|
Ariman
|
 |
« Reply #8 on: September 03, 2011, 13:21:20 PM » |
|
Колеги, най - новата ни тема е чудесна, но смятам, че би било редно в самото и начало да се спомене за същността на този тъй митичен и мистичен развъдник "Красная звезда". Много и непрекъснато го споменават, било за добро или лошо, но доста и не са запознати със същността на дейността му. Позволявам си да кача една кратка историческа ретроспекция за за основаването, развитието и функционирането на развъдник „Красная звезда” („Червена звезда”).
Развъдникът е създаден през 1924г. (акт РВС №1089 от 23 август 1924г.) със задача - извършване на опити, за въвеждане на кучета в армията. Първоначално развъдникът носи името „Централен опитно – учебен развъдник, школа за военни и спортни кучета”.
Със създаването му, биват положени основите на използването на кучета в Съветската армия, както и развитието на служебното кучевъдство в страната, в клуб по служебно кучевъдство към ДОСААФ.
За успешното решаване на основните проблеми по въвеждането на служебните кучета в редиците на армията, ръководство на Центалният развъдник – школа трябвало да осигури обучение на специалисти, както и провеждането на наично – изследователска и експериментална дейност. Предстояло изготвянето на насоки, ръководства, наредби, както и на много други документи, но опит по това време все още нямало. Това е времето в което организираното служебно кучевъдство започнало да се развива. През 1931г. „Централен опитно – учебен развъдник, школа за военни и спортни кучета” се преобразува в „Научно – експериментален институт по обучение на кучета”(РККА), което позволило организирането и провеждането на целенасочена и ефективна научно изследователска дейност в много по – голям мащаб от досегашният.
Създадените научни лаборатории извършвали своята изследователска дейсност в областите на племенното дело(проф.Ильин Н.А., ветеран Калинин Н.Ф., Алифанов) , ветеринарство (Крючков В.И., Раевская З.А., Назаров В.А.), теоретични основи и методи на обучение на кучета за различни служби (Польц, Синельников, Немцов, Орлов, Крушинский), хранене на кучето (Маслеников Е.), дресировка (А.В. и В.В. Дуровы, Орлов А.П. и др.)
Научно изследователската и експериментална работа в школата , заедно с нейните лаборатории, обхващат 14 направления: до 1939г. били готовите ръкописи, доклади, инструкции, ръководства и други материал били повече от 180 като бройка. Трябва да се отбележи, че в периода 1930г. – 1940 г. дейността на Централната школа била най – интензивна и продуктивна.
През целият период на съществуване на Централната школа - се явява основата на провеждането на научно – експериментални дейност и практически обучения на кучета. Високата квалификация на научният персонал и опитни специалисти, животновъди, както и дресьори улесни по – бързото развитие на организираното в клубове, любителско кучевъдство при ОСОАВИХИМ (Социално – политическа организация на отбраната, наследник на ДОСААФ). Централната школа по военно кучевъдство подготвяла инструктори за клуба, племенният развъдник подпомагал развъждането, избора и разпределянето на младите и кучета в племенната работа, както и тези от вече създаденото поголовие. От съществуващите до сега в Централната школа служебни направления, в които били развъждани кучетата (комуникации(свързочници), санитарни, стражеви(за пътрул,кучета пазачи, охранителни), следователи) била отработена нова методика за обучение на кучета, за нуждите на военното дело( или армията). През 1931г. студентът Шошиным предлага използването на кучета за взривяване на вражеските танкове. Малко по - късно през 1934 г., Шошиным започва обучението на кучета за взривяване на железопътни линии, складове, пътища и мостове зад вражеските линии. Подготвени и работещи кучета били предназначени за спускане от самолети на вражеските линии. Идеята за използване на кучета за такива цели била предложена от НИИ ВВС( научно – изследователски институт на военно - въздушните сили). През същата година са били проведени изпитания с кучета във военно – десантните служби(ВДС) тестовете били успешни и давали серозна заявка за надеждно използване на кучета в реални бойни действия. Работата в тази насока продължила до 1940 г. включително.През 1940г. и последвалата „финландска кампания” (Съветско – финландска война (1941г. – 1944 г.)) по предложение на Медведева Г.П започва работа по използването на кучета за откриване и обзвреждане на мини - през есента на 40 г. са подготвени някаолко кучета. През декември същата година на полигона в Нахабино били проведени изпитания на кучета в откриването на мини( мините били поставяни под различни повърхности – метални , пластмасови, дървени), при теста кучетата показват безупречни резултати, получават високи оценки. Първият вариант на „Инструкции по подготовка на кучета минотърсачи” изготвил Орлов А.П. През 1940г. Мазовер ги допълва и подобрява. Така било поставено началото на новото служебно предназначение - кучета „минодетекторите”. В годините на Втората Световна война „противотанкови и минотърсачи” били широко и ефективно използвани в борбата с фашистките нашественици. Благодарение на четириногите войници са обезвредени около 300 танка и над 400 млн. мини и други взривни устройства. Работата на кучетат на фронта е бърза и високонадеждна, ефективността на работата в бойни условия, осигурява широко признание и авторитет на тази служба. Така и всички използвани, през годините на войната служебни – военни кучета, се радваш на широка популярност. Тези кучета, изпълнявайки службата си на свързочници, доставят около 200 хил. военни доклада; в службата си на санитари, впрегнати в носилки спасяват около 680 хил. тежко ранени войници, командири , както и тяхното оръжие. Прилагането(използването) на кучета в разузнаването, улеснявало работата на съветските разузнавачи. Около 60 хил, назначени на различни служби, е броят на използваните през годитите на Втората Световна война кучета, а потребността от тях непрекъснато растяла.
В осигуряването на кучета за фронта голям принос имали клубовете за служебни кучета, както и оделни любители. От „Централната школа по военно кучевъдсто” в отделните клубове са разпределени около 20 хил. кучета(Московски клуб (град) – 3000 глави, Московска област – 7890 и т.н.). Тези клубове в Ленинград, Харков, Воронеж, Днепетровск, Сталинград и др. давали кучета за нуждите на армията, в сформираните за тази цел военни кучкарници в тези градове. Дори не по задължение,като индивидуалност - много от членовете на клубовете за служебни кучета,през годините на войната, давали свойте питомници. В периода на войната, племенната работа в клубовете не вървяла добре, поголовието от служебни кучета рязко намаляло.Предстояла много работа за възстановяване на тези клубове, а търсенето на кучета за армията и икономика, било страхотно.
В следвоеният период 1947г. – 1950г. Централната школа предоставя напълно безвъзмездно от своите племенни развъдници, около 1200 кутрета на отделните клубове. От 1947г. в племенните развъдници на Централната школа, започва работа по отглеждането на нови породи за караулна службва – черен териер, московска стражевая и водолаз, руски дог и др. с основна цел да се създаде голямо, силно и злобно куче.
След края на Великата отечествена война поголовието служебни кучета в СССР рязко се съкратило,но започнало постепенно възстановяване на народното стопанство,заводите,фабриките и военните обекти.Кучета трябвали и за граждански и за военни нужди.Затова веднага след войната Централната школа на военното кучевъдство(Питомник "Красная Звезда") получила разпореждане от правителството да подготви поголовие от караулни кучета,които да могат да бъдат използвани за охрана на стопански и стратегически обекти в най-различни климатични условия.
Основен акцент бил направен именно на породи,удоволетворяващи потребностите на военното ведомство.
За тази цел от окупираните територии ,от развъдниците в Германия започнали да внасят разнообразни кучета до тогава малко познати в СССР - нюфаундленди,ротвайлери,ризеншнауцери и други.Цял кучешки ешалон бил доставен в село Вешняки (Московска област),където в това време се помещавала Централната школа по военно кучевъдство.Целенасочено развъждане на вносните породи било практически невъзможно - те били основно единични екземпляри.
Работата която се водила в това време може да бъде наречена стихийна,имаща единствена цел - не извеждане на нова порода,а получаване на едри,непретенциозни и злобни охранителни кучета.
Експериментите на Централната школа не винаги завършвали с успех,но кинолозите постоянно търсели.И макар много породи така и да не се състояли и не получили признание и разпространение,в това число,например,брадатото гонче - смес от руско гонче и ерделтериер,московски дог - опит да се обединят размерите и мощта на дога с козината и служебните качества на немската овчарка,московски водолаз - смес от кавказка овчарка,нюфаундленд и немска овчарка.,все пак селекционната работа в някои направления имала успех.Пример за това е "Черная жемчужина России" - Руският черен териер.
През 1957г. на Всесъюзната изможба, проведена във ВНДХ(Выставка достижений народного хозяйства – Изложба на икономическите постижения), за пръв път племенният развъдник „Красная звезда” бил представен пред публика.Показани били78 кучета, в това число и породна група от 43 черни териера. 60 от къчетата получават оценка „отличен” или „много добър”, а питомникът е награден с диплом I – ва степен.
През 1957г. ВНДХ заедно с Министерстовото на земеделието за първи път обединяват Всесъюзната изложба за злужебни и ловни кучета. Развъдник „Червена звезда” е поканен на тази изложба за демонстрации на служебни кучета, показването на нови породи породни групи, както и най – добрите и типични екземпляри от други породи, отглеждани в племенните развъдници. Развъдникът бил представен от 137 кучета, включително от 53 черни териера. Развъдникът бил признат за най – добрият в страната , занимаващ се със служебно кучевъдство. За своята организационна и племенна работа по усъвършенставането на караулните и служебни породи кучета, както и за създаването и въвеждането на нови породи в работата, развъдникът е награден с диплом I – ва степен. 24- ма работници в школата, с решение на комитета на изложбата, биват наградени с медали (постановление №280).
Стандартите на породните групи, отглеждани в развъдника, за първи път биват удобрени през 1956г., със съдействието на Съвета към ЦК ДОСААФ и Главнокомандващият сухопътни войски маршал Гречко А.А. Публикувани са през 1958г. в „Наръчник за обучение и използване на военни кучета”. През 1976г. експерти от Министерството на земеделието – черният тереиер бил утвърден като нова, самостоятелна порода. През 1985г. „Главна дирекция за защита на природата, резерватите, горите и лова” със заповед №40 утвърждава породата московска стражевая, едновременно с това удобрява и стандарта и. На 3 – ти януари 1944г. за проявен героизъм и мъжество, във войната с немско – фашистките нашественици, на школата е присъдена ореден „КРАСНАЯ ЗВЕЗДА”.Сведения извлечени от архивните материали показват, че са съществували 470 методико – кинологически центъра по служебно кучевъдство към воъражените сили, завеждащ развъдника Смеловы&#
|
Dilber MC Theme by HarzeM