Title: Не Спори С Ламята - Йордан Радичков Post by: Mad Max on October 30, 2008, 16:45:53 PM Една нощ из селището се разнесоха трясъци, придружени с викове “Стой!”, “Дръж!” и други заканителни възгласи. После по улицата се зададе ламята, яхната от трима братя. Те бяха чевръсти момчета, извънредно пъргави, и хванали ламята веднага щом тя задигнала ябълката им.
- Дай ябълката, ламьо! – викаше гневно първият брат. - Няма да я дам! – казваше му ламята. - Море, ще я дадеш ти! – казваше вторият брат. - Няма да я дам! – държеше ламята на своето. - Ще я дадеш и хоро ще играеш! – заканваше се третият брат. Но ламята си знаеше своето: - Няма да я дам! Тримата братя преминаха с ламята през селото, излязоха в полето и се загубиха. Няколко дни наред чувахме, че стигнали чак до планините, но ламята все не искала да даде ябълката. Някои казваха, че братята ще успеят да си вземат ябълката, а други твърдяха, че няма да успеят, защото къде се е чуло и видяло ламя да даде ябълката. Но това бяха само предположения. И ламя, и братя изчезнаха, мина лятото, дойде есента, почнаха да падат дебели слани, заваля сняг. Тъкмо заваля сняг и в селото отново се появиха тримата братя с ламята. - Ще дадеш ти ябълката, ламьо! – викаше първият брат. - Няма да я дам! – казваше му ламята. - Ще я дадеш ти, ще я дадеш – казваше вторият брат. - Няма да я дам! – държеше ламята на своето. - Ще я дадеш и хоро ще играеш! – заканваше се третият брат. Но ламята си знаеше своето: - Няма да я дам! Попитах момчетата: “Как е момчета, трудно ли се спори с ламята?”, а най-големият брат каза: - Мани, мани! Остави, че сума думи издумахме, ами заваля сняг и ни измръзнаха ушите. - Измръзнаха ни – потвърдиха другите братя. - Да ви измръзнат! – каза ламята. - Ти не се заяждай, ами дай ябълката! – каза големият брат. - Няма да я дам! – каза ламята. Братята обаче не се отказаха от своето, вързаха ламята пред къщата си и винаги щом някой от тях минеше край нея, я питаше няма ли да даде ябълката и ламята казваше, че няма да я даде. По-късно те престанаха да си говорят с ламята, ами само се спираха пред нея, поглеждаха я въпросително в очите, а тя казваше: - Тц! :lol: :lol: :lol: |