива каквито ги четете по вестниците и такива, каквито се пишат и често са идеализирани. ...
….България има уникални златни момичета, с които трябва да се гордее, но има ДВЕ, които според мен стоят над всички и това са великата МАРИЯ ГИГОВА...другата е съвършената БИАНКА ПАНОВА. За мен това е най-съвършената гимнастичка, която имаше България, която за нейно нещастие...не можа да достигне до най-желания връх на всяка една гимнастичка – ОЛИМПИЙСКИЯ МЕДАЛ. Беше единствената Българска гимнастичка и до ден днешен, която беше готова да стане ОЛИМПИЙСКА ШАМПИОНКА. Титлата й беше отнета много преди да се състоят Олимпийските игри, разбира се не от лошите руснаци, а от НАС самите...”

Илиана Раева

http://tv7.bg/nasreshta-lyuba-kulezich/VideoDetails&id=9597952

Природно-дефицитно разстройство
http://xenos-bushcraft.com/blog/2012/11/nature-deficit-disorder/

Протестите - стимул или спирачка за икономиката?

http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/video/1765368722-Protestite__stimul_ili_spirachka_za_ikonomikata.html

Положението в БГ било такова:
"Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове: "Айде на хубавите ябълки-и-и-и!"
Погледнал - един старец с каруца продава ябълки, а наоколо - тълпа купувачи.
Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл: "На ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки."

Първият министър викнал последния министър и му рекъл: "На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки."

Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл: "На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки."

Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл: "На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки."

Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл: "На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки."

Стражарят излязъл и спипал стареца за яката: "Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват."

Върнал се стражарят и рекъл: "Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица - половин каруца ябълки."

Шефът отишъл при церемониалмайстора: "Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки."

Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: "Ето, за три жълтици една торба ябълки."

Последният министър отишъл при първия министър: "Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация."

Първият министър се явил при царя: "Ето, ваше величество, както заръчахте - заповядайте пет ябълки."

Седи царят в тронната зала и мисли: "Пет ябълки - пет жълтици. Една ябълка - една жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!""

(http://sphotos-f.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-prn1/603704_498590443536250_502449410_n.jpg)

ТРУДНО СЕ ОСВОБОЖДАВА НАРОД, КОЙТО НЕ ЗНАЕ КОМУ РОБУВА.

(http://sphotos-a.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/24657_521300597927242_209112991_n.jpg)

Хващам се на бас Мад че 3/4 от ония които се нарчат избранници на народа няма да разберат така поднесената обида! Аз бих опитал с "Да ви .... .....ката на всичките!"

(http://sphotos-f.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/947133_10151381111412051_1198011263_n.jpg)

Кога ще дойде денят на справедливостта?

Във въздуха витаят няколко въпроса. Някои от тях особено натежаха след „токовите” протести, падането на правителството на Борисов и насрочване на избори на 12-ти май. И какво сега? И какво от това? Какво ще се промени? Нищо. Нали отново ще се възпроизведат същите гниди, виновни за 23-годишния геноцид.

В първите дни от протестите прозвуча главното. Хората крещяха, искаха – „Всеки политик, всяка политическа партия, участвали в 23 г. управление-грабеж да се отстрани от властта и повече никога да не се допуска до нея”. Справедливост и възмездие – това е мечтата, най-съкровеното желание на жертвите на геноцида. Това е и най-големият кошмар за шайката разбойници от олигарси, местни феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати. Веднага наизскачаха платени журналя, политолози, социолози и други проститутки от екрана на телевизорите. Смениха ги мазни, слузести физиономии от политическия бардак. И всички ни обясняваха, доказваха и убеждаваха, че без тях не можем. – Нямало как. Не било измислено нищо друго. Ха-ха-ха, бяха толкова жалки, така им личеше, че се страхуват. Ами ако вече сме прозряли, че можем без тях и на всичкото отгоре знаем как да се отървем от паразитите. Едновременно с алабализмите, пуснаха в ход кампания по дискредитиране на всеки потенциален водач на протестите.

На 12-ти май системата ще направи опит да се възпроизведе. Политически трупове, като Борисов, Станишев и всички останали членове на организираната престъпна група вече не обещават справедливост и възмездие. Сега лозунгът за балъците е „Работа!”. Щели да откриват нови работни места и да увеличат доходите на българските граждани с цели 5 лв…. и други подобни идиотизми. Целта е, ако са останали още зомбита, да ги преброят. В крайна сметка след нови 23 години някой друг Бойко или Сергей ще разтяга същите локуми.

Ясно е, че винаги ще има заблудени, които ще гласуват срещу себе си и децата си, тоест за престъпниците, ограбили България. Ясно е, че ще има винаги и пасивни наблюдатели на собствената си смърт. Но също толкова ясно стана, че вече има огромно количество смели, свободни и достойни българи. Партийните талибани ще стават все по-малко, колебаещите се страхливци – също, а прогледналите ще се увеличават. Тези процеси са необратими. Неизбежно е. Безграничната алчност и нагла безпардонност на шайката разбойници, които откраднаха България са най-голямата гаранция за приближаващите справедливост и възмездие. Корумпираните свине и господарите им не могат сами да се самообвинят и самоосъдят. Ще стискат до последно клона, кокала, черпака. Всичко, до което крадливите им ръце са се докопали. Но ще дойде ден, когато на улицата ще излязат милиони свободни и смели българи и ще наложат мечтаните справедливост и възмездие. В този ден протестите няма да са само срещу сметките за ток, вода, парно, цените на лекарствата, липсата на работа, трагикомично ниските доходи… В този ден гневът на събудилите се българи ще бъде срещу причината за всички беди. Срещу организацията на чудовищата и злодеите, приватизирали живота ни. Срещу змийското гнездо от безскрупулни олигарси и местни феодали като Златев, Божков, Гергов, Ковачки, бургаския блудник Тонко Фотев и други, срещу техните корумпирани и зависими слуги – политици и магистрати-кривосъдници. От този ден вече няма да се спекулира с това, че нямало пари за нищо. Има. Милиардите, откраднати от ОЧЗ ще се върнат обратно в държавната хазна, тоест на българските данъкоплатци, от които са откраднати за 23 години геноцид.

Кога ще дойде денят на справедливостта? Това зависи само от нас. Може да е утре, след месец или след година. Само от нашата ежедневна съпротива, от нашата решителност и твърдост зависи кога ще престанем да бъдем най-корумпираната и най-бедната държава в Европа. Не бива да чакаме, няма какво да чакаме. Ние сами можем и трябва да извоюваме по-добрия живот за нас и нашите деца. Наш дълг и отговорност е да решим на коя дата ще празнуваме Денят на справедливостта.

Ивайло Зартов, 10 април 2013 г.

"България ще роди. Има какво. Надявам се новото да се роди от поколението на 30-40-годишните. Не може да има общество, което не излъчва елит. "

Андрей Райчев
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1942608

"МОЯ ДЯДО Е ЗАЩИТАВАЛ ЧАСТНАТА СИ СОБСТВЕНОСТ С ТРИ ПУШКИ ОТ БАЛКАНСКАТА И ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА! НЕ Е ПЛАЩАЛ НА ЦИГАНИ ПЪДАРИ /РЕКЕТЬОРИ/ И НАДАЛИ В СУХОДОЛ Е ИМАЛО ПОЛИЦАЙ. В ОНИЯ ВРЕМЕНА НА НИКОЙ ПРЕЗ УМ НЕ МУ Е МИНАВАЛО ДА ВЛИЗА В ЧУЖД ИМОТ, ИЛИ ДВОР. СИГУРНО ТОГАВАШНИТЕ ЗАКОНИ И НПК СА БИЛИ ПО СЪВЪРШЕНИ ОТ ДНЕШНИТЕ, А КОНСТИТУЦИЯТА, "ТЪРНОВСКАТА", ПО ДЕМОКРАТИЧНА ?"

Димитър Костов

Човекът е единственото същество, забравило храната си

http://zdravjivot.org/2943/%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80/

Да не оспамвам хубавата тема за селекцията .
По Карловско и Сопотско ТКЗСта почват да правят от 49 г и до 52 всички вече са вкарани вътре , каракачаните минават между капките , но през 1956 вкарват и тях ,овцете им ги взимат , конете не . Защото в стопанствата има достатъчно волове ,коне и катъри . Тяхните коне са работели като товарни и не са били впрягани в каруци и рала .Пък и са дребни. На някои места месната власт се е престарала и конете им са били избивани , като негодни . Там това не е станало . В началото са ходели да си ги наглеждат тайно и никой не е афиширал че има в гората коне . През 70 г пък са имали много проблеми с горските и ловните .
 Женски не продават ,мъжки което си избереш . Каракачаните коне не ядът но пък католишкото население от околните села яде . Освен това всяка година стадата дават много жертви на вълци , мечки , зимата , лавини , мълнии и разни други стихии и бедствия . Каракачаните си имат лаф : На 100 ,10 да умрат не е страшно единайстото е зян .
 И Петко ако е волята на Твореца да се съберем някога на лаф- моабет , ще ти разправям колко и къде съм обикалял за коне .

Не е по спам от моито писане  :lol:
4 години след останалите не е много време .ако това е причината да бъдат писани ,като последните номади съхранили кучето

таини работи през комунизма нямаше говедар всеки 3 ти донася
и аз не бих продавал женски ако искам да ги наплодя ,обаче то си идва време ,конете особенно са с малко по сложна социална структура на стадата бая хергелета трябва да имат ако ги оставят на самотек от 52 насам това включва и времето в което се водеше изчезнал вълка и избиването на кучетата ,демек отпада от хищници го пиши нулев ,да не е било няква държавна програма за запазване на коня?

от коне може и да разбираш говореше нещо за товарене и дърводобив ,обаче питам за каракачански кон като порода ,добре е с Атила да се срещнете ,че маи тои разправяше че изчезвали и че не всеки безстопанствен коне е каракачански

Безстопанствени коне в България НЯМА . Има пуснати на свободна паша , те си имат стопани , макар че някои ги "стопанисват " по между другото . Всъщност по вашия край може и да има . Казваш , гръцки говеда идвали и пасели , тука ще замръкнат но няма да осъмнат . Това не е хвала а жалване
Че не всеки кон на паша е каракачански съм напълно съгласен . И за съжаление наистина изчезват.
Конете в стадо имат доста сложна ирархия . И аз съм се чудил като как не са се навъдили хиляди ама неса . Явно природата си взима нейното , хората също .
За мен каракачанския кон е с глава като чук , нито вдлъбнал нито изпъкнал профил , и в задната част ченето е широко , Гривата е забулена , опашката е сноп , копитата са малки - за №0 подкови ,китката къса , над глезена като му хвана крака , трябва да събера палеца със средния пръст , вратът е къс , гърдите широки за ръста , и леко шкембест , дори и жребците , от таза назад на "стреха" и събан . Ръст не по висок от 1,35.
Дали е извор или гьол , да идем в Карлово и да броим колко са каракачаните в Каракачанската махала . Сега от тях никой не се занимава с овцевъдство , но до преди петнайсетина години не беше така .
Има един Коста изкупува вълна ,това брои ли се ?
Под номади нямам предвид лятото да излезеш със стоката на колиба ама зимата да си си в къща . До 1956 г те не са имали къщи ,дворове и други имоти .  То това е сложно всъщност и като намера точните думи ще ти го напиша пак .

груцките говеда си имат "табели" ,за разлика от конете из баирите, на кое казваш безстопанствено ,по нашия краи не се краде много тука като те спрат полицаите питат къде отиваш ,за гранична да не говорим сега с тия акции за акцизни стоки не крава и месо сто грама нарязан тютюн намират ,пък и бидеики беден краи си държат много на заплата и пенсията ,из вътрешноста се жалват че си искали при нас ,че не взимали :lol:

не те питах за каракачаните а за каракачанските кучета

и не не се брои изкупуването на вълна ,те междудругото бяха много добри в куфарната търговия в гърция ,в гюмюрджина що кашкавал продадоха ,едно че му разбират ,като стока второ шпрехат езика и накрая не им беше проблем визата ,това обаче е съвсем друга тема

обаче същото е ставало и с другите в родопите имало е стада от хиляда глави слизали са на есен долу в беломорието , а когато се върнат не са си ги карали у тях пак са били на къра ,нищо ,че си имат семемеиства хората не ти говоря за махленски овце ,данди мисля показваше книга на дечов ,доста подробно е описал родопското животновъдство ,ще ти го потърся понеже се интересуваш от историята заради животновъдството в миналото ,а то е и двете на едно място ,мисля го имаше в родопски старини

http://www.rodopskistarini.com/2012/04/1903.html (http://www.rodopskistarini.com/2012/04/1903.html)тамън и да си припомним българския :lol:

Някой може ли да ми обясни защо се извършва този "ритуал"?
http://www.liveleak.com/view?i=2b8_1300389454

Според описанието, това е нещо като ритуал предпазващ от бяс.  :hmm:
За мен това е отвратително уродлива мъчителна постъпка... Идиотщина с една дума...

лани се вдигна няква гюрултия за това било стар обичаи ,и прогонвало зли сили ,предпазва от бедствия и тем пододбни мисля в странджанско беше .Абе от вярата по лошо няма ...затва съм неверник в истиснкия смисъл на думата

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0)


то мани ама имаше и нещо с ядене на кучета  :puke_:

Разстрел заслужават тия! Бива да си куку, ама тия направо минават всякакви граници!

Кучето след "това" макар и силно стресирано поне е живо . За разлика от биците в коридата . Да не говорим пък за "работни тестове" провеждани с някои породи - модерното име на кучешкия бой . Та всеки луд с номера си , някои с цяла програма .

коридата и мен ме отвращава много ,незнам защо , и коридата искаха да я забранят между другото ,ето виж колко са странни вярванията нещо което за един народ е традиция за друг е отврат

инак месото се продава на търг ,просто го колят със сеир ,лично мен ако питах месото би трябвало да е по гадно от набързо заклан бик ,щото му се вдига страшно холестерола

......пък и не винаги бика губи :lol: :lol:

Французите около Камарк имат корида на която матадора откача пискюли вързани по рогата на бика и айвана не го убиват . В Португалия го разиграват с парцалите и после го убиват в затворено помещение . Испанците първо го направят на иглиник и после го трепат на сред арената . Същите лицемери обаче бяха протестирали че клането на жертвените животни за Байряма се извършвало по "жесток и нехуманен" начин .
 

кого да разбирам под същите ? хората в чиято традиция е коридата или ес ? и да нехуманно ,както и клането на гиоргиовденско агне и прасето на коледа ,според европеиското законодателство е така наистина и въобще домашния добитък .може би са протестирали като ответна реакция

Испанци бе , и от другите Евро държави ,но най вече испанци , даже май и латиноси . Бая група във Феисбук бяха направили . Лицемери от класа . Искат да ни помрачат празниците . Сам Бог е пратил коча на Халил Ибрахим , Коледа без свинско погребение си е като ... абе делничен ден . За Гергьовден без агне ,направо не ми се мисли .

бог е пратил коча на авраам да не коли сина си исаак ,аллах пък пратил на ибрахим коча да не коли сина си исмаил нещо ги поомеша двете религии ....то дет се вика едно и също

 :cheers: :lol: Аиде сагъ пък ти . Ми малко съм атеист и карам по детски спомени . Докато се сетя кой са Мирем ана , Юсуф , Иисус , Муйсеи, Мохамед , Дауд , Павел и Юда и ги объркам още повече . Само за Адем съм сигурен щото е първия :lol: Абе важното е да се събере човек с родата и приятелите и да си изкара весело , пък конкретния празник за какво е ? Ми то са минали хиляди години от тогава. Това добре, обаче и другите хора по света си имат празници . А понякога ритуалите към празника включват и "нехумано " отношение към хайвани . И тогава ?????? Да се отмени празника? Само съпътстващия ритуал?
И като чета какво си писал , много кочове са раздавали боговете на времето . Един за Аврам ,един за Ибрахим .... Нищо чудно и Елинските и Римските богове да са раздали по някой и друг коч . Стадата ли съ им свършили или не си искаме както трябва , че сега не дават?

то е едно бре говедарю аллах всъщност в превод от арабски е бог ,иса и исус са едни и същи хора само дето в исляма исус си е човек и заченат като всички останали и е пратеник (предпоследния) и не възкръсва,  нито мириам( демек дева мария)  е заченала от бог ,вярва се само във него няма отца и сина и светия дух . .демек аллах е светия дух ,и е забранено идолопоклонничеството там кръста и иконите ,ама то тея работи после идват след константин и римокатолическата църква.

аз също съм атеист и то не малко ,виж уважавам си и коледа и баиряма .....рамазана и постите ги недолюбвам по разбираеми причини ,влизал съм и в църкви и джамии ,бил съм и на сюинет и на кръщене ,имам роднини и християни и мюсюлмани

 :cheers: Разгиле едно и също е и при мен . Юруч и пост не спазвам , празниците ги празнувам всичките . Думус ям най спокойно . Въобще по веселата част съм . И днес разпитах ,Аврам и Ибрахим са един човек , имал е две жени , от всяка по един син . Взел е два коча , един за Смаиля един за Исак . Гръцкия Зевс е бил по щедър , цял бик е дал . Онзи обаче не е го направил курбан , ами си го оставил . Бика почнал да боде и викали Херкулес да трепе .

Едно интересно може би писание което откривам и което надали би очудило някой ......

http://anonybulgaria.wordpress.com/2013/11/11/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

и кво му е интересното ?

На теб като не ти е интересно, то със сигурност на някой друг би му било интересно. ...

попитах какво му е интересното ,чакам пак нациналистите да рипнат :lol:

аман от параноя вследствие на комунистическа пропаганда,ние наистина имаме комплекса на роби ,някои си националист пак си ги дрънка
еврорегион значило държава :lol: ,бре то така погледната ние нямаме граница мдааа,щото сме в еу  какво те плаши ,аз съм в еврорегион родопи знаиш ли как ми е лошо че си паля колата и отвиам в гърция през маказа на вместо да перкам през свиленград

не виждам нищо лошо в това даже и еврорегион македония да има не е лошо и добруджа и въобще да се обединят всички региони които воините накъсаха на парчета ,ако това беше твоят краи и дедите ти да разказват с умиление как са ходили ...в одрин да речем на пазар щеше да гледаш по друг начин ,може би си искаш телените заграждения и мините да се стреля на месо ?

http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=374&id=19724 (http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=374&id=19724)

пп и няма се плашишиш тракия е в три държави България гърция и турция третата не е в европеиския съюз ...болен няма  да позволи :lol:,даже се чудя ся що мълчи сигурно е лапнал пачка

Аз лично се учудвам, че широко тиражираните напоследък небивалици за "завземане на бъларското" намират такъв широк отзвук в обществото.
Значи над милион българи могат да ходят в странство, да правят там кариера, да печелят пари които да пращат тук, а някой кат дойде - голям проблем!
Нали искаме да сме европейци, да има свободно движение на хора, стоки, капитали. Ама защо искаме да е едностранно?!? Да идват инвестици, пък чужденци да не идват.
Искаме да сме част от света, пък той е пъстра черга. Съгласен съм напълно с петко - по времето на Първата и Втората българска държави, тук е имало много иностранци, в проектирането на дворците на българските царе са участвали арабски инженери, най-малкото което е.  :smile:
В рамките на османската империя е имало поток от какви ли не хора по нашите земи. По някои източници има данни, че българи са участвали в строителството на столицата на монголите Каракорум по времето на сина на Чингис - Угеда(е)й.
Това, че бяхме изолирани от света по време на тъпия комунизъм, не е съществена причина да отричаме съществуването му и сега. :smile:

Лошото е, че медиите масово манипулират народа. Още по-лошото е, че народа вярва на какво ли не.
Правителството умело отбива вниманието на хората към какви ли не "проблеми", само и само да скрият ла___та които бъркат.

Аспарух дошъл от запад...Византия чисто българска държава по всички параметри...
http://www.youtube.com/watch?v=o33ajOsu2v4

Сигурно го е имало на всякъде из България-ето го и в северозапада

Песи понеделник е отбелязван във всички селища от Ботунския край с големи веселби и маскаради. Повсеместен е обичаят на този ден „да се люлят кучетата” за от бяс и други болести. Люлки се връзват и за младите – моми и ергени също се люлеят за здраве. Този обичай се е празнувал съвсем пищно и към 50-60 г. на ХХв. и за него си спомня Любомир Макавеев:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%BE

 :confused: :eek: :biggrin:
Да си умреш от смях!

Insert Quote
Аспарух дошъл от запад...Византия чисто българска държава по всички параметри...
http://www.youtube.com/watch?v=o33ajOsu2v4
Още един , който търси слава

Безвъзвратно загубих, прекалено много ценни минути от живота си, докато гледах това и то само за да стигна до простия, иначе, извод - твърде много идиоти, твърде малко патрони!

Така е.Лошото е че кашата става на истина голяма и потплатена още по обилно с политика и национализъм.Като чели израза "И господ е българин" става верую на много уж изследователи-историци.Примерите са много-нета е пълен.

Торлаците

Наричат ги торлаци... Те са българска етнографска група, населяваща днешните Видинска и Монтанска област и села в Чипровско, Берковско, Белоградчишко. Торлаци живеят и в района на В. Търновско, Разградско, Шуменско, Бургаско, Сливенско; селища в Пиротско и Княжевац (дн. Сърбия), в Мариово (дн. Македония).
"Торлак", "торлашки" са думи с арио-алтайски произход. Според някои автори "торлак" е славянизираното наименование на тракийското племе трибали. Други изследователи свързват употребата на названието "турес" с тракийско, дако-мизийското му значение на кула, крепост, замък. До днес се употребява от това население думата "турла" за открита, висока, кръгла кошара. Учени като И. Басанович, Евг. Тодоров, Ив. Коев, М. Николова въз основа на физическия тип, расови белези, езика, топонимията, остатъци от старинни вярвания и представи свързват торлаците с древно тракийско население, обитаващо тези места. Изследователи като Р. Сефтерски на базата на древно-тюркския произход на думите "тор" - мрежа, примка за ловене на дивеч и "торчи" - човек, който поставя мрежи, определят "торлаците" като наследници на прабългарско население с войнско предназначение за охрана на границата. В района на Кукуш с "торлаци" се обозначават бели шаечни мъжки гащи, може би като спомен от времето на белодрешното мъжко облекло, съхранено най-дълго сред торлашкото население. В по-старо време, много рядко, само най-възрастните хора, а в по-ново - по-често населението се самоопределя като торлаци. Най-често другите, хората живеещи в полето, наричат така планинците, влагайки негативен отенък за хора прости, диви, неуки. Неоспоримо е българското етническо самосъзнание на торлашкото население от Западния Балкан и в земите отвъд него в Пиротско и Княжевацко.
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=379:2012-02-21-15-51-36&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Отвсякъде си личи, че с македонците наистина сме си от един етнос.   :biggrin:
То затова и двете държави са на такъв хал - и икономически, и духовно ако щете.
Матряла господа, матряла е калпав - колкото и да не искаме да си го признаем. Проблемът не е нито в политиците, нито в историците - проблемът е в хората.  :smile:

Не съм много съгласен с последното ти твърдение. Във всеки един народ си има плява, но не можеш да ги туриш всичките под един знаменател.

хабитс всъщност рекса каза ,че македонците са българи :lol:

а за това какво мислите?

http://www.dnevnik.bg/zelen/2014/01/03/2207949_ovca_pod_naem/?ref=interview (http://www.dnevnik.bg/zelen/2014/01/03/2207949_ovca_pod_naem/?ref=interview)

http://www.bgdnes.bg/Article.asp?Id=2111596 (http://www.bgdnes.bg/Article.asp?Id=2111596)
ето едно място където може да се докажат кучета ...хем и няма да има непоправими щети за лешоядите ,на теория те са виновни ,току виж на някои селянин му щукнало да метне отрова в стървилището

Що, с кое точно не си съгласен?
Може би твърдиш, че имаме истинско, критично  общество? Или че поне една система в държавата работи както трябва? Кое и е малкото на плявата, и многото на зърното, ще ме извиняваш?
Дори тук, където са се събрали малко на брой, но доста умни хора, има разни проблясъци както виждаш. Онзи ден даже д-р Вучков един своебразен "Панайот" го предупреди да внимава с него. Чиста еманация, чиста ...  :lol:
ПП Отдавна ни го туриха между другото.

Апропо, туй да ти се струва,така ежедневно познато (?):
http://vbox7.com/play:d7cdd6f0d9

Може да са Хунзи  ;)
Македония си намери царско семейство - принц и принцеса
http://vbox7.com/play:947d55de80
И у нас нещата вървят на там ама от къде ли ще са българските  :biggrin:

афганистан иран ,инак аспарух е 3 пъти правнук на атила на брат му наследнците са чувашите в татарстан
какво става кога се изкъпе македонец ...чист бугарин и мръсна вода :lol:

:lol: С кеф те чета, приятелю!  :cheers:

Колко е плявата и колко е зърното не можем да спорим. Исках само да кажа, че не може да слагаш всички хора под един знаменател. Форума ти е примерна извадка, както казваш сам. Хора всякакви, различни.

Дам, форумът е примерна извадка, НО представителна. За малко, но интелигентни хора, споделящи общи интереси и донякъде ценности. За жалост едва ли не единствения форум за кинология на това ниво. Предполагам си влизал поне в по-известните други кучешки форуми. Как ти се струва там нивото на общуване?
Че България е съставена от 100% кретени никой не твърди. Но, че качествените, можещи, истински хора не са представени в обществото, това е очевадно. Което значи, че те са малка част от това общество и на този етап явно не са му твърде и потребни.
ПП Гледал ли си "Idiocracy"?

Не съм го гледал, изгледах му трейлъра, предполагам е интересен. Ще го гледам.

Иначе относно това защо нито една система в България не работи, погледни тази статия : http://www.bulgariautre.bg/2014/01/05/201766-istinata_zashto_bulgarite_sme_nay_bedni (http://www.bulgariautre.bg/2014/01/05/201766-istinata_zashto_bulgarite_sme_nay_bedni) . Навярно, доста неща не са включени в нея, някой са глупости и така нататък, но смисъла е ясен. Петко е по-компетентен, той може да каже повече.  :smile: 
Мисълта ми е, че масата народ не е плява, ами с времето прекалено много комплекси са се впили в обществото, които пречат на хората да бъдат "европейци". Поне с такива наблюдения съм останал. Може и да греша.

Виж, всеки има собствено мислене по въпроса. Прочетох тази статия, но лично аз не мога да се съглася, че все някой друг ни е виновен, че нищо не е зависело от нас -  като нация имам предвид. Ако не се лъжа сам Захари Стоянов е казал, че под турско българина е бил работлив, търсещ просвещение (светско и духовно), а пък като се освободил станал мързелив, завистлив.
В този ред на мисли, какво да кажат поляците, дето векове наред са били мачкани от руски/съветски ботуш? Или чехите, дето им направиха нова, изкуствена държава и то през 20-ти век? Ами Германия, дето е изгубила две световни войни, претърпяла тотална икономическа и социална разруха? Предполагам в собствената си история няма нация, която да не е претърпявала катаклизми, войни, липса на поколенческа приемственост.
Ще се опитам да се аргументирам с един прост пример - с алкохола.  :smile: Виж само колко годишни са повечето брандове виски - почти няма под 4 на практика. А примерно шотландския Single malt ще го намериш като 10 или 12 - годишен. В България (освен за сватби и кръщенета), на практика не може да се намери 10-12 годишна ракия, на масовия пазар говоря.  Там хората изпитват удоволствие от консумацията на отлежал качествен алкохол, а тука никой не чака такива работи да се случат - жули се веднага.
Там, това което "изпие" бурето се нарича "angel`s share",а тука - "фира".  :smile:

:lol: благодаря све пак

и е съгласен по скоро със становището на рекс ,даммм обяснявах ти за комплекса ни на роби е рекса казва същото не са ни виновни те ,също и петко се кефеше на "антипатриотични" стати ,други на националистически изказвания

е рекс аз не употребявам често обаче чак сега разбрах като питах братчеда не е ли по добре в бъчви ракията (държи си я в бидона а има бъчви) че ортак не щял

Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...
http://chuime.bg/126-chui-me/20225-balgarskite-mi-kvartiranti-i-delata-im-v-angliya.html

Едно хлапе, избягало от традиционната образователна система :

http://www.collective-evolution.com/2014/01/07/this-is-what-happens-when-a-kid-leaves-traditional-education/

Ето какво се случва с нашите деца >>>

Държавата отне златния медал на 15-годишно момче, спечелило олимпиада по информатика, защото то не ходи на училище, а учи вкъщи с майка си.
http://offnews.bg/news/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_4/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_285283.html

Абе мерси. Конвенционалното образование си има и предимствата. Омесваш се с хора, туй-онуй. Мерси да да се възпитаваш само в християнски ценности и домашен морал.
В крайна сметка всеки си избира какъв да бъде. Той, а не родителите му.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/01/13/2207358_hristo_ivanov_fatalno_shte_e_ako_ne_razberem_che/ (http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/01/13/2207358_hristo_ivanov_fatalno_shte_e_ako_ne_razberem_che/)

http://www.beu.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-news10714.html (http://www.beu.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-news10714.html)

http://www.btv.bg/shows/btv-dokumentite/videos/video/1672281323-Makedoniya_%E2%80%93_posledniyat_proekt_na_Kominterna_(Epizod_1_1_chast).html

http://www.btv.bg/shows/btv-dokumentite/videos/video/1050744986-Makedoniya_%E2%80%93_posledniyat_proekt_na_Kominterna_(Epizod_1_2_chast).html

Филмът е много добър, разкриват се интересни и болезнени факти и си заслужава да се гледа. В събота вечерта от 22:30 по btv ще дават продължението му :smile:

7 февруари 1900 г. – Умира Петко Войвода 

Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия на 26 километра от Дедеагач, днес гр.Александруполи, което след Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция.


Майка му се казва Груда, от известния род на Калояновци, а името на баща му е Кирко. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. Това е решаващото събитие, което подтиква младия Петко да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край.

Две години по-късно, през 1863 г., Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. През есента на 1864 година войводата пристига в Атина и става слушател във Военното училище.

След краткия си престой в Гърция заминава за Италия и в началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.

При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик.

След потушаването на въстанието предприема пътуване до Египет, Франция и Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.

През 1869 година организира отряд, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878).

Към дружината на капитан Петко, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода.

През 1880 година се премества във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък.

Петко войвода е съосновател през 1896 година във Варна на тракийската организация "Странджа", за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция. Днес тя носи неговото име. Той е и сред основателите на Демократическата партия във Варна.

През 1892 г. Петко войвода, който е русофил, е обвинен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Арестуван е и интерниран в Трявна.

Осем години по-късно, на 7 февруари 1900 г., умира и бива погребан във Варна.

Любимия ми филм като дете не беше нито Таралежите, нито Куче в чекмедже... Беше филма за Петко Войвода. Настръхвах от песента...

Повечето водещи новинарски агенции се вълнуват кой е рапър на годината,къде ще играе Валери Божинов,кой е
подслушван законно или не!
Нито ред ( сигурно и не знаят ) за историята ни!
На къде вървиш Българио...!?
....поклон пред Кристина !

Не знам тук ли е мястото, но направо ми се напълни душата....
http://www.youtube.com/watch?v=Wcu8JLNhFis

брутален с желязната си логика анализ:

http://www.kultura.bg/bg/article/view/21797


Ето защо на практика се реализира четвъртият вариант, който стана реално протеклата „история” на прехода. Той бе съвършено прост и безотказен в своята бруталност и потресаващ в своята ефикасност[15]: да се присвоят активите на „системата”, като се изостави „простолюдието” на произвола и се „клекне” пред геополитическия противник. Както се казва, за това не се изисква нито ум, нито смелост. Във вътрешен план е нужно да имаш властовия ресурс и силовата принуда – „групировките”, а във външен план – да демонстрираш гъвкав гръбнак пред новите господари на деня, та белким те оставят да бъдеш надзорник на територията. Постигнаха и едното, и другото.
Останалото е горчивата фактология на „прехода”…

http://www.youtube.com/watch?v=AWVRJEh5D6A

„Народе ? ? ? ?”
(https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc3/t1/1947659_10201832362827140_669370725_n.jpg)

(http://i031.radikal.ru/1402/d9/c82748c1b043.jpg) (http://www.radikal.ru)

19 февруари. Нашият Христос не възкръсва. След онова „народе” не трябва да има четири въпросителни, а четири бесилки...

http://www.lentata.com/page_5695.html "Джоко Росич. Този беше истински. Доказа, че човек не може да живее без да има кого да обича."

Голям актьор :notworthy:
Човек, който много харесвах :notworthy:
По-БЪЛГАРИН от много българи :notworthy: :notworthy:
ДАНО ПОЧИВА В МИР!

http://news.ruse24.bg/480729.html

РАЗГРАД > рим

И разбира се, не може нещата да са само хубави. В тая държава задължително трябва да развали празника.
Имаше "българи" , които подкрепяха италиянците... Как може такова нещо?! Главата не ми го побира...

ГОООРДААААА СТАРА ПЛААААААНИНАААААААААА
ДООО НЕЕЕЕЙ ЛУДОГООООРИЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
СЛЪЪЪНЦЕЕЕЕЕЕ ТРАКИИИЯЯЯ ОГРЯЯЯВААА
НААААД ПИИРИИИИНАААА ПЛААААМЕНЕЕЕЙ!!!!

ЛУУУДОООГООООРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЦ !

"
Невероятна футболна нощ за БЪЛГАРИЯ! Един невероятен отбор в зелено продължава своя поход по европейските терени. Един непреклоним, борбен, уверен, и вярващ Лудогорец. Този отбор не познава отчаяние, униване, предаване, и слаб дух. Тези момчета предложиха обичайния ад и на Лацио. Първо го подчиниха на ''Олимпико'', а след това го довършиха на националния стадион. Слабо първо полувреме, но се събудиха тъкмо, когато трябваше. Аз лично трудно намирам думи, с които да опиша тръпката, емоцията и радостта си сега. Но най-вече гордостта си, с този абсолютен дебютант в Европа, който не спира да пише история, и да сътворява чудеса. Респект момчета! За Играта, за Вярата, за Борбата, за това, че ни направихте толкова горди за пореден път. Респект и за великата публика, която остави гърлото си по трибуните днес. 12-тия играч е винаги важен. Вие заслужихте тази подкрепа, заслужавате уважение и признание за всичко, което творите. Толкова много се гордея с Вас!!!! Но каквото и да се беше случило тази вечер, Гората пак щеше да заслужава адмирации и поздравление!

Жалко за хейтърите на които им изгоряха парите за билет днес. Жалко, че сме най-завистливото племе. Жалко, че се делим за глупости. Ясно е, че Левски и ЦСКА никога няма да пречупят езиците си, и да се подкрепят взаимно-това няма как да стане и в световен мащаб. Живеейки обаче в скромната ни футболна държава, която изживява такива футболни велики нощи през голям интервал от време, аз не виждам какво лошо има в това да удариш едно рамо на неутрален отбор. Това, че ще отдадеш подкрепата си на Лудогорец в Европа не те прави по-малко Левскар, или фен на ЦСКА! Но....такъв ни е манталитета. Как те ще са добре, щом ние сме зле. Успехите на Лудогорец са плод на правилна политика, стабилни финанси, търпение, и много работа. И в това аз не виждам нищо лошо. :)))

БЛАГОДАРЯ ВИ МОМЧЕТА! СМЕЛО НАПРЕД!!!!"

http://www.vbox7.com/play:c779140227
http://www.dailymotion.com/video/x1dmz5k_ludogorets-razgrad-3-3-lazio-highlights-27-2-14-watch-online_sport

ДУХ И ВОЛЯ! НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!

Коментар на журналиста Нийл Кларк за двойните стандарти на ''демократичния" Запад.

"Объркан съм, някой може ли да ми помогне?"
Линк към статията:  http://glasove.com/blitz/35881-obyrkan-sym-nqkoj-moje-li-da-mi-pomogne (http://glasove.com/blitz/35881-obyrkan-sym-nqkoj-moje-li-da-mi-pomogne)

Абе те тези двойни стандарти с пълна сила важат и за Русия. Не признаха отцепването на Косово, но направиха същото с Крим. Поддържат близки отношения със Северна Корея и тем подобни силно развити демокрации. Нищо по-различно.

Според мен случая с Косово е по-различен от този с Крим от гледната точка на Русия.
Иначе статията ми хареса.

Всичко е интереси, няма стандарти.

През човешката история са се подменили не един и два режима на управление. Нито един от тях е показвал и прилагал единни стандарти към всички граждани. Нито Русия, нито Америка имат искрено желание да спазват единни стандарти, което вижда и създателя на статията. Това, което сме коментирали и коментираме е освен шантажи на запад е дързостта на Путин. Но всичко много скоро ще си дойде на мястото!

Аве тюфлек, "най-развитата демокрация" без съмнение е САЩ - съешени авраамски щати.
От там тръгнаха всички злини в съвремения свят.
КУР ЗА тях.
Ще ги заличим!

Готин, опитай да цензуриран постовете си малко поне де!?

Аве другарю заличител, ако продължаваш така, скоро ще получиш бан.  Пробвай да попишеш малко по-човешки или просто смени форума. Този не е задължителен.

Аве кандидат-капиталиста, седи мирен и не ми давай наклон на жезъла.

Уффф, ама като в полезрението ми попадне типаж като GTR, просто изпадам в умиление.....За беда занапред все по-често в България ще се наблюдават подобни.....и аз не знам как да ги нарека....Само знам, че поне 60-70% от населението на татковината ни е с подобен изказен маниер, речников запас, манталитет и прочее.....И лично аз се разграничавам от въпросните, и дори откровено се срамувам, че съм част от подобно племе.
GTR, и да репликираш на написаното от мен, няма да получиш коментар от моя страна.

"Аве" е латинската фраза, която римляните използвали в качеството ѝ на приветствие?! :lol:

GTR, "Съешените Авраамски Щати" са все още такива,а СССР-ските авраамски щати отдавна,ама вече много отдавна ги НЯМА! ФАКТ!

Аз си мисля, че зад GTR, не стои лош човек, иначе нямаше да прибере и гледа кучетата, които има. Но наистина може да пооправи малко езика си. Не бих искал, както съветвам и всички останали, нека не правим заключение за един човек или много голяма част от обществото според постовете им. Вярвам и знам, че може да се промени.

Трайко, какво е това? Нали си чул приказката, че нямаш втори шанс да създадеш първо впечатление! Има елементарни правила на общуване, както и форумни такива, като не ги спазваш получаваш заслуженото си(конкретния потребител е предупреден вече, веднъж), а ако ще и храмове и манастири на възстановява в свободното си време!

Така е, ама ако иска да се коригира що да не опита, не е ли по- добре? Ами ако няма от кого да се учи? Ами ако хората, с които движи са вулгарни, може би по този начин можем да му помогнем да смени компанията с по-полезна такава. Незнаем всичко около човека, ама нека се стреми да се поправи. За него е по-добре и за нас, не мислиш ли?

Разбира се, че не мисля така - Трайко, ние не сме комуна за помощ на ментално изкривени люде и реинтродуцирането им в обществото. Предупреден е веднъж, не се е поправил, значи заминава за къра, дето се "авосват". Няма драма.

Така е, не сме комуна. И така е, нека ако ще пише да се държи на ниво.

Бях чел някъде следното: "Не спори и разговаряй с идиот, защото накрая ще се окаже, че и той прави същото! Просто му тегли една и го остави! "  :cheers:

Днес мернах на първа страница в някакъв вестник, че Азис имал дъщрея. Въпросът ми е: някой знае ли кой е бащата?

Забавляваш ли се? :lol:

Res Parvae IX: „Цунг-Цванг”

Ивайло "Нойзи" Цветков

Борисов няма как да заподозре, че с неговия „цунг-цванг” не само ме разсмя с глас, но и че всъщност е прав на цели две нива. Първо, че положението в държавата наистина наподобява шахматния термин “zugzwang”, и второ, че ако той, който потрива кебапчестите си пръсти и се готви да управлява, дори не може да произнесе правилно „цугцванг”, с това – ipso facto - препотвърждава тезата си, че нещата наистина са стигнали до ебати тоталния цугцванг.

***

Софизмът за момент настрана, „цугцванг” е нещо дори още по-лошо, отколкото си мисли „шахматистът” Борисов. То не значи, че просто ей така, по принцип, нямаме полезен ход – а че който там е наред да мести, може единствено да влоши [собственото си] положение, но, забележете, е длъжен да мести. Слагам „собственото” в скоби, защото можем да заключим, че и самият Борисов един вид признава, че включително всеки негов ход би бил лош. Стига, разбира се, наистина да познава термина – в което, ipso facto 2, се съмнявам.

***

Понеже още не мога да спра да се смея, ето ви още един, някак звукоподражателен коментар на злощастния термин: всички, вече включително и Борисов, правят „цунг” на Доган, но единствен махатмата на ДПС си е присвоил правото на „цванг”. Последното идва от нещо на немски, което е свързано с принуда, т.е. Доган хем е инсталирал Джаба Хатянина да движи бизнеса, хем принуждава всички крадливи джедаи да танцуват пред него. И не смята да спре дотук. Това не е партия между Щайниц и Ласкер, не; повече прилича на хобито на Филип Марлоу. Един човек сам си реди фигурите, сам си избира дебютите и играе шах сам със себе си.

***

Не, толкова е забавно, че няма накъде повече. Цветан и Делян (т.е. Доган) се развеждат. Единият вика, дай си ми куклите, примерно сградата на бившата „Пресгрупа” и печатницата, а другият – дай си ми парцалките (не, не фолкпевиците, ами монопола върху разпространението и вестниците). Знам, че се развеждаме, продължава вторият, не те обичам повече: дай за по-едрите работи да се оправим през частично държавната ББР. Аз ще налея там едни пари и ще си запазя медиите, строителните фирми и Булгартабак, а ти ще бъдеш „рефинансиран” чрез въпросната банка. Първият обаче се нервира, суче нервно мустак и си казва, а-а, не си познал, колега, ама с много не си познал, сега ще видиш кон боб яде ли.

***

Всъщност и двамата не се свенят да се гнервират, мразнят и фигурират до безкрай – точно като двойка, събрана по стечение (или сечение) на обстоятелствата. Строят като бобъра, без любов, само по животински инстинкт; мислят си, че летят надалеч и свободно като албатроса, но в крайна сметка, подобно на нелепата безкрила птица додо, ще изчезнат като вид, пак без любов. Накратко, всичко между тях беше плод на изначалното отсъствие на любов. И сега работата, с извинение към г-н Пеевски, е дебела.

***

Любовта, само да напомня, разгръща личността и ни преподава част от основните уроци за действителността, докато сексуалните завоевания развиват единствено „Аз”-а. Това ме изпълва с необяснима тъга.

***

Между другото, честита годишнина от най-новото „невиждано” свинство, наречено „кабинет на Орешарски” (най-новото „невиждано”, защото някои помним например и предното – на Борисов, Цветанов и двамата от развода по-горе). Искрено поздравявам всички, с които протестирахме – това все още ми изглежда като пръв опит за истински, неотменим граждански натиск. Е, тази власт на наглите, уви, не падна точно заради него, а заради прословутата „Тръба” и спорът кой да я строи, Цветан или Доган, но нищо. Междувременно, в момента тече още един неконтролируем цирк – никой не знае дали „Южен поток” е спрян или не. Както казва ген. Дрийдъл в онази велика книга на Хелър, никога не съм виждал подобна некадърност.

***

Като споменах протеста: освен РБ, никой няма моралното право да се присламчва към него, най-малко банкянският Батман и физкултурният му Робин (впрочем най-блестящият гръбначен мозък, когото съм виждал). Няма да се уморя да повтарям: ГЕРБ имат общо с дясното, колкото и уличното движение в Англия. Те са част от същия задушлив политически климат с висока влажност, който изцежда гражданските ви сили; същият смок, засмукал живот народен, ако повикаме на помощ и Ботев.

***

Междувременно, Бойко Борисов от САЩ изпрати до всички послание тип „е накрая ше ми кацнете, пиленца”, понеже уж се готви да им развали ДПС-БСП-ББЦ-схемата. Както обикновено, той смята, че ще дойдат при него да се „разберат” и, съвсем по байганьовски, „да паднат на бойковия”. Следователно, цугцвангът е пълен: Борисов отново е в ролята на горския, като в стария виц, в който иска да дойде и да напердаши всички. Направо да потръпнеш от смътен ужас и лоши предчувствия.

***

И още горчив смях: когато протестирахме ние, правителството се държеше като неваляшка и продължи най-безочливо да боядисва бъдещето в кафяво; но когато Василев и Пеевски почнаха да протестират един срещу друг, изведнъж се подчини на гравитацията.

***

ББЦ, къде без тях: имам чувството, че на Василев вече не му се занимава с психотичния в своите обещания Бареков (иначе интелигентен и многопластов като емотикон), и иска да го пробута на Пеевски/ДПС. Т.е. Бареков да стане „пенис” на ДПС. „Пенис” на латински, впрочем, преди всичко означава „опашка”.

***

Разбирам фрустрацията на инвеститора, особено в светлината на фактите напоследък: не може да налееш 20-30 млн. в калъп за кухо шоколадово дядомразче и да очакваш да получиш Давид на Микеланджело. Не знам как ще си търси парите, но по моему трябва да предизвика един вид ревизия; там ще излязат великолепни йонесковски неща, например златни тоалетни и други парвенюшки разходи, които препотвърждават абсурда на подобна инвестиция.

***

Смехът продължава: Бареков и плеонастичните му опити да придобие raison d’être. Той пак, този път отцеубийствено, ще седне в широкия скут на Пеевски (Василев магнетично клони към БСП). Т.е. в това има нещо смътно едиповско, ако позволите – мустакатият Пигмалион те е направил от рядка пловдиска кал с ей тези две ръце, а ти го дебнеш с тежък и тъп предмет в ръка (нямам предвид никого, просто метафора). „Пак ще се прегърнем”, ако си спомняте тази гигантска песен на ФСБ.

***

Напоследък спя добре и дори сънувам. Лошото е, че когато се събудя, са останали само размити образи, почти като в онзи изкуствен рай на Бодлер, и ми е трудно да ги разпозная, камо ли да ги изразя. Както веднъж каза една от интелигентните жени, с които съм имал раздразнението да общувам: „Ти имаш предразположение към неизразимото”. „Fuck mе”, изумих се аз. „Тъкмо в неизразимото трябва да се търси. Там може и да намериш.” Гледах я и се усмихвах, но не добавих нищо повече. Така де - човек не бива да се навира в клещите на някакво илюзорно щастие.

***

Но ето и откъслечните ми спомени от съня. Двама наши политически лидери си го мерят от години; единият вика, моят е по-дебел, а другият – моят е по-чист. За единия се твърди, че бил анално ретентивен, т.е. леко, така, ей-си ди-си, а другият пък поканил някаква много близка на първия да го поцелува в кабинета му, но не непременно по устата (докато храбро се борила за някакъв европейски проект). Първият разбрал за тази, как да кажа, абоминация, и го намразил за цели два мандата напред. Слухове, какво да ги правиш – can’t live with them, can’t live without them, дет викаше Линдзи Бъкингам.

***

Никой не е застрахован от личен провал, дори най-добрите – след всяко „Гробище за домашни любимци”, рано или късно, се появява и по един „Капан за сънища”. Това важи даже и за ДПС, на които им е абсолютно все тая кога ще са предсрочните, защото имат важна цел - да погълнат едно от най-вкусните парчета от пицата, фонд „Земеделие”, изтръгвайки го със сила от доскорошния си сиамски близнак.

***

ДПС, впрочем, са “army of me”, която позира като партия. Уви, в момента те са и „алфа-мъжкарят”. Само с едно леко движение в кръста (напред) постигнаха всички цели на дългия наш протест – докато ние всъщност протестирахме точно против тях. И ако това не е киркегорова ирония.

***

Американците, например, вярват по детски в държавната власт и институции – че тя ще им помогне, дори ако си заклещят крака вкъщи. С известно основание, впрочем. Ние вярваме в държавната власт и институции единствено ако се облагодетелстваме от тях – и, съответно, мантрата „нещата ще се оправят” за нас означава да се оправим „ние” – малкият родов кръг, или пък местният сговор на кмета, „предприемача” и всички от ловната дружинка.

***

В момента всички се упражняват в политиканстване, но има важна разграничителна линия. От едната страна е простолюдието, което се добра до медии (форумите и Фейсбук), а от другата - хората, които наистина размишляват, оборудвани с необходимия главен мозък и образование, които действително дърпат общата ни родна политико-социо-антропо-и т.н. мисъл напред. И ето един същностен проблем – вторите все така, по стародавна 25-годишна традиция, не влияят на същинския процес, а сякаш са застинали в лабораторна среда.

***

Още по-лошо: техните наблюдения не достигат до хората под 30. Преходът така „изкиники” 20-25-годишните, че те не правят връзка между собственото си бъдеще и хората, от които то зависи. Още по-простичко: те не формулират съмненията си, смесват истината с недоверието и, вместо антисистемната им кръв да кипи, те са comfortably numb. Но вината не е тяхна.

***

По всичко личи (освен ако не сте „рейнмени”), че основните политически играчи цяло лято ще ви мажат нежно с бебешко олио, подготвяйки поредното задкулисно съглашение – според изхода от войната Пеевски-Василев. Както стана дума, Василев клони към БСП, а Бареков ще се прегърне с Пеевски, отричайки се от своя финансов отец, и даже вече шепне „но избави ме от лукаваго”. Цялото това съглашение, впрочем, сякаш почива на отвратителната логика, че ако не си религиозен, каквото и да вършиш, не е грях.

***

Новото съглашение пак ще ви бие с 5:0, или с “manita”, „ръчичка”, чиито пет пръста обозначават петте гола - както казват испанците, които впрочем усетиха ръчичката на Холандия не където трябва (а мачът много приличаше на въстанието на нидерландците срещу Филип ІІ Испански през XVI-и в., успехът на което води до колапса на Испания като европейска сила). Въпросът е дали събудената гражданска енергия ще успее да отбележи поне почетен гол за 1:5.

***

БСП: Станишев не е проблемът, той е последният опит за “damage control”. Опитайте се да го разберете: в момента, докато четете, той се плъзга надолу по сипея и трябва да спасява бъдещето си като политик. Партията му, в цялото си вековно безсрамие, ще се оправи, криво-ляво; разказът тук е, че разните там вътрешни фракцийки искат той да се провали ЛИЧНО, и така да компенсира споделената некадърност в БСП. Същата тя, заедно с, как да кажа, „неостротата” на Мая Манолова, роди онзи, 15-ият хомункулус, който стана символ на една заслужена агония.

***

Колко ще изгубим, ако общата клика ДПС-БСП-ГЕРБ плюс дребосъчетата и Карлсон ни управлява и през следващото десетилетие? Нищо и половина - само три-четвърти от европарите. И понеже България е сключила сума ти договори по тях, ще бъде принудена да взима заеми, които, поради серийния бандитизъм на властите, по един или друг начин ще трябва да бъдат плащани от децата ви.

***

Докато всички се упражняват по конституционно право (т.е. кога да са изборите), на никой не му хрумва, че бизнесът не може да функционира нормално в условията на несигурна ситуация – и това особено важи за бъдещите инвестиции. Но ето и втора серия от моя сън: след скандалите за сервитута на „Южен поток”, цели пет групировки (или властови центрове, if you must) се дърлят как да си разпределят към милиард и половина евро за строежа на Тръбата. Понеже, нали е сън, образите на въпросните групировки са ми леко размити, но си спомням поне две от тях, свързани съответно с развеждащата се двойка; и тъкмо това съперничество за строежа е в основата на цялата буря напоследък. Междувременно, КТБ си иска кредитите към Делян, а банката, която рефинансира дълговете му към КТБ, е споменатата ББР, с държавно участие; съответно целта, при следващо правителство след изборите, е който вземе властта, да има контрол върху активите на Делян. (А сделката за откупване на медиите на въпросния от някакъв ирландец е просто нагорещен въздух.) Но може и да бъркам – все пак става въпрос за мъгляви спомени от сън.

***

Дори и да бъркам, едно е сигурно: оттук насетне вече окончателно ще ви управлява капиталът, а партиите ще бъдат просто тояги (или моркови, според целесъобразността) в ръцете му. Нещата ще стават лабораторно, чрез технология, и далеч от очите и медиите, чрез тайно финансиране. Въпросът е дали този капитал ще бъде поне отчасти национално-отговорен, или нещата ще продължат да се влошават; лично според мен коефициентът за второто е 1,01.

***

Все метат, и все по-мръсно става, както казва на едно място Чудомир. Това е истинският „цунг-цванг”, български вариант.



Линк към оригинала: http://offnews.bg/news/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8_2490/Res-Parvae-IX-%D0%A6%D1%83%D0%BD%D0%B3-%D0%A6%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3_350959.html (http://offnews.bg/news/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8_2490/Res-Parvae-IX-%D0%A6%D1%83%D0%BD%D0%B3-%D0%A6%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3_350959.html)

Интересен поглед над "нещата" :

http://www.lifeaftercapitalism.info/liberatingtheory/186-demiurgia-val-todorov (http://www.lifeaftercapitalism.info/liberatingtheory/186-demiurgia-val-todorov)

Как звучи само - "Вал", като го чуя и  :puke_: ... Личи си, че е писател-фантаст. Питай го защо избра за 20 години загниващия капитализъм на САЩ... Лицемерно, ама само малко... иначе на пръв прочит винаги ти се струва, че пише хубаво.

http://vimeo.com/77492281 (http://vimeo.com/77492281)

Виждам разгневена тълпа с вили. И идва за нас... плутократите

Автор: Ник Ханауер, Политико

 Най-вероятно не ме познавате, но точно като вас, аз съм представител на онези 0.01 процента, горди и несъжаляващи за нищо капиталисти. Аз създадох, участвах в създаването на и инвестирах в повече от 30 компании в различни индустрии - от съвсем малки - като нощни клубове, до огромни - от рода на Amazon.com - там бях първият инвеститор, който не беше член на семействата на основателите.

След това създадох aQuantive, компания за интернет реклама, която по-късно продадох на Майкрософт за 6,4 милиарда долара. Кеш.

Заедно с няколко приятели притежавам банка.

Казвам ви това, за да ви покажа как в много отношения не съм по-различен, от който и да било от вас, мои скъпи милиардери.

Като вас, имам добро разбиране и перспектива за това какво е бизнес и капитализъм. Като вас, бях награден повече от щедро за успеха си, с живот, който 99,99% от американците не могат дори да си представят. Къщи по целия свят, личен самолет, т.н., т.н. Знаете за какво говоря.

През 1992 все още продавах възглавниците, които произвеждахме семейно, на големите вериги магазини, а Интернет беше бавно и непознато нещо.

Но спокойно мога да кажа, че дори тогава много от моите клиенти, големите вериги магазини, вече бяха обречени. Осъзнах, че в момента, в който интернет стана достатъчно бърз и сигурен хората щяха да започнат да пазаруват онлайн. Довиждане, книжарници, магазини за дрехи, магазини за техника.

Това, че осъзнах какво ще се случи малко по-бързо от другите, беше основната част от успеха ми.

Късметът ми дойде от това, че имах двама приятели, и двамата невероятно талантливи, които също видяха потенциала на мрежата. Сигурно никога не сте чували името на единия  от тях - Джеф Таубер, или другия - Джеф Безос.  Толкова бях развълнуван от бъдещите възможности, които мрежата предлагаше, че казах на двамата, че съм готов да инвестирам във всяка идея.

Така се случи, че вторията Джеф - Безос, ми се обади първи с предложение. И така, аз му помогнах да започне мъничкия си бизнес за онлайн продажба на книги.

Другият Джеф започна онлайн магазин, наречен Cybershop. За съжаление, доверието в онлайн транзакциите не беше голямо и беше прекалено рано за подобна идея - хората не искаха да купуват стоки, които не могат да видя и пипнат „на живо” (за разлика от книгите, чието качество не се променя - гениалното прозрение на Безос).

Cybershop не се справи и мина в групата на „поредния дотком”. Amazon беше относително по-успешен. Сега си имам много голяма яхта.

Но, нека говорим откровено. Не съм най-умният, нито най-работливият. Бях посредствен ученик и нямам никакви технически познания, нито съм добър с компютрите. Това, което ми помага, мисля, е желанието да поемам рискове и добрия усет за бъдещето.

Да виждаш предстоящите събития е основно изискване за добрия предприемач.

И какво виждам в нашето бъдеще?

Виждам разгневена тълпа с вили. И идва за нас.

Докато хората като мен и вас си живеят живот, който надминава мечтите на който и да било плутократ в човешката история, остатъкът от страната - 99,99 процента, изостава.

Разделението между имащите и нямащите се задълбочава, и то с огромна скорост. През 1980, най-богатият 1% е контролирал около 8% от приходите на САЩ. Най-бедните 50% си делели около 18%. Днес най-богатият 1% има около 20% дял, а най-бедните 50% си делят едва 12%.

Но проблемът не е в неравенството. Известно неравенство е задължително за всяка добре функционираща капиталистическа икономика.

Проблемът е, че в нашия случай неравенството е по-високо от всякога и се влошава от ден на ден.

Страната ни се движи от капитализъм към феодализъм. Освен ако драматично не променим политиката си, средната класа ще изчезне напълно и ще се превърнем във Франция от 18 век. Преди революцията.

И така, имам послание за хората като мен, за отвратително богатите, които живеем в добре бранените си богаташки балончета:

Събудете се, хора. Това няма да продължи дълго. Ако не направим нещо, за да поправим гигантското неравенство в икономиката, разгневената тълпа ще дойде пред вратите ни.

И ще си носи вилите.

Нито едно общество не може да поддържа подобно постоянно нарастващо неравенство.

Всъщност, в цялата човешка история няма нито един пример, в който е имало подобно акумулиране на богатства, без вилите да излязат. Покажете ми общество с големи социални различия и аз ще ви покажа полицейска държава. Или пък бунт. Няма примери за обратното.

Въпросът не е дали, въпросът е кога?

Много от нас си мислят, че сме специални, защото “това е Америка”. Мислим си, че сме имунизирани срещу силите, които започнаха арабската пролет, руската и френската революции. Знам, че вие, драги, от тези 0.01 процента напълно отричате аргументите ми, много от вас дори са ми казвали в очите, че не съм с всичкия си.

И да, знам, че сте убедени, че неравенството е измислица, понеже веднъж сте видели бедно дете iPhone.

Ето какво искам да ви кажа: живеете в измислен свят. Това, в което всички искате да вярвате е, че когато нещата стигнат критична точка и преминат от „кофти за масите” в „опасно и социално дестабилизиращо”, ние някакси ще сме разбрали предварително.

Всеки студент по история ще ви каже, че номерът не става така.

Революциите, също като фалитите, стават бавно и  после много бързо. Един ден някой се самозапалва, после хиляди хора са на улицата и, преди да разберете какво става, цялата страна гори.

И ние няма да имаме време да стигнем до летището, да скочим на частните си самолети и да отлетим за Нова Зеландия.

Винаги е ставало така.

И ако неравенството продължи, ще стане точно така. Ние няма да можем да предвидим кога, и ще бъде ужасно за всички. Но особено ужасно за нас.

Най-ироничното в тази ситуация е това колко напълно ненужна и самооборваща се е.

Ако направим нещо, ако променим политиката си така, както, да кажем Рузвелт направи през Голямата депресия, така че да помогнем тези 99% и да спрем революционерите и откачалките, онези, които първи ще заразмахват вилите, това ще е най-добрият изход за нас, богаташите.

Не само ще си спасим кожите, но и с почти пълна сигурност ще станем дори по-богати.



източник :  http://glasove.com/skandalut/39369-vijdam-razgnevena-tylpa-s-vili-i-idva-za-nas-plutokratite

(http://www.eurodesk.bg/images/georgi%20markov.jpg)


Писмо на Георги Марков до Димитър Бочев

Лондон, 02.1977 г.

Драги Митко,
Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации.

От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности.

Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.
Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите.
Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити.
Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.

Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.

За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.

Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?
Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.

Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали.
Затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).

Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.
И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.
Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.

Драги Митко,
Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда.
След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.

Най-сърдечно твой
Жоро

Човекът, "отровен с чадър".

"Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.
Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите."

Толкова истина, че няма какво повече да добавиш.

Георги Марков би трябвало да се изучава още в училище. Но не би. Един огромен талант с ясна лична позиция. Написаното от него е ярко и вярно и днес. Въпреки, че толкова години са минали от убийството му той продължава да е мразен от обединените орди на паразитите. Те не могат да му простят, че разкриваше същността им с точността на хирург.

https://www.facebook.com/pages/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/368915360437 (https://www.facebook.com/pages/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/368915360437)

В тази група може да се намерят линкове за доста негови творби.

https://bivol.bg/wwf-nezakonna-sech.html (https://bivol.bg/wwf-nezakonna-sech.html)

Е какъв е проблема, повече ниви и пасища, основно ниви.

Хора, колеги и читатели на този форум, вие наясно ли сте, че за да се прекрати и тази порочна практика трябва да се изтребят много хора, просто защото системата е толкова затворена и порочна, че друг начин няма?

Я Трайко вкарай овцете на паша в сечище , пък да видим дали ще ти стигнат да им платиш глобата. Пък ако имаш и коза в стадото ......

Извън темата- има ли глоба за паша или преминаване през гора, то тя е все нечия?

има и такава глоба

Трайко ти в България ли живееш ?

Кажи честно, в България живея! Ама като ви говоря, че трябва всичко да се изтреби вие мислите, че се бъзикам. А то ще излезе, че друго решение няма!

11 октомври е обявен за общоевропейски протест срещу ТТИП. Под надслов "Народите срещу корпорациите". В България също ще има протести в големите градове

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТТИП) представлява няколко търговски споразумения, които в по-голямата си част се сключват тайно между ЕС и САЩ. ТТИП има за цел да премахне част от бариерите пред търговията и големия бизнес като законите за безопасност на храните, за защита на околната среда, банковите регулации и суверенитета на отделните държави. Това е тежък удар върху обществата в Европа и в Америка от страна на транснационалните корпорации.

Ето една добра статия по темата.

http://bg.mondediplo.com/article1143.html (http://bg.mondediplo.com/article1143.html)

БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, СОЦИАЛНИ ПРАВА, ЕКОЛОГИЯ…
Трансатлантическото споразумение – тайфун, който заплашва Европа
Лори M. Уолък

Започналите през 2008 г. преговори за сключване на споразумение за свободна търговия между Канада и Европейския съюз приключиха на 18 октомври. Добро предзнаменование за американското правителство, което се надява да сключи партньорство от този тип със Стария континент. Предмет на тайни преговори, този проект, горещо подкрепян от мултинационалните компании, би им позволил да съдят всяка държава, която не се подчинява на нормите на либерализма.

МОЖЕМ ли да си представим мултинационални компании да дават под съд правителства, чиято политическа ориентация би могла да намали техните печалби? Приемливо ли е те да имат право да искат – и да получават! – щедра компенсация за пропуснати ползи в резултат на прекалено строго трудово законодателство или на твърде големи разходи за изпълнение на екологичните норми? Подобен сценарий, колкото и невероятно да звучи, не датира от вчера. Той фигурираше черно на бяло в проекта за Многостранно споразумение за инвестициите (МСИ), предмет на тайни преговори в периода 1995-1997 г. между двадесет и деветте държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИРС) [1]. Разкрит в последния момент, именно от Монд дипломатик, текстът на проекта предизвика безпрецедентна вълна от протести и принуди авторите му да го приберат в чекмеджето. Петнадесет години по-късно, ето че отново излиза на дневен ред в нови одежди.

Споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP), за което от юли 2013 г. се водят преговори между САЩ и Европейския съюз, е модифицирана версия на МСИ. То предвижда действащите закони от двете страни на Атлантика да се подчиняват на нормите на свободната търговия, създадени от и за големите европейски и американски компании. Търговски санкции или милиони евро обезщетение в полза на тъжителите грозят страната нарушител.

Според официалния график преговорите би трябвало да приключат чак след две години. TTIP комбинира и влошава най-зловредните елементи на споразуменията, сключени в миналото. Ако влезе в сила, привилегиите на мултинационалните компании ще добият силата на закон и ще вържат окончателно ръцете на правителствата. Независимо от политическите промени и от народните протести, споразумението ще трябва да се прилага волю-неволю, тъй като неговите клаузи ще подлежат на промяна само с единодушното съгласие на подписалите го страни. То би възпроизвело в Европа духа и условията на азиатския си аналог – споразумението за Транстихоокеанско партньорство (Trans-Pacific Partnership – TPP), което е в процес на приемане в дванадесет страни, след като бе горещо препоръчано от американските бизнес среди. TTIP и TPP ще оформят съвместно една икономическа империя, способна да диктува условията си извън своите граници – всяка страна, желаеща да установи връзки със САЩ или Европейския съюз, ще бъде принудена да приеме безусловно правилата, установени в общия им пазар.

Специално създадени трибунали

ТЪЙ като целта е да бъдат продадени на безценица цели структури от непазарния сектор, преговорите по TTIP и TPP се провеждат при закрити врата. Американските делегации наброяват повече от 600 консултанти, упълномощени от мултинационалните компании, които разполагат с неограничен достъп до подготвителните документи и до представителите на администрацията. Не трябва да изтича никаква информация. Дадено е нареждане журналисти и граждани да бъдат държани настрана от разискванията. Те ще бъдат информирани в подходящия момент, тоест, при подписване на споразумението, когато ще бъде прекалено късно за реагиране.

В изблик на откровеност, бившият министър на търговията на САЩ Роналд (Рон) Кирк подчерта „практическия“ смисъл „да се запази известна степен на дискретност и конфиденциалност“ [2]. Последният път, когато работна версия на споразумение в процес на оформяне бе показана в публичното пространство, преговорите се провалиха, напомни той. С това намекна за Зоната за свободна търговия в двете Америки (ALCA) – разширена версия на Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Информация за този проект, усилено защитаван от Джордж У. Буш, бе публикувана на сайта на администрацията през 2001 г. На тези твърдения сенаторката Елизабет Уорън отвърна, че споразумение, договорено без никакво демократично обсъждане, никога не би трябвало да бъде подписвано [3].

Лесно е да разберем защо тъй строго се следи преговорите по американо-европейското споразумение да не привлекат вниманието на широката публика. По-добре е да се отложи моментът, в който ще бъдат обявени последиците на всички равнища. Тогава от върха на федералната държава чак до общинските съвети, като се мине през губернаторствата и местните съвети, избраниците на народа ще трябва да променят напълно публичните политики, за да задоволят апетитите на частния бизнес в сектори, които досега му се изплъзваха. Безопасност на храните, норми на токсичност, здравни застраховки, цена на лекарствата, свобода в Мрежата, защита на личния живот, енергетика, култура, авторски права, природни ресурси, професионално обучение, благоустройство, имиграция – нито една общозначима дейност не ще избегне капана на институционализираната свободна търговия. Политическата дейност на народните избраници ще се ограничи до преговори с фирмите или техните местни пълномощници за трохите суверенитет, които биха склонили да им отстъпят.

Отсега е заложено страните, подписали споразумението, да гарантират, че „ще съобразят законите, правилниците и процедурите си“ с разпоредбите на споразумението. Няма съмнение, че те стриктно ще следят за спазването им. В противен случай могат да бъдат преследвани от трибуналите, създадени специално за арбитраж при спорове между инвеститори и държави. На тези инстанции се дава власт да налагат търговски санкции срещу последните.

Идеята може да изглежда невероятна, но тя се вписва във философията на вече влезли в сила търговски споразумения. Миналата година например Световната търговска организация (СТО) осъди САЩ заради консервите с риба тон с надпис „без опасност за делфините“, заради етикета с произхода на месото, както и заради забраната на тютюна с аромат на бонбони. Тези мерки в защита на потребителя бяха преценени като препятствия пред свободната търговия. СТО наложи и на Европейския съюз глоби от стотици милиони евро заради отказа му да внася генномодифицирани организми (ГМО). Новото при TTIP и TPP е, че ще позволяват на мултинационалните компании да преследват от свое име присъединилите се държави, чиято политика ограничава търговската им дейност.

При такъв режим компаниите биха могли да се противопоставят на политиката в областта на здравеопазването, околната среда или финансовата регулация на дадена страна, като заведат искове за обезщетения пред извънсъдебни органи. Тези специални трибунали, съставени по нормите на Световната банка и ООН, се състоят от по трима адвокати, специализирани по търговски дела. Те ще имат право да налагат на данъкоплатците присъди с тежки обезщетения, в случай че законодателството на държавата им орязва „очакваните в бъдеще печалби“ на дадена компания.

Тази система „инвеститор срещу държава“, която изглеждаше заличена след като МСИ бе изоставено през 1998 г., беше тихомълком възстановена. По силата на няколко търговски споразумения, подписани от Вашингтон, 400 милиона долара от джоба на данъкоплатеца влязоха в сметката на мултинационалните компании във връзка с искове против забрана на токсични продукти, регулиране на експлоатацията на водите, почвата, дървения материал и др. [4]. Според същите споразумения общата сума на исковете по текущи процедури, засягащи въпроси от общ интерес (като медицински патенти, борба срещу замърсяването или закони за климата и изкопаемите енергийни източници), възлиза на 14 милиарда долара.

С TTIP сметката на това легализирано изнудване би се раздула още повече, като се имат предвид заложените в трансатлантическата търговия интереси. 3300 европейски фирми присъстват на американска земя чрез 24 хиляди филиала. Всеки от тях би могъл в даден момент да сметне за основателно да поиска обезщетение за търговска щета. Получените по този начин суми далеч ще превъзхождат разходите, произлизащи от предишните споразумения. От своя страна, държавите членки на Европейския съюз ще са изложени на още по-голям финансов риск предвид факта, че 14 400 американски компании разполагат в Европа с мрежа от 50 800 филиала. Общо 75 хиляди дружества биха могли да участват в лова за публични средства.

Официалният мотив гласи, че този режим трябва принципно да укрепи позициите на инвеститорите в развиващите страни, където няма надеждна правна система. Той би им позволил да защитят правата си в случай на експроприация. Но Европейският съюз и САЩ не фигурират в зоните на безправие. Те разполагат, напротив, с функциониращо правосъдие, което уважава правото на собственост. Като въпреки това ги поставя под опеката на специални трибунали, TTIP показва, че целта му не е да защити инвеститорите, а да увеличи властта на мултинационалните компании.

Съдебни процеси срещу увеличаване на минималната заплата

НЕ Е нужно да се уточнява, че адвокатският състав на тези съдилища не се отчита пред никакви гласоподаватели. Те могат спокойно да се превърнат от съдии в защитници на могъщите си клиенти [5]. Юристите по международни инвестиции са в съвсем ограничен състав – петнадесет от тях си разпределят 55% от делата, разглеждани досега. Техните решения, разбира се, не подлежат на обжалване.

„Правата“, които те са призвани да защитават, са формулирани по твърде приблизителен начин и тълкуването им рядко съответства на интересите на мнозинството. Това се отнася например до правото на инвеститора да се възползва от уредбата, съответстваща на „предвижданията му“. Оттук следва, че правителството се лишава от възможността да промени политиката си, след като инвестицията е извършена. Що се отнася до правото на компенсация при „непряка експроприация“, държавната власт е длъжна да плати, в случай че законодателството ѝ води до намаляване стойността на дадена инвестиция. Включително когато това законодателство се прилага за местни фирми. Трибуналите признават също правото на капитала да придобива все повече земи, природни ресурси, оборудване, заводи и т.н. Никаква реципрочност от страна на мултинационалните компании – те нямат никакво задължение към държавите и могат да завеждат искове когато им е угодно.

Някои инвеститори имат твърде разтеглива концепция за неотменните си права. Напоследък станахме свидетели как европейски компании завеждат дела срещу увеличението на минималната заплата в Египет или ограниченията за токсичните емисии в Перу. В последния случай споразумението за свободна търговия между САЩ и Перу защити правото на американската компания „Ренко“ [6] да замърсява околната среда. Друг пример – цигареният гигант „Филип Морис“, притеснен от ограничаващите тютюнопушенето закони в Уругвай и Австралия, предяви иск срещу двете държави пред специален трибунал. Американската фармацевтична компания „Ели Лили“ има намерение да съди Канада за това, че е въвела система от патенти, която прави някои медикаменти по-достъпни. Шведският доставчик на електричество „Ватенфол“ претендира за няколко милиарда евро от Германия във връзка с нейния „енергиен завой“, който въвежда по-строг контрол върху централите, работещи с въглища, и обещава страната да се откаже от ядрената енергетика.

Няма ограничения за глобите, които тези съдилища могат да наложат на една държава в полза на дадена мултинационална компания. Преди една година Еквадор бе осъден да заплати на една петролна компания рекордната сума от 2 милиарда евро [7]. Дори когато спечелят делото, правителствата са длъжни да покрият съдебните разноски и различните комисионни – средно по 8 милиона долара на дело, похарчени за сметка на данъкоплатците. Ето защо държавите често предпочитат да преговарят с ищеца, вместо да се защитават пред съда. Така например канадската държава не отиде на съд, като набързо анулира забраната на токсично вещество, използвано от петролната индустрия.

Броят на съдебните дела обаче не престава да расте. Според Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) броят на делата, заведени пред специалните трибунали, е нараснал десетократно от 2000 г. Системата за търговски арбитраж бе създадена още през 50-те години на XX век, но никога не е правила толкова големи услуги на частните интереси както през 2012 г. – рекордна година по броя на заведените дела. Този бум създаде процъфтяващ бизнес за финансови консултанти и адвокати по търговски дела.

/продължава/

/продължение/

Проектът за голям американо-европейски пазар се направлява от години от Трансатлантическия икономически диалог (Trans-Atlantic Business Dialogue). Това лоби, по-познато днес като Трансатлантически бизнес съвет (Atlantic Business Council – TABC), бе създадено през 1995 г. под патронажа на Европейската комисия и Министерството на търговията на САЩ. То е обединение на богати предприемачи и се застъпва за конструктивен „диалог“ между икономическите елити на двата континента, вашингтонската администрация и брюкселските комисари. TABC е постоянен форум, който дава възможност на мултинационалните компании да координират атаките си срещу политиката в полза на обществото. Където такава все още съществува от двете страни на Атлантика.

Публично афишираната му цел е да премахне това, което нарича „търговски дразнители“ (trade irritants), т.е. и на двата континента да се оперира по едни и същи правила, без намеса на публичната власт. „Регулаторна конвергенция“ и „взаимно признаване“ са част от лозунгите, които издига, за да подтикне правителствата да разрешат стоки и услуги, несъответстващи на местните закони.

„Неоправданата“ забрана на свинското с рактопамин

АКТИВИСТИТЕ на трансатлантическия пазар не се задоволяват с това да проповядват смекчаване на съществуващите закони. Те направо претендират да ги пренапишат. Така например Американската търговска камара и „Бизнес Европа“ – двете най-големи предприемачески организации на планетата, призоваха преговарящите по TTIP да съберат около една маса представители на най-големите акционери и политически ръководители, които „да напишат съвместно регулиращите текстове“. Идеята е тези текстове да имат силата на закон в САЩ и Европейския съюз. Човек може да се запита дали присъствието на политици в тази ковачница на търговски правила е наистина наложително…

Мултинационалните компании проявяват забележителна откровеност, когато излагат намеренията си. Това личи например по въпроса за ГМО. В САЩ половината от щатите възнамеряват да въведат задължението върху хранителните продукти да се отбелязва присъствието на генномодифицирани организми – мярка, желана от 80% от потребителите в страната. Индустриалците от хранително-вкусовата промишленост и в САЩ, и в Европа обаче настояват за забрана на подобни етикети. Националното сдружение на сладкарите го казва без увъртане: „Американската промишленост желае TTIP да постигне напредък по въпроса, като премахне етикетите „ГМО“ и нормите за проследимост.“ Влиятелната Организация на биотехнологичната промишленост, в която членува гигантът „Монсанто“, се възмущава, че продукти с ГМО, продавани в САЩ, не се допускат до европейския пазар. Тя желае „пропастта между дерегулацията на новите биотехнологични продукти в САЩ и вносът им в Европа“ бързо да бъде запълнена [8]. „Монсанто“ и приятелите му не крият надеждата си, че зоната за трансатлантически свободен обмен ще успее най-сетне да наложи на европейците техния „изобилен каталог от продукти с ГМО (...) да бъде приет и използван“ [9].

Не по-малко енергична е офанзивата на фронта на личния живот. Коалицията за дигитална търговия, която обединява индустриалците от Мрежата и високите технологии, натиска преговарящите по TTIP да вдигнат преградите, пречещи на потоците от лични данни да текат свободно от Европа към САЩ. „Настоящото мнение на Съюза, че САЩ не осигуряват „адекватна“ закрила на личния живот, е неразумно“, твърдят нетърпеливите лобисти. Подобна позиция е смешна на фона на разкритията на Едуард Сноудън относно системата за шпионаж на Агенцията за национална сигурност (NSA). Но тя все пак е по-умерена в сравнение с декларацията на Американския съвет за международен бизнес – обединение на дружества, които по примера на „Verizon“ обилно са захранвали NSA с лични данни: „Споразумението би трябвало добре да очертае изключенията, като сигурността и личния живот, за да гарантира, че те няма да представляват прикрити препятствия пред търговията.“

На прицел са също нормите за качество на хранителните продукти. Американската месодобивна промишленост настоява за отмяна на европейската регулация, забраняваща продажбата на пилешко месо, дезинфектирано с хлорни продукти. В челните редици на тази битка е компанията „Yum!“ – собственик на веригата за бързо хранене „Кентъки Фрайд Чикън“, която може да разчита на ударната мощ на предприемаческите организации. „Европейският съюз разрешава за обработка на месото да се използват единствено вода и водна пара“, протестира Северноамериканското сдружение на производителите на месо. Друга група за натиск – Американският институт за месото, изказва съжаления за „неоправданата забрана [от страна на Брюксел] на месо, съдържащо бета-агонисти като рактопамин хлорхидрат“.

Рактопамин е медикамент, използван за натрупване на месо без сланина при свинете и говедата. Поради риск за здравето на животните и консуматорите, той е забранен в 160 държави, сред които страните членки на ЕС, Русия и Китай. Според американските производители на свинско месо тази защитна мярка е нарушение на свободната конкуренция и трябва спешно да се премахне от TTIP.

„Американските производители на свинско няма да приемат друг резултат, освен вдигането на европейската забрана на рактопамина“, заплашва Националният съвет на производителите на свинско месо. През това време, от другата страна на Атлантика, индустриалците, обединени в „Бизнес Европа“, разобличават „бариерите, които пречат на европейския износ към САЩ, като американския закон за безопасност на храните“. От 2011 г. този закон разрешава на контролните органи да изтеглят от пазара заразени вносни продукти. Преговарящите по TTIP са призовани да отстранят и това препятствие.

Същото важи за газовете с парников ефект. Организацията „Въздушни линии за Америка“ (A4A) – водещо обединение на американските въздушни превозвачи, е съставила списък на „ненужните регламенти, които нанасят значителни щети на индустрията“ им и които TTIP, естествено, трябва да премахне от картата. На първо място в списъка фигурира европейската система за обмен на квоти емисии, която задължава въздухоплавателните компании да плащат за замърсяването с въглерод. Брюксел временно замрази тази програма. A4A изисква окончателното ѝ премахване в името на „прогреса“.

Най-мощният кръстоносен поход обаче се разгръща във финансовия сектор. Пет години след като избухна кризата с високорисковите ипотечни кредити (събпрайм), американските и европейските преговарящи стигнаха до общия извод, че регулацията на финансовия сектор вече трябва да остане в миналото. Рамката, която те искат да поставят, предвижда да се премахнат всякакви предпазни мерки пред рисковите вложения и да се попречи на правителствата да контролират обема, естеството или произхода на финансовите продукти на пазара. С други дума, намерението е чисто и просто думата „регулация“ да изчезне.

Откъде произлиза това екстравагантно завръщане към отминалите времена на тачъризма? То съответства в частност на желанието на Сдружението на германските банки, което не пропуска да изрази „безпокойството“ си от реформата на „Уолстрийт“ след кризата през 2008 г., макар че тя всъщност беше доста плаха. Един от най-инициативните му членове по тази тема е „Дойче банк“, независимо че през 2009 г. тя получи стотици милиарди долари от Федералния резерв на САЩ в замяна на акции, които съдържаха ипотечни облигации [10]. Германският мастодонт иска да сложи край на регламента „Волкер“, главна опора на реформата на „Уолстрийт“, която според него „представлява голяма тежест за неамериканските банки“. „Insurance Europe“ – федерацията на европейските застрахователни дружества, желае от своя страна TTIP да „премахне“ допълнителните гаранции, които възпират сектора да се впусне във високорискови вложения.

Що се отнася до Европейския форум на услугите – организация на собствениците на предприятия, в която членува „Дойче банк“, той се подвизава в кулисите на трансатлантическите преговори и настоява американските контролни органи да престанат да си пъхат носа в делата на големите чуждестранни банки на тяхна територия. От американска страна пък се надяват TTIP да предотврати веднъж завинаги европейския проект за такса върху финансовите транзакции. Това изглежда вече е постигнато, тъй като Европейската комисия сама прецени, че тази такса не съответства на правилата на СТО [11]. Доколкото трансатлантическата зона за свободна търговия обещава да въведе система, още по-либерална от тази на СТО, а Международният валутен фонд постоянно се противопоставя на всякаква форма на контрол над движението на капитали, скромната „такса Тобин“ не тревожи много САЩ.

Но сирените на дерегулацията не примамват само финансовите среди. TTIP има намерение да включи в конкуренцията всички „невидими“ сектори от общ интерес. Държавите, които подпишат документа, ще бъдат задължени не само да подчинят обществените услуги на търговската логика, но и да се откажат от всякакъв контрол върху чуждестранните доставчици на услуги на техните пазари. Пространството за политическо маневриране в областта на здравеопазването, енергетиката, образованието, водоснабдяването и транспорта ще се свие като шагренова кожа. Търговската треска не щади дори имиграционната политика, тъй като привържениците на TTIP си присвояват компетенцията да изработят обща гранична политика – вероятно за да улесняват влизането на онези, които разполагат със стоки или услуги за продан, за сметка на другите.

През последните няколко месеца ритъмът на преговорите се ускори. Във Вашингтон имат всички основания да вярват, че европейските ръководители са готови на всичко, за да съживят икономическия растеж, дори да се откажат от обществения договор. Аргументът на привържениците на TTIP, че дерегулираният свободен обмен ще улесни търговията и ще позволи да се създадат работни места, вероятно натежава повече, отколкото опасенията от социален трус. При това съществуващите все още митнически бариери между Европа и САЩ вече са „достатъчно ниски“, както признава американският представител по търговските въпроси [12]. Ковачите на TTIP сами признават, че първата им цел не е да облекчат митническите ограничения, които и без това са несъществени, а „да се премахнат, ограничат или предотвратят излишни национални политики“ [13]. Под „излишни“ се разбира всичко, което забавя потока на стоките, а именно финансовите регулации, борбата срещу климатичното затопляне или упражняването на демокрацията.

Малобройните анализи на значението на TTIP не се разпростират върху социалните и икономическите последици. Често цитираният доклад на Европейския център за международна политическа икономика твърди с категоричността на един Нострадамус, дипломиран в търговски факултет, че TTIP ще осигури на населението на трансатлантическия пазар допълнително богатство от 3 цента дневно на глава от населението… след 2029 г. [14].

Въпреки оптимистичния си тон, същото проучване изчислява, че брутният вътрешен продукт в Европа и САЩ ще се увеличи само с 0,06% след влизането в сила на TTIP. Но дори това твърдение е твърде нереалистично, доколкото авторите му се основават на постулата, че свободната търговия „динамизира“ икономическия растеж – теория, която фактите редовно опровергават. Всъщност подобно безкрайно малко увеличение е неизмеримо. За сравнение, петата версия на iPhone на „Епъл“ предизвика в САЩ осем пъти по-голямо увеличение на БВП.

Почти всички изследвания по TTIP са финансирани от институции, застъпващи се за свободната търговия, или от предприемачески организации. Поради това те не отчитат социалната цена на споразумението, нито преките му жертви, които биха могли да достигнат стотици милиони хора. Но картите още не са раздадени. Както показаха премеждията около МСИ, Зоната за свободна търговия в двете Америки и някои кръгове от преговори в СТО, използването на „търговията“ като троянски кон за разбиване на социалната закрила и овластяване на хунтата на търговските посредници бе неколкократно предотвратявано в миналото. Нищо не предвещава, че този път ще постигне успех.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

- Превод Станимир Делчев

Бележки под линия
[1] Вж. „Le nouveau manifeste du capitalisme mondial“ (Новият манифест на световния капитализъм), Le Monde diplomatique, февруари 1998.

[2] „Some secrecy needed in trade talks: Ron Kirk“ (При търговските преговори се изисква известна секретност: Рон Кирк), Ройтерс, 13 май 2012.

[3] „Elizabeth Warren opposing Obama trade Nominee Michael Froman“ (Елизабет Уорън се противопоставя на Майкъл Фроман, номиниран от Обама за представител по търговските въпроси), 19 юни 2013, Huffingtonpost.com.

[4] „Table of foreign investor-state cases and claims under NAFTA and other US “trade“ deals“ (Списък на делата и исковете, противопоставящи чуждестранни инвеститори и държавата по силата на НАФТА и други „търговски“ споразумения), Public Citizen, Вашингтон, август 2013.

[5] Andrew Martin, „Treaty disputes roiled by bias charges“ (Съдебни спорове по даден договор, помрачени от пристрастни обвинения), 10 юли 2013, Bloomberg.com.

[6] „Renco uses US-Peru FTA to evade justice for La Oroya pollution“ („Ренко“ използва споразумението за свободна търговия между САЩ и Перу, за да избегне съдебно преследване за замърсяването в Ла Ороя), Public Citizen, 28 ноември 2012.

[7] „Ecuador to fight oil dispute fine“ (Еквадор ще оспорва глоба, наложена при петролен спор), агенция „Франс прес“, 13 октомври 2012.

[8] Коментари по споразумението за трансатлантическо партньорство, документ на BIO, Вашингтон, май 2013.

[9] „EU-US high level working group on jobs and growth. Response to consultation by EuropaBio and BIO“ (Работна група на високо равнище с участието на Европейския съюз и САЩ по въпросите на заетостта и растежа. Отговор на консултация от страна на „EuropaBio“ и BIO), http://ec.europa.eu.

[10] Shahien Nasiripour, „Fed opens books, revealing European megabanks were biggest beneficiaries“ (Федералният резерв отваря книгите и разкрива, че големи европейски банки са били едни от най-големите бенефициенти), 10 януари 2012, HuffingtonPost.com.

[11] „Europe admits speculation taxes a WTO Problem“ (Европа прие¬ма, че правилата на СТО възпрепятстват въвеждането на такса върху спекулата), Public Citizen, 30 април 2010.

[12] Писмо на Деметриос Марантис, американски представител по търговските въпроси, до Джон Бьохнер, говорител на републиканците в Камарата на представителите, Вашингтон, 20 март 2013, http://ec.europa.eu.

[13] „Final report. High level working group on jobs and growth“ (Заключителен доклад. Работна група на високо равнище по въпросите на заетостта и растежа), 11 февруари 2013, http://ec.europa.eu.

[14] „TAFTA’s trade benefit: a candy bar“ (Печалбата от Трансатлантическата зона за свободна търговия ще се равнява на една вафла),

https://www.facebook.com/video.php?v=10152750639820560 (https://www.facebook.com/video.php?v=10152750639820560)

Предполагам всеки има достъп до това клипче, без значение дали имате фейсбук акаунт или не.

Ясно е, че кожите на животните са били винаги жизнено важни за човечеството, но на днешно време това ли е единствения начин да се произвеждат облекла?

Според мен по-хуманно ще е ако ги застрелват, един изстрел и всичко свършва за секунди. Но така ще се "изцапа" кожата, а като ги бият с ток и дерат полуживи полуумрели кожата се запазвала чиста, поне така съм чел. Модата изисква жертви.......

П.П. Това с лисиците не е много приятно, но какво ще кажете за лекарството, което го добиват от жлъчките на мечките(ако не бъркам)? Отглеждат мечките(хималайски ли бяха или нещо подобно) във ферми и като достигат определена възраст им правят "операция", и им слагат някакво приспособление в жлъчката, през което изтича слуз или там каквото се отделя и се събира в това приспособление. Като видят гледачите, че е пълно го изпразват и отново оставят контейнерчето да се пълни. Представи си цял живот в тясна клетка, със забито в тялото желязо, придържано от стегнати ремъци, през което ти изтичат течностите от органите.... :excl:

Не, не е. Но добре обработената животинска кожа винаги ще се търси повече. Например в магазина за обувки се харчат тези с телешки бокс повече. Някога имал ли си кожух овчи? Топли страшно и умират 17-18 агнета за него, често мъжки.

 Между другото супер дебела лисица, което показва, че се грижат за нея иначе.

Колкото по-дебела, добре хранена е, толкова кожата е с по-добро качество.
Затова ги хранят добре, не защото са природолюбители.

Попаднах на много интересна реклама:

http://digitalsynopsis.com/advertising/honda-civic-type-r-the-other-side/#.VFUa4ExDL40 (http://digitalsynopsis.com/advertising/honda-civic-type-r-the-other-side/#.VFUa4ExDL40)

Докато гледате рекламата, натиснете "R" на клавиатурата си и ще видите паралелната история на човека, карайки спортната версия на колата.
Много ме впечатли.  :smile:

 :clap:
Страхотно измислено! Гледай те го!

Coool man!!!

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=26236 (http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=26236)

Всичко супер, само това с чуждестранния инвеститор ми е малко мътно...

Явно сега това е модерно. Спомням си че в момента се изгражда нещо подобно - Онгъла. Като им гледам намеренията за входна такса, вероятно бъдещето е розово. Може би през 2019 г. икономиката на Бг ще е в разцвет и заплатите ще са такива че да не е проблем на едно 4-членно семейство да посети този исторически парк за да видят "немотията" :)

http://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/divata-priroda-shte-se-zavyrne-v-rodopite-6027392 (http://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/divata-priroda-shte-se-zavyrne-v-rodopite-6027392)

А покрай тоя проект виждам много щастливи бракониери, мошеници и роми.  :no:
Ще има за всеки от сърце...

4 милиарда са страшно много пари бе, пичове
автор: Иван Енчев

Като най-беден в Европа, българинът е свикнал всекидневно да вижда и да пропуска покрай ушите си огромни суми, които като че ли му се струват напълно нормални: депутатската заплата е над две хиляди лева, „служебната кола“ на някакъв селски кмет е сто и тридесет хиляди, ремонтът на Цариградско шосе беше десет милиона, кръговото на Телевизионната кула – двайсет. И тук въобще не говоря за далаверите, в които всекидневно потъват подобни знайни и незнайни суми.

Представянето на цифрите с думи безспорно улеснява осмислянето на всички тези проекти. Реално депутатите взимат 2,000+ всеки месец, служебната кола струва 130,000, ремонтът и строежът - 10,000,000 и 20,000,000 съответно. Освен, че са трудни за четене, всички тези нули си остават 0 в главите на хората в метрото и автобуса.

Затова ще опитам да опиша „дупката“ в КТБ с по-материални термини, които да улеснят осмислянето на огромната далавера, в която ни вкара провалът на банката. Както стана ясно, ще бъдат загубени около 4 милиарда, 4,000,000,000 лева. Сметките долу са максимално опростени, за да не добавям екстра неизвестни към общата ни мизерия:

- 240 депутати, които взимат по 2,500 лева на месец, месечно изкарват 600,000 лева. За да избият дупката в КТБ, ще трябва да работят 555 години и половина.

- Ако наистина се намерят един милион безработни, за които да отворим работни места, държавата би могла да субсидира всяка такава позиция с по 300 лева в продължение на една година. Ако безработните са 300 хиляди, субсидията може да продължи 3 години.

- Банално, но ако всеки от 2.5-те милиона пенсионери получаваше кръглите 300 лева, с 4 милиарда биха изкарали половин година. Ако им ги дадем еднократно, всеки пенсионер ще получи коледен бонус от около 1,500 лева за подаръци.

- Да публикуваш книга, в тираж от 1,000 бройки (колкото м/у другото е тиражът на потенциалните, но не още утвърдени писатели) излиза 1,600 лева. Всеки гласувал на последните избори може да издаде по една книжка срещу тези 4 милиарда.

- Нова кола от среден клас излиза около 50-70 хиляди лева. КТБ ще погълне между 57 и 80 хиляди такива коли. Т.е. по един автомобил за всяко семейство във Варна.

- 10-дневна почивка в Куала Лумпур и Бали, Малайзия, излиза около 900 евро на човек. Ако всеки випуск, завършващ гимназия, се състои от около 40 хиляди зрелостници, бихме могли да си позволим да се освободим от шумотевицата на абитуриентските балове между 2015-та и 2025-та година.

- Тристаен апартамент в София, в нелош квартал излиза около 80-100 хиляди евро (160-200 хиляди лева). Ако в един блок има 6 етажа, с по 3 такива апартамента на всеки, КТБ ще ни струва 1,111 блока. Десетина квартала. Или Люлин и част от Младост.

- А къща с двор, в село близо до София (без ремонтите) е около 50,000 лева. При хиляда жители и около 250 къщи, КТБ се равнява на грубо казано 320 големи села. Или 4 областни града.

- Ако пък бяхме сложили тези пари на депозит в нормална банка, при условията предложени на физически лица, щяхме да си строим по едно Цариградско годишно само от лихвите.

- Международно, с тези пари можем да наемем една четвърт от Албания, една трета от Македония или половин Молдова за една година.

И нека сега се замислим сега какво толкова по-велико за правене има човек, за да скрие или открадне толкова много пари. Плод на каква фантазия и амбиция е „дупката“ в КТБ, че да бъде справедливо разпределена върху всеки от нас. Дали наистина не си струва да подкрепим тези визионери, чиито мечти очевидно се простират отвъд къща, кола, образование и пенсии. И ако наистина знаеш какво да направиш с 4 милиарда лева, не заслужаваш ли, наистина, пълно доверие и любов, с които да ги оползотвориш? 4,000,000,000 са страшно много пари бе, пичове…

линк към оригинала: http://offnews.bg/news/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8_289/4-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B1%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5_410976.html (http://offnews.bg/news/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8_289/4-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B1%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5_410976.html)

Много са, ама те се разделят в схемата. Щот не е само един човек. Тук има за всеки плюс за тези, които да не ни разследват и съдят. Както се казва в бг: каквото не става с пари, става с много пари!

А че ние ще плащаме, то това е ясно. То винаги е така.

http://glasove.com/interviuta/43838-ilian-zafirov-dupkata-ot-42-mlrd-e-pylna-izmislica-celta-e-reprivatizaciq

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4430082

http://clubz.bg/10784-pet_sluchki_koito_ni_pokazvat_zashto_ne_prodyljavame_napred (http://clubz.bg/10784-pet_sluchki_koito_ni_pokazvat_zashto_ne_prodyljavame_napred)

http://www.webcafe.bg/id_662435709 (http://www.webcafe.bg/id_662435709)

Добре казано:"Уловката не е в избора, уловката е, че трябва да го направим заедно, като общество. Значи първо трябва да си направим общество. Една, мисля, наистина патриотична кауза."
А иначе патриотизма ако е правилно разбран пази от асимилация и затова е част от мисленето на хората от край време си мисля.Асимилацията е не само на физическо ниво но и загубата на индентичноста и традицийте и днешната глобализация си има плюсовете и минусите в това отношение.Псевдо патриоти много и на какво ли не ниво.Грандоманията и изкривяването на нещата не е патриотизъм.БОК не е патриотизъм.Ние сме най-древния народ и Витоша най-висока също не ни прави повече от това което сме.
Но се замислям над изказвания като това на хора знаещи цената на загубата на индентичност за един народ:"...Ние се нуждаем от нещо много по- голямо да живеем чрез собствената си история.Когато опознаем миналото си и хората,които са участвали в неговото изграждане ,ще сме в състояние да видим по-ясно своето настояще и да се подготвим по добре за бъдещето.Никой не може да го направи вместо нас." - Фред Гоун.

Може би идеята на автора е че прекалено много се вторачваме в миналото, а не правим нищо за бъдещето си. И донякъде е прав - всички се гордеем че имаме велика история, че не сме загубили бойно знаме в битка, че имаме големи успех в спорта, въпреки че сме малка държава, но някак си не присъстваме в настоящето, някак безразлично ни е какво се случва в България, стоим малко или много и гледаме в нищото. При такова апатично поведение какво ли бъдеще ни очаква?

След падането на комунизма, всичко стана пълна анархия. Да, както пише в статията, наистина той беше гаден, гнусен, нелогичен и ограничаващ. Комунизмът умишлено уби личната инициатива, предприемчивостта, работливостта.  Но след него НЕ ДОЙДЕ НИЩО. От 1989 г. насам минаха 25 години, тоест едно цяло поколение се роди и порасна в общество, което практически не отстоява никакви ценности. Тоест има много хора, вече над 30-годишни, които не помнят някакъв обществено налаган морал. А голяма част от тях на свой ред са родители и възпитават собствени деца.
Точно това е и причината  по форумите да е пълно с хора, които собственото си име не могат да напишат без няколко правописни грешки.  Което ни най-малко не ги притеснява, въпреки че реално погледнато е изключително срамно. Същите бълват обиди и псувни, все едно ти казват добър ден. Но като ги видиш как се цъклят над най-обикновен формуляр за лични документи все едно решават интегрални уравнения, ти идва да се пръснеш от смях.  :lol:
Нашият форум  в една такава светлина е някакъв социален експеримент. Как събралите се тука нормални хора реагират на поведението на кретените. И обратно - как хората в неравностойно умствено положение се чувстват в една такава нормална среда.   
Те затова и последните не се задържат тук за дълго де.  :smile:

Не съм живял по онова време, но съм 100% сигурен, че и тогава е имало много кретени, неграмотни и неморални хора. Наблюдавам възрастните хора, които са били млади по онова време. Голяма част от тях са неграмотни, въпреки високото си самочувствие. Голяма част от тях са злобни и завистливи. Много от тях не притежават моралните ценности, за които става въпрос.
Сега обаче въпросните кретени и неграмотници започнаха да правят впечатление, защото им се даде гласност. Тези хора имат вече досег до медии, технологии, интернет и така нататък. Всичко стана видно. И народът почна да се тюхка колко малоумници има в България.

Извинявам се, че започнах темата "Преди vs Сега", но това е по повод статията, която пусна Вано.
Въпросният "Бай Ганьо", който е олицетворен в тази статия, не е ли едно последствие от "онова" време?

http://www.economy.bg/science/view/15740/Vizhte-bylgarkata-koyato-spasyava-sveta-ot-ebola- (http://www.economy.bg/science/view/15740/Vizhte-bylgarkata-koyato-spasyava-sveta-ot-ebola-)

Размисли, чувства, позиции.... Но как да си върнем България?!?!?! Като чета и слушам нещо такова, аз - не, не мога да опиша с думи какво чувствам!
https://alterinformation.wordpress.com/2013/11/19/84921032104/ (https://alterinformation.wordpress.com/2013/11/19/84921032104/)

Светла, позволете ми да коментирам. Няма как да се върне нещо вече изгубено!

Как ще се върне населението по тези села?

Щом няма да се ползва от българи, проблем ли да се ползва от други?

Щом е проблем, какво може да се направи?

Щом нищо не може да се направи, защото който плаща поръчва музиката, дали ще има изход?

Личен въпрос ми е как е възможно всичко да върви с толкова бързи темпове надолу? Просто хората в държавата от мизерията изперкват. А бежанците, хората просто търсят място, което спокойно да нарекат дом. Надявам се, да не създават проблеми. Но кой знае?

Коя съм аз да позволявам или не коментари?

За мен е проблем да гоним народа ни не само от селата, но и от България.
Проблем е народът ни да изнемогва, а да храним чужди.
Проблем е народът ни да се самозапалва от мизерия; да се отказва медицинска помощ на българка, защото няма 10 лева, а за бежанците да е осигурена такава.
Проблем е "бежанците да решат демографския ни проблем".
Проблем е идването в родината ни на някои бежанци със съмнителни цели.
...
Мога да изреждам още много. Но няма смисъл.
Просто се възползвах от темата, да споделя мои си вълнения.
И се питам дали децата и внуците ми ще живеят в България като свободни граждани...

(https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xfp1/v/t1.0-9/10349011_310083289184249_5967783653901652847_n.jpg?oh=9f55223bb284025d4352e6aaf48f16d0&oe=55190F76&__gda__=1423633151_d678d708e0dd3bbca7b7a3573f506a99)

Който както иска, така да тълкува.
Аз тълкувам буквално.
И спирам до тук!

Ето едно есе, което си заслужава според мен да се прочете. Важно е да се знае, че есето е прочетено през 74-а година, за да се добие представа за кое време точно се говори.


http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/11/23/2424704_bulgariia_naistina_e_carstvoto_na_posredstvenostta/ (http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/11/23/2424704_bulgariia_naistina_e_carstvoto_na_posredstvenostta/)

https://www.facebook.com/video.php?v=248225965379055 (https://www.facebook.com/video.php?v=248225965379055)

Тия нищожества няма ли кой да ги изрине...

Е нали като ги изринем няма да останат хора. В милата ни татковина е пълно с подобни комплексари, нещастници, които използват животните, за да удовлетворяват егото си. Понякога мъчат също коне, отново с цел доказване на болни амбиции! За съжаление не само хората участващи в подобни боеве са виновни, но и тези, които го подкрепят! Не може да се толерира насилието над животни под никаква форма!

Можеше и да е смешно, ако в него не се крие голяма доза истина...

Аз съм българче – НОВ ПРОЧИТ !

Аз съм българче! Не мога,
без ракия да живея.
Искам да съм като Ботев,
но да пиша не умея.

Аз съм българче свободно,
над закона аз живея.
Всичко българско и родно
ще продам, ако успея.

Аз съм българче и расна,
в дни на преход, в мътно време.
Син съм на земя прекрасна:
„Хайде да я окрадеме!”

Аз съм българче и зная -
таз земя е най-прекрасна,
Имам ли пари и връзки
в обществото ще израстна.

Аз съм българче обичам,
наште планини зелени
Във боклук да се зария –
първа радост е за мене.

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
Ям лекарства и ваксини -
ще живея сто години.

http://www.fermer.bg/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%BE-%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D1%81-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%87%D0%B8-news11942.html (http://www.fermer.bg/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%BE-%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D1%81-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%87%D0%B8-news11942.html)

Как така се краде цяло стадо овци и 2 кучета?!

Ем нали казват, че кучето с овцете си върви :biggrin:

Според мен са хора, които много добре познават стопанина и стадото му.

Ти остави, че го познават и знаят стадото и кучетата, ами тия дни ше се върнат и за останалите!

Едно есе на известния публицист и народопсихолог Иван Хаджийски. Написано преди повече от 70 години, то е е изключително актуално и в наши дни.

„Парвенюто”
Иван Хаджийски, т. I, Оптимистична теория за нашия народ.

Парвенюто (внезапно успелият, новобогаташев) е вид личност от време на цивилизацията (на собствеността).

Душевността на човека се определя от обществения му бит. Но съществува различие в подвижността (скоростта) на бита и душевността. В обществения живот най-напред (като основни) се установяват стопанските отношения, след тях – политическите и дълго време след това съответната им душевност измества старата. Човек може да направи успешен скок в общественото си положение (стопанство, власт, наука изкуство). Съобразно с това той променя и поведението си.  Но превръщането на това външно необходимо поведение в личен нрав, в плът и кръв, поради относителна самостойност на мозъка, не става със същата бързина-минава известно време в подражание, в имитиране. В тази разлика в скоростите се корени онази душевност, която ние наричаме ”парвенюшка” и която, съчетана в известно съотношение, дава на носителите си прозвището „парвеню”. Парвенюто е личност, направила успешен скок в общественото си положение, но неможеща да усвои едновременно и съответния му нрав.

Парвенютата никнат (като гъби) в мътни времена, във времена на стопанска и политическа контрабанда, когато общественият живот дава възможност за бързо успяване. Новите нагли и дръзки възможности обикновено позапират хората от старото спокойно време с неговите установени похвати. Те се боят да свържат името си с открит аферизъм и нескриваеми скандали. Боят се от морални и законни отговорности.

Парвенюто се хвърля без всякакъв морален риск в борбата за своето преуспяване. То не рискува загубването на име, престиж, минало, защото ги няма. За него не съществуват нравствени спирачки, нито съображения за престиж. Той се бои само от физическата санкция на закона, която обаче в такива времена не е много деловита.

Създавайки се обикновено при такива условия, парвенюто е оголена от всякаква нравственост (аморална) личност. Колкото едни пътища за преуспяване са по-преки, по-бързи и по-лесни, толкова повече се доближават до най-откритите и безусловни видове на пиратството: стопанско и духовно (демагогията).

Създавайки се обикновено като стопански мошеник; създавайки си връзки и влияние чрез единствената притежавана от него сила-парите (чрез подкуп или честно заплащане), - парвенюто взема за мярка на човека себе си и става един от най-мнителните хора. За него всички са лъжци и мошеници. Тежко и горко да си повереник на парвенюто.

Правейки такъв шеметен скок, преварвайки мнозина, парвенюто почва да обожествява себе си, да се смята за нещо изключително и да се отнася към другите като към стадо некадърници. Първата жертва на неговото презрение е собствената му жена, с която се е свързал, когато е бил нищо.

Гледайки от достигнатия връх низините, от които е почнал, парвенюто изпитва не само естественото в случая замайване. У него се получава замайване от собствените му сили и възможности. Той почва да губи граници между възможното и невъзможното. За него да успееш значи да желаеш и да вярваш. Поради това животът често пъти превива врата на парвенюто и то се сгромолясва със същата бързина и шум, с каквито се е създало.

Събуждайки се всяка сутрин с чувство, че влиза в приказния сън на неочаквания си успех, в душата на парвенюто клокочи неудържима радост и гордост от собствената му личност. Тази радост го разпъва. Тя е буйна, защото е първична. Тя трябва да бъде споделена, отреагирана. Тук започва отвратителното самохвалство на парвенюто.  Всеки разговор се почва, повива и свършва с новата ос на земята: „Аз”, „Аз” и „Аз”.

Времето на цивилизацията създаде цял арсенал от средства за показ, за изтъкване силата на личността: предмети на лукса. Нищо по-полезно и нищо по-необходимо от това не е създавано за нуждите на парвенюто. То се хвърля върху тези средства за показ със същата стръв, с каквато се хвърля в битката за своето създаване. Но за използване на тези средства за показ не са потребни само пари. Трябва и известен вкус. И понеже магазини за вкус няма, парвенюто тръгва да купува само с кесията си и купува само скъпи неща, и то само защото са скъпи.

Но в света, в който влиза парвенюто, се занимават освен със сделки още и с наука и с изкуство: слуша се музика, посещават се изложби, ходи се на театър, четат се стихове и романи. Мебели може да ни купи и друг. Те имат сами мълчаливо красноречие. Вещите не се нуждаят от обяснения. Но по въпросите за изкуството трябва да се говори. Мълчанието е гражданска смърт. Пък и парвенюто обикновено не е човек, който се примирява да мине за неразбиращ и от по-тънки работи. Но тъкмо тук, където първенюто трябва да получи най-силния блясък на своя успех в живота, аз го напускам... от съжаление за така прахосаната му за личен, а не обществен изход жизнена енергия... защото тук той е най-жалък.

Без думи... Има ли по-жестоко животно?!?
Крайна жестокост облечена в религия. Двудневен хиндуистки геноцид над 250 000 животни!

http://www.jutarnji.hr/foto--pocelo-nevideno-klanje-u-poljima-smrti-bit-ce-ubijeno-preko-250-000-zivotinja/1243257/ (http://www.jutarnji.hr/foto--pocelo-nevideno-klanje-u-poljima-smrti-bit-ce-ubijeno-preko-250-000-zivotinja/1243257/)
http://www.jutarnji.hr/nepalska-polja-smrti/1243263/?foto=9 (http://www.jutarnji.hr/nepalska-polja-smrti/1243263/?foto=9)

(http://www.jutarnji.hr/multimedia/archive/00720/Del6373170_720999S0.jpg)

(http://www.jutarnji.hr/multimedia/archive/00720/Del6373171_720996S0.jpg)

(http://www.jutarnji.hr/multimedia/archive/00720/Del6373173_720993S0.jpg)

(http://www.jutarnji.hr/multimedia/archive/00720/Del6373192_720975S0.jpg)

(http://www.jutarnji.hr/multimedia/archive/00720/Del6373176_720990S0.jpg)

(http://www.jutarnji.hr/multimedia/archive/00720/Del6373177_720987S0.jpg)

(http://www.jutarnji.hr/multimedia/archive/00720/Del6373180_720981S0.jpg)

(http://www.jutarnji.hr/multimedia/archive/00720/Del6373179_720984S0.jpg)

(http://www.jutarnji.hr/multimedia/archive/00720/Del6373190_720978S0.jpg)

Няма какво да се каже повече, то всичко се вижда!
Интересното е, че ги оставят така на поляната!

http://www.capital.bg/vestnikut/capital/k1/obshtestvo/2015/01/01/2444385_kakvo_da_se_pravi/
Статията "Какво да се прави" от списание "Мисъл", 1900-та година, представена във в-к "Капитал.

Край с лъжата за тюркския ни произход

09.01.2015 10:45
http://actualno.actualno.com/Kraj-s-lyjata-za-turkskija-ni-proizhod-news_449997.html#ixzz3OJcCDF4a (http://actualno.actualno.com/Kraj-s-lyjata-za-turkskija-ni-proizhod-news_449997.html#ixzz3OJcCDF4a)


В началото на седмицата излязоха първите резултати от най-мащабното правено досега ДНК-изследване на генофонда в България.

То доказа по безспорен начин, че българите са народ с европейска генетична структура, а тюркските гени са едва 1,5%.

40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия след овладяването на земеделието. Също така за българите са характерни автохтонни, почти ендемични, редки и уникални генни комбинации.

Генетично българите са по-близко до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни.

При предишното голямо генетично изследвано директора на Националната Генетична Лаборатория проф. Иво Кременски заяви в материал в сп. Гео:, "независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ - ние стоим много далеч от основните славянски народи". Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период.

"Освен общите гени с Гърция и Италия, имаме корен, който сме наследили от прабългарите, които са дошли от Изтока. Оттам е индоевропейския ни корен. Нашите предци на коне обаче нямат нищо общо с тюркските племена сочат резултатите - нямаме и 1% гени свързана с монголоидната раса, към която спадат тюркските племена. Дори въпреки историческата ни съдба на петвековно робство в гените ни не са останали следи от дългото съжителство с турци. Възможно е ние да сме обогатили тяхното ДНК, но обратният процес не се забелязва", подчерта акад. Ангел Гълъбов.

Коментар на редактора:

Това генетично изследване е от изключителна важност, а българските медии, учени и историци не му обърнаха почти никакво внимание. Не чухте за него по новинарските емисии, не чухте дискусии в сутрешните блокове, не чухте и изказвания на иначе устатите ни и компетентни историци.

А трябваше.

Защото темата за произхода на българския народ е много важна. И тъй като е много важна не просто за нас, а с голяма вероятност е от световно историческо значение, мнозина предпочитат да мълчат.

Чудовищната лъжа, че българите са тюрки (ако се чудите защо македонските лумпени ни обиждат на "татари", именно затова е) е дълбоко вкоренена в официалната история. Тази лъжа можете да прочетете във всеки учебник по история, по който сте учили вие или вашите деца. Нея можете да прочетете в Уикипедия, нея ще чуете и от устите на най-известните "историци".

А това е лъжа.

Гените не се подават на манипулация. И доказват лъжата. Езикът, в своето историческо развитие, не се подава на манипулация. И доказва лъжата. Простата човешка логика, която куца в официалната теория, също доказва лъжата.

Истината се оказва трудна за възприемане, след като са те лъгали цял живот. И се иска открито и непредубедено съзнание, за да я допуснеш до себе си.

А истината е, че българите са изключително древен народ. Нещо повече. Те са преки наследници на най-древния народ в Европа. Народът, притежаващ най-старата писменост в света, народът, започнал пръв да обработва златото и металите, народът, чиято култура е била на такова високо ниво, че с увереност може да се нарече люлка на знанията, които са превърнали европейската цивилизация в това, което е днес.  Този народ не е бил пришълец. Не е дошъл от Иран, Пакистан, Афганистан, Татарстан, Хиндукуш, Памир и от къде ли не още. Той е живеел тук от незапомнени времена. И ние сме неговите наследници.

Това обаче не чухте никъде през седмицата. Едно такова признание и навързване на непризнатите досега исторически факти би разтърсило и пренаписало не само българската, но и световната история. И понеже залогът е прекалено голям, се мълчи.

От хилядолетия насам историята на българите е била писана от недоброжелатели. Била е преиначавана и манипулирана. Днес обаче, нашата собствена българска научна общност да прави същото, това е престъпление срещу народа, престъпление срещу кръвта.

Рано или късно то трябва да получи своето заслужено наказание. Защото да ограбиш собствения си народ от идентичност, принадлежност и самочувствие е едно от най-чудовищните престъпления.

Автор: Десислава Любомирова

По друг начин казано, тези 40% са тракийската част от гена ни.

По друг начин казано, не.  Хаплогрупа I се смята за най - старата в Европа, но не възникнала на териотрията на континента. Въобще хаплогрупите от подтипа  E-V13 и I-M423 се отнасят като произход за период от порядъка на 25 - 30 000 години, назад в човешката еволюция въобще. А тряките, смятани все пак за част от групата на индоевропейското население се появят на историческата(забелжи, не казвам еволюционната) сцена около V-тото хилядолетие пр.н.е.

В статия пише, че тези хаплогрупи възникват на Балканите.

Виждам, но не пише че са траки. Хаплогрупа I може да е най-старата европейска хаплогрупа, с голям процентен дял на Балканите, но тя идва в Европа от някъде от посоката на Близкия изток като хаплогрупа IJ, след което се развива в хаплогрупа I, всички кроманьонци са с тази група, а те траки ли са?! 
А разпределението и разнообразието на V13 се смята, че представлява, съпровожда въвеждането на първите земеделски технологии, по време на разширяването на неолита от Балканите в Европа.За това съм съгласен, че преобладаващото местно население с модерния E-V13 е подавляващо до Балканската бронзова епоха и започва да се разпростира от тук. Така че тук говорим за доста предтракийски период, като разбира се и те са част от тези хаплогрупи, след като ги наследяват повсеместно.

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/01/22/2458475_sladkiiat_rastej_na_kurabiinica/
Сладкият растеж на "Курабийница", от в-к "Капитал".

http://www.epochtimes-bg.com/2013-03/2013-08-18_02.html (http://www.epochtimes-bg.com/2013-03/2013-08-18_02.html)

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=32047 (http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=32047)

Много ми е интересно това възможно ли е? Колко пък вода да поемат тия дървета? Някой по-запознат може ли да каже дали това е истина или поредния популизъм.

Ами най-логичното обяснение е, че дърветата задържат почвата, а тя на свой ред поема вода. Затова се залесяват и крайбрежни зони покрай реките, дърветата да държат брега да не го "изяжда" лесно реката.  Предполагам, че има и  по-задълбочено обяснение на въпроса.

Прав е проф.Константинов.
Не пропускайте факта, че дърветата имат коренова система, която поема водата от почвата и я разпределя по цялото растение. Отделно вече споменатото по-горе, че растителността способства за задържане на почвения слой, който също има абсорбционни свойства.
Мераците по бърза и лесна печалба водят до унищожаване на природна среда и последващи бедствени положения. Но както винаги, акъла(ако ни дойде) ще е по най-трудния начин- след жертви и разрушения.

Винаги съм се удивлявал как е възможно да има такива изроди. Да знаеш, че рискуваш толкова много животи заради собствената си изгода и въпреки това да продължаваш. А в същото време други изроди го позволяват, знаейки какви ще са последствията. Сигурен съм, че дънер като Бойко Борисов е запознат с тия неща колкото и аз. Важното е да направим магистралките, друго му е_и майката.

Относно дърветата и незаконната сеч, нещата са както сте ги изговорили. Но нека не забравяме, че наводненията и аномалите в климата не само в България. Наводнения имаше и в Австрия и Германия, където отношението към горите е друго. Нивото на подпочвените води в момента  не само в България е доста високо.

Мнението за политиците е отделно.

И аз мисля, че бедствията се получават поради съвкупност от причини. Но въпреки това, аз съм сигурен, че това може да се предотврати. Ебаси, в кой век живеем?

В двадесет и първи век, където всичко се глобализира, комерсиализира и така нататък. Говорихте за това да ни дойде акъла, отново да си припомним къде живеем и, че живеем в тъмно време, размито в тема отговорност и наказание. Хората се бунтуват, това няма отражение. Системата в България, двадесет и първи век, е ясна, тя е организирана.

 :eek:

?

https://www.youtube.com/watch?v=NyEoOKAtiDQ

https://www.youtube.com/watch?v=Cmi8G01K5yU

https://www.youtube.com/watch?v=Co03ZICJGW0

Бай Дафо-един велик гайдар на каба гайдата и достоен човек!

Още по темата на Habits ...
http://www.vesti.bg/bulgaria/uvelichavat-zashtitnite-gori-kato-miarka-sreshtu-navodneniia-6031561

Според мен контрола трябва да стане тотален, наказанията ефективни и респектиращи и всичко ще е добре. Инак, цялата държава да я направят защитена зона, като няма контрол и ефективни наказания все тая.

Съгласен.

Още за незаконната сеч ...

http://www.fermer.bg/танева-уволнява-наред-заради-незаконна-сеч-в-региона-на-котел-news12913.html

"За величието на една нация и моралния и прогрес може да се съди по отношението й към животните" - Махатма Ганди

http://varna.actualno.com/Varnenec-zastrelja-domashno-kuche-i-go-hvyrli-v-kontejner-news_475049.html (http://varna.actualno.com/Varnenec-zastrelja-domashno-kuche-i-go-hvyrli-v-kontejner-news_475049.html)

http://delo.bg/news/abiturient-izbra-narodna-nosia-za-svoya-bal/#prettyPhoto (http://delo.bg/news/abiturient-izbra-narodna-nosia-za-svoya-bal/#prettyPhoto)

Време е да започнем да носим носиите си, както отдавна правят хората в държавите, осъзнали себе си. Браво на юнака!

http://www.momichetataotgrada.com/article/abiturientka-ot-kazanlk-s-prekrasna-vezana-roklya.html#.VWY7D9Ew-Ul

https://www.youtube.com/watch?v=v7A_6H2M7lk (https://www.youtube.com/watch?v=v7A_6H2M7lk)

За богомилите:

https://www.youtube.com/watch?v=zV8n_cxH7go (https://www.youtube.com/watch?v=zV8n_cxH7go)

https://www.facebook.com/vidivodo/videos/10152449974697483/ (https://www.facebook.com/vidivodo/videos/10152449974697483/)

No comment

Слагам го тук (в тази тема) защото не съм сигурна за къде е. Моля, да не се приема като агитация, а само като информация за размисъл.

ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

http://prsr.government.bg/index.php/bg/sections/l2/101 (http://prsr.government.bg/index.php/bg/sections/l2/101)

Поздрави

http://www.dokumentalni.com/?p=3667

«Имаш крава-пиеш мляко…» – народно проникновение.

Социализъм: Имате две крави.Държавата ви конфискува едната и я дава на вашия съсед.Създавате кооперативно стопанство и започвате да го учите как да отглежда вашата крава.

Комунизъм:Имате две крави. Правителството ви конфискува и двете.Продава ви мляко.Чакате на опашка,за да успеете да си купите.

Капитализъм:Имате две крави. Продавате едната.Купувате си бик.Правите стадо от крави.

Американска корпорация: Имате две крави. Продавате едната,взимате обратно на  лизинг и ипотекирате втората.Притискате двете крави да дават мляко за четири.Изненадани сте,че от зор едната крава умира.Информирате анализаторите,че тя е съкратена и те ви редуцират разходите по кредита.Вашите акции се покачват.

Френска корпорация: Имате две крави. Стачкувате,защото искате три крави.После,отивате на обяд и пийвате винце. Животът е хубав!

Японската корпорация: Имате две крави.Модифицирате ги генно, така че те да израстнат до една десета от размера на обикновена крава,а да дават двадесет пъти повече от мляко.

Немска корпорация: Имате две крави.Модифицирате ги да са изцяло руси,да пият много бира,да дават отлично мляко и да тичат със сто километра в час.За съжаление и те искат три месеца отпуска годишно.

Италианска корпорация: Имате две крави , но не знаете къде са.Докато се мотате насам-натам срещате красива жена . Давате си обедна почивка.Животът е прекрасен!

Руска корпорация: Имате две крави. Пийвате малко водка.Броите ги и разбирате,че  имате пет крави.Пийвате още водка.Броите и установявате,че кравите са 42.Идва мафията и ви взима всичките.

Талибанска корпорация: Имате всички крави в Афганистан, които са две.Вие не ги доите,защото не трябва да докосвате интимните им части.Получавате $ 40 милиона безвъзмездна помощ от правителството на САЩ,за да откриете алтернативен способ  за добив на мляко.Вие изпозувате тези пари ,за да си купите оръжие.

Полска корпорация: Имате два бика.Гледачите са редовно намушквани при опитите да издоят мляко от тях.

Белгийска корпорация: Имате една крава.Тя е шизофреничка. Понякога мисли, че е френскиа, друг път фламандска.Фламандката не иска да си споделя нищо с французойката.Французойката иска да контролира млякото на фламандката.Кравата иска разрешение да бъде разполовена.Умира доволна.

Българска корпорация: Имате две крави. Вашият съсед няма. Е, и какво от това?Пука ви на…

Някои изследвал ли е тези два въпроса:
Какви кучета са отглеждали торлаците?
Какви кучета са отглеждали каракачаните обитаващи Стара планина около върховете Ком и Миджур?

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=47255 (http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=47255)

За пръв път се провежда генетично изследване на траките

http://www.focus-news.net/news/2015/09/23/2122099/akad-angel-galabov-za-prav-pat-se-provezhda-genetichno-izsledvane-na-trakite.html (http://www.focus-news.net/news/2015/09/23/2122099/akad-angel-galabov-za-prav-pat-se-provezhda-genetichno-izsledvane-na-trakite.html)

http://www.bnews.bg/article-84134 (http://www.bnews.bg/article-84134)

1. Тезата за траките като трети компонент в българската народност... Която стана официална теза през 70-те години на ХХ век. Съмнявам се, че физически оцелял някои трак след нашествията и присъствието на готи, хуни и особено на авари след 583 г., характерни с тотално унищожение на селищата и хората в днешните ни земи. Освен това какво значи трак след 330 г. Християнската религия унищожава културата им, а гръцкия и латинския език ги асимилира за няколко десетилетия. Когато славяни и българи идват тук в VІІ век, те срещат по собствените им думи (870 г. на Великия събор) елини. А в България апокрифен летопис пише, че когато българите на Аспарух идват в Добруджа и Лудогорието заварват тази земя вече 130 г. празна от елини.
Така, че по никакъв начин не мога да бъда привърженик на теории, че траки и българи са едно и също.


2. Хан Аспарух умира в битка срещу хазарите през декември 701 г. на около 58 години и надделява мнението, че е  погребан в Украйна, макар често и това да се оспорва. Други приемат за година на смъртта му 703, а трети 700 година, като се позовават на Анонимната българска хроника. Моско Москов пък след като анализира Именника на българските ханове смята, че основателят на българската държава е починал през 695 година.

През 1930 година Владимир Гринченко прави разкопки на терен, на който ще се строи металургично предприятие край село Вознесенка до Запорожие на брега на Днепър. Той открива кости на  30 души, златни и сребърни предмети, стремена и стрели, токи от колани и други находки, днес наричани артефакти, в цилиндрична дупка с дълбочина 90 и диаметър 70 сантиметра. След като анализира откритието си, археологът твърди, че са на военен командир и неговите приближени от VII-VIII век. Сред находките е и сребърен орел с копчета по опашката и монограм на гърдите. И тук, както и при предполагаемия гроб на Кубрат, има следи от огън, а е известно, че прабългарите са изгаряли своите мъртъвци.

По-късно учени, сред които и български, разчитат надписа като „Еспор“ или „Испор“ – имената, с които хан Аспарух е наричан в старите византийски хроники. Доказано е, че птицата е беркут или скален орел, която пък е тотем на прабългарите. В накрайниците на коланите, ритуалните чаши и  палашите е открит хиралдически трилистник, символ на рода Дуло, който обаче не е приет като категорично доказателство. Други учени прочитат надписа на монограма като „Петрос“ и с това задълбочват загадката. Дори и проф. Рашо Рашев, който проучва Плиска през лятото на 2005 година, изразява мнение, че хан Аспарух и синъту Тервел са погребани именно край столицата си. Досега там гробове не са открити. Руснаците и укаинците пък приемат, че край Вознесенка е гробът на руския княз Светослав, загинал в битка с печенегите.

Две книжки за теб, Habits - по въпроса за траките: проф. Божидар Димитров „12-те мита в българската история”, а по въпроса за гробовете на българските владетели - Григор Николов “Български загадки 2″, мисля че ще ти бъдат интересни! Поздрави!

Благодаря, ще намеря книжките при първа възможност.

Относно траките, ако наистина се е предприел такъв смел ход с изследване на тракийските гени, то това би дало много отговори на всички.
Моето мнение малко или много си противоречи с твоето. Самият Херодот е написал, че траките са били най-многобройният народ след индийците (макар и да не са били събрани под една държава или владетел).  Някак си не мога да разбера как така един такъв огромен народ ще бъде заличен от Земята току така и изведнъж те просто изчезват от историята. И не само това, има не малко сходства между културата на така наречените "траки" и "пра-българи". Има една теория, в която се казва, че българите не стъпват на Балканите през 7-и век за първи път. Те просто се връщат там, от където са корените им. Доста смела теория на пръв поглед, знам, но аз намирам логика в нея. Бях попаднал на нещо много интересно в интернет наскоро:

Фулко, френски свещеник, описание на Първия кръстоносен поход - 1096 г.:
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.”

Както и да е, теории много. Силно се надявам, че това изследване ще бъде неопорочено и ще даде отговори на много въпроси.


Между другото, тия славяни така и не мога да разбера кои са, какви са, от къде идват...

Последното изречение като питане ли да разбирам ? Ти какво знаеш за тях, не - по-скоро, коя версия за произход долюбваш?

Оставих отворен край на коментара ми, защото според мен е хубаво да се коментира и да се говори за историята. Интересно ми е да чуя какво мислят и какво знаят хората.
За славяните знам общо взето това, което е писано в учебниците- светлокожи, русокоси/червенокоси хора, носещи бели роби.  :lol: Но когато съм се ровил за информация открих, че всъщност първият път, когато започва да се споменава този народ, е през 16-и век (ако не ме лъже паметта).  Между другото, "склави" до колкото знам също е византийско наречие. Така византийските духовници са наричали хората, които не са били християни (или по-скоро такива християни, каквито те са били). Било е синоним на "роби", "неверници". Много подобно е на наименованието "траки".


За съжаление, изразът ти е много точен. Вместо да говорим за историята като наука, оповаваща се на фактология, ние си споделяме различни гледни точки.

Защо тия не се бият за държавата си, пита човек, харизал своята на ДПС, мутри, олигарси
08.10.2015 00:00 прегледана 1566 пъти

(https://lh3.googleusercontent.com/-Il9kZSJTNb0/VhYqdEA-OCI/AAAAAAAAXzc/_wK0gubEQdM/s600-Ic42/7590_1.png)

А, ДЕ! - Защо тия, дето влизат в България и уж бягат от войната, са млади и здрави мъже, които не са останали да воюват за държавата си?

Това е въпросът, зададен от средностатистическия българин, чиито роднини са се разкарали от България, вместо да се борят тя да стане по-нормално за живеене място, при това не срещу военни организации, а срещу мутри и селяци.

Наведените пред ДПС, олигарси, нагли хора и обществено известни неправдини хора са възмутени, че някакви други хора се опитват да се измъкнат живи, вместо смело да посрещнат калашников откос в гърдите.

"Ма затова сега Сирия е на тва дередже, чуек! Виж ги, млади и прави хора не си бранят родината. Ние тук в България не сме такива!" - споделиха младите и прави българи, продаващи се за парче пица и 50 лева.

zhelyo

.

Изказване на Путин, което ми се струва много на място:

https://www.facebook.com/854476074569989/videos/1240993145918278/ (https://www.facebook.com/854476074569989/videos/1240993145918278/)

Доц.Иво Христов.
Хирургически анализ за хода на съвременната история, трансформацията на капитализма, мястото на България, за превръщането на простотията  в норма, за мехурчетата в блатото на нашето общество.

https://www.youtube.com/watch?v=ug2GlDFWMfA (https://www.youtube.com/watch?v=ug2GlDFWMfA)

не знам дали е за тази тема, но звучи интересно

http://erodopi.eu/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8/ (http://erodopi.eu/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8/)

Ако олигархията си има държава, всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите може да се нарече преврат
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов държа реч по случай 135-годишнината от основанането на интитуцията
Лозан Панов | публикувана на 11 декември в 14:32 часа
Коментари (16)

"Сигурно на мнозина ще им се стори, че съм голям наивник, че се надявах това честване да се превърне в двоен празник, който да надхвърли рамките на институцията. Става дума за гласуваните от парламента промени в Конституцията на Република България преди два дни, с които трябваше да започне връщането на властта в институциите, т.е., разрушаването на статуквото. Но както казва Франклин Рузвелт – "В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено".

Затова, ако за четвърт век демократично съществуване, държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено. Ако през това време близо два милиона българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено.

Ако тези, които останаха, не вярват, че съдебната система е справедлива; не вярват, че партиите ги представляват; не вярват, че органите на реда ги защитават; не вярват, че данъците им работят за тях; не вярват на институциите, не вярват на медиите – значи така е било замислено. Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие благоприятно се развива статуквото – значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за което ние се считаме на хартия, търсенето на истина се нарича преврат, значи така е било замислено. Ако само два дни преди това представителите на политическия елит спънаха конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено.

Дали обаче всички ние, потърпевшите, си даваме сметка накъде ни води замисълът да бъде гарантирана съдебната зависимост? Разбира се, с любезната подкрепа на българския политически елит. Непрекъснато тиражирана лъжа, че начинът, по който се избира ВСС и колегиите във ВСС не е толкова важен, защото видите ли, тепърва предстоят промени в различни закони и кодекси, които са много по-съществени за реформиране на съдебната система, не я прави истина.

Кой извършва селекцията на магистратите, които влизат в съдебната система? Кой контролира техните действия? Кой избира административните ръководители в правораздаването? Кой санкционира магистратите при извършени от тях нарушения? Кой избира хората, които израстват в съдебната система. По закон и Конституция, това е Висшият съдебен съвет.

Тогава съвсем логичен става въпросът кой избира членовете на Висшия съдебен съвет? Как? Каквито кадри влязат в състава на съдебния орган, такива ще бъдат отглеждани и възпитавани в цялата система. Членовете на ВСС се възпроизвеждат надолу по веригата и затова как и какви хора се избират във върховния орган на съдебната власт, е най-важната стъпка, за да започне промяната в цялата система. Хората осмислят институциите и затова техният правилен подбор е най-важната стъпка към пътя на промяната. А не непрекъснатите промени на закони за пред Брюксел, чиято цел винаги е да се печели време.

Усилията, които бяха положени през последните седмици за спъване на реформата са напълно обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани. Сигурно днес отново ще бъда обявен за атентатор, който ще извършва преврат.

Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат. Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща и машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и разбира се, съдебната система. Действията ѝ не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките ѝ не се изваждат на показ, а се изваждат или укриват. Противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ – то те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани.

Именно съдебната власт е тази, която може да изчисти всичко това и да върне върховенството на правото. Обръщам се към вас днес, скъпи колеги, за да ми помогнете в тази трудна задача. Неслучайно атинският законодател Солон издава закон, който гласи, че отбягването на спорове е престъпление за всеки гражданин. Убеден съм, че с ваша помощ, колеги, българският съдия може да се превърне в това, което е негово призвание и което е – да бъде свободен и независим.

Защото ценностите на старите демокрации, на които ние непрекъснато се възхищаваме, не представляват естественото състояние на тези общества, а са отстоявани векове наред. Затова и ние като магистрати, принадлежащи исторически на времето, в което живеем, трябва да се борим с всички сили за върховенството на правото. Казвам върховенство на правото, а не на закона. Защото понятието "върховенство на закона" крие един опасен риск, тъй като става дума за управление на човек от човек.

Върховенството или господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над. Тя е стандартът и съдът е този, който трябва да каже кое е правото, за да го приложи. В този смисъл ви призовавам да се борим заедно с всички сили съдът да разполага с онази степен на независимост, която да осигури господство на правото.

И бих искал да завърша с една притча. Тя не е за жабата и топлата вода. "Кралят осъдил един човек, за чието деяние му се полагало смъртна присъда. Той обаче му предложил да избира своята съдба – или да бъде обесен, или да попадне зад голяма, черна и прашна стоманена порта. Престъпникът помислил и избрал бесилото. Когато на шията му сложили примката, той казал: Стана ми любопитно какво има зад онази тъмна, черна порта?. Кралят се разсмял. "Ето, разбираш ли, получава се нещо забавно – аз на всички предлагам избор и всички избират бесилото". А зад портата какво има?, попитал престъпникът. Аз така или иначе няма на кого да кажа, добавил той, посочвайки примката на врата си. След като замълчал, кралят отговорил. Там е свободата – но хората така се боят от неизвестността, че пред нея предпочитат въжето".

Поздравявам ви скъпи колеги с днешния ден. И моето пожелание към всички вас е да си припомним отново една мисъл на големия Рузвелт – че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем "не" на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека всички заедно се преборим с неизвестността и извикаме силно "Стига вече толкова!". Благодаря ви."

Това ми хареса:  :smile:
"Неслучайно атинският законодател Солон издава закон, който гласи, че отбягването на спорове е престъпление за всеки гражданин."

"Нищожества родни! Спрете се!"

(http://prnew.info/wp-content/uploads/2012/06/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0.jpg)

„Смачкайте гадината!" - този афоризъм на Волтер е призив срещу католическата църква, която той определя като извор на социалните злини и като враг на разума. Разбира се, нито Гого Лозанов е Волтер, нито „Деконструкция" е църква. Тази фраза е само пример за несъвпаденията на възгледите в едно общество. Историческото време не унищожи нито смисъла и значението на Волтер, нито огромното влияние на католическата църква. Наложи им се да преживеят живота си заедно.
Рухването на институциите идва веднага след рухването на съвестите. Това е правило. От онези правила, които са толкова видими, може да ги пипнеш и дори да се порежеш на тях. Нищожествата унищожиха тази държава. И днес в опустошената зловеща къща, наречена България, тук-там пониква трева, зелена, промъкнала се между камънаците, само за да покаже, че животът е по-силен от смъртта. И веднага се намира НЯКОЙ дребен политически мошеник, който да я стъпче, но с „лозунга за демокрация". Така постепенно хората се научиха, че демокрацията може да бъде и тъпчене. Дори дране може да бъде. Зависи от поставените задачи, цели и прочее, но най-много зависи от интелекта на скачащите върху зелените стръкове. И чак след това от американския посланик в София. Защото нито Америка, нито Русия могат да причинят това на България, което тя сама си причинява, убивайки своите мислещи фигури във всички сектори на обществото. Включително в сектора на националната сигурност.
Президентът Плевнелиев, който е най-слабият президент на България, откакто съществува институцията (няма защо насила да крием този факт), отдавна притискаше СЕМ „Деконструкция" да се свали от ефир. Той смята, че така ще бъде по-малко жалък, когато от БНР никой не го посочва.
Нито един властник, господин Роско, не се е почувствал по-добре, когато е изгонил журналисти. Смятате, че ще ни запушите устите?!! Хм. Колкото президентът Първанов запуши устата на Иво Инджев. Но вие сте прекалено глуповат, за да схванете сравнението. И прекалено дребен, за да посрещнете критиката с достойнство. Разбирате ли, г-н Плевнелиев, когато карикатурен образ като вас иска по насилствен начин да си състави авторитет, всички се заливат от смях. Не си ли давате сметка, че досега НИКОЙ ДРУГ не е подронвал престижа на президентската институция както ВИЕ умело и с много хъс го правите?!
На този пост, господин Роско, няма НЕВИННА ГЛУПОСТ! На този пост невинната глупост се нарича ПРЕСТЪПЛЕНИЕ! Затова хората са толкова гневни към вас. Ако не бяхте президент, никой нямаше да се дразни от вашата мащабна карикатура. Но на този пост, поведението и споделените ви мисли в публичното пространство са НЕДОПУСТИМИ!
Не само ние по домашному ви се смеем. Смеят ви се всички чужди дипломати, експерти, политици. Това, че сте заобиколен от банда лакеи, които не смеят да признаят (но много добре виждат и разбират), че „президентът е гол", и така живеете в илюзията за своето ВЕЛИЧИЕ, за съжаление не променя истината.
Има един важен модел, който УМНИТЕ политици знаят: „Там, където не те харесват, просто трябва да отминеш!" Отмъстителността е пагубна за политиците. Тя създава врагове. А на политиците им трябват приятели. Затова „отминаването" е важно умение. В противен случай се превръщаш в малък симпатичен „демократичен" Сталин, може би не толкова кръвожаден на пръв поглед, но само ако имахте възможност, щяхте набързо и по тъмно да попривършите всички другоговорещи.
Знаете ли, господин оглавител на Консултативния съвет по национална сигурност! В резултат на нарочните реформи в сферата на сигурността, България в момента е ликвидирала всяка възможност дори за качествен анализ (тоест властта да знае и да разбира какво е възможно да се случи и какво се случва, да осъзнава заплахите), да не говорим за реални действия и за стратегии за обезпечаване на сигурността. Поведението на българските правителства в международните отношения е на автопилот. То представлява брюкселска папагалщина, без капка разум и адекватно замисляне за възможни щети и наши стратегически цели и планове. През последния четвърт век, а и през последните 10 години, в които България е член на НАТО, а по-късно и на ЕС, у нас са изпращани посланици на други държави, които в огромната си част са служители на разузнавателните служби и в частност на военното разузнаване. Като отговор на това правило, ние българите, или по-скоро вие (властниците), реформирайки и разузнавателните, и дипломатическите служби, направихте тъкмо обратното: Изпращаме закачливи персонажи като Надка или разгулно-оргийни като Стефчо в сложни и мощни държави, включително в наши съседи като Турция, държава, с която винаги трябва да се отнасяме внимателно.
Но дипломатическите ни мисии и избори са само пример за тоталната разруха на сигурността и разума у нас. Не мога да проумея това несвършващо пиршество на самоубийството на България! Вие проумявате ли го, г-н Роско? Единствено ние прибираме експерти и професионалисти и ги заменяме с Надки и разхлабени наглеци, които главният ни „стратегически партньор" намира за по-симпатични, тъй като са безпомощни дори да разберат заплахите, камо ли да направят нещо повече. Дипломацията не е място за почивка, еснафлък и разгул. Дипломацията е стратегическо занимание за подготвени експерти, тя е част от структурите на сигурността на една държава. Вие, г-н Роско, не можете да бъдете ръководител на Консултативния съвет по национална сигурност, защото сте ментално неравновесен. Има опасност дори в гласа ви. Нямате балансирана и разумна преценка. Това е болест. Отслабване на личността.
Пиша този текст, защото СЕМ е просто ваш инструмент. Не се сърдя на посредствените. Те имат само своя страх. Но вие, ... вие сте исторически фатален за България.
Трябва да знаете, че въпреки навежданията ви до върховете на обувките, американците няма да ви подкрепят за втори мандат. Просто американците не подкрепят загубеняци с нисък рейтинг. Ще заложат на друг. Така че свалянето на „Деконструкция" е излишно престараване. Не сте вечен на този пост, а това е доста неприятно за осъзнаване. Властта, г-н Роско, не се състои в това да разчистваш, чистките са губеща формула. Властта е в това да прибавяш. Костов, който ми е много симпатичен, съм сигурна, че го е разбрал, за съжаление обаче късно. Нямаше опит в началото.
Безсмислено е да пиша. Срещу войнстващата посредственост думите са безсилни. Но не към войнстващата посредственост е адресиран този текст. А към малкото останал нормалитет в тази държава. Хора, свалянето на „Деконструкция" от ефир, е поредният напън за ликвидиране на изговарянето на истината. Не виждате ли това, не го ли разбирате! Това е протекторат, в който медиите са фиктивни. В който истината е смазана. Колеги, помислете какво означава да има ЗАБРАНЕНИ хора за канене в телевизиите?! Какво означава да ви накарат ДА ПРЕЗАПИШЕТЕ предаването, защото гостът, който сте поканили си е позволил да каже истината или другата гледна точка? Ще спестя конкретните случаи, които знам. Но, колеги! Независимо дали споделяте или не възгледите и мненията, изразявани в „Деконструкция", помислете за това, че комунизмът не си отиде, за да процъфти ТОТАЛИТАРИЗМЪТ НА НЕВЕЖЕСТВОТО! Вие, колеги, сте най-важната брънка в системата, която може да промени държавата! Защото вие, колеги, можете да ПРОМЕНЯТЕ УМОВЕТЕ НА ХОРАТА, ако искате, разбира се! Дори без да ви уволняват, дори иносказателно, както беше по времето на комунизма. Днес отново се налага да се търсят заобиколни начини за изговаряне на истината. Пелената на некадърността във всички сфери на живота УБИВА тази страна. И колеги, битката не бива да е с левите или десните, с този или онзи възглед, с това или другото мнение. Защото от сблъсъците на различията се ражда и умерената нормалност, в която обществото може удобно да живее. Битката на България е с невежеството.
Имам и един кратък въпрос към вас, г-н Янкулов. Нима мислите, че вашият предшественик не беше подлаган на натиск от властта ли??? Беше. Но издържа. Нито веднъж не опита да окаже влияние върху авторството и свободата в предаването. А предаването не беше по-малко критично към властта. И то в първия мандат на Бойко Борисов, когато той не беше толкова търпелив, както сега. Вие наистина трябва да подадете оставка. Защото унижихте БНР, сведохте тази институция единствено до дребни далавери и игри с бюджета й. Мислите си, че не знаем какво се случва ли??? Знаем, но си мълчим. Представяте ли си, ако проговорим?!

Калина Андролова, a-specto


Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/bulgariya-istinata-rosko-1492440.html#ixzz3vEzwPMEF (http://www.cross.bg/bulgariya-istinata-rosko-1492440.html#ixzz3vEzwPMEF)

"Да си спомним за България преди Борисов"

http://www.dw.com/bg/%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2/a-16816813 (http://www.dw.com/bg/%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2/a-16816813)

   
      
Какво тук значат някакви банани
by newswriter on 06/01/2016 8:44 AM

Веселина Седларска
Редута

Когато трима души те попитат дали си гледал новогодишното поздравление на Владимир Путин, няма как да не се замислиш какво става, защо става. Много кратко и много човешко било словото му. Сигурно. Не съм го гледала, но им се доверявам.

Точно такива хора, ако не същите, преди 25 години казваха, че са били в Париж или Лондон и че там е невероятно, неземно, неописуемо прекрасно. И тогава им се доверявах, не бях ходила.

Освен това Путин бил поздравил  българите около Коледа, макар някакви платени еврогейци и поръчкови соросоиди да твърдят, че поздравлението било фалшиво. И българското кученце бил прегърнал Путин на една от страниците  в годишния си календар. Както се знае, такива хора не вършат нищо случайно.

Той мисли за нас. Но ето че имало хора, които били продали и предали свободата ни за банани, затова сме на туй дередже. За щастие не се гасяло туй, що не гасне, кат Русия няма втора тъй велика на света…

Ама вие сериозно ли? Аз ли съм живяла по онова време, когато нямаше банани, или вие? Защото или не сме живели по едно време, или не сме живели на едно място. Аз със сигурност си живеех тук.

Банани нямаше, но не помня това да ми е било проблем. Проблем ми беше, че не можех да започна работа там, където ме искаха, защото нямах жителство. Проблем ми беше, че съпругът ми е от Будапеща, но не можех да ходя там повече от един път годишно, защото имах право срещу паспорт, подписан в милицията,  да обменя 110 лева във форинти само един път в годината.

Проблем ми беше, че обичах английската литература, но не можех да си я купувам в оригинал. Проблем ми беше, че Държавна сигурност е поискала от мой колега в университета да ме следи, защото мъжът ми е чужд гражданин. (Той е депутат този наш колега сега, жив и здрав да е).  Тази свобода ли продадохме и предадохме? И какво общо имат тук бананите?

Вие питали ли сте някого защо харесва Путин? Аз попитах. Много ги изненадва хората този въпрос. По онзи начин ги изненадва, по който ги учудват въпроси, които никога не са си задавали, защото отговорите са някак естествени, някак се подразбират. И кое точно се подразбира, настоявам да ми отговорят. „Ами…нали виждаш какво е положението сега, какво му харесваш на това положение?“

Така е – виждам какво е положението и изобщо не го харесвам. Помня и какво беше положението, когато бяхме в съветска орбита – още по-лошо беше, с изключение на това, че бяхме млади. Ако Путин може да ми гарантира, че ще ни направи отново млади, сигурно щях да го харесам. Друга причина за харесване не виждам. И тези, които го харесват, които се умиляват, че ни е поздравил, също не могат да ми дадат конкретни причини за харесване. Няма причини.

Путин и Русия са просто другите имена на пустотата. На празнотата. Противоположното на „тук“. Онова „там“, където за нас винаги е бил хубавият живот, недостъпният за българите. Онова „там“ е мястото, където ние засаждаме надеждите си. „Тук и сега“ е лошо. „Там и преди“ е добре. Винаги е така за нас.

Не искам да обидя никого, кръстила съм си го за собствена ориентация „слугински синдром“. Слугата търси добър господар. И като отиде при някого, осъзнава, че господарят на съседната къща е по-добър. Започва да си мечтае да го наемат там. Мечтата  се сбъдва. След което започва да се колебае дали пък не беше по-добре преди.

Ако имаше своя къща слугата, нямаше да са му толкова важни чуждите. Но той няма своя къща, изоставил я е, освободил се е от грижи и кахъри да я поддържа. Но пък се е натоварил с тежкото чувство, че винаги се е минал, че независимо от коя страна на оградата е, тревата от другата страна е винаги по-зелена, а кокошките приличат на патки все там, където го няма.

Много е странно, че любителите на Русия стават и си лягат с мантрата, че те са различни от слугите на капитала, на Америка и Европа. Даже и през ум не им идва, че оглеждайки се за патрон в противоположната посока, точно те се държат като недоволни слуги в търсене на господар.

Изобщо не се респектират от факта, че вече сме си избрали общността, към която искаме да принадлежим, и сега остава ние, само ние и точно ние да си преметем двора и да си подредим къщата. И няма нищо по-нормално да го правим с помощта на тези, които сме си избрали за обкръжение. И че ако непрекъснато ходим насам-натам в търсене единствено на благоволения и подаяния и живеем в кавги кой е по-щедрият голям брат, накрая ще се изпокараме и изгубим.

Колкото повече остаряват, толкова повече забравят в коя посока са излетели децата им, които не искат да живеят в мръсен двор и съборетина. Държим се така, като че ли единствената българска дилема е дали да миеш чинии в Европа или да сечеш дървета в Коми.

Бананът се превърна в емблема на лишенията през социализма. Защо той, а не лишението ни от право свободно да пътуваме, да речем – нямам представа. Както е вече казвано: Мислех, че те искат да са свободни, а се оказа, че искали да са богати.  Свободата е тежко нещо – нищо не ти гарантира, освен самата себе си.

Бананът поне може да се пипне, да се помирише, да се изяде. Сигурно затова. „Мислех, че искат да са свободни, а те искали да са богати.“ Нищо не предадохме и продадохме заради банана, нищо – защото нямахме нищо, освен малка сигурност срещу голяма несвобода.

Толкова е странно това харесване на Путин, че чак започнах да се питам дали пък не е просто и само модерно, някакъв перверзен шик в причудливите ни времена. Като старомоден човек съм сигурна само в едно – както и да кръщаваш пустотата си, тя си остава пустота.

Няма смисъл да я маскираш с имена и населяваш с илюзии. От пустотата има само едно спасение – построяваш си на нея своя къща и преставаш да търчиш да лъскаш праговете на чужди.

Ха-ха, това трябва да го препратя на някои мои познати. Хубаво е, че магията около доброто старо време "при комунизма" лека полека губи сила.

Понеже не открих преместените поустове от днес,пиша тук,макар и да не е  сигурно, че е точното  място.
Продължавам да пиша защото отдавна не съм трети клас,класния да ми нашари контролното с червено
и да свия уши засрамен.Отделно от това не смятам,че това е междуличностно търкане.
Опитвам се да разбера защо един абсолютен лаик е коронован като развъдник макар,че се наака още
преди да е "дал клетва ".От там добива още по -голяма дързост и прави мечешка услуга на МАКК с изя -
вите си в дейсвителност. Няма да конкретизирам колко глупости сътвори във форума и извън него защото
трябва да пиша цяла нощ.
Не мога да разбера защо такъв се побутва и лансира?
Това не е междулично. Той представлява.Той е лице.Кажете ако трябва само да лъскаме имидж.
Ако се прецени мога и да спра да пиша.Почва да не ми дреме.

Не споделям мнението ти. Няма как да споделя мнението ти. Няма как да приема обидите ти. Първо защото не е градивна критика и второ защото не търсят ползата на всички. Ти просто в един момент, доста отдавна реши, че ме мразиш. За мен всичко е лично, въртиш го както искаш, но истината е една. Както и да е, повтарям, че няма какво да деля с теб и очаквам предложение как да се възстанови мира помежду ни. Ако търсиш мир, ако ли не, продължаваш без мен. Аз нямам повече време и нерви за губене.

Постовете са преместени в раздел за съхранение. Не са изтрити.
Няма да коментирам спора и позициите ви тук. Утре е момента нещата да се обсъдят и изяснят.

Свободата е българско желание

Любен Каравелов 
в. „Свобода“, 7 ноември 1869 г.

Линк към ориг.публикация: http://e-vestnik.bg/24527/svobodata-e-balgarsko-zhelanie/ (http://e-vestnik.bg/24527/svobodata-e-balgarsko-zhelanie/)

Както е потребен за земните животни въздухът, и за рибите – вода, така също за човека е потребна, най-напред от всичко – свобода. Без свобода човек не може да рече, че е човек, а половина човек; без свобода човек не може да бъде такъв, какъвто го е създала природата, следователно не може да бъде и щастлив.

За човека, който има човеческа душа и сърце, е сто пъти по-леко и по-приятно да гладува и да мръзне и да бъде свободен, нежели да бъде султан и да робува. Само онзи може да каже, че е човек, който говори и мисли по своята воля; само онзи може да каже, че живее на света, който не търпи да види над себе си никакъв деспотизъм, никакъв бич.
От свободата зависи почти всичко: без свобода няма ни живот, ни щастие – това е вярно като два и два четири. Но човеческото щастие зависи от просвещението, а просвещението – от материалното богатство. А материалното богатство? – от свободата.

Кажете ми, може ли човек да бъде щастлив, когато неговото имане се намира в ръцете на другиго, когато неговата жена и неговите дъщери всеки ден могат да бъдат увредени, обезчестени; и когато над неговия ум, над неговото лице висят топузи и топори, които му не дават ни да говори, ни да пише, ни да мисли както той иска, а по волята на неговите господари? Не е леко за човека да остави своето отечество, своето огнище, свойте роднини и приятели, гробовете на своите прадеди, но ние видим, че хиляди люде се преселяват ежегодно в Америка. И защо? – Да търсят лична и национална свобода.

Всичко, що е свято, мило и потребно на частен човек, то така също потребно и нужно и за цял народ. Само онзи народ може да живее и да напредва, който има свой исторически живот и своя вънкашна и вътрешна свобода, сиреч, който има своя господарствена независимост и своя умствена независимост. Всеки народ, който не съставлява отделно господарствено тяло, той всякаго се подвергава – даже и при най-либералното управление – на някакво си невидимо влияние на централизацията и на господствуващата националност и рядко не търпи от това влияние ущърб за своята народност. Всеки народ, който няма своя умствена независимост, свое домашно развитие, свои народни идеи, който не произвожда нищо самостоятелно и не върви по духа на времето, то тоя народ, рано или късно, трябва да се подчини на влиянието на тая националност, която е по-развита от него, а това подчинение го води към положително ослабление и падение. Ето за какво всеки народ трябва да има свое народно развитие, своя книжовност, свой живот, с една дума своя свобода. Там, дека няма народен самостоятелен живот, то тая народност не може да има блестяща бъдащност и трябва да се подчини на друга по-развита нация или да стои в неподвижно състояние.
Всеки знае, че народното благосъстояние зависи от народното просвещение, а колкото един народ е по-образован, толкова той е и по-щастлив. А може ли един народ да бъде просвещен, богат, щастлив и образован, когато на пътя му стоят такива люде, които не желаят неговото щастие и добро, защото това щастие и добро е пагубно за техните интереси?

Могат ли турците да желаят българското възрождение, българското щастие и българското добро, когато българското възрождение е гроб за турската империя?
Могат ли турците да се радват на нашето българско просвещение и напредък, когато тия твърде добре познават, че само слепите и необразованите народи се дават да се водят за носа?
Ако българите да бяха образовани, то не щяха да търпят да ги газят такива цигани, каквито са турците; а да бъдат тия образовани, то по-напред трябва да бъдат свободни. Тия люде малко знаят турската администрация и турския народ, които мислят, че българите могат и под покровителството на султан Азиса да се просвещават и да напредуват: „От бръмбара мед не се добива.“ Свобода трябва на българския народ, и свобода пълна, свобода българска, а повече нищо!

От петнадесет години насам българският народ захвана да живее и да напредува, но нашето развитие върви тихо и шантаво, защото нашите ръце са везани, нашите идеи незрели, нашите главатари нямат още това свято чувство към своето отечество, каквото имат Мацини и Гарибалди към Италия. А кой е тука крив? – Пак нашето положение, пак турският ярем.

Да вземем за пример нашия черковен въпрос. Българският народ цели двадесет години се бори с гръцкото духовенство и иска да добие своя черковна йерархия или свой самостоятелен духовен живот, но и досега неговите желания и надежди остават си само желания и надежди, а турското правителство го храни само с едни проекти а ла Михайловски, от които на българите оголяха гърбовете и обосяха краката, а полза ни за две пари. А може ли да бъде другояче, когато самите наши главатари: единът бяга нагоре, другият бяга надолу; единът вика „стрижено“, другият вика „косено“? Нашите представители наместо да изпълняват свято и безгрешно своите обязаности, тия се карат за първенство; нашите архиереи наместо да покажат пример на своето стадо и да го научат как да защищава своите права, тия се карат кой да бъде български патриарх и сърдят се, че черковният въпрос се влече така дълго и тия получават само по 30,000 гроша, когато в своите епархии щяха да получават по 100 хиляди гроша; най-после Рилският манастир, това българско светило, тая българска надежда, тоя стълб за българската народност!… Рилският манастир!… Не знаеме и да вярваме ли? Рилският манастир праща помощ на константинополския патриарх? Рилските свети отци, които ние досега сме се научили да почитаме и уважаваме, пращат помощ на нашите врагове, на нашите народни убийци! Дават камъни на нашите кръвопийци, за да ни бият с тях! Както щете, а това не е ни християнско, ни народно, ни човеческо явление, и ние имаме право да помислим, че рилските свети отци или са полудели, или щат полудеят. Мислите ли вие, свети отци, че ако правите това съзнателно, то народът ще да ви прости тая ваша гнусност? – Не, такива неща се никога не прощават и ще дойде време, когато и вие ще преклоните коляно пред народната воля!

Не знаеме как други, но ние мислим, че за нашето българско добро черковният наш въпрос трябва да се остави настрана за някое време и да обърнем внимание на нашето политическо положение, да се постараем да изкореним главното зло, което ни стои на пътя, и тогази да се завземем да лечим по-малките раници, които имаме на нашето тяло твърде много. „Дорде е селото без кучето, хората всякога щат ходят без тояга“, а дорде имаме за господари полудиви и полулуди люде, дотогава всяка една народна наша работа ще върви куцо и сляпо.

Ние, българите, вече се възродихме нравствено: нашата книжовност, нашите училища, нашата журналистика стоят на по-висока степен от турските; нашият народ е способен за култура, за търговия и за цивилизация; ние сме пълни с млади сили, а нашите господари падат все повече и повече и скоро щат престанат и да живеят. Но ние трябва да се приготвим да захванем място и да се покажем пред света, че сме народ, който обещава много за бъдещите времена.

И така, свобода е българското желание, свобода е наша българска надежда, свобода е българската девиза, затова и ние на българската свобода посвещаваме и нашия вестник.

https://www.youtube.com/watch?v=PxIiyYosdfg (https://www.youtube.com/watch?v=PxIiyYosdfg)

Песен на Силви Вартан, която винаги е помнила родината си.

Превод:

Марица е моята река
както Сена е твоя,
но само баща ми сега
си спомня за нея,
понякога...

От първите ми години
не ми е останало нищо,
освен една бедна кукла,
нищо, освен един рефрен
от друго място...

Ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла,........

Всички птички от моята река
ни пееха за свободата
аз едва ги разбирах,
но баща ми знаеше как да ги чува...

Когато хоризонтът стана твърде черен
всички птички отлетяха
по пътя на надеждата
и ние ги последвахме в Париж...

От първите ми години
не е останало нищо... нищо
и когато си затворя очите
чувам баща ми да пее този рефрен...

Нема такава простотия  :no:

(https://lh3.googleusercontent.com/-2jWRrE73mdc/VuZ6RGLmMqI/AAAAAAAAYjw/t3mZObtN4VIS0_yOga5dbjzpLz290v9IQCCo/s960-Ic42/12832366_10153996266813288_3650396349526154630_n.jpg)

Поредно страхотно есе на Любослава Русева със запомнящ се финал.
цитат: "Но най-хубавото е, че освен да си изпонакупим апартаменти и коли, с придошлите капитали можем да си направим картонен макет на държавата. Веднъж сглобим ли го, поне от Космоса ще изглежда, че все едно наистина има такава... "


Поясът на тъщите
Автор: Любослава Русева, reduta.bg

09.04.2016 09:56 


Мъж се връща от погребението на тъща си. По пътя на главата му пада керемида и за малко да го убие. Той поглежда към небето и казва с омраза: „Стигнала си, гадино!“ Този виц може да се стори смешен някъде другаде, но не и в България. У нас тъщите и зетьовете се обичат, имат си доверие.


 

Навремето Захари Стоянов даже изковава абсолютно непреводимия на чужди езици термин „зетьо-шуро-баджанакизъм“. По-късно един виден наш банкер – Георги Губиделников, демонстрира на практика какви са ползите от роднинството по сватовство. Двамата с Теодор Теодоров, който през 1918 година оглавява правителството, основават адвокатска кантора. Докато са съдружници, Губиделников се жени за третата сестра на бъдещия министър-председател - Станка. Двете по-големи сестри на Станка пък са женени за политиците от Народната партия Михаил Маджаров и Стефан Бобчев. Самият Губиделников също е член на тази партия и роднинските му връзки дават основание на политическите противници да превърнат него и роднините му в пример за шуробаджанащина.

 

Но да не се връщаме чак толкова назад!

 

В наши дни тъщата на Цветан Цветанов го дари с 6 (словом:шест) апартамента. Тъстовете на арестувания шеф на на агенция „Автомобилна администрация“ (бивша ДАИ) пък самоотвержено бяха скрили част от плячката на зетя в размер на 401 900 лева. Отново тъща се оказа и в основата на текущия скандал в Държавен фонд „Земеделие“, който застрашава България с рекордна финансова санкция от Европейската комисия по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

 

Историята е класическа:

 

Янаки Червеняков, шеф на сектор в дирекцията, която договаря средствата по програмата, е разобличен от сайта „Биволъ“ в договаряне на два проекта, които са във фрапиращ конфликт на интереси. Той сключва договор с фирмата на тъща си Цеца Петрова Кръстева – „Смарт 5“, за изграждане на къща за гости в село Попина Лъка, община Сандански. Тъщата на Червеняков „печели“ и още един проект с европейско финансиране, но по програма „Рибарство и Аквакултури“, с друга нейна фирма – „Нова Смарт“. Интересното е, че самият зет кара скъпи коли и живее в затворен комплекс в Драгалевци, което не би могъл да си позволи с доходите на държавен служител. Освен това той не е сметнал за нужно да подаде имотни декларации за 2014 и 2015 г., но от НАП не са му направили проблем.

 

Червеняков беше уволнен, във фонд „Земеделие“ влязоха служители на ДАНС и прокурори, а Европейската комисия нае компания за извършване на одит по ударното усвояване на пари по ПРСР през 2015 г. По информация на няколко независими източника в. „Сега“ съобщи, че само по общинските проекти, финансирани от програмата, може да ни бъде наложена санкция за около 250 млн. евро. А ето и най-неприятното: досега на България бяха наложени две корекции - по програма „Околна среда“ (152.9 млн. лв.) и по програма „Развитие на регионите“ (133 млн. лв.), но и двете наказания бяха за сметка на бюджета. „Сега“ пише: „Особеното е, че все пак хазната не загуби финансов ресурс от ЕС, тъй като предвидените за проблемните проекти пари бяха пренасочени към други проекти. С Програмата за развитие на селските райони обаче подобно пренасочване е невъзможно, защото старият програмен период приключи. Прехвърлянето на вината към общините пък ще е равносилно на фалит за огромна част от тях.“

 

Ей така преди години заради един тарикат от Андалусия проплака цяла Испания. Той се беше изхитрил да заблуди органите, контролиращи евросубсидиите по спътникови снимки, с картонен макет на цяла маслинова горичка, който изглеждал съвсем достоверно от Космоса. Подобни случаи, също с маслинови масиви, бяха регистрирани и в шампионката по евроизмами Италия и тъкмо заради тази изобретателност на жителите в южния край на Европа се роди терминът „Маслиновият пояс“. Измисли го британският лорд Денис Хийли, който се опита да разграничи „наглите средиземноморци“ от стриктните северноевропейци. Тогава Хийли даде и пример с  онзи гръцки овчар, цитиран в одиторския доклад на Европейския съд за 2005 г.: още през 2002 г. човекът регистрирал стадо от 470 овце и до 2004 г. надлежно получавал субсидии точно за толкова глави добитък. Междувременно измрели над двеста животни, но по време на одиторските проверки той просто взимал назаем овце от съседа си отвъд баира...

 

Къщата на тъщата като нищо може да е същата работа – на книга да се води „за гости“, а всъщност да се ползва от семейството за почивка. На практика фондът одобрява бизнес плана и отпуска парите, но няма как да задължи стопаните да поддържат определени обороти. Мой приятел, който е експерт по темата, твърди, че злоупотребата е много трудно доказуема. „Отгоре на всичко след 5 години може да правиш с къщата каквото си поискаш, дори да я събориш.“ Субсидията на квадратен метър е около 422 евро, за обзавеждане се отпускат по 2000 лв. на легло и по 1400 лв. на стол в заведение, та затова къщите за гости никнат на най-затънтени места.

 

Дори в случая да не става дума за подобна „изобретателност“, конфликтът на интереси е налице. По информация на „Биволъ“ апартаментът на Червеняков в луксозния комплекс в Драгалевци е купен отново от тъщата, което прави схемата доста очевидна...

 

Дали шефът на фонда Румен Порожанов е знаел всичко това?

 

Не е ясно, но сайтът недвусмислено нарича Червеняков негова „дясна ръка“ и не оставя съмнения, че точно тази ръка е раздавала пари или е „притискала експертите в ДФЗ да не налагат финансови корекции по проектите на определени общини“ – натиск, който „рядко е безплатен“. Самият Порожанов пък е врял и кипял във фонда, доколкото е бил негов директор и в периода от март 2011 до септември 2013 г., когато подаде оставка „по лични причини“.

 

Не на последно място – той би следвало да е опитен финансист, щом беше шеф на кабинета на бившия финансов министър Симеон Дянков, а и министър на финансите в служебното правителство на Близнашки през лятото на 2014 година. Премиерът Борисов даже  се скъса да го хвали в края на миналата година, когато обяви, че ПРСР приключва с 99% усвояване на средствата. Вярно, не каза и как са усвоени, но бодро посъветва: „Продължавайте в същия дух – коригирайте, режете тези, които не са изправни – това събужда доверие и в Европа, и в нас. На практика крайният резултат са милиарди за тези, които работят честно и почтено."

 

Предстои да видим дали крайният резултат няма да е точно обратният или... да. Но пък от цялата работа може да изскочи и някаква файда. Току-виж на британски лорд например му хрумнало да въведе термина „Поясът на тъщите“, с което да ударим средиземноморските тарикати в земята. Така ще дойдат много чужди инвеститори с тъщите си, а ако някой е без любяща тъща, ще му даваме назаем от Цветанов или Червеняков. Но най-хубавото е, че освен да си изпонакупим апартаменти и коли, с придошлите капитали можем да си направим картонен макет на държавата. Веднъж сглобим ли го, поне от Космоса ще изглежда, че все едно наистина има такава...

 

Един коментар на журналиста Явор Дачков от 27.04.2016. Безпощаден като медицинска диагноза.

"България може да се управлява само с диктатура, независимо под каква форма и това е исторически факт. Все едно дали е селяндурска или дясна - от фашистки тип преди 44г.- Стамболийски, Цанков, Борис III  или селяндурска и лява - от комунистически до 89г. Борисов трябваше да бъде българския Путин, но и той, като истински българин, се оказа нефелен за истински диктатор, което и ще го провали. Огромното мнозинство от българите инстинктивно знаят тези неща и отхвърлят органично всеки опит да им се делигират права и да им се вменяват отговорности. Извращенията на властта идват отдолу, а не са плод на елитарен заговор. Мнозинството от българите не могат да свършат никаква работа, ако не бъдат принудени със сила и не им се нареди какво да правят. Никога не са били общност и са в истинска невъзможност да се обединяват за общи цели, както и да извършват синергични действия помежду си, нямат никакво чувство за другия, което най-добре личи сред емигрантите. Ето защо мисля, че споровете около изборния кодекс са губене на време."

Колко прав е човекът!

Пълни глупости според мен. Чудя се от къде е тая склонност към мазохизъм в народа ни. Много обичаме да се самонаказваме, като сами си мачкаме самочувствието и себелюбието.
Това, че в близкото минало голяма част от българския народ е озверял и изгубил пътя, не значи че това винаги е било така. С такива приказки се въртим в един омагьосан кръг. Та ние сме един най-старите и велики народи на тая земя. Факт, който никой вече не оспорва.
Проблемът, който Дачков засяга е глобален. Да не би да си мислите, че има значение дали Клинтън или Тръмп ще спечели изборите в САЩ?

 Другаря Дачков това може би са го учили  навремето в ДС. Явно е забравил вече,че е клепал колеги, приятели, че е доносничил за тоз онзи. Сега се изтъпанва някъде и прави глобални оценки, за "международното положение". Айде нЕма нужда......еле пък от такива мишоци.

 :smile: Разбирам ви оптимизма, но историята и практиката май показват че Дачков е прав. Не е важно какъв е(или не е), а какво казва. Е изразил го е в доста брутални краски, но темата си е достатъчно драматична. Целта очевидно е да ни стресне и да се вземем в ръце. Защото това в което живеем е някаква имитация на демокрация. И истината, която трябва ясно да се осъзнае е че "извращенията на властта идват отдолу, а не са плод на елитарен заговор." И второ, българското общество до тук показва, че не желае да живее по модела на холандско, немско или шведско. Не обичаме демокрация изградена от активни граждани носещи отговорност за делата си като част от силна средна класа. По ни е уютно някак да възложим мисленето и действието на някой тарикат симпатяга. Колкото по авторитарен, толкова е по-харесван. И хич не ни притеснява, че сме "бананово" общество на масова бедна класа и свръхбогати шмекери. Безотговорното отношение на тези долу поражда безотговорното и безотчетно действие на онези горе. Българското общество обикновено не се активизира ЗА, а ПРОТИВ. Когато  избира, не мисли за това кой е най-кадърния за даден пост, а размишлява и действа с идеята кого да прецака или да накаже. Готово е да даде гласа и доверието си на всеки друг(без значение на компетентност и морални качества), но не и на нарочения за прецакване. Понякога идеята за прецакването е с чисто кръчмарски доводи. А понякога и защото онзи кадърния "не е като нас". В последната година доста модна стана тезата, че който не е като нас(не мисли като нас, не прави като нас) е "рубладжия", "комунист", "путинист" и т.н. Епитетите се лепят с фриволността на фейсбук дикусия  в ракиено време.
Често мисленето стига само до там: ако някой е забавен, пък бил и лаик -обществото е ЗА; ако някой е суховат техничар, пък бил и специалист - НЕ.
Интелекта на управлението е функция от интелекта на обществото, което го издига. Ако си избере върхушка от недоучили кариеристи, то тя от своя страна ще се постарае да си отглежда още по-недоучили избиратели, които пък от своя страна ще избират още по недоучили да ги управляват. Една прекрасна низходяща спирала. Има и друг път, но той е свързан с активно мислене и активи действия в посока компетентност, лична, групова и на обществото като цяло.

Да се върнем в полето на кучетата. Ами огледайте се дори само в кучкарския "еснаф". Болшинството структури са сдружения от типа ЕООД с несменяем и неконтролируем от раята лидер-диктатор. Колкото е по-авторитарен, толкова е по-харесван и поддържан. Няма значение в какви криминални дела е забъркан. Даже колкото е по-криминално украсен, толкова е по-тачен -"тц, тц тарикат, ачигьос, върви му далаверата". Пример БРФК и лидерът и, който бе уличаван в какви ли не далавери, но продължава да е избиран на поста.
Опитите за по-свободна структура характерна за по-свободни общества, основана на партньорство и повече лични права и отговорности за всеки член се приема с недоверие. Хората, които търсят и избират такъв тип общуване са доста по-малко от онези, които не могат без авторитарен лидер.
Реалистичната оценка често звучи цинично на първи прочит. Но без ясна преценка, не може да има и корекция.

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана - рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи...

https://www.facebook.com/186309125050655/videos/240385226309711/ (https://www.facebook.com/186309125050655/videos/240385226309711/)

В Украйна погребват убитите си в Донбас с почести, а в Русия- с гузна и позорна криеница
BY ИВО ИНДЖЕВ ⋅ НОЕМВРИ 14, 2015 ⋅ POST A COMMENT

https://www.youtube.com/watch?v=x6RFu553vqk

Понеже истината се познава в сравнението, вижте истината за разликата между днешна Украйна и днешна Русия. Показана е без коментар в паралелни кадри от погребение на руски и украински войници, загинали в Донбас. Вижте официалното, тържественото с почести и хиляди скърбящи украинци на фона на тайното заравяне на руски трупове, охранявано от агресивни тайни агенти, криещи лицата си защото знаят, че това, което правят е срамно и престъпно.

 

Вижте и изберете на чия страна сте в тази провокирана от режима на Путин война, която в България има своите възторжени адвокати- от държавни служители, като добре информираният, главнен говорител на Бойко Борисов по историческите въпроси Божидар Димитров, до всеки друг русофил, чиято основна характеристика е невежеството и чуждополконичеството.

 

Не, това не е пропаганда. Това е кървавата гола истина без коментар. Коментарите са за зрителите, включително за онези които са се нагълтали с руска пропаганда.

„Изго­рели сте живи в сгра­дата? Е, и? Значи вие сте от лошите!"

"Кога протестиращите стават "тълпа"? Кога политическите активисти се превръщат в "паплач"? Кога политическият гняв става "истерия"? Кога щурмуването на правителствени сгради от хора, които се чувстват пренебрегнати от властите, се превръща във "вандализъм"?
Когато говорим за източните украинци. Когато говорим за хората от Одеса, Донецк и други части на Източна Украйна, които клонят повече към Русия, отколкото към новото, подкрепяно от ЕС и Запада правителство в Киев.

Когато преди шест месеца западните украинци излязоха на площада в Киев и започнаха да превземат правителствени сгради, протестирайки срещу тогавашния президент на Украйна Виктор Янукович, те бяха посрещани от западните медии като революционери, демократи, герои в стила на 1989 г., борещи се за свобода.

Но когато източните украинци направиха същото, за да изразят своята позиция към новото правителство, те бяха обявени от западните наблюдатели за

"паплач”, „фанатици" и „вандали” .

Езикът, използван от западните медии, за да се опише политическият гняв на източните украинци, е поразителен и грозен.

Тези протестиращи, за разлика от онези в западната част на Украйна, са "тълпата", която "вандалства"; те са водени от "отцепническа истерия", те са кукли на Путин, ухажвани от Москва.

Това, което ние тук, на Запад, виждаме, не е жур­на­ли­стика, а раз­каз под диктовка, опит да се вмък­нат раз­лични кървави съби­тия в пред­ва­ри­телно написан сце­на­рий.

И не е важно дали те се впи­сват в него или не.

Спо­ред този сце­на­рий запад­ните укра­инци никога не пра­вят нищо лошо (макар на прак­тика да пра­вят), киев­ското правителство е обра­зец на демокрация (въпреки че се про­яви като авто­ри­тарно и анти­демо­кра­тично), а източ­ните укра­инци винаги са недо­дя­лани глупаци, нару­ши­тели на спокойстви­ето, с промити от Путин мозъци, дори самите те да са жертви на ужа­ся­ващо насилие.

„Жур­на­ли­сти­ката на съу­ча­сти­ето",

при която запад­ните комен­та­тори заста­ват на стра­ната на „добрите" спо­ред тях участ­ници в конфликта, не търпи нюанси.

Цялата слож­ност на ситу­аци­ята неизменно се стопява, неудоб­ните факти, про­ти­во­ре­чащи на сце­на­рия, се отхвър­лят настрана, затова пък слу­хо­вете и подпра­ве­ните документи, които под­крепят сце­на­рия, радостно се подемат и попа­дат на първите страници.

Всъщ­ност запад­ното отра­зя­ване на ситу­аци­ята в Украйна илюстрира без­човеч­но­стта на поли­ти­ката на т.нар. хума­ни­тарни интервенции.

Този нов поглед върху меж­ду­на­род­ните отноше­ния предпо­лага, че све­тов­ната общност - тоест запад­ните поли­тици и непра­вител­стве­ните орга­ни­за­ции - имат правото и задълже­ни­ето да водят неста­бил­ните страни от тъм­нината на злото към свет­ли­ната на добрите порядки.

В Украйна ясно виждаме, че на носи­те­лите на подо­бен „хума­ни­та­рен мантали­тет" (назва­ни­ето не съо­т­вет­ства на сми­съла) са необ­хо­дими не само добри хора, които трябва да бъдат спа­ся­вани, но и лоши - на които трябва да се про­ти­вопо­ста­вят.

Те се стремят инстиктивно да превър­нат всеки конфликт на Земята в

битка между пра­вед­ници и него­дници.

Така за едните трябва да има само комплименти и похвали, а другите трябва да бъдат изоб­ра­зени като чудовища.

Виждаме това нав­ся­къде - започ­вайки с Босна пред 90-​те г. на мина­лия век, когато мюсюлман­с­ката общ­ност беше пред­ста­вена като без­спорно добро, а сър­бите - като нови наци­сти, и завършвайки със Судан в нача­лото на това сто­ле­тие, където жите­лите на Дарфур бяха изоб­ра­зя­вани като агънца, а хар­тум­ските управ­ници - като черни дяволи.

Но за да „удържат над водата" сво­ята опро­стенческа идео­логия, която разглежда всички конфликти като битка между порядъчността и тъм­ни­ната, „хума­ни­тар­ното" движе­ние е при­ну­дено посто­янно да измисля чудо­вища, злобни чуж­до­родни същества, върху които запад­ните бър­бор­ковци могат да излеят гнева си, полу­ча­вайки от сво­ята нена­вист морално удо­вле­тво­ре­ние.

Сега тази роля играят източ­ните укра­инци, при­върже­ниците на Русия и самата Русия.

„Изго­рели сте живи в сгра­дата? Е, и? Значи вие сте от лошите!"

Мнозина западни жур­на­ли­сти се над­сми­ват над рус­ката теле­ви­зия, обя­вя­вайки я за рупор на Путин. Ако това е вярно, причината е пре­делно ясна: Путин я финан­сира, това е заплащана от пра­ви­тел­ството про­паганда.

Има обаче много по-​сложен въпрос: защо в слу­чая с Украйна запад­ните медии про­явя­ват подо­бен конформизъм и безпрекословно вяр­ват на моралните шаб­лони на Вашинг­тон и Брюк­сел, съгла­ся­вайки се, че киев­ското пра­ви­тел­ство е добро, а всички тези упо­рити местни лидери в Източна Украйна - лоши?

На тях не им плащат, за да повта­рят като папагали пропагандата, държав­ните чинов­ници не им оказ­ват политически натиск и все пак по въпроса за Украйна запад­ните медии про­явя­ват рядко едно­типно и без­кри­тично мислене.

Това сочи за про­блем, който веро­ятно е дори по-​лош от остарялата официална про­паганда - култа към конформизма, вко­ре­нен в много западни медии, които доб­ро­волно жерт­ват кри­тич­ното си мислене заради евти­ния възторг от съпричастността към митичната битка между доб­рото и злото, към нова сту­дена война. "

Да е живее двойния стандарт и Хелзинския комитет! :cheers:

Значи как не ги е срам украинците да се стремят да запазят суверенитета на държавата си!? И що искат да я опазят от чуждо политическо и икономическо влияние, а пък не щат да се разцепи на парчета!?! Ццц - наглеци!
И понеже моралните устои на западните демокрации са много шаблонизирани, защо ни един мальчик или девочка не хочет летать в Москву? Ама нито един. Но пък каждый хочет в Европу или Америку.
Очень интересный вопрос!  :cheers:

То и башибузука в Батак си е защитавал държавата според някой, ама ние сме били откъм върха на ятагана.

Къде стоят българите в Украйна и Крим? Или и те са лоши и с промити мозъци?

(http://България- остров на съветското монументално спокойствие сред атлантическата общностПолша се готви за следваща крачка в освобождаването си от (символиката на) съветския колониализъм, обмисляйки идеята да премести в „образователни центрове” всички паметници на Червената армия. http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/05/25/2765694_polsha_obmislia_premahvane_na_vsichki_pametnici_na/ Макар това е добре известно на желаещите да знаят, трябва да отбележа отново, че основанията за подобна политика в България са не просто не по-големи, но направо уникални. Поради простата причина, че в България не е убит нито един червеноармеец заради решението на законното българско правителство да нареди на армията си да не стреля срещу настъпващата Червена армия с цел да се избегнат кръвопролития и разрушения. „За благодарност” съветската агентура сваля правителството в София и СССР окупира царството. Лъжа е, че това е било съгласувано със съюзниците. Сталин просто си „взима” България за себе си. Изнудва западните си съюзници с факта, че войната още не е приключила, поставяйки ги пред свършен факт. На този „свършен факт” с 45 годишно продължение са посветени паметниците на благодарността за съветската окупация в България, издигнати 10 години след нахлуването на Червената армия като „жалони на поробителя” ( по израза на скулптора проф. Любомир Далчев в негово писмо от 29 март 1993 г., съавтор в оформянето на Монумента на окупационната  Червена армия МОЧА). http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=958515 След балтийските държави, които имаха късмета да не бъдат признати от САЩ за съветско владение, Украйна и Полша предприемат решителни стъпки към пълно самоосвобождаване от съветската символика. Правят го при утежняващите задачата обстоятелства, в сравнение с България. Защото навсякъде в тези бивши съветски колонии са се водили боеве и са загивали червеноармейци. Върху този факт Москва строи протестите и възраженията си. Докато в България единственият коз на Кремъл днес е…Бойко Борисов. Гордият с личната си намеса във всякакви въпроси властелин на държавата е главният охранител на съветската символика, която не само не е застрашена от преместване в музеите, но и все по-ревностно бива пазена от протестни акции на българите, настояващи лъжата за съветското освобождение на България да бъде пратена там, където й е мястото: сред останалите експонати от епохата на комунизма с чисто идеологическо значение.С качулки бранят срамаНА СНИМКАТА ОТ 11 МАЙ 2016 г. пред МОЧА: зад маската на униформения се крие всъщност лицето Бойко Борисов, закрилникът на съветската символика в България Онези путинофили, които бранят в лично качество МОЧА в София и му се кланят като на лъжлив пророк щяха са малко екзотично племе на чужда служба  без възможност да повлияе върху преместването на съветските тотеми в случай, че държавата прояви поне малко национална гордост и се разпореди това да стане. Туземните ни съвтофили обаче имат мълчаливата подкрепа на уж проатлантическата ни власт, която се оправдава пред Кремъл публично за всеки американски танк на учение в натовска България, какво остава да допуснат съветското имущество да „пострада” чрез поставянето му в музеите. В съседна Румъния, чиито войски са воювали дори на съветска територия, а след това са оказали яростна съпротива срещу съветското контранастъпление при обрата във войната, все още стърчат съветските монументи, но без да се радват на ухажване и уважение – поради липсата на хрантутена от Москва пета колона. Съответно натовска Румъния с готовност прие американския противоракетен щит, немислим явно в рамките на България, чиито премиер непрекъснато се кълне във вредата от западните санкции срещу Русия, пъшкайки под необходимостта да ги приема заради колективното решение на ЕС и НАТО. Колкото по-голям е отливът на атлантическата вълна от съветските наноси в бившия заден двор на СССР, толкова повече се вижда, че България е остров на съветското спокойствие в периферията на демократичния свят. Кой друг, ако не управляващите, начело с всевластния Борисов, е отговорен за това?!)

България- остров на съветското монументално спокойствие сред атлантическата общност
Полша се готви за следваща крачка в освобождаването си от (символиката на) съветския колониализъм, обмисляйки идеята да премести в „образователни центрове” всички паметници на Червената армия.

 

http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/05/25/2765694_polsha_obmislia_premahvane_na_vsichki_pametnici_na/

 

Макар това е добре известно на желаещите да знаят, трябва да отбележа отново, че основанията за подобна политика в България са не просто не по-големи, но направо уникални. Поради простата причина, че в България не е убит нито един червеноармеец заради решението на законното българско правителство да нареди на армията си да не стреля срещу настъпващата Червена армия с цел да се избегнат кръвопролития и разрушения. „За благодарност” съветската агентура сваля правителството в София и СССР окупира царството. Лъжа е, че това е било съгласувано със съюзниците. Сталин просто си „взима” България за себе си. Изнудва западните си съюзници с факта, че войната още не е приключила, поставяйки ги пред свършен факт.

 

На този „свършен факт” с 45 годишно продължение са посветени паметниците на благодарността за съветската окупация в България, издигнати 10 години след нахлуването на Червената армия като „жалони на поробителя” ( по израза на скулптора проф. Любомир Далчев в негово писмо от 29 март 1993 г., съавтор в оформянето на Монумента на окупационната  Червена армия МОЧА). http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=958515

 

След балтийските държави, които имаха късмета да не бъдат признати от САЩ за съветско владение, Украйна и Полша предприемат решителни стъпки към пълно самоосвобождаване от съветската символика. Правят го при утежняващите задачата обстоятелства, в сравнение с България. Защото навсякъде в тези бивши съветски колонии са се водили боеве и са загивали червеноармейци.

 

Върху този факт Москва строи протестите и възраженията си. Докато в България единственият коз на Кремъл днес е…Бойко Борисов. Гордият с личната си намеса във всякакви въпроси властелин на държавата е главният охранител на съветската символика, която не само не е застрашена от преместване в музеите, но и все по-ревностно бива пазена от протестни акции на българите, настояващи лъжата за съветското освобождение на България да бъде пратена там, където й е мястото: сред останалите експонати от епохата на комунизма с чисто идеологическо значение.

С качулки бранят срамаНА СНИМКАТА ОТ 11 МАЙ 2016 г. пред МОЧА: зад маската на униформения се крие всъщност лицето Бойко Борисов, закрилникът на съветската символика в България

 

Онези путинофили, които бранят в лично качество МОЧА в София и му се кланят като на лъжлив пророк щяха са малко екзотично племе на чужда служба  без възможност да повлияе върху преместването на съветските тотеми в случай, че държавата прояви поне малко национална гордост и се разпореди това да стане. Туземните ни съвтофили обаче имат мълчаливата подкрепа на уж проатлантическата ни власт, която се оправдава пред Кремъл публично за всеки американски танк на учение в натовска България, какво остава да допуснат съветското имущество да „пострада” чрез поставянето му в музеите.

 

В съседна Румъния, чиито войски са воювали дори на съветска територия, а след това са оказали яростна съпротива срещу съветското контранастъпление при обрата във войната, все още стърчат съветските монументи, но без да се радват на ухажване и уважение – поради липсата на хрантутена от Москва пета колона. Съответно натовска Румъния с готовност прие американския противоракетен щит, немислим явно в рамките на България, чиито премиер непрекъснато се кълне във вредата от западните санкции срещу Русия, пъшкайки под необходимостта да ги приема заради колективното решение на ЕС и НАТО.

 

Колкото по-голям е отливът на атлантическата вълна от съветските наноси в бившия заден двор на СССР, толкова повече се вижда, че България е остров на съветското спокойствие в периферията на демократичния свят. Кой друг, ако не управляващите, начело с всевластния Борисов, е отговорен за това?!

Иво Инджев в последните години е като зациклила надраскана грамофонна плоча. Напомня ми и на онази стара смешка на Мирча Кришан, където всеки отговор беше ..."краставицата е с 98% вода". Инджев за каквото и да го питат все на русофобия го избива. Вероятно психологически проблем свързан с миналото на журналиста. Обикновено предалите господаря си, се превръщат в най-яростните "кучета" за новия. Именно слугите са и най-активните апологети за замазването на миналото. Такива бяха инициатори на бомбандирането на мавзолея в София. Пак такива искат да свалят паметници. Смятат че като унищожат белезите от един минал период ще изтрият и собственото си участие в онази система.
Е явно испанците са по-глупави. Паметниците от периода на режима на генерал Франко си стоят. Защо ли? Първо защото са част от историята на Испания. И второ- за да им напомня да не правят тази грешка втори път. Испанците имат памет. И се грижат за паметта си. Тук в България паметта не е на почит. Всеки възкачил се във властта решава, че светът започва от него. И унищожава създаденото от предшествениците му. И така при всяка рокада във властта и при всяко въртене спрямо една или друга външнополитическа ос на родните ветропоказатели.
Меко казано е странно в 2016г. да се бори комунизма, 17 години след падането на Берлинската стена и нашенския преврат на 10 ноември. Странно е и да се бориш яростно срещу руското влияние, а да не забелязваш грубата намеса на едни други страни в страната ни. Аршина на родните борци очевидно не е еднакъв. Защо тези активни борци не виждат настоящите проблеми на обществото ни? Няма такива?! Или се иска мислене. Иска се и гръбнак. Иска се и да не си кукла на конци управлявана от Големия брат.
Очевидно безпътицата и липсата на визия за развитие на нашето общество рефлектира в имитация на дейност изразяваща се в чоплене на отдавна минали периоди. И не само. Навъдиха се орди от активни борци срещу умрялото куче на комунизма. Орди налагащи своята "истина" на останалите с типични тоталитарни агитационни методи.

Сравнението ти между Батак и Украйна е супер уместно просто ...
И пак не разбрах - не говорим ли за суверенна държава, към която има посегателство с военна сила, целяща да наруши териториалната и цялост, да разруши държавността и да я нацепи на парчета? Щото годината е 2016, а не 165-и някоя. В съвременна Европа е неуместно и невъзможно да се говори за създаване на нови държави на принципа на военната сила и анексирането.
А какво имат общо българите в Украйна с борбата на отстояване на една национална идентичност срещу имперските стремежи от друга страна, въобще не разбрах.
ПП От тъмно червената статия особено ми "хареса" как лошото украинско правителство пречи на добрите местни упорити лидери. Само дето не разбрах тези лидери на какво са лидери, колко легитимно им е лидерството. И защо в крайна сметка като Запада и Америка са толкова лоши и гадни всичкит емигрират натам, а пък към добрата и братска и любяща Масква никой не ще да ходи.

Атила, не си прав за някои неща според мен.
Съгласен съм, че историята трябва да се помни и е идиотско да се опитваш да я изличиш. Но в крайна сметка за периода, през който България бе 16-та република на СССР, трябваше да се потърси отговорност. На тези, които са избивали хора в лагерите на смъртта, на тези които оставиха една фалирала държава след уж слизането си от власт. На тези, които забраняваха на хората да говорят и пътуват свободно, на тези които наложиха клатокрацията и гъзолизането като единствен начин за кариерно развитие. А наказани няма, официално не се заклеймиха зверствата на комунизма, неговите простотии и идиотщини.
Също не съм убеден, че комунизмът или поне кадрите му са мъртви и забравени. Елементарен преглед на хронологията на събитията показва, че това далеч не е така. Говоря за натрупването, разпределението и преразпределението на капитал от 1989-та насам. У кого попаднаха ключови отраслови предприятия, някои с национално значение? Кой държи монопола върху пазар на горива? Кой държи монопола върху газта за промишлени и битови абонати?А най-лошото като последица от "пътя към светлия социализъм" е, че българина се изтарикати, омързеливи се. Свикна да работи колкото да не заспи, инициативата му изчезна тотално. Връзкарството и братовчедарството са абсолютни патенти са си 100% онзи строй. Да не говорим за свободомислието. Сега всеки се отвръщава от режима в Северна Корея, но тук си беше негова малко по-софт версия отвсякъде.
И другата страна на медала - какви като националност компании направиха реални инвестиции в България? IT-сектора и въобще комуникациите като цяло са базирани на ноу-хауто и опита изключително на западноевропейски компании. Заводите за автомобилни части също. А това са реално секторите, които единствени бележат ръст в периода от 2009-та насам.
Лично на мен идеята, че чичо Сорос е враг № 1 на Тутраканска селищна система не ми допада.

Поздрави,

За мен комунизма въобще не си е отишъл напротив много млади и необразовани хора са заслепени от Руската пропаганда в България!А,реално Русия ни предлага само мъгливо минало,бъдеще не...!
Та те до скоро не си бяха сменили дори страничните огледала на ладата от 40г.насам.

Неясно съм го написал тогава щом си разбрал, че сравнявам Батак с Украйна.
Просто давам примери за различната гледна точка.
И не, не говорим за суверенни държави. Нито при Украйна, нито у нас.
Говорим за типичното ни чуждопоклонничество и заслепение. Защото ако някой защитава държавния суверинитет щеше да защитава наравно с Украйна и Сирия и Ирак и Либия и... толкова лошата Северна Корея. (За която и ти и аз знаем колко е лоша от медиите, щото въпреки, че сме свободни да говорим и пътуваме свободно не можем да си позволим да видим наживо. Не защото няма да ни пуснат, а защото ще трябва да отделим 3500 лв. колкото е една екскурзия до там.)

А българите в Крим нямат нищо общо с темата освен, че са взели страната на лошата имперска сила. И точно заради това "не разбират, заслепени са и объркани".

п.п. Тъмночервената статия е тъмносиня, щото Русия от доста време е сменила цвета на идеологията. (Ама това за тея дето се сещат.)
Проблема е, че никой не говори За България...

Имало и говорещи за България!

Размисли от Москва след „Евровизия“
 май 16, 2016 Век 21  10 Comments Австралия, Джамала, Евровизия, Поли Генова, Русия, Сергей Лазарев, Сталин, украйна
Анатолий  Безсланов, Москва

poli-genova-eurovisionБългарката Поли Генова със своята великолепна песен и изпълнение на финалния конкурс на „Евровизия“ 2016 покори Европа. Тя зае първото място от участващите страни членки на Европейския съюз. Този успех е уникален. Той говори за безспорен талант оценен от европейските зрители.  Показва също така чрез вота на зрителите, че много българи вече свободно живеят в Европа и сигурно са гласували за своята сънародничка.  Но аз съм озадачен и сериозно разтревожен от това, че моите сънародници не видяха и не оцениха таланта на българската изпълнителка. Еуфорията около представянето на нашия Сергей Лазарев бе голяма, но все пак нима не забелязахме таланта на Поли Генова? При това ние руснаците обичаме и ценим хубавата музика. Но защо тогава не гласувахме за българската песен, която цяла Европа високо оцени? Склонен съм да мисля, че това поведение на зрителите от Русия се дължи поне на две причини. Първо, стана ясно, че българи в Русия не имигрират, явно нямат желание да живеят у нас. И логично нямаше кой да гласува за Поли Генова.  За живот, за работа българите вече предпочитат европейските държави. И това е разбираемо. Стандартът на живот в Европа е по-висок от нашия в Русия. Второ, най-вероятно чисто политически са причините поради които руснаците не гласуваха за Поли Генова.

От много години в Русия се води открита медийна пропаганда срещу България.

PoliИ тя започна, когато тази страна реши да се присъедини към НАТО и Европейският съюз. Наши политици открито говореха срещу този избор на България и обвиняваха българите, че са „предали“ нашата дружба. Но какво да правят българите след като ние сами си разбихме Съветският съюз, а и до днес водим политика, която няма как да се хареса на европейския български народ.  Но въпреки  всичко това и въпреки езикът на омразата, който завладя много мои съотечественици, които вместо да търсят причините за нашите икономически и социални трудности в нашите политици, смятат, че някой друг ни е виновен, не трябваше така да обиждаме българите. Най-малко те може да са ни виновни. Те си гледат интересът на своята страна и този интерес в момента е да бъдат в Европа, а не да се връщат към миналото, което ние им предлагаме. Аз ги разбирам, но не разбирам защо руските зрители не подкрепиха песента на Поли Генова. А тя пееше не за „нашия Крим“, нито за нашите „опълченци“, които в България наричат „терористи“, а за любовта, за  побеждаващата сила на любовта.  А може би моите сънародници са се подразнили от това, че българката не пее за „братската любов“ между нашите народи? Нямам представа. Но във всички случаи

ние руснаците постъпихме лошо, много лошо, показахме се като крайно невъзпитани зрители.

И се изложихме пред българите.  А песента на българката бе достойна дори да спечели конкурса на „Евровизия“. Ужасява ме мисълта, че моите сънародници просто мразят Европа, а покрай Европа намразиха и българите. Защото и българите са европейци. Но с омраза не се живее. Тази омраза направи така, че сами си развалихме държавата – Съветският съюз, а сега същата омраза може да съсипе и Русия. Потръпвам от тази мисъл, но не мога да не я споделя. И ако на  следващия финал на „Евровизия“,  чиято столица ще бъде прекрасният украински Киев, ние отново се покажем като хора, които не ценят музиката, а всичко обръщат на политика, то нищо добро не ни чака като държава.

Ще споделя с българските читатели и моята оценка за песента на украинската изпълнителка Джамала,

djamala-248531-810x0чиято песен спечели конкурса. Всички у нас коментират, че това е политическа песен и не е трябвало да участва в конкурса. Но песента е известна от една година и за всеки нормален човек е ясно, че това е песен за човешкото страдание, за трагедията сполетяла  коренният народ на полуостров Крим в резултат на политиката на Сталин за унищожаване и репресиране на цели народи.  Сталин провеждаше тази политика и преди Втората световна война, и по време на войната и след нея.

stalinТази политика донесе неизмерими страдания на много от народите населяващи Съветският съюз. Тази политика историята еднозначно осъди. У нас това осъждане започна още в средата на 80-те години в  средите на интелигенцията, а  официално антихуманните действия на сталинския режим бяха  заклеймени след началото на перестройката.  За съжаление днес у нас се правят опити за реабилитация на съветския тоталитаризъм, който в някои отношения бе по-жесток от нацисткия тоталитаризъм. Защото германските фашисти избиваха чужди народи, а ние допуснахме нашите управници да унижават и избиват собствения си народ.  Впрочем редица съвременни историци изтъкват, може би с основание, че коренното население на Крим са били българи и че ние сме ги наричали с обидното име „татари“. Не вярвам на тези теории, но е факт, че е непонятна омразата на руснаците към татарите. И когато милата и очарователна украинска изпълнителка изпя вълнуващата песен за огромната човешка трагедия на своя татарски народ, това не бе политика.

Политика бе нашето отношение към българката Поли Генова.

Още повече, че  основен морален дълг на изкуството е да защищава човешкото, да страда заедно със страданието на човека. Няма талантлив поет,  композитор,  певец, който да е останал чужд на темата за човешкото страдание. И когато го е направил талантливо, както го направи украинката Джамала, е логично да спечели конкурса.  Още повече, че това бе общоевропейски конкурс, а известно е, че след Втората световна война гражданите на европейските държави, може би за разлика от нас в Русия, повече от всичко ценят човешкия живот. На мен ми направи впечатление, че Джамала бе подкрепена и от много руски зрители. Вероятно това са украинци или наследници на кримските татари, които живеят в Русия. Вероятно има и руснаци, които са подкрепили Джамала. И това е хубаво, защото тя всъщност отправи послание към всички ни никога да не се връщат онези зловещи сталински времена.

AvstaНо най-много ме впечатли факта, че най-сериозните конкуренти на Джамала – австралийците, са дали сериозна подкрепа на украинската изпълнителка, макар това да  коства на тяхната – също великолепна изпълнителка, победата и я изпрати на второто място. Едва ли австралийските зрители знаят чак толкова за депортацията на кримските татари от Сталин. А и в песента на Джамала не се споменава Сталин, не се споменава и думата депортация. Но имам чувството, че австралийските зрители са усетили в самото изпълнение, че става дума за някакъв ужас преживян от хора, от страдащи хора. И това ги е развълнувало.  Но възможно е и друго обяснение. Ако австралийците не знаят за депортацията на кримските татари през 1944 г. – в ония времена няма глобални информационни мрежи и Сталин не пуска прес съобщения за своите престъпления, то със сигурност днешните австралийци знаят за това, което ние направихме преди 2 години. И е възможно да са си помислили, че песента на Джамала осъжда, както пишат европейските медии „незаконната руска окупация на Крим“. Но ако е така, това показва, че хората в далечна Австралия не са безразлични, не са безчувствени към това което става по нашите географски и политически ширини.

evrovisiqНяколко думи и за нашия Сергей.

Зарадва ме вотът за него на българите. Не знам дали това е вот на руските граждани, които все по-масово се преселват в България или е вот на българските граждани. Няма значение. Българите показаха, че за тях е важна музиката, изпълнението. Докато, за съжаление, нашите зрители проявиха политическо отношение и не оцениха по достойнство таланта на българската изпълнителка Поли Генова. Имаше ли шанс Сергей да спечели конкурса? Вероятно да, ако и този път не бяхме проявили типичната за нас грандомания да показваме своето „руско величие“ чрез размахваните орлови криле взети назаем от националния герб. В това вероятно европейците са видели опит за политизиране и ни отразяха, защото такива са правилата на конкурса.  Но нашата песен бе хубава и мисля, че зае справедливо достойното трето място. Но лично на мен повече ми хареса песента на българката Поли Генова.

Rex, прави ли ти впечатление, че:
1.Най-шумните настоящи антикомунисти са бивши комунисти.
2. Истинските противници на онзи режим бързо бяха изтикани в страни от прожекторите и на тяхно място цъфнаха пробоядисани другари. Впрочем противниците на онзи режим не приемат и настоящия. И отново са репресирани, но по-префинено. Без лагери. Някоя бухалка, прокурорче и жълта преса са къде по ефективни.
3.Политическата ни класа(каквото и да значи това) не обича да стои без голям батко закрилник на золумите им. Ако преди е бил на изток, сега са се обърнали на запад. Но и в двата случаи тези родни другаро-господа са си гледали личния келепир и са използвали ситуацията да се налапват с власт. Никаква национална идея не ги води. По лошо е, че натрапват на останалите своето слугинство. "Демократично" тръбят, че който не се е надупил в избраната от тях посока е ..............(цветисти просташки определения бол). Ако утре от планета XXXX цъфнат инопланетяни, нашите веднага гъвкаво ще им станат прислуга. Само и само за да си запазят правото да скубят раята.

Човек, не съм кон с капаци и не виждам нещата в черно-бяло. За да подмина факта, че всяка велика сила си прокарва интересите където и както може. За Ирак, Сирия и Либия съм абсолютно съгласен, абсолютно.
Но имперски интереси имат и двете страни, за които говорим. С тази разлика, че едната където стъпи трева не никне. А след другата остава това-онова. Никой никога не ни е обичал заради сините ни очи, нито ни е бил брат на добра воля.  Да - като хора, личности - да, но на ниво национален интерес - никога.  Изумявам се как има още хора, които копнеят пак да дойдат да ни освободят, а пък ние да им се хвърлим в краката разплакани (не визирам тебе, защото най-малкото не те познавам).
Абсолютно съгласен, че нашия си държавен интерес остана някъде между другото. За разлика от унгарци, румънци, поляци, балтийци и т.н.

Прави ми впечатление, разбира се. Само дето ти викам, не съм убеден, че другарите наистина са пребоядисани, както и че комунистите са бивши.
Както предполагам на теб ти прави впечатление, че на практика е нямало друг модел, освен еднопартиен (изключая ранния син период, за който спомена). Както и че почти без изключения, политическия елит от 17 години насам като поколение, мислене и школовка, е оформен по онова време. Без оглед на текуща политическа "принадлежност".

Впрочем защо Паметника на съветската армия започна да се определя като паметник на окупатор? До скоро това бе паметник на армията освободила Европа(и България в частност) от хитлеристка Германия. Подобни паметници има в много европейски градове.
Дали защото започна активната пропаганда за подмяна на фактите от Втората световна война. Както е тръгнало няма да се очудя ако скоро реабилитират онзи австриец с малкото мустаче като мъченик в борбата срещу руския империализъм. Съвременните му украински последователи без проблеми демонстрират идеите на нацизма. Европа и САЩ ги гледат без реакция. Дори ги потупват одобрително по невинните главички. Впрочем схемата не е по-различна от онази с добрия Бин Ладен(докато бе острие срещу СССР).

Украйна е опитно поле за Големите алчни батковци. Внесоха им цветна революция по подобие на тези в Латинска Америка през 70-те и 80-те. Оставиха откровени лумпени и кръволоци да безчинстват опаковани като борци срещу руското влияние. И те се престараха. Одеса е очеизвадния пример. Там лумпените не убиваха чужди навлезли в страната им войници Убиваха свои съграждани, съседи. И демократичния свободен свят просто замижа. Простичката идея е да се натиска Русия докато не бъде превзета. Алчността за заграбване ресурсите на тази огромна природна територия е все по явна. И все по нетърпелива.

п.п. Rex не си прав за прекрояванията. Косово е новосформирана държава чрез прекрояване на граници на суверенна държава. НО... понеже е предизвикано и подпомагано от единия Батко е ОК. На него му е позволено да крои и прекроява. Все пак е старши шивач.

п.п.п. Тъй като съм живял в онези времена на активна пропаганда, сегашната такава ми е дори още по-гнусна защото се извършва от тези, които се рекламират като "свободния свят". 

Под бивш имам предвид предишното им костюмче(пропагандна опаковка). Отдолу си е все същия жаден за власт човек. Пропуск е, че не сложих думата в кавички. Някак нашият "елит" все не успява да осъзнае собственият си национален интерес и национална кауза. Очевидно липсва капацитет за това. Къде, къде по-лесно е просто да слугуваш на новия господар.
Голата истина е че и двете супер сили по груб и арогантен начин налагат волята си. Докато има паритет, света ще е добро място за живене. Всяко допускане едната от тях да надделее водят света до диктатура. Било идейно-политическа. Било диктатура на капитала заради каитала. Договори като TTIP  са именно инструменти за тотална доминация на капитала над човека. Интереса на капитала е по-важен от интереса на човека. И това не ни води до нормалност.

На същото мнение съм конкретно за това.

Да преодолеем разединението
статия на Франк Елбе в германското политическо списание „Cicero”. Франк Елбе е бил посланик на Германия в Полша и Индия и пет години е шеф на кабинета на Ханс-Дитрих Геншер.
Илюстрации: Лаура Брайлинг

линк към статията: http://a-specto.bg/da-preodoleem-razedinenieto/ (http://a-specto.bg/da-preodoleem-razedinenieto/)

Пасажи от статията: 
Днешната драма се състои в изоставянето на идеята, според която пътят на  сътрудничеството ще доведе до повече сигурност. Някои партньори на Запада подчертават от дълго време, че в апела на Горбачов за „европейски дом” всъщност няма свободна стая за Русия. Том Фридман, един от най-значимите американски журналисти, още през 2008 г. намери за доста особено общуването с Русия: „Ние очакваме от вас руснаците, че ще се държите като в западна демокрация, но ние ще се отнасяме към вас, като че все едно все още сте в Съветския съюз. Студената война за вас е приключила, но за нас не е.”


Сякаш заслепена, на актуалната западна политика й липсва респектът от опасността от възможна ядрена конфронтация. Русия и САЩ все още се отнасят един към друг със стратегията за взаимно осигуреното унищожаване, като в шаха. Тази стратегия е изградена върху допускането, че двете страни все пак ще се държат рационално. Историкът Михаел Щюрмер разбира ядрените оръжия като инструменти за политическо създаване на структури, „тъй като принуждават насила към самоограничение и отказ от суверенитет, както и висока степен на предвидимост и създаване на доверие. Който забравя този основен факт на човешкото съществуване, може да бъде наказан с това да залезе на картата.”


На мюнхенската конференция за сигурност през 2009 г. се усети леко облекчение, след като американският вицепрезидент Байдън обяви новата американска политика по отношение на Русия: „да се натисне копчето за рестарт”. Президентът Обама се яви като носител на надеждата и получи награда за мир. Но към края на своя първи мандат, Обама безмълвно сложи край на заявената политика – без допълнително обяснение и без консултация с американските съюзници. Неоконсерватизмът взе превес в американската външна политика. Това е една от най-съзблазнителните идеологии за американците, тъй като изхожда от непоклатимостта на желанието за световна хегемония. Американската администрация така планира нещата в Украйна, че създаденият от нея кандидат Яценюк да бъде издигнат на държавна служба чрез преврат, да бъде прогонен управляващия Янукович и накрая – да се стигне до смяна на режима в Русия. Президентът Обама сам призна пред CNN участието на САЩ в преврата: „посредничеството на САЩ в сделката за промяна на режима в Украйна извади Путин от равновесие”. За промяната на режима в края на 2014 г. пееха дори птичките по покривите на Вашингтон.
Операция „Украйна” обаче се превърна във фиаско. Решителността на руската реакция не можеше да бъде предвидена. Путин взе Крим. Западът видя в това „престъпна” анексия. Правилно е да наречем анексията с истинското й име. Западът обаче не може да се фиксира толкова върху присъединяването на Крим, сякаш тази криза няма сериозна предистория с американско вмешателство във вътрешните работи на Украйна. В САЩ още от средата на 2014 г. учени, журналисти, някогашни дипломати и високопоставени ветерани на ЦРУ посочваха истината и основната отговорност за създаването на конфликта. Американските действия игнорираха възможността за истинска политика през 21 век. Путин доста отдавна предупреждаваше и повтаряше, че с интеграцията на Украйна към западната сфера на влияние ще бъде прекрачена червената линия.


Кризата не може да се реши просто с един правен спор. Когато се спука водопроводна тръба, обикновено се вика водопроводчик, за да не бъде залят домът с вода, а не правен експерт. Дипломацията е като да се захванеш с ремонт. Тя трябва да работи за това, да осуетява взаимните турбуленции, Русия да заеме полагащото й се място в евроатлантическата общност и да създаде едно ново мултиполярно и глобално равновесие. За Европа и САЩ не може да има сигурност, ако са срещу Русия, а само ако са заедно с нея. Никой не може да изолира една световна сила с огромни икономически ресурси, без да получи негативи за себе си.
Демонизирането на Владимир Путин не е никаква политика. То е алиби за отсъствието на такава”, каза Хенри Кисинджър. Путин е един от така наречените на руски език „западники” – прозападно настроените в руското общество фигури, които искат Русия да се развива по западноевропейски – и тук има прекрасна възможност да се
използва тази негова проевропейска ориентация. Икономическо сътрудничество от Ванкувър до Владивосток би довело до много висок растеж.


Вече не съм сигурен, дали САЩ и Европа все още имат едни и същи външнополитически си цели. Ние искаме силна Европа, която да си сътрудничи смислено с Русия и САЩ. Американците от своя страна нямат интерес от силна Европа, както нямат интерес от силен икономически съюз между Европа и Русия. Според неоконсерватори като Джордж Фридман  трябва да се „предотврати възможността, германският капитал и технологии да се свържат с руския ресурс и евтина работна ръка.” Смятам Джордж Фридман за фантазьор. Неговите думи обаче ме притесняват, този план за разрушаване на връзките между Русия и Германия и разделението в Европа се припокрива много точно с това, което САЩ мислеха и направиха.

Предлагам да спрем да използваме думите "комунизъм" и "комунисти", защото аз такова чудо не знам да е имало на тоя свят.  :biggrin: Само аз ли не намирам нищо общо между комунизма като идея и онзи режим по време на СССР?

Без думите комунизъм и комунисти :smile:

На 6 февруари 1873 г. е обесен Васил Левски. Осъден на смърт не заради революционните му идеи, не заради борбата му за освобождение на България от Османското иго, а защото не искаше, упорстваше и отказваше както на подкупите, така и на заплахите да стане руски агент. Това е истинската причина Левски да бъде съден от специално съставен за него съд (комисия от 4-ма турци и 4-ма българи) като крадец и убиец, но не и като организатор и ръководител на Българското национално освободително движение.

 

От 1860 година, когато Българската църква е провъзгласена за независима, руската имперска политика старателно следи и премахва най-непримиримите радетели за българско национално самосъзнание и свобода на отечеството ни. Затова, далеч преди турската полиция още да е усетила Дякона, руските тайни служби го държат под око. Причината е, че той упорито, твърдо и неотклонно върши делото си, без да съгласува действията си с плановете на руснаците. Нито един от руските агенти, установили връзка с него, не успява да вплете Левски в кроежите на империята, защото той е непоклатим в увереността си, че който ни освободи – ще ни и пороби. И плати с живота си стореното от него за свободата и независимостта на България.

 

Днес, след почти век и половина същата имперска политика, вече като руска хибридна война накара путинистите да възпеят хорово един от най-презрените и мразени политици – българският турчин Ахмед Доган като по-българин от всички българи!? Мога само да кажа:

 

Спи Дяконе! Не се събуждай!

Добре си там под тази черна пръст.

Благословен си, че не си сред българите,

издигнали Доган над твоя ръст!

/по Златина Великова/

 

Нека да отговаряме на тази война с факти, които разкриват истинското лице на Русия, била тя царска, сталинска или путинска.

Нека на 19 февруари, когато официално ще се отбележи поредната година от обесването на Апостола, да има български ученици, които ще запитат учителите си: защо в България има не само улица с името на истинския убиец на Левски, но той е и известен като герой, и българофил?

 

Нека повече българи извървят пътя на патриарха на българската литература и голям русофил Иван Вазов, който написа с признателност „О, здравствуй ти, Русийо мощна…” , а след години – опознал отблизо истинската й същност възкликна:

 

О руси! Аз друг път ви славях

За подвиг велик и чудесен,

Високо ви ликът поставях

Във мойта душа, в мойта песен!

 

Вий някога знаме Христово

Развяхте за благо човешко –

Строшихте ни игото тежко,

А днеска ни носите ново!

 

Приятели, моля, разпространявайте следния призив:

 

Българино,

 

Ти, който оценяваш и се прекланяш пред делото на Апостола. Ти, който си убеден, че Левски е един от най-светлите БЪЛГАРИ, знаеш ли, че:

 

Ако Левски беше съден като революционер – какъвто е, той щеше да получи като присъда каторга, но нямаше да бъде осъден на смърт! Турците в състава на съда са респектирани от силата, волята и безстрашието на българина. Нито веднъж по време на процеса те не са го обидили, нагрубили или ударили! И това по времето, когато за правоверните животът и достойнството на хората от раята не струва и грош. Усещали са, че пред тях е един необикновен, велик и смел човек, и са се отнасяли към него с уважение.

За да бъде обесен Левски е съден по настояване на руския консул в Цариград граф Игнатиев от специално съставен съд (комисия), в която по искане на консула влизат българите:

 

Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович – член на държавния съвет към империята.

Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община

Хаджи Мануил (Мано) Стоянов – член на софийският меджлис

Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.

На тях руският граф внушава, че Васил Иванов Кунчев е убиец и крадец.

Подлата цел на руснака, изискващ смъртта на Дякона е, да обезглави Българското национално освободително движение и то да бъде подчинено на целите на руската империя – нещото, което българските революционери и най-вече самият Левски не допускаха. Ето думите на Васил Левски до Филип Тотю от 18 април 1871 година:

“Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.”

И думите му по-късно през юли до Д. Хр. Попов:

„Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.“

След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще възкликне: „ Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”

ПОЗОР, за палача, за истинския убиец на Левски – руския граф Игнатиев, на когото българските русофили не само кръстиха улици, но продължават да го споменават като герой!

ПОЗОР, за тези русофилски подлоги, на които Русия е по-скъпа от България!

ПОЗОР, за русофилските мекерета обявили българската азбука за славянска, а създателите й – българските братя Кирил (Църхо) и Методий (Страхота) за византийци!

 

ПОЗОР, за русофилските измекяри, които изопачават паисиевата слав(ъ)нобългарска история на славянобългарска!

БЪЛГАРИН

Има интересни статии за политиката на руската империя преди "Освобождението", като тази например - http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=711:ag&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 (http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=711:ag&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61) .
Не искам да обиждам никой, но според мен е страшно наивно десетилетия наред хората да вярват, че "братушките" идват и ни спасяват ей така от любов към нас. Още по-наивно е сега, когато информацията е на две кликвания разстояние, все още да си носиш капаците на главата и да вярваш в същото.

По отношение на борбата за окупиране на руските ресурси за която Атила писа, мисля че нещата не стоят точно така. Даже точно обратно. Във връзка с последния шоков спад на петролните борси, излязоха доста и като брой, и като обосновка анализи, че идва края на петролната ера. Като особено ми хареса сравнението, че подобно на каменната епоха, която е свършила не поради изчерпване на камъните, ще приключи и интензивната консумация, респ. добив на нефт. Тоест става въпрос много повече за оптимизация, преструктуриране и на практика ограничаване на този бизнес в световен мащаб, а не към стремежа към реализиране на повече продажби. Както и за отмиране на интереса за контрол върху тези ресурси.
В тази посока изразява мнение и Герман Греф  - бивш министър на икономическото развитие и търговията на Русия, по настоящем президент на Сбербанка. Според него руската икономика е проспала момента на преструктуриране и не е готова за настъпващата постпетролна епоха. Ето какво казва той на Гайдаровския форум в Москва, като част от дискуията „Бъдещето невъзможно“ (извадка от статия, публикувана във  в-к Дневник):
„…
А днес можем да кажем, че с въглеводородните горива е приключено. Тази ера свърши.
Както казват, каменната епоха е приключила не защото са се свършили камъните. По същият начин векът на петрола вече приключи. Може би му остават още някакви десетина години, докато се изгради в достатъчна степен цялата инфраструктура за електромобили.
Но днес, когато седнах в една "Тесла", разбрах, че този край е настъпил по-рано, отколкото сме го очаквали. Което ни се случва не за първи път.
Какво означава това за нас?
Изгубихме в конкурентната битка. Ние сме в отбора на губещите, на страните downshifters. (Бел.ред. - downshifting е социално движение в развитите страни, в което хора съзнателно и доброволно се отказват от стандарта си на живот, за да намалят темпото и да живеят по-спокойно, да консумират по-малко и да притежават по-малко; в икономиката и в контекста, употребен от Герман Греф, обаче, този термин означава страна неудачник, обречена на по-бавен растеж, по-нисък стандарт на живот на населението, по-малко иноваторски и интелектуални възможности)
Държавите и хората, които успяха навреме да се преориентират, да инвестират в това и да се адаптират, са днешните победители.
Страните, които не успяха да адаптират икономиката си и да реформират социалните системи и обществените институции, ще губят много.
Този разрив между едната и другата група, за съжаление, ще бъде много по-голям, отколкото в началото на предишната - на индустриалната, революция.
Първата последица от тази четвърта революция е колосалният разрив в доходите на страните победители и губещи, между хората, успели и онези, които не са успели да се адаптират към тази ситуация.
Големият проблем е по средата. Ще има огромно търсене на специалисти с висока квалификация. Ще се съхрани търсенето на ниско квалифицирани работници, което ще се запълни от имигрантите, които виждаме сега. Трагедията ще е за хората по средата - които не искат да се занимават с ниско квалифициран труд и не са готови да се заемат с високо квалифициран.
Какво да се прави с този огромен проблем?
Може да се променят всички държавни институции, защото държавата ще играе все по-голяма роля.
И ключовата роля е на образованието. От детските градини до университетите - трябва да се промени целият модел на образование.
Тук чухме коментари за онлайн образованието - аз не вярвам в онлайн образование от миналия век. То трябва радикално да бъде променено. Защото в момента ние просто преведохме онлайн системата на традиционното образование.
Затова губещи ще са и традиционното, и онлайн образованието, защото трябва да се промени съдържанието му. Онлайн образованието трябва да е съвършено друго, методите на образование ще бъдат съвсем различни.
Вече сме закъснели с тази промяна, а продължаваме да възпроизвеждаме старата съветска абсолютно непригодна система за образование. Тъпчем в главите на децата огромно количество знание, докато в същото време знанието се мултиплицира в огромни мащаби. Учителите, родителите, децата са в шок от това, какво трябва да се направи. Това е огромно разминаване.
Не вярвам в наука, която не е свързана с практиката. Не вярвам в образование, което не е свързано с практиката и науката. Не вярвам в бизнес, който не е свързан с образованието и науката.
…“

Така, че много голяма част от проблема е в собствения телевизор. И някои причини имат чисто икономически характер, породени от недъзите на собствената икономика. Времето, проспано в петилетки и десетилетки консумиране на ресурси, не може да бъде наваксано според мен. Просто, защото една такава икономика се крепи единствено на това. И чистия смисъл на думата не е никаква икономика, още по-малко пазарна.

ПП Този начин на държаво управление, визия и практически резултати, да ви прилича на някой друг?

Краят на петролната ера директно ще рефлектира и при един друг доста голям "играч" - Суадитска Арабия. Интересно ми е какво предприемат те, виждайки края на петролната ера.

Купуват си камили и се оглежда за места из пустинята :)

Rex под природни ресурси най-малкото съм имал предвид въглеводородните горива. На огромната територия на Русия има къде по-ценни ресурси за бъдещето. Да почнем от питейната вода.
Та прицелната точка са тези ресурси, а не нефта и газа.

Интересно е че от 17 години в страната ни всеки може да пише за всичко - пълна свободия. Всеки започна да разбира от история и да пише книги и статии. Благодарение на подобни "историци" на тайната велика история научихме че българите са най-великия народ обитавал земята. Че на всякъде дето се срещне племе с име започващо с 'б" то това са българите. Че древни градове започващи с буква"Б" са също дело на българите. Наскоро почнаха да твърдят че и древните траки всъщност били българи!?! Общо взето се състезаваме с братята македонци по древна великодържавност. Това разни египтяни, елини, асировавилонци, китайци ряпа да ядат. Пак е интересно, че едва в последните няколко години започна активно да се пише, как Русия е виновна за всичките беди на България. Включително, че била осъдила на смърт Левски. Що ли Хайтов, който от години проучва Левски, процесът и гробът не написа че Игнатиев го е осъдил на смърт. Има цяла книга с документи за процесът.
Съжалявам но твърде е очевадна успоредицата между новите агресивни американски позиции спрямо руснаците и обръщането на факти от българската история с краката нагоре. Едва ли не колко ни е било добре с османлиите и руснаците ни развалили рахатлъка с комшуларите.
Впрочем изопачването на историята не е ново. Спомнете си народните епоси за Крали Марко и Индже войвода. Първият реално е бил васал на султана, но народа го е изтъпанил като най-видния борец срещу нашествениците. Вторият пък е бил средновековен мутра-рекетьор, но народа също му е приписал точно обратни качества. Явно обичаме да се самозалъгваме, да изтласкваме неприятната действителност замествайки я в паметта си с тяхната противоположност.

Атила, наистина ли мислиш, че някой  иска да окупира Русия, ама буквално?
Честно да ти кажа, на мен това ми прилича на дето викаш старата пропаганда за лошия Запад, немския хитлеризъм и японския милитаризъм. Които само дебнат някоя пролука в границата, че да влязат и да ни поробят. Това, което се въртеше по времето на соца, на който както сам казваш сме съвременници. Само дето в крайна сметка палачинката се оказа намазана от другата страна и излезе така, че освободителите и победителите заживяха много по-зле от победените. А пък освободените бяха наистина поробени, нациите бяха лишени от интелигенция, а селяндури по цървули управляваха държавите-членки. Пожизнено. Но това е толкова издъвкана дъвка, че наистина няма смисъл да я предъвкваме в тази дискусия.
Лично за мен това си е класическата игра за геополитическо влияние и прокарване на икономически интереси. Руснаците няма как да спечелят тази игра, поради простата причина че нямат икономика извън тази, базирана на продажбата на полезни изкопаеми. Те реално не произвеждат никакъв друг продукт - нито интелектуален, нито технологичен (изключая военно-промишлен комплекс). Тяхната икономика е консуматорска и като такава винаги ще бъде повлияна от индустриалните флагмени. Концепциите са толкова противоположни, че докато едните вървят нагоре, другите за поредна десетилетка дълбаят в тинята - все по-надолу и по-надолу. Та копачите вместо да направят нещо по въпроса им е далеч по-удобно да си пеят старата песен за лошите други и добрите ние.
Та тази борба между суперсилите както ги нарече ти,  в дълбоката си същност е борба на икономики. Като от едната страна е някакво уродливо посттоталитарно подобие на каубойски тип икономика (класическо определение за консуматорска такава) , а от другия истинска пазарна такава. Резултата, сигурно ще се потретя - е видим. Всички млади хора искат да учат, живеят и работят в обществата - продукт на развитите западни демокрации. Въпреки всичките им кусури, щото идеални неща по принцип не съществуват. На изток обаче никой не иска да ходи.

Не не мисля буквално. Все още съм с акъла си.
Окупирана дотолкова доколкото и България в момента е условно самостоятелна държава, предоставила ресурсите си на чужди компании. И не без активното участие на българи получили комисионни за сделките. Защото другият път бе ние да си седнем на задниците, да си плюем на ръцете и да разработим икономиката си. Но от това нямаше да капят комисионни за политици уреждащи сделките. Вместо това изпозатворихме работещи предприятия, разрушихме ги за вторични суровини и сега там зеят полета подходящи за декор на нискобюджетни холивудски екшъни.

Борбата не е на национални икономики. Борбата е на наднационални корпорации за налапване на още и още ресурс и от там власт. Тенденцията е постепенно да осъмнем с една хиперкорпорация, която през годините е налапала всички останали. Борбата е кой ще бъде най-якият. Нещо като битката на безсмъртните във филма Шотландския боец  :lol:

п.п.Не си прав. за всеки влак има пътници. Има млади хора които отиват да учат на запад. Има и такива които учат на изток и в далечния изток. Въпрос на цели, избрана специалност и т.н. Така че нека не боядисваме едноцветно с баданарката. Платното е многоцветно.

Какво да ти кажа - всеки има право на мнение. В случая моето е коренно противоположно на твоите виждания.
Ако се сложат на кантар гадостите, които нашите "мили братя" са ни причинили през годините, за да се тарират везните, американците трябва да ни завземат за бая годинки. А и аз лично не виждам какво лошо е понесла България от Америка, къде са вредите и пропуските. Докато за другата страна има исторически доказателства, поколенчески доказателства, за жалост.
Но, всеки има право на виждания и отношение по даден въпрос, което трябва да се уважава. Радвам се, че си говорим в нормата на добрия тон и с аргументи според това кой с каквито разполага.

Поздрави,

Както казах в преден пост и двете империи не е за предпочитане да ни завладяват. И двете са от чугунен каубойски тип, всяка със своите особености. Това че сме претърпяли щети от едната трябва ли да значи, че безкритично ще гледаме и към другата, която сега агресивно действа на полето? Хич нямаше да ми пука за боричканията помежду им ако те не ни въвличаха в тях къде пряко, къде косвено.
Добре е в България да гледаме към опита на някои северозападни европейски страни. И като икономически модел и като социален модел и като култура. Не харесвам американската страст към печалбарство на всяка цена. Печеленото на пари е издигнато в култ. От средство са се превърнали в цел. И те се опитват да налагат този свой култ на всички. А това дразни и вреди. Ако го прехвърлим в полето на биологията е се едно да приемаме  безкритично завладяването на всички континенти от опортюнистичен вид като сивия плъх. Той е успешен, приспособим, издръжлив и ...унищожава местната фауна. Особено тази на изолирани специфични хабитати, където еволюцията е развила уникални съобщества.

Що да ни си говорим нормално?  :smile:

Имам предвид, че е много добре, дето дискусията не се нажежава.  :smile:
Аз нито любя страстно американците, нито имам някакви лични симпатии. Запознат съм с тяхната политика в Латинска Америка и резултатите от това. Че и в Африка.
Но от руския модел на мислене, на правене на бизнес - от това няма какво да се вземе. Докато добри практики от западните и северноамерикански модели - дал Господ. Неща, които са идейно на светлинни години от това, на което тука му викаме "бизнес", отношение към персонал, етикет спрямо клиента и т.н., и т.н.
България е малка държава, ситуирана на интересно и апетитно място. Опити за влияние и натиск ще има явно винаги и няма как да се избегне това изцяло. Но, че от наша страна не се правят никакви реални опити това  да се смекчи или да се извлекат най-малко дивиденти от ситуацията, е повече от очевадно. В съзнателния си живот май не помня България да е имала някаква външна политика.

А дали е по-добре да не може никой да пише и говори свободно? При кой вариант би се появила истината...
Иначе наистина доста "капацитети" се навъдиха в последно време, прави си.  :biggrin:

Отговора е ясен. Но от липсата на свобода преди 1989г. сега махалото отиде в другата крайност - свободия.
А истината и свободата още чакат някой да ги забележи.

http://www.extremecentrepoint.com/archives/335

http://www.blitz.bg/news/article/416344

http://www.ivremena.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/cenko-chokov-e-narodyt-a-ne-negoviyat-izednik (http://glasove.com/categories/na-fokus/news/cenko-chokov-e-narodyt-a-ne-negoviyat-izednik)

До къде може да стигне изчанчването на модерните западняци. Света почва да се обръща с хастара навън. С всички последствия от това.
http://offnews.bg/news/Kultura_33/Studenti-ot-Jejl-Zakrijte-kursa-po-klasicheska-literatura-ima-samo-b_630453.html (http://offnews.bg/news/Kultura_33/Studenti-ot-Jejl-Zakrijte-kursa-po-klasicheska-literatura-ima-samo-b_630453.html)