Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ

Дирофилариозата е широко разпространено заболяване в световен мащаб, най-често срещано при кучета, котки, порове, лисици, вълци, тюлени, коне. Човекът рядко може да бъде случаен гостоприемник, защото Dirofilaria immitis не може да завърши цикъла си на развитие до възрастен паразит. Дирофилариозата при кучето е заболяване, което до скоро се считаше за рядко срещано на територията на България. На много ветеринарни специалисти то бе известно само теоретично.  За съжаление през последните години случаите неимоверно зачестиха по последно постъпилата информация от ветеринарни лекари - повече от 12% заразени кучета.
 Най-засегнатите градове са Пловдив, Стара Загора, Димитровград, Хаково, Кърджали, Русе, Силистра, Разград, Варна, Бургас и София. В много от случайте дирофилариозата се открива при аутопсия след внезапна смърт на видимо здрави животни, без проявени клинични признаци.  Заболяването се среща най-често при кучета от 4-8 годишна възраст. Мъжките кучета се заразяват от два до четири пъти по-често от женските. В категорията на по-застрашените от зараза са едрите и късокосместите породи, както и кучета живеещи на открито. Тези данни налагат да погледнем много по-сериозно на заболяването. Профилактиката на застрашените от дирофилариоза животни,  е една от мерките, които могат да се предприемат за ограничаването й. Преди всяка годишна ваксина изискайте от вашия ветеринарен лекар да направи профилактичен  тест за дирофилариоза. Когато заболяването се открие в по-ранен етап, шансът за оцеляване и успешно лечение е доста по-голям.
   
Какво представлява заболяването Dirofilaria immitis?

Това е паразитоза на пулмоналните артерии и дясното предсърдие /кървавото сърце/ при кучето, котката, вълка и др., причинена от нематода (кръгъл червей) Dirofilaria immitis. След раждането, микрофилариите (ларви I степен - синьото червейче) достигат по кръвен път до капилярите на кожата, от където при ухапване попадат в междинен гостоприемник – комар или бълха (един комар може да пренесе 10-12 инвазиоспособни ларви). За 8-28 дни паразитът се развива до инвазиоспособен стадий (ларви III степен). При повторно ухапване той попадат в подкожната тъкан, където за около 6 месеца се развива до ларви IV и  V степен и се превръща във възрастен паразит (полово зрял). Ларвите V степен са дълги 1-2 см и могат да предизвикат клинично проявено заболяване при придвижването си в най-дисталните краища на пулмонарните артерии, където те зреят. Целият цикъл на развитие трае 8-10 месеца, а паразитирането в сърцето и артериите продължава 3-5 години.  Възрастните паразити достигат 17 – 27 см. Те живеят в белодробните артерии и дясното предсърдие и предизвикват нарушаване на хемодинамиката, повишаване на кръвното налягане, хипертрофия на дясната камера и дясностранна сърдечна недостатъчност.  Тези промени са по-силни при физически активни кучета. При спортни и работни кучета може да се получи тежка патология, дори и при малък брой паразити.
Шест седем месеца след инвазирането, при наличието на възрастни паразити и от двата пола, кучето развива микрофиларемия. При около 10% от случаите тя предизвиква мощна имунна реакция, която унищожава микрофилариите.
Кучета с голям брой мигриращи ларви V степен могат да започнат да кашлят 2-3 месеца преди да има микрофиларемия или антигени в кръвта. Диагнозата в такива случаи е трудна...

Клинични признаци.
Много кучета с дирофилариоза са асимптоматични. Видимо болните животни се уморяват лесно, отслабват, развиват задух (особено след физическо натоварване), кашлят (често с кръв в изхрачения секрет). Кашлицата е типичен клиничен признак. Основен фактор на заболяването са възрастните паразити, които се намират в пулмонарните артерии и дясната част на сърцето. В някои случаи отделни паразити могат да предизвикат емболия на артерии в мозъка, окото и други органи, което води до тяхното заболяване. Може да се наблюдава асцит, хепатомегалия, иктерус, чернодробна и бъбречна дисфункция. При повече от 60 възрастни паразити се получава запушване на vena cava (доказва се с ехография). При животни със запушена vena cava много често се развива разширяване и пулсации на югуларните вени (ретрограден венозен пулс), дисиминирана вътресъдова коагулация и смърт до 24-72 часа, вследствие на кардиогенен шок.

Рентгенографски признаци
Най-ясно забележимите изменения:
- увеличаване на дясната част на сърцето;
- каудалните лобарни артерии на DV-проекция са с увеличен диаметър; 
- в белодробната тъкан се виждат петна, говорещи за интерстициални или алвеоларни                          инфилтрати, оток, пневмония, фиброза;/снимка бял дроб с петна/
- наблюдават се типични периваскуларни инфилтрати;

ЕКГ - oбикновено е нормална .

Кръвни изследвания.
 При някои животни има еозинофилия, базофилия и/или моноцитоза. При по-тежките случаи се наблюдава регенеративна анемия, дължаща се на хемолиза, или азотемия, хипербилирубинемия, повишаване на серумните чернодробни ензими. Данните от клиничните и параклиничните изследвания се използват за класифициране тежестта на заболяването в четири степени.

Прогноза
-   При I-ва и II -ра степен - добра прогноза при адекватно лечение.
-   При III-та степен – съмнителна, въпреки лечението.
-   При IV -та степен - 100% смъртност без хирургическо лечение. След евентуална хирургическа   
           намеса, прогнозата е както при III-та степен.

Специфични диагностични тестове

•   Тестове за наличието микрофиларии в кръвта.
без концентрация - директно в капка хепаринизирана кръв. Микрофилариите са подвижни и се различават лесно на фона на еритроцитите.
с концентрация - метод на Knott.
Тези тестове са лесно приложими, но ефективността им е около 60 %, защото при  30 % от кучетата с дирофилария няма наличие на микрофиларии в кръвта
•   Серологични тестове на Anigen -  Rapid Canine Heartworm Ag 2.0 Test Kit
Бързите диагнистични тестове са с 99 % ефективност и 100 % чувствителност. Те улавят скрити инфекции дори и при липсата на микрофиларии в кръвта. Както вече по-горе споменахме това се наблюдава при 30 % от заразените животни. Тази липса може да се дължи на различни фактори като: имунна реакция на организма унищожаваща микрофилариите; присъствие на паразити само от единия пол; скорошно третиране с ларвицидни средства (Ivermectin и др.).
•   Изследване по PCR (polymerase chain reaction).
Това е нов метод, за момента недостъпен в България, поради прекалено високата си цена. Той отчита  не само наличието на възрастни паразити, но и техните ларви. 

Терапия

Преди започване на лечението се препоръчва да се направят:
-   рентгенови снимки на гръден кош (LAT и DV);
-   кръвни изследвания които да включват  минимум кръвна картина, урея, креатинин, общ белтък;
-   изследване на урина, включващо поне белтъци в урината и седимент.
При лечение на  Dirofilaria immitis се използват адултицидни препарати, които унищожават възрастните паразити. Лекарствените средства, които се използват в България са Thiacetarsamide (Caparsolate) и Melarsomine (Immiticide). При използването на Тhiacetarsamide има значителна опасност от арсенова токсичност. Melarsomine е с много по-голяма ефективност - унищожава повече от 95 % от паразитите и на практика при спазване на дозите е без токсичност. Според последния на доклад на American Heartworm Society, непрекъснатото ежемесечно прилагане на профилактични дози Ivermectin е високоефективно за унищожаване на ларви III - V степен както и младите до 7-месечна възраст сърдечни паразити. За да се прояви адултицидния ефект на Ivermectin обикновено е необходимо ежемесечно приложение в продължение на 1 година или повече. Може да са необходими и повече от 2 години, преди сърдечните червеи да бъдат унищожени напълно. Колкото по-възрастни са паразитите, подложени на третиране с Ivermectin, толкова по-бавно е тяхното унищожаване. Паразитите предизвикват болестни изменения, докато не бъдат премахнати изцяло. Продължително приложение на Ivermectin не е заместител на конвенционалното адултицидно лечение с горепосочените два препарата. Мъртвите паразити могат да предизвикат сериозни усложнения по време на лечението. Колкото по-голям е техният брой, толкова по-големи са и белодробните изменения. Усложненията могат да се изразят в понижена белодробна функция (заради увреждане на паренхима и кръвоносните съдове на белия дроб). Често се получават инфаркти, засягащи цели белодробни дялове. При обширна тромбоза и изразходване на факторите на кръвосъсирването може да се развие дисеминирана вътресъдова коагулация. При развитие на задух и тежка кашлица след инжектиране на адултициден препарат трябва да се предприемат спешни мерки - бързодействащи кортикостероиди във високи дози (като при шокови състояния), кислородна терапия и пълно обездвижване. Обикновено повечето кучета се подобряват за около 24 часа. При развитие на дисеминирана вътресъдова коагулация, прогнозата не е добра.
 След приключване на лечението с Melarsomine задължително се поставя инжективно Ivermectin подкожно, за да се унищожат останалите микрофиларии в кръвта. Две седмици след това се прави тест по метода на  Knott и ако той е положителен, се повтаря инжектирането на Ivermectin.
Един месец след лечението с Melarsomine трябва да се започне с профилактика на заболяването, ако кучето се намира в район, стационарен за болестта, в сезон, в който има междинни гостоприемници (комари). Четири-пет месеца след лечението с Melarsomine е необходимо да се извърши серологично изследване чрез антигенен тест (например Canine Heartworm Ag 2.0 Test Kit ), за да се потвърди унищожаването на всички възрастни паразити.

Профилактика
 
За профилактика се използват препарати - Ivermectin (Heartgard), milbemycin oxime (Interceptor, Sentinel), moxidectin (ProHeart,ProHeart6), selamectin (Revolution), и пиперазиновото производно diethylcarbamazine citrate (DEC).
Selamectin е нов препарат, който се прилага капково върху кожата, което е по-удобно в някои случаи. Нов метод е и подкожното инжектиране на импрегнирани с moxidectin липидни микросфери, които отделят активна съставка в продължение на 6 месеца . Най-широко се използва Ivermectin  подкожно или перорално веднъж месечно като профилактиката започва един месец след началото на сезона на комарите и завършва един месец след края на сезона. На българския пазар единственото перорално средство за профилактика е Prаzimec-D. То съдържа abamectin, за който няма данни доколко е ефективен.
Препоръчва се всички кучета над 6-месечна възраст в стационарни райони да се изследват поне веднъж годишно. Методът на Knott или дори директното изследване на кръвта са алтернативи, макар и с ниска ефективност. Идеален вариант за такова изследване са Canine Heartworm Ag 2.0 Test .

Живея в Гърция. Тук заболяването е много разпространено. Пренася се чрез комарите. Освен посочените препарати съществува и ваксина, която предпазва от 6 до 12 месеца наименованието е   -  GUARDIAN. Ако се ваксинира кучето не би трябвало да му се дават хапчета за    
DIROFILARIA.

Доколкото знам Prazimek-a също съдържа съставка, която предпазва от заразяване.

Гледам болно куче от тази коварна болест вече 1 година.Кучето има доста рани по краката на предните два крака лапите са уголемени и има капнал нокът.Ана задните крака на тазовете се получиха нови две кървящи рани.Свидетел съм как кучето със зъби премахна козината от таза си и след 2 дни се образува първата рана.През тази 1 година съм го наблюдавал доста още от самото начало кучето много се хапеше по слабините до кръв.Краката доста му уголяха а косама от краката нагоре всичко е нормално.Имам 6 пръсканиа с неустомизан но не мисля че помогна много.Ще бъда благодарен ако някой компетентен даде мнение.

Не е дирофилария.
С напредване на болестта  се наблюдават признаци като бърза умора, задух, особено след физическо натоварване, отслабване, , повръщане, кашлица. Няма кожни поражения. Вашето куче има дерматологичен проблем-възможно гъбичен, краста или друго заболяване. За една година толкова ли не можахте да го заведете за елементарни изследвания на космена проба? Всички кожни заболявания са лечими при правилна диагностика.

Водел съм кучето на лекар правени са му кръвни иследваниа  в кръвта имаше ларви лично ги видях.Докторите ми казаха че може да му бият 2 инжекции  през 12 часа но недават гаранциа  че кучето ще уцелее .Аз нямам  пари да го лекувам.Кучето показва тези признаци които изредихте .Четох този форум че ларвите се развиват подкожно и белиа дроб.

Другото което искам да отбележа преди да заведа кучето на ветеринар забелязах леко накуцване с  преден десен крак .След 2 дни спря да яде ненадейно и от там тръгнаха всички проблеми искам да отбележа че кучето никога не е повръщало.До скоро го разхождах след това неможеше да става.

С неостомозан съм лекувала краста преди три години. Лечението продължи може би около три месеца, а аз педантично спазвах указанията на ветеринарния лекар. И не пръсках кучето, а след къпане с катранен сапун го обливах цялото с разтвора. После продължих с фронтлайн комбо, профилактично, та до сега.
Преди две години на женското ми куче започна да пада козината. Ветеринарният му лекар и предписа някакъв спрей срещу гъбички и наистина, след кратко време, проблемът бе решен. За съжаление не мога да си спомня името на лекарството. Но без друго това няма значение, щом не е предписано от лекар, установил точната диагноза на заболяването.
Според мен, ако имате възможност, посъветвайте се и с друг ветеринар. За да не се упреквате после!!!

Благодаря Светла на мен мие любопитно защо кучето в много от случаите не искаше да става да яде.И защо кучето куца да ли се дължи на болеста  или на друго заболяване.

За нищо.
Във форумите съм получавала много ценни съвети. Но те по никакъв начин не могат да заменят предписанията на личния лекар на нашите четирикраки приятели. Лично аз се консултирах, преди да избера ветеринара за моите.
А мисля, че всеки си обича кучетата. Достатъчно, та ако се налага понякога да се лиши от нещо, за да осигури оптимални грижи за тях.

За жалост, ако не се лекува, кучето ще умре. А когато е в напреднал стадий заболяването, лечението е несигурно и често въпреки него, се стига до летален изход. Лекарството, с което се лекува дирофилария, не се внася легално в Булгаристан... Казва се Имитицид и доколкото съм чувала е доста скъпо освен всичко. По-хуманно би било да приспите кучето си, а не да го оставите да се мъчи. Съжалявам.

При тебе лекари няма ли? Да го оставиш една година без да го лекуваш, виждайки че има проблем???

След като разбрах за болеста на кучето и разбрах колко е скъпо лечението исках просто да си иживе е дните .

Лечение също може да се направи и с програма с доксициклин + витамини. .....живота се спасява, но задъхването и бързата умора се запазват, както и кашлицата на моменти НО по важно е че живота се запазва. ....лечението струва преблизително 70-80лв в зависимост от витамините . И не е необходимо да се чака доставка за лекарства които се продават или не у нас. .... доксициклин има навсякъде.

Вътрешното обезпаразитяване на кучето на три месеца и редовното поставянето на фронтлайн или фронтлайн комбо през летните месеци, могат ли да защитят кучето от тази коварна болест? Някъде бях прочела за това, но не съм сигурна. Ако някой има такава информация, моля да ми отговори и евентуално посочи източника за нея.

Не.

Благодаря, Vano!

аз не съм експерт,но по-вероятно е кучето да има стафилококова инфекция отколкото дирофилария,а относно доксициклина мисля,че не е най-доброто решение още повече,че освен на хапове в друга форма едва ли ще се намери

Всеки сам си решава дали да си лекува кучето или не и колко пари да хвърли за различните лекарства и програми ....на мен ми беше даден възможно най евтиния и успешен вариянт за лечение ,който да прилагаме :). Лекарството си е на хапове - зелени и грозновати . Тази диета я правим успешно ( за мой и техен късмет ) на няколко кучета които са в стадии който при ходене не повече от 30-40 метра започват да се задъхват ,кашлят и само където не припадат . След като е успешна дали се харесва доксициклина или не , не е важно за никой  ,както казах по важно е да се запази живота на кучето ,дано не се налага да се сблъсквате с тази болест ,че може да си смените мнението за отностно докса :) . В района в който живея дирофиларията се среща и съм благодарен много на лекаря който ми направи лечението първия път за да мога да видя какво се изисква,  мое  куче  след тази програма живя повече от 6 г ,след това сме спасили живота на още няколко кучета ,които са живи все още .

Съвсем наскоро диагностицирах това заболяване.Кучето е немски дог и заболяването е в напреднала фаза!В дясното предсърдие се наблюдават вече развитите полово зрели паразити.За мен лечението е ефективно по една схема която е прилагат немските лекари!Искам да приключа лечението и след това ще я споделя!Заболяването е изключително сериозно,защото е зооноза,макар че човека е по -трудно възприемчив!

Дай Боже всичко да мине добре и после да се качът резултатите тук :).  Стискаме палци за хайвана и уцеляването му .

Какво стана, докторе? Успяхте ли да се преборите? В коя фаза от развитието ги диагностицирахте?